Симфония на Вечността Борислав Русанов Вместо предговор
Изтегляне 0.9 Mb.
|
* * * Прекрасността в твоя живот се ражда от безусилността, а безусилността от хармоничното съжителство на частта с Цялото. Ти си част от Цялото и трябва да осъзнаеш, че нямаш собствена воля. Няма място за своеволие. Своеволието противопоставя частта на Цялото. Всеки акт на своеволие е труден, защото е свързан с усилие, защото си се опълчил против цялото Битие. Чрез своеволието ти не изразяваш Целокупното Битие, ти изразяваш себе си като отделност. Ето защо своеволието ни обрича на неуспех и ни прави нещастни, докато съзнаем, че една воля съществува — волята на целокупното Битие, от което всеки един от нас е частица. И когато живеем в хармония с тази Воля, когато й даваме израз, то тогава нашият живот става лек и безусилен, изпълнен с успехи и щастие. (Заб: ако разгледаме библейската легенда за Адам и Ева, за първородния грях ще разберем, че този прословут първороден грях не е нищо друго, освен своеволието.) И ако той наистина може да бъде последен, защо да не може да бъде и най-красив, и най-любвеобвилен, и най-пълен, а и най-паметен... Не е важно с кого общуваш. По-важно е, че това същество утре може да го няма, а ти безвъзвратно да си пропуснал възможността да го дариш с любовта си. Само ти можеш да го дариш със своята любов! Само ти и никой друг — (помни това!) И то, може би, единственият ти шанс е този миг и никой друг — (помни това!) Защото утре вече може да е късно! Ако ти ненадейно от този свят си отидеш и при последната среща със теб аз съм спестил любовта си като най-долен скъперник, тежък грях ще гризе съвестта ми, неопростен и неопростим... Жестоко е да се чувстваш виновен, да молиш за прошка, а да няма кой да ти прости... И да си умреш като грешник не получил опрощение за греховете си... Затова помни, помни добре: всеки миг, който изживяваш, било сам, било с някой друг, може би е последният ти земен миг, може би е последният му земен миг, може би е последният ви съвместен земен, миг, (Съзнаваш ли тежестта на думата „последен") * * *
Колкото любовта ти е по-силна, толкова повече ЕГО-то ти се претопява в нея и при съвършената любов изчезва. Няма его. Ти вече не съществуваш. Съществува само любовта и ти си тази ЛЮБОВ, която казва: „Щом ти си добре и аз съм добре. Щом ти си щастлив и аз съм щастлив. Твоето страдание е и мое страдание. Твоята болка е и моя болка. Аз не съм личност и затова мога да живея във всичко съществуващо. И понеже живея във всичко съществуващо, аз желая неговото благо. Желая твоето щастие и съвършенство, приятелю, и се опитвам доколкото ми позволяват силите, да ти съдействам. В мен няма никаква ревност, защото ревността е противопоказана за истинската любов. Бъдете бдителни. Ако у вас се промъква призракът на ревността, то значи, че любовта ви не е още достатъчно пречистена, не е намерила още своя съвършен образ. И трябва да работите, за да го постигнете. Запомнете: ЛЮБОВ И РЕВНОСТ са като БОГ И ДЯВОЛ - две несъвместимости, които никога няма да си подадат ръка. И ако вие си мислите, че можете да обичате и въпреки това или, може би, заради това — да ревнувате, то вие се заблуждавате. В любовта няма ревност, защото ревността предполага личност, а в любовта личността, личностното се претопява и изчезва, и в ревността няма и не може да има любов, защото ревността е плод на ЕГО-то. Себе-любов - да, но не бива да бъркаме любовта със себе-любовта. Двете са съвсем различни неща. И ако за любовта можем да кажем, че е рай, то себе-любовта е ад. И по това може да познаете кой човек е в рая и кой — в ада. Абсолютната любов е абсолютно себеотречение! След като си се себеотрекъл, след като нямаш свой собствен живот, свои желания, ламтежи, след като си принесъл живота си като безценен дар на другите, как можеш да искаш от някого нещо за себе си, как можеш да искаш той да ти принадлежи. Ако искаш това, значи ти съществуваш. Ако ти съществуваш, значи не си се себеотрекъл. Ако не си се себеотрекъл, значи просто не си способен да обичаш — искрено, безкористно. А ако не можеш да обичаш искрено и безкористно — и БОГ, и СЪВЪРШЕНСТВОТО, и БЛАЖЕНСТВОТО са само мъртви, нищо незначещи понятия за теб! „Да обичам като Бога" — това е идеалът на ученика Любовта освобождава, а не заробва човека. А ревността е затвор, на който ти, приятелю, който си се устремил към свободата, трябва да строшиш решетките. Бог да бъде с теб! * * * Как можем да познаем истинското проявление на целокупното Битие от проявлението на частта, на индивидуалното АЗ? - Когато нашето индивидуално АЗ каже: „Това (желание) е по-силно от мен. Аз се опитах да му се противопоставя, но не успях. То е като една отприщена от бента река — всичко помита по пътя си”. И действително - нас са ни възпитавали: „контролирай, контролирай, контролирай!" - всичко трябва да можем да подчиним на контрола си. Нищо безконтролно! Безконтролното е табу! Безконтролното е заплаха за нашето ЕГО. В безконтролното нашето ЕГО изчезва. Ако има безконтролие значи няма кой да контролира - нашето ЕГО е изчезнало. Ето защо безконтролните състояния са толкова страшни за тези у които ЕГО-то е още живо. И затова те проповядват; те крещят в задружен хор: „Контрол, контрол!" И действително - ако енергията е слаба, ако тя е само твоя, ако желанието е твое, а не на Универсума, тогава всичко е лесно, просто то може да бъде контролирано. Егото не чувства заплаха. То е удовлетворено, Но ти нищо не можеш да постигнеш — нищо автентично, истинско, което да остане за Вечността. Когато обаче едно желание те завладее неудържимо, така че ти просто не можеш да не му се подчиниш, то е по-силно от теб, защото ти си частица от Цялото, което иска да се прояви чрез него, тогава не може да става и дума за контрол, защото на контрол се поддава само това, което е по-слабо от теб. Ето защо контролиращият изчезва, а заедно с него и контролът. И в това състояние, в което малкото АЗ е изчезнало, като е отстъпило място за проявление на Универсалното, при това състояние се ражда всичко ВЕЛИКО, което остава за вечни времена. Ако ти създадеш едно произведение на изкуството, ако ти реализираш една любов в такова състояние, тогава сигурно е, че те ще останат завинаги, защото запомни — сбъднала се е не волята на твоето малко АЗ, а Волята на Целокупното Битие! Няма място за умувания, за съмнения, за „за" и „против" — просто умът се е стопил и изчезнал и в същия миг се е родило ВЕЛИКОТО и НЕИЗМЕРИМОТО. * * * А ЕГО-то трябва да се стопи и съвършено да изчезне. В противен случай ти може да си развил ЕГО-то си до съвършенство, можеш да станеш дори бог, но какво от това? Целта, абсолютната свобода все още не е постигната. Има същества, които стоят неизмеримо по-високо от боговете. Те са се слели с Океана на безкрайния живот. Те нямат предели, брегове, граници, очертания, дъно, форма, име. Всяка представа в тях за индивидуално, за отделно съществуване е заличена. В този смисъл дори не можем да твърдим, че са същества. Булото на МАЙА при тях е разкъсано безвъзвратно и не съществува вече никаква възможност да се върнат обратно към света на формите. Те са постигнали завинаги своето единство с ОМ ТАТ САТ (това, което съществува), с ЖИВОТА в неговия чист, изначален вид. ФАЗИ В РАЗВИТИЕТО НА ЛЮБОВТА
Остана само любовта! И всичко започна да прелива във всичко. Така разбрах, че цялата Вселена, че всяко нещо, от най-малкото до най-голямото, че всеки живот, от най-низшия до най-висшия, Е ЛЮБОВ и че нищо друго не съществува ОСВЕН ЛЮБОВТА! * * * Векове наред са ви набивали в главите, че ревността неизбежно съпътства любовта, че щом обича човек естествено е да ревнува и дори колкото повече обичаш, толкова повече и ревнуваш, защото ако не изпитваш ревност към този, който твърдиш, че обичаш, ти просто си безразличен към него. И тази превратна логика здраво се е вкоренила в умовете ви, толкова здраво, че е много трудно, почти невъзможно, безболезнено да се изкара оттам. А трябва! Необходимо е на всяка цена това раково образувание да се разсее, за да имате една жива, здрава и естествена любов. Запомнете: всяко желание да обсебиш нещо или някого в духовния свят се смята за раково образувание на душата, което разбира се съвсем не означава, че то не може да се проектира и върху тялото т.е. във физическия свят. Затова бъдете бдителни и помнете, че любовта няма нищо общо с ревността. Ако съществува ревност във вас това показва, че егото ви е още живо, а щом е още живо, не е възможно да обичате, нито пък да приемете живота в неговия чист вид. При това състояние на нещата болката е неизбежна, защото то е болестно, патологично. Не можеш, не е възможно да обичаш някого и в същото време да скърбиш, да недоволстваш, когато той е радостен, доволен. Та той е част от тебе и ти си част от него (ако наистина има любов между вас) — как може удоволствието, радостта, удовлетворението, които изпитва едната част, да не са удоволствие, радост и удовлетворение и за другата част от едното цяло, което съставяте?! Но вие искате да ви обожават. Искате да се превърнете в божество и то единственото божество за вашата любима, от което тя единствено да може да черпи радост, любов и утеха. И се гневите, когато тя ги намира при някой друг. А нали твърдяхте, че я обичате. Нали й желаехте доброто, щастието. И когато тя ги открива в прегръдките на някой друг, вие се чувствате нещастен. Значи любовта ви е била просто маска, под която се е укривало истинското лице - това на СЕБЕЛЮБОВТА. И вие, волно или неволно, съзнателно или не, сте взели участие в един маскарад. Но реалността няма нищо общо с маскарадите. А любовта е нещо реално, в което всяка представа за „аз" умира, за да се роди великото. Хората се страхуват от любовта, защото любовта е смърт за егото, защото в любовта от нещо ти се превръщаш в нищо. Докато си нещо не ще можеш да избегнеш драките на Ревността и ще ходиш целия одран, в кърви. Но ако любовта успее да те трансформира и ти станеш НИЩО, тогава няма да има почва, на която да виреят драките... На тях им е необходимо да има нещо, за да могат да виреят... А ти си нищо! Ето как любовта те е направила неуязвим. Затова и отношението на хората към любовта е двойствено - от една страна твоето фалшиво АЗ (естество) се страхува от нея, защото тя ще го унищожи, а от друга - твоето истинско естество неудържимо се стреми към нея, защото тя ще го дари с ВЕЧНОСТ. И от това противоречие се ражда драмата на човешкия живот. * * *
Тези, които вървят по пътя на борбата, чрез усилие, които са ЕГО-ориентирани, много трудно, почти невъзможно е за тях да постигнат върховната добродетел — смирението. Ако по този начин те постигнат нещо, придобият някакви дарби, способности, сидхи, за тях то не е нещо естествено, защото те не вървят по естествения път, за тях то се явява като нещо свръхестествено, нещо, което те сами, чрез силата на личната си воля, са постигнали. И ето как израстват в собствените си очи, стават горделиви, крайно честолюбиви, а всичко това го прикриват с фалшиво смирение. Едно трябва да се разбере: фалшивите, неистинските, неестествените пътища водят до фалшиви, неистински и неестествени неща. И ако аз препоръчвам нещо, то е повече естественост. Ако си по-естествен, ще бъдеш по-истински, по-автентичен, по-жив. Ако си по-жив, колкото си по-жив, толкова и по-божествен ще бъдеш. Няма начин да не бъдеш, защото приближавайки се до природата, до естеството си, ти се приближаваш до Бога — ставаш божествен. Но това е нещо естествено, което идва от самосебе си и в него няма нищо неестествено, нищо свръхестествено. Ти не живееш с чувството, че правиш нещо кой знае какво. Ти просто оставяш нещата да вървят по своя път, да се случват. И така, като нещо напълно естествено, а то е такова, настъпва просветлението. А то отминава, то не настъпва само за този, който воюва с природата и естеството си, който не е естествен. И това трябва да се разбере от всеки. Иначе всичко останало ще бъде безпредметно. * * *
Живея така сякаш всеки ден за мене е последен. Утре вече няма да ме има. Това е последният ми ден, последната ми любов, последната ми целувка, последната ми усмивка, последното ми „здравей" и последното ми „сбогом". Не е страшно да си смъртен. Страшното е да си безсмъртен, защото безсмъртието те прави дребнав. Ти знаеш, че ти остава още време и затова се пестиш — пестиш любов, усмивки, добра дума или нежна ласка Позволяваш си да се ядосваш за дреболии и ред други глупости, дребнавости, които, ако знаеше, че днес е последния ден в твоя живот, просто щеше да ги отминеш с безразличие като нещо незначително. И действително — пред лицето на Смъртта нещата си идват на своето място. Човекът, изправен пред нея, придобива ясно зрение, става проницателен. Той вече не се заблуждава, не живее с измамни стойности — великото си е просто велико, а нищожното си е просто нищожно. Най-прекрасните песни, най-великите произведения на изкуството се раждат на смъртния одър. Ти знаеш, че умираш, т.е. ти знаеш, че си отиваш и това е последното, което ще оставиш като завещание на хората. А ти желаеш те да те запомнят с добро, с най-доброто. И в последното си дело ти присъстваш цял, тотално, не спестяваш нищо от себе си. Ето защо този, който живее със съзнанието, че всеки миг е последен, СТАВА ВЕЛИК! * * * Ти мислиш, че Бог е нещо различно от Живота, нещо отвлечено, метафизично, свръхсетивно и свръхестествено, затова искаш да избягаш от Живота, да се оградиш от Него в някоя отшелническа килия или пещера и чрез различни метафизически упражнения да намериш Този, когото си загубил — Бога. А ти си Го загубил и, ако продължаваш но този начин, никога не ще успееш да Го намериш, защото си избягал от Живота, от Живота, който е Бог. Няма друг Бог, освен Живота. И ако ти не можеш да откриеш Бог в самия живот, в най-простите, в най-естествените, в най-ежедневните неща — дишането, храненето, секса, любовта — никога и никъде не ще успееш да Го откриеш. Бог не е нещо отвлечено и метафизично, нещо свръхсетивно и свръхестествено. Бог е най-простото, най-естественото нещо. Бог е самия Живот.. Затова е заблуждение да се мисли, че можем да Го постигнем по свръхсетивен, по свръхестествен път. След като един път сме създали разделение между себе си и Живота, след като един път сме се изолирали от Него, ние всъщност сме се отделили от Бога, създали сме състояние на конфликт, а Бог е хармония. Тогава се опитваме да възстановим нарушената хармония чрез метафизични средства - молитва, медитация. Резултатите, които получаваме, ни дават усещането за това, но това усещане е фалшиво, илюзорно. То никога не може еквивалентно да замени вкуса на неподправения живот. То е просто един заместител. Разликата между него и действителната хармония е както между биберона и майчината гръд — дава ти усещането за нещо, което всъщност не е. Не е и не може да бъде. Този, който бяга от Живота, този, който смята Бога за нещо свръхестествено, ще изпитва един неутолим или измамно утолим копнеж, докато не разбере, че Бог е самия естествен поток на Живота, и че за да Го постигне човек не е необходимо да прави нищо свръхестествено. Напротив — ако не се ограждаме от, а се слеем с ЕСТЕСТВЕНИЯ ПОТОК НА ЖИВОТА, ние, съвсем естествено, без нищо мистериозно, се сливаме с Бога и заживяваме в тотална Хармония със себе си и с всичко, което ни заобикаля. Ние сме почувствали Бог в Неговата пълнота, защото сме почувствали пълнотата на Живота. Ето, във връзка с това, какво казва и Ошо: „Когато Лин Чи бил попитан: „Какво се е случило с теб? Хората казват, че си станал просветлен." — той свил рамене и казал: „Случило! Нищо — аз сека дърва в гората и нося вода в ашрама. Аз нося вода от кладенеца и сека дърва, защото зимата идва". Той свил рамене — много значим текст. Той казва: „Нищо не се е случило. Какви глупости ме питате? То е естествено — носене на вода от кладенеца, сечене на дърва в гората. Животът е абсолютно естествен. Казва Лин Чи: „Когато ми се спи - отивам да сия, когато съм гладен - ям. Животът е станал абсолютно естествен." Освобождението е да бъдеш абсолютно естествен. Освобождението не е нещо, с което да се хвалиш, че си постигнал нещо много велико. То не е нищо велико, нищо свръхестествено. То е само да бъдеш естествен, да бъдеш себе си." * * * За естествените неща, за естествения начин на живот, разбира се, е най-добре да се размишлява сред природата. И колкото по-често пребиваваме сред природата, толкова повече мислите ни придобиват своята първична природна простота и толкова повече ние се завръщаме към себе си, към естеството си, от което сме се отклонили под въздействието на т.нар. цивилизация и това отклонение е причинило нашето израждане и нашето страдание. „Назад към Природата" и преоткриване на простите пьрвично-чисти радости е нашият начин да се придвижваме напред. Напук на всички учения, напук на всички учители, които са в дисонанс с естествения порядък (или поток) на нещата, ние просто му се подчиняваме...и нищо повече. Ако искате го наречете учение, учение за естествеността, ако искате - недейте. Това няма значение. Същественото за нас е постигането на Висшата Хармония, която поражда Великата Симфония на Живота. А за да я постигнем не е нужно да правим кой знае какви чудеса, да проявяваме сизифови усилия. Не - просто трябва да се вгледаме в нас и в Мъдрата Природа около нас, да открием Великия Космически Ритъм, Естествения Поток на Живота и с доверие да му се подчиним. Останалото ще си дойде от себе си, но... повтарям - не като някакво свръхестествено чудо, а като нещо, което си е чисто и просто в реда на нещата. Просветлението, сливането с Потока на Живота не е нещо изключително, не е изключение. То е правило, което прескачат само тези, които са кривнали от Пътя. Просветлението е наша природа. Ето защо не е чудо, че го постигаме. Чудо е, ако се разминем с него. Не ме поставяйте в рамките на някоя религия или школа. Рамкират се само мъртвите неща. А аз съм нещо живо. Аз съм жив и безграничен като живота. Сложете рамки на живота и той ще ги разчупи. Опитайте се да ме сложите в калъп и аз ще го разчупя. Няма щампа за живота. Той тече и вечно се променя. Всеки миг е нов. Как можеш да го хванеш и да го затвориш. Как можеш да го изразиш, да определиш неопределимото. Аз съм като водата — мога всякаква форма да приемам, но самият аз съм безформен. От мен могат всякакви питиета да правят, каквито искат етикети да ми прикачват, но аз си оставам вода — без етикет, без име. Вземам участие в маскарада на живота, обличам различни костюми, играя различни роли, но не съм му подвластен и не мога са му бъда, защото съм самия ЖИВОТ. * * *
При съвършеното състояние твоят живот се слива с потока на Живота и става безусилен, непринуден, естествен като дишането. Отпадат всички „за" и „против", всички съгласия и несъгласия, всякакви предпочитания, всякакъв избор. За да съществуват те е необходимо да съществува „его", а при това състояние „его"-то е мъртво. Ти вече не си центриран, не си ос около която да се върти цялата Вселена. Ти си станал просто     проводник - нищо повече. Нямаш собствена воля. Ти си се слял с Волята на Живота, ти си станал един Неин проводник. При това върховно състояние, състояние на Абсолютна Свобода, за теб не съществуват никакви ограничения, на тебе ти е позволено всичко. Няма двойственост — зло, добро, грях, добродетел — това са миражи, които изчезват. Всичко започва да съществува в едно чудно единство, в една чудна хармония. Ти можеш да извършиш всичко и пак да не бъдеш отговорен пред Карма, да не си престъпник. Може да звучи чудно — да извършваш престъпления, а да не си престъпник. Да, но от тази височина на съзнание, при което всяко лично предпочитание е изчезнало и ти си изцяло отдаден (изразител) на Волята на Целокупното Битие, всички тъмни нетна, всички сенки изчезват, за да се превърнат в Светлина — АБСОЛЮТНА, БЕЗГРАНИЧНА. И това е истинското, върховното ОСВОБОЖДЕНИЕ, за което копнее всяко една човешка душа — ти правиш просто това, което идва, без да си задаваш въпроси от типа на „трябва ли или не трябва?". Щом идва, значи трябва, значи то служи на Висшето Предопределение, на Висшата Хармония и ако ти не се подчиниш, ще проявиш ЕГО-то си, ще бъдеш (влезеш) в конфликт, в дисхармоиия с Цялото Битие. „На тази височина вие можете да си позволите всичко без никаква опасност. Нищо не би могло да ви навреди или изцапа. Не бихте сторили никакъв грях".
Омраам Михаил Иванов Но малцина същества, същества, които се броят на пръсти, са достигнали това най-високо стъпало. И само те могат да вървят но този път. За другите той е съблазън. Те трябва първо да се научат на себеконтрол, на дисциплина, да се подложат на много изпитания, лишения, ограничения, да проявят неимоверни усилия, докато влезнат през тясната врата и тръгнат по пътеката на ученика, която впоследствие все повече и повече ще се разширява и в самия край ще стане необятна — всички ограничения отпадат, заедно с ЕГО-то, и ти придобиваш АБСОЛЮТНА, БЕЗУСЛОВНА СВОБОДА. Крайното нещо е да бъдеш „безусилен", „отпуснат и естествен"... Не се бори със себе си, бъди отпуснат. Не се опитвай да правиш около себе си структура от характер, морал. Не дисциплинирай себе си твърде много иначе самата твоя дисциплина ще стане обвързване. Не създавай затваряне около себе си. Остани отпуснат, плаващ, движи се с ситуацията, отговаряй на ситуацията. Не се движи със дреха от характер около теб, не се движи с фиксирана нагласа. Остани отпуснат като вода, не се сковавай като лед. Остани движещ и плуващ, където природата те заведе. Не се съпротивлявай, не се опитвай да налагаш нещо на себе си, на твоето същество." Ошо Началото и краят си приличат. В началото на своя еволюционен път човек е диво, жестоко същество. Той мисли, че всичко му е позволено, че за него не съществуват никакви нравствени закони, никакво възмездие. И той действително си позволява всичко, погазвайки и най-елементарните морални ценности, опиянен от своята „свобода". Но да си свободен означава да нямаш никакъв личен интерес, да си станал абсолютно безкористен, да нямаш лично отношение, лично пристрастие. Не е така обаче при мнимо-свободния човек. Всяко едно действие е плод на неговия егоизъм, на неговата лична воля, породено от неговото користолюбие и неговото лично отношение (предпочитание). Ето защо и възмездието (Кармичният Закон) неизбежно го съпътства. Той е роб неосвободен от ЕГО и затова е подвластен на Закона. Трябва да се помни едно — слободията прилича на свободата, но не е. Съвършеният може да извърши всичко, но той е свободен от ЕГО, в него няма никакви користни подбуди, никакъв личен интерес или отношение. Ето защо поведението му е израз не на личното, а на Безличното, Универсалното и като такова то не е подвластно на ничий закон. Той с еднакво безразличие би приел участта да убие или да бъде убит, да бъде цял живот сам, да създаде семейство или да притежава харем; да пие вода или урина; да ходи гол или облечен. Той просто се подчинява на Волята, провежда Я, станал е Неин израз. За него няма добро и зло, радост и болка, смърт и живот. Всичко съществува в едно чудно, приказно единство. Такова, каквото си е - в чист вид. Без никакви пречупвания, отражения, напластявания. Но запомнете: всичко това е възможно, по-силно само за този, който е изличил ЕГО-то, който е заличил измамната представа, че той е център, около който съществува всичко. В противен случай — колкото по-силна у нас е идеята, че сме център, толкова и по-големи (повече) ограничения трябва да си налагаме.       
Всичко е позволено само на този, който е разрушил представата за отделност и е станал ВСИЧКО — това е законът! * * *
Когато разчупиш оковите на ЕГО-то си, когато нямаш вече лична воля, тогава ти от твърда материя се превръщаш в течна - ставаш като водата - лек, подвижен, постоянно променящ се... Тя няма форма, но може да приема всякаква форма в Зависимост от ситуацията, в зависимост от съда, в който е поставена. Ето защо безликата вода е многолика. Ето защо просветления човек е постоянна изненада. Той няма определени очертания, определен морал, религия, принципи, според които да живее. Негов морал е животът. Негова религия е животът. Негов единствен принцип и Бог е животът. И той му се подчинява безусловно, така както изисква самата ситуация, настоящият момент. Няма предпоставени тези, които да съблюдаваш. Ти вече не си роб. Те са отдавна мъртви за теб. Ти си свободен и се подчиняваш единствено на природата на нещата, на жизнения поток — отпускаш се, не мислиш за нищо. Където той те заведе - там отиваш. Няма доволство и недоволство, радост и болка. Просто всичко си върви по своя естествен път и нещата се случват така, както трябва да се случват. Няма място „за" и „против". Ти си интегрална част от Цялото, а когато си интегрална част, когато си станал интегрална част от процеса, от Потока на Живота, умуванията за „за" и „против" от самосебе си отпадат като нещо напълно излишно. Няма вече разцепване в теб. Ти си единен, защото си се слял с единния Поток на Живота. * * *
Потокът на живота, който е в теб, е станал твой единствен Господар и ти му се отдаваш изцяло. Където те заведе - там отиваш. Както Той пожелае да постъпиш в определена ситуация — така постъпваш. Ти вече не проявяваш характер. Ти вече не живееш с догми и правила. Догмите и правилата са нещо застинало, вкаменено; характерът и той. Те са мъртви. А животът, който тече в теб е нещо живо, постоянно живо, което не може да има вземане-даване с мъртви неща. Ако ти си човек, който се ръководи от принципи и правила, ти си вкаменелост, ти си мъртъв човек. За живия човек единствения ръководен принцип, единственото ръководно правило е течащият в него живот. Затова той живее лесно, безусилно. Никакви усилия не са необходими. Живот, който е основан на Любовта, става безусилен. Любовта, запомнете, не може да бъде усилие. Не можеш да проявяваш усилия, за да обичаш. Любовта просто произтича от естеството ти. Нещо повече - тя е самото ти естество. И ако ти не достигнеш до естеството си, никога няма да познаеш какво е любовта.Никога твоят живот няма да стане един непринуден и непосредствен израз на Любовта.Никога! Затова - не е необходимо да ходиш някъде, при някого. Просто се върни към себе си. Открий движението на потока вътре в теб, довери му се безусловно, слей се с него и... тогава ще разбереш, че просветлението не е нещо далечно и не-достижимо. Просветлението е твоя природа. Просветлението си ти самият. И веднъж направил това откритие, ти ще можеш да подтикваш и другите да го направят, за да стане и техният живот смислен, целенасочен, щастлив... Като твоя. Остави се на Природата. Тя е многократно по-мъдра от теб. Остави се на Цялото. Цялото е многократно по-мъдро от частта. И ако ти искаш да бъдеш частица — бъди, но пламъкът на твоя живот ще се превърне в пепел. Ако, обаче, пожелаеш да се подчиниш на Цялото, То ще те залее със своята необятност. Границите на твоето „АЗ" ще бъдат заличени и свободата ще те посети. Естествените неща са безусилни. За да дишаш не е необходимо да правиш някакви усилия.За да се храниш не е необходимо да проявяваш усилия.За да обичаш някого — също. Любовта или я има, или я няма. Ти не можеш да я насилиш. Не можеш да си кажеш: „Трябва да обичам този човек!", да проявиш усилия и да го обикнеш. Не! Любовта не е волев процес.
* * *
Нима си задаваш въпроса - трябва ли да дишам или не? Или пък - трябва ли да се храня или не? Трябва ли да пия или не? Тези въпроси са абсурдни. При естествените неща няма място за въпроси, за „за" и „против". Умът е изолиран. Умът не взема никакво участие. Когато си гладен, когато си жаден, когато ти се спи ти не задаваш излишни въпроси - просто нравиш това, което трябва да направиш. Ако възникнат въпроси от типа на „трябва ли или не трябва?" - бъди сигурен - не трябва! Желанието не е естествено. Потребността не е истинска. Тя е предизвикана, фалшива. А когато се отдаваш на фалшиви неща - ти ставаш фалшив. И тук трябва да се внимава - ако умът ти взема участие, ако той ръководи нещата, ти не вземай участие, не се подвеждай. Животът ти не трябва да бъде центриран в главата. Тогава той става умозрителен, сух, неестествен, мъртъв. Животът ти трябва да бъде абсолютно спонтанен. Да си спонтанен, значи да си естествен, да живееш миг за миг. Ако ти си внимателен, ако ти си сензитивен, чувствителен ще можеш да бъдеш и спонтанен. А само ако си спонтанен ще имаш възможност да бъдеш истински жив. Твоят живот вече не ще бъде умствено отражение. Не. Отражението ще бъде разрушено и едва тогава ще разбереш разликата между него и автентичния живот. * * *
Животът ти да стане израз на любовта означава да го превърнеш в любовно отношение към всички и към всичко. До всяко нещо да се докосваш с любов, защото самото съществуване е любов, а ти си се слял с Него. Когато вдишваш или издишващ въздуха, да го галиш с любов и благодарност. Когато пиеш вода, когато приемаш храна - това да бъде също любовно, нежно отношение,да галиш водата, да галиш храната. Когато произнасяш думите, да им се радваш, да ги галиш. Да се радваш, да се наслаждаваш на своите красиви, плавни и хармонични движения. Очите ти нежно да милват красотата на цветовете, ушите - красотата на звуците, ноздрите - благоуханието на мириса. Превърни се в сърце, в чувство, в струна на цигулка и остави самото СЪЩЕСТВУВАНЕ да положи лъка си върху теб. Тогава се слей с музиката, стани музиката — музиката на Всемира и проникни във всички същества, за да почувстват и те пулса на ЕДИННИЯ ЖИВОТ. * * *
Когато обикнеш, ти обезоръжаваш нещата. Ако обикнеш и най-големия си враг, ти ще го превърнеш в приятел.Обикни и най-големия си недостатък, обикни и най-голямата си болка, за да ги превърнеш в приятели. Те вече няма да бъдат срещу теб. Те ще бъдат с теб. Тайната на алхимията се нарича ЛЮБОВ. Любовта трансформира отрицателните сили в положителни, любовта превръща насрещните ветрове в попътни. Затова ти казвам: ОБИКНИ. Няма друга тайна, разбери! И колкото повече обикваш, толкова по-божествен ставаш. Обикнеш ли всичко, ставаш светлина, ставаш любов, ставаш Бог. И това е всичко. Нищо друго не се иска от теб. Родих се с мисълта за Теб. Събуждах се с мисълта за Теб. Живеех с мисълта за Теб. Заспивах с мисълта за Теб. Сънувах Теб.
СВЕТЛИНА, ЛЮБОВ. До този миг си мислех, че съм влюбен. Сега разбрах - не може нито да се влюбва, нито да разлюбва този, който е ЛЮБОВ. * * * Да унищожиш желанията си, жаждата за живот, за дейност, за щастие - това се опитват да ни учат някои учители, които или не са доучили или са лоши преводачи. Не да се откажем от живота си, от желанията си, от стремежа си, а да пожелаем по-висш живот, не да се стремим към непроявление, а да се стремим към висше проявление, към изявление на живота до край. Защото, ако семето не разгърне живота, който носи като потенциал в себе си, няма да може да даде плод. Така и ние, ако се откажем от нашите мечти, стремежи, желания, ако се откажем от живота, който ни е даден, за да го развиваме и усъвършенстваме, то тогава няма да можем нито да цъфнем, нито да дадем плод, а ще спрем развитието си. Смятат тези учители, че трябва да постигнем състоянието на не-желаене и затова ни проповядват да се откажем от желанията. Да. Съгласен съм, че съвършеното състояние е състояние на не-желаене, но за да се достигне то, първо и задължително трябва да се премине през желаенето. Абсурдно е да се мисли, че може да се постигне НИРВАНА като се унищожават желанията. Ако режеш постоянно това, което расте, то никога няма да даде плод. А НИРВАНА е плодът на човешкия живот. НИРВАНА е проявеният докрай живот. Ето защо - не да се мъчим да потискаме живота, който е в нас, а да му дадем възможност да прогресира до съвършено проявление. И тогава, и тогава можем дъхнем - завършили сме земното училище. Не сме дали на живота да се развива - напротив - дали сме му възможност да се развие докрай, съвършено. * * * В основата на успеха в духовната наука е дълбоката съзнателност, умението да се научиш да живееш медитативно във всеки един миг, да си концентриран, да си вглъбен да следиш какво става, какви процеси протичат вътре в теб, а не да бягаш от своята вътрешна реалност, защото там е разковничето на успеха, а не някъде вън. Всичко е в теб. Затова обърни очи навътре към себе си и там ще откриеш всичко, което търсиш Но ти се страхуваш от празнотата, която зейва в теб, от самотата и се опитваш да избягаш навън и по някакъв начин да запълниш тази страхотна бездна, страхуваш се от Нищото. Но не се страхувай. От това Нищо, от тази Празнота възниква всичко. Затова падни в бездната, слей се с това Нищо, с болезнената Празнота вътре в теб, стани Празнота, стани Нищото и тогава... Тогава сам ще видиш, защото То не се описва с думи. То е отвъд познатата реалност, а думите са свързани само с нея. Ето защо Е неизразимо. Ако чувстваш болка, ако примерно любимата те е изоставила - не бягай от болката, а пристъпи смело към нея, слей се с нея, стани Болката. Ти си изчезнал. Останала е само Тя. И на кого ще въздейства? На теб ли? - Та теб те няма. А когато Болката действа сама по себе си, когато Тя няма на кого да въздейства, тогава Тя се обезсилва и престава да съществува. Същото е и с ревността, завистта, омразата, гнева и т.н., въобще с всички отрицателни емоции. При такъв подход няма живот за тях. Те умират, защото са нереални. Със сексуалното желание процедурата е същата. Обикновено ние го наблюдаваме. Ние сме нещо различно от него. Пламъкът му възниква в нас, все повече и повече ни обхваща този пожар и или му се поддаваме, или се мъчим да се борим с него, за да го потушим. Но и в единия и в другия случай губим. Губим, докато има двойственост, раздвоение - наблюдател и обект на наблюдение. А ако наблюдателят се слее с обекта на наблюдение? Ако ти се слееш със сексуалното желание и по този начин изчезнеш — тогава? Като те няма, като отсъстваш, на кого ще въздейства то? Кой ще му се поддаде? Теб те няма. Когато наблюдателят или субектът изчезне, тогава всички конфликти престават да съществуват, изчезват заедно с него и се установява един дълбок вътрешен мир, зейва една огромна Празнота, в която се отразява панорамата на цялото съществуване. Това се получава само, когато умът е буден, възприемчив, но неподвижен, когато е прикован към сегашния миг и не си прави обичайните разходки назад или напред във времето. Настоящият миг е отворена за вечността врата, през която влиза само този, който се е научил да живее изцяло потопен в мига. Смъртта е неотделима част от живота. Затова, ако искаш да разрешиш загадката, наречена „живот", трябва да разрешиш загадката, наречена „смърт", защото няма живот без смърт и няма смърт без живот. Изкуството да се живее владее само този, който владее изкуството да се умира. Ако можеш да умираш всеки миг, всеки миг да умираш за своите спомени, проблеми, тревоги, страхове, копнежи, надежди, планове, мисли, само тогава ще можеш да живееш истински, пълно, цялостно — животът ти ще бъде едно вечно ново, свежо преживяване, в което няма да има място за рутината, опита, навика, които са разрушителни. Така ще разбереш тази проста истина, че да живееш значи да умреш, че да можеш да живееш значи да можеш да умреш. Така ще разбереш, че в смъртта няма нищо страшно, че смъртта е един обновителен процес, в който ти възкръсваш за един винаги нов, млад и затова прекрасен живот. В резултат на изличаване на ЕГО-то отпада привързаността към живота, жаждата за живот, а заедно с това отпада и страхът от смъртта. Идва се до един момент, в който осъзнаваш, че да живееш и да умреш е едно и също нещо... И ти приемаш и едното, и другото с еднаква радост. Затова смъртта на Просветления е нещо удивително прекрасно. Тя е венецът на Неговия живот, защото този, който е живял с радост и без страх, ще има силата и да умре по същия начин — с радост и без страх, Изтегляне 0.9 Mb. Сподели с приятели:
|