Симфония на Вечността Борислав Русанов Вместо предговор

Всяка клетчица на тялото е релаксирана.

Абсолютен покой. Абсолютно блаженство.

Абсолютно доволство. Никакъв стремеж.

Никакво желание. Никаква потребност.

Нямаш нужда от нищо... дори от Бог.

Абсолютна пълнота. Абсолютна окръгленост,

завършеност, самодостатъчност.

Това е краят. Но това е^и началото.

Ти си началото и краят.

Извън тебе няма нищо...нищо!

Ти си всичко.

Не можеш да действаш.

Не можеш да говориш,

Защото си абсолютно уравновесен,

спокоен, балансиран, изчистен.

Никакъв раджастичен елемент няма в теб.

Няма къде повече да ходиш —

всяка жажда е задоволена.

Ти.си затворил кръга на живота

и си постигнал СЪВЪРШЕНСТВО.

„Ние можем да бъдем дейни само тогава, когато нашата природа все още крие в себе си известна нечистота. Най-издиг­натите хора не могат да бъдат дейни: „Тия, на които цялата душа е вглъбена в Себето, на които желанията са заключени в Себето, които са станали напълно едно със Себето, за такива няма никакво дело".

Свами Вивекананда

* * *

Ето защо медитацията е за всички търсачи на ЛЮБОВТА, за всички търсачи на МЪДРОСТТА, за всички търсачи на ИС­ТИНАТА, за всички търсачи на СВОБОДАТА, за всички тър­сачи на ЩАСТИЕТО, за всички търсачи на СЪВЪРШЕНСТ­ВОТО.

* * *

Колкото повече обичаш някого, толкова повече той навли­за в теб и те изпълва. А ако обичаш няколко същества? А ако обичаш всички същества? - Тогава цялото съществуване нах­лува в теб, оживява в теб. Ти ставаш самото съществуване. И това е мигът на твоето просветление. Повече няма какво да търсиш, защото търсеното е вече намерено. Напротив - теб започват да те търсят, защото си станал самото ПРОСВЕТЛЕ­НИЕ, самата ЛЮБОВ, самия ЖИВОТ и трябва да се разда­деш докрай!

Най-хубавите неща се получават спонтанно, неочаквано, неп­реднамерено от някакво обхванало те внезапно, сякаш свише вдъхновение. Ти нищо не си планирал, нищо не си подреждал в ума си предварително... То просто идва, сякаш независимо от тебе и ти просто се подчиняваш без да си задаваш излишни въпроси от типа на „трябва ли или не трябва?" Не можеш да се противопоставиш на този порив, пък и не трябва. Той те ув­лича неудържимо. Цялото ти същество, всяка твоя клетка е.съгласна с него, защото той е твоето предопределение... И така жи­вотът ти {пак без да си го желал предварително) става творчес­ки, непредвидим. И ти е хубаво да съществуваш по този начин. Всъщност няма нищо по-хубаво от това - да си подчинен, да си в хармония с БЕЗКРАЙНОТО ДВИЖЕНИЕ.

* * *

Не бива да се молим, за да ни бъде нещо дадено. Любе­щият, истински обичащият не може се унизи, да оскверни лю­бовта си, пожелавайки нещо за себе си. Истинската молитва (то не е и молитва) е един чистосърдечен изблик или порив на любов, на обожание и върховна радост. Ти просто си удивен, ти възклицаваш, ти обичаш, ти благодариш за всичко. И това преживяване, н това екстазно преживяване е ВЪРХОВНО. Ня­ма нищо по-значимо, нищо по-значещо от това — БИТИЕТО ДА СЕ РАДВА НА САМОТО СЕБЕ СИ. Това е молитвата - най-сигурният метод за реализация. Но ако ти започнеш да се молиш за реализация или за нещо друго — ти разрушаваш са­мата основа на молитвата. Защото молитвата е нещо абсолют­но безкористно, запомни - АБСОЛЮТНО БЕЗКОРИСТНО! При истинска молитва ти можеш да постигнеш реализация, но не това е целта, в никакъв случай не бива да си създаващ цел. В молитвата ти не търсиш нищо. Молитвата, както любовта, е най-безцелното нещо в твоя живот, защото МОЛИТВАТА Е ЛЮБОВ. МОЛИТВАТА Е ЛЮБОВ! И ако ти можеш да осъзнаеш, ако ти можеш да почувстваш, да преживееш това, тогава всичко е наред — твоята трансформация е започнала и може би някой ден просветлението ще те посети. Но не го тър­си ти. Не го превръщай в цел. Просто остави го — ако тряб­ва, ако ти си готов, ТО само ще дойде при теб. Единственото изискване (към теб) е да превърнеш живота си в молитвен ек­стаз. Думите не са нужни". Когато нещо е истинско, автентич­но, думите не са нужни, защото РЕАЛНОСТТА е отвъд думи­те, отвъд ума - РЕАЛНОСТТА Е ЖИВОТ, А ЖИВОТЪТ -ЧУВСТВО, и ако ти можеш да изразиш едно чувство с думи, значи то не е истинско. Ето защо молитвата и екстаза, който тя поражда, помага. Ето защо — превърни всеки миг от живота си в екстаз и дари с него другите.

Моят подход е кардинално различен от този на другите Учители. Не, че те грешат, а аз съм прав. Просто — моят под­ход е различен. И ти имаш право на избор — или с мен, или с тях, според предпочитанията. Аз няма да ти се разсърдя. Все­ки от нас е космическа индивидуалност- Всеки от нас е уника­лен и има определени предпочитания. Затова ти казвам: изби­рай! Примерно: ако ти седнеш с мен да медитираш — за мен медитацията ще бъде почивка, отмора, наслада, удоволствие — нещо удивително прекрасно — сливане и стапяне в Източ­ника на Съществуване, върховен екстаз. Хиляди и хиляди кар­тини ще се сменят пред очите ми. Панорамата на цялото съ­ществуване ще оживява пред мен. А ти ще стоиш напрегнат, неспокоен. И твоята медитация ще бъде усилие, напрежение. И твоята медитация ще бъде безполезна... И ти ще започнеш да си мислиш — то е естествено — защо при тебе е така, а при мен — точно обратното. Защо при теб не се получава? Какво не ти достига? И аз тогава ще ти кажа нещо, което ще те шо­кира, защото си свикнал да мислиш традиционно. Но прияте­лю — традиционното мислене никога никого не е довело до Вечно Новото — до Непостижимото, до Истината — затова захвърли го! Та аз ще ти кажа, че няма да имаш успех в меди­тацията дотогава, докато не си в състояние да обикнеш пари­те, докато не погледнеш на тях като на нещо божествено. А всичко може да стане божествено, ако ти подходиш към него с любов. Любовта е тази, която превръща нещата в божестве­ни, защото БОГ Е ЛЮБОВ. Всичко може да стане за тебе Бог, ако ти можеш да обикнеш всичко — от тебе зависи и цялото битие ще започне да ти говори — и камъка, и дървото — мо­жеш ли да си представиш?!

Но любовта, положителната нагласа е ключът. Тя ти дава достъп. А ти сега делиш нещата на човешки, на божествени, на светски и духовни и си казваш — парите не са от Бога. Те са човешко изобретение. Те са от дявола. Ето защо — далеч от парите. Не! Аз ти казвам: всичко е от Бога, ако ти можеш да погледнеш на него с любов. Всичко е от Бога, ако ти мо­жеш да пристъпиш към него с любов. Всъщност — няма чо­вешки и божествени неща. Човешките и божествени неща за­висят от ума. Умът създава богове и дяволи. Ето защо него­вата нагласа трябва да бъде позитивна, любовна, съграждаща — това всичко, като с магическа пръчица се превръща в Бо­жествено. А щом всичко за тебе става божествено, значи и са­мият ти си станал божествен. Ето защо моят съвет към тебе е: недей да бъдеш негативен. Бъди тотално позитивен, бъди то­тално открит към всичко. Пристъпи към всичко с любов и ти ще произнесеш вълшебните думи: „Сезам, отвори се!" От теб зависи какъв ще бъде животът ти — божествен или човешки, приказен или досадно скучен. Теб, може би, ще те стресне, где те уплаши един подобен подход. Но ако ти си страхливец ни­що автентично в живота си не можеш да постигнеш. Ако ти си страхливец — никой, който и да е Гуру, не ще бъде в със­тояние да ти помогне.

Когато ти казвам да обикнеш парите, не ти казвам да се привързваш към тях. Любов и привързаност са различни не­ща. Любовта е чувство, а привързаността — страст. И друго: докато в теб съществува разделение, ти никога няма да бъдеш в състояние, няма да имаш възможност за цялостно възприя­тие. Разделението вътре в теб ще ражда само фрагментарни неща и ти ще достигаш само до фрагментарни истини.

* * *

Моят дом, моето дете, моята жена, моята майка, баща, брат или сестра, моята професия, моето хоби, моите мисли, чувст­ва, желания, моето тяло... Всяко „мое" нещо е пирон, който всеки миг може да се забие в мен самия, всяко мое нещо ме прави уязвим, защото обикновено се отъждествявам с него, правя го проекция или продължение на моето „Аз". И когато домът ми се разруши, когато любимата ми ме напусне, кога­то тялото ми се поболее, тогава животът става страшен, защо­то АЗ съм се свързал до такава степен с тези неща — с дома, с любимата, с тялото, че съм се идентифицирал с тях, тъй как­то, когато си във влак и влакът е спрял на гарата и гледаш през прозореца друг влак, който в момента тръгва и оставаш с впечатлението, с илюзията, че твоят влак тръгва. По същия начин — тялото ти боледува, а не ти, домът ти се е разрушил, а не ти, ти си приел лошото настроение, ти си се свързал с него, то е станало „твое", но ти не си това настроение и т.н. Ви­наги трябва да бъдеш нащрек и да правиш това разграниче­ние. Това, което можеш да наречеш свое, не си ти самият. И когато този свързаност с нещата, която те обвързва, бъде пре­късната, тогава ставаш свободно същество, даже „моето аз" е илюзия, последната илюзия, от която трябва да се освободиш.

За любовта можем да говорим само като за себеотречение. Ако няма в любовта себеотречение — няма и любов. Все едно да има планина без връх, защото себеотречението е най-висо­ката точка на любовта. В любовта ти посвещаваш живота си като дар на този, когото обичаш. В любовта ти се обричаш да служиш. Твоите лични желания, желанието ти да удоволстваш умира... Остава само ТОЙ, ЛЮБИМИЯТ... И на него ти пос­вещаваш всичко — сърце и ум, душа и тяло. Ето защо гово­рим за любовта като за жертвоприношение. И ако ти не си способен на жертвоприношение, значи не обичаш. А докато не обикнеш, оковите няма да паднат от теб...Робството ти ще про­дължи и ти няма да разбереш какво е СВОБОДАТА. Запом­ни: в ЛЮБОВТА не ти си важният — теб изобщо те няма. Дру­гият е важният, значимият, уникалният — неговото щастие, не­говото благополучие. Само тази любов може да топли сърца­та и душите на хората. Само тя може да ги прави щастливи...А човешката любов, тази любов, в която ти си важният...твоето удовлетворение. Тази любов, при която ти експлоатираш дру­гия за собствено удоволствие и когато получиш това, което ти трябва, го захвърляш с безразличие. Това е жестоко! Уверя­ваш другия, че го обичаш, а всъщност знаеш много добре — ОБИЧАШ САМО СЕБЕ СИ. Тази Любов е пълна с разочаро­вания. Самата тя е едно голямо разочарование. Но в края на краищата нали, ако самият ти не си вълк, няма да влезеш във вълчи капан? Ако нямаш его — няма капан. Ако имаш его, са­мото твое ЕГО е капанът.

Отивай там, където можеш всичко да дадеш, но не можеш нищо да вземеш. Ако имаш възможност да вземеш, ти се под­лагаш на изкушение. Пази се от вълчия капан!

* * *

* * *

* * *

При съвършената любов кръгът се затваря. Няма изход, за­щото няма вход. Няма край, защото няма начало. Времето уми­ра, защото то никога не е съществувало. Съществувала е само ВЕЧНОСТТА — змията, захапала своята опашка. Любовта постигнала самата себе си. Ти, завърнал се към самия себе си и разбрал, че никога не си обичал и не си можел да обичаш друг, освен самия себе си, защото само ти си съществувал...че нико­га не си се молил и не си можел да се молиш на друг, освен на самия себе си, защото само ти единствено си съществу­вал...Двойствеността е надрасната, а заедно с нея ти ще забеле­жиш, че се умрели, отпаднали и молитвата, и влюбването, за­щото те са се нуждаели от обект (т.е. от двойственост), а ти си станал единствения съществуващ и любов, извън която друга не съществува. Всички ограничения са отпаднали от тебе и ти си се слял с БЕЗГРАНИЧНИЯ ПОТОК НА ЖИВОТА, постигнал си АБСОЛЮТНАТА СВОБОДА. В действителност няма нищо за постигане, за извоюване. Воюва само невежия...Всичко е било само сън и ти просто в един дългоподготвян момент си се пробудил, а с пробуждането всички измамни образи от съня са отмрели, така сякаш никога не са и съществували.

В началото имаш много любими Учители, но нито един от тях не ти е истински Любим. Ти отиваш при всеки, вземаш по нещо, което ти е харесало, и си отиваш. Това е първият етан. След него идва вторият, при който ти откриваш своя Любим Учител и всички други престават да съществуват за теб — те повече не те интересуват. Твоята любов е концентрирана в един обект, който изключва всички други, и ти изцяло се отдаваш на този обект. П ри третия етап има концентрация не върху фор­мата, а върху Същността, а Тя е единна. Ето защо ти обичаш всички Учители, прозрял, че всъщност няма много Учители, Учителят е един, но се проявява само чрез различни форми. Та­ка познаваш Единния Учител, ставаш едно с Него и слагаш точ­ка на всяко сектанство. Сектанството се проявява във втори етан от развитието на съзнанието — то е неизбежно, а и необ­ходимо. Но не е крайна цел. В никакъв случай не бива да се превръща в крайна цел. Сектанството е ограничение, а крайна­та степен не търпи никакви ограничения. Светът на формите умира, за да остане само това, което нито може да се роди, ни­то може да умре.

* * *

* * *

Това е възходящия път на любовта, при който любовта към бога се явява като връх — връх, който в действителност се оказва основа за този, който го е изкачил. От този момент на­татък започва низходящия път на любовта. Любовта към Бо­га поражда (и е пораждала) всички останали видове любов — в низходящ ред до любовта към себе си. И едва сега, изминал възходящия и низходящия път на любовта, ти разбираш, че да обичаш себе си и да обичаш Бога е едно и също нещо, защо­то Ти си в Бога и Бог е в Теб — ти и Бог сте едно. Досега ти си мислел, вървейки по възходящия път на любовта, че в ос­новата на твоя живот е било боголюбието. Достигайки края, ти разбираш, че може да се постави знак за равенство между себелюбие и боголюбие, защото си постигнал така жадувано­то единство с Божествената същност. Дуализмът е разрушен. Ти оживяваш във всичко и всичко оживява в теб.

Ошо е един преливащ възторг, една преливаща радост, лю­бов. Но неговото целомъдрие е съвсем различно от библейс­ката представа, защото той е минал през греха и през смърт­та, познал ги е и ги е надраснал. Те вече не могат да го изку­шават така както биха могли да изкушават една девица, не вку­сила от забранения плод — Ошо се е издигнал над двойстве­ността, защото е познал и доброто, и злото, и рая, и ада, и бо­га, и дявола — за него няма тайна, която да го изкушава или нещо, от което да се страхува. Та той е успял да премине през ада, през смъртния грях. Паднал е в калта, оцапал се е, но е излязъл чист. Влязъл е във водата, намокрил се е, но е изля­зъл сух. Да му мисли този, който нито се е мокрил, нито се е цапал, нито е влизал в ада, нито е имал дързостта да откъсне от забранения плод. Той просто се е страхувал и е останал не­вежа. Но не това е най-страшното. Най-страшното е, че у не­го двойствеността, а с нея — изкушението и постоянния вът­решен конфликт са останали, и той е лишен от възможността да се радва на чистото съществуване. Това е „наказанието" на страхливците. Всъщност няма такова нещо като „награда" и „наказание", защото те не идват някъде отвън, не ни ги нала­га никой. Ние не сме зависими от тях — напротив — те са за­висими от нас, защото са вътре в нас. Ние ги създаваме.

Запомни: и наградата и наказанието са вътре в теб. Но дока­то те съществуват ти не си постигнал ЕДИНСТВОТО. Ти все още си подвластен на двойствеността — на богове и дяволи и куп още условности. За ПОСТИГНАЛИЯ няма награда и ня­ма наказание. Двойствеността е завинаги разрушена и ти си се установил в ТОВА, КОЕТО ЕДИНСТВЕНО СЪЩЕСТВУВА.
СЪДЪРЖАНИЕ

СИМФОНИЯ НА ЛЮБОВТА

ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА

СИМФОНИЯ НА ЕСТЕСТВЕНОСТТА