Симфония на Вечността Борислав Русанов Вместо предговор

Всяка моя мисъл е ЛЮБОВ

Всяко мое чувство е ЛЮБОВ

Всяко мое слово е ЛЮБОВ

Всяко мое дело е ЛЮБОВ

И щастлив съм аз, защото съм ЛЮБОВ

едно сърце отворено за всички,

в което цялата вселена се побира —

и хора, и животни, и мушици,

и дървета, и цветенца, и тревици...

Всичко в мене оживява

и аз във всичко оживявам —

дете на цялата ВСЕЛЕНА,

разбрало, че ВСЕЛЕНАТА дете е

Мили мои! Това, което исках да ви кажа досега — не само с думи, но и с целия си живот — беше, че ви обичам и че тряб­ва винаги да се обичаме, защото животът, който тече в мене и в тебе, във всички нас, не само хората, но и всички същества — дръвчета и цветенца, птички и животни — е един и същ. И това е ВЕЛИКО. И то е, което ни прави съпричастни и ни из­пълва с любов — не, не с любов, а с благоговение пред ВЕ­ЛИКИЯ ЕДИНЕН ЖИВОТ. Ние сме форми, чрез които се проявява ТОЙ; и това ни прави сродни. Всяка ваша радост или скръб е и моя радост или скръб и обратно всяка моя ра­дост или скръб е и ваша... Аз желая вашето щастие така, както желая и моето, и искам да ви помогна, за да се почувствате, за да бъдете истински щастливи. Раздавайте се щедро и док­рай. Не пестете любовта си нито миг. Нека тя блика радост­но, свободно от сърцата и душите ви.

Любовта е живот

Животът е всичко

Всичко е Бог

Следователно: ЛЮБОВТА Е БОГ

Помнете: ЛЮБОВТА Е БОГ

И обичайте, за да пребъдвате в Бог!!!

Това е Учението

Това е същественото

Това е всичко, което имах

и исках да ви кажа...

Любов вместо молитва

А нима има по-добра молитва от ЛЮБОВТА?

Помнете закона: само с ЛЮБОВ се отива при Бога, защо­то Той самият е ЛЮБОВ

Господи! Аз не знам кой си. Аз не знам какво си. Аз не знам къде си .Знам само, че Те обичам.

Нима е необходимо да те познавам, за да Те оби­чам?

Нима е необходимо да познаваш нещо или няко­го, за да го обичаш.

Любовта предхожда всяко знание. Любовта е предусет за нещата, интуиция. А интуицията действа изпреварващо. Преди да сме видели вече знаем. Преди да сме познали вече сме повярвали. Преди да сме повярвали вече сме обикнали.
ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА

Любовта към Бога е мощна сила, чрез която човек придобива съвършенство.

БЕИНСА ДУНО
Моята любов към Теб е това, по което стъпвам, за да дой­да при Теб. Тя може да бъде конец, въже, греда или мост, опъ­нати над бездната на пустотата, която разделя двата свята — Царството на Смъртта и Царството на Живота, Царството на Луцифер и Царството на Христос...

Моята любов към Теб е това, по което стъпвам, за да дой­да при Теб...

Ако обичаш Бога — не ще да има зло за теб. Ако обичаш Бога — не ще да имаш врагове. Ако обичаш Бога — отворе­ни ще бъдат всички пътища за тебе...

Йогананда казва:

„Ако обичаш Бога, никъде не ще се чувстваш чужденец, за­щото той ще бъде във всички страни, в най-прекрасното на всички пейзажи, в смътния предел на всички хоризонти.

Ако обичаш Бога никога не ще бъдеш тъжен, защото въп­реки всекидневната трагедия, той ще изпълва вселената с ра­дост.

Ако обичаш Бога, не ще се страхуваш от нищо и от нико­го, защото нищо не ще можеш да изгубиш и всичките сили на космоса не са в състояние да ти отнемат твоето наследство.

Ако обичаш Бога, имаш вече възвишено занимание за вся­ка минута, защото няма дело, което да не можеш да извър­шиш в Негово име, от най-скромното до най-великото.

Ако обичаш Бога, не ще искаш да проникваш вече в загад­ките, защото ще ги отнасяш към Него, Който е ключът на раз­решението на всички тях."

И действително: „Тези, които Ме дирят с непрестанна лю­бов, ще Ме познаят" — казва Кришна. А Исус ни дава първо­то, най-голямо и значимо за нас правило, което трябва да съб­людаваме, ако желаем да имаме успех в богопознанието.

„Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялата си душа, с ця­лото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила" — тези думи са цяло едно учение, което трябва да сложим като основа на нашия живот, ако не искаме той да рухне като стара, прогнила от влагата сграда. С тези думи Христос (а и Криш­на) ни посочва най-прекия път към Божието Царство, защото не само бог, но и хората се откриват пред нас дотолкова, до­колкото ги обичаме. Това е закон. Единствено чрез Любовта ние опитваме и познаваме нещата и колкото по-силна и съвърше­на е Тя, толкова по-силно и съвършено е и познанието на оби­чания обект. Но при любовта, която изпитваме към Бога има и още нещо — силата, с която я излъчваме, се връща към нас стократно умножена. Отдавайки любов, ние с удивление забе­лязваме, че сме в състояние да даваме все повече и повече, за­щото, все повече и повече получаваме, докато се превърнем един безкраен извор на Божествена Любов. Затова и Учители­те твърдят: „Да любиш, значи да освободим Божия неограни­чен склад на златно съкровище". Ако ние любим, ние не мо­жем да не даваме, а да даваме значи да придобием, и законът на любовта е преизпълнен: „Дайте и ще ви бъде дадено, пъл­на мяра претъпкано."

Това е най-простият и практичен метод за реализиране на Божествено съзнание. Индусите са го нарекли НИШКАМА БХАКТИ, (според определението на Шивананда) „поклонни­кът не очаква плодове от своето обожание. Той търси Бог и само Бог. Това е любов заради самата любов."

Това, според мен, е най-чистата духовна практика — да оби­чаш и да служиш безкористно, без да желаеш нищо в замяна. Нека само душата ти да пее с любов: „Господи, обичам Те!", изцяло отдадена на Бога. Зад всяка форма да вижда Божест­вената Същност и да я поздравява: „Господи, обичам Те!" Не съм привърженик на молитва, в която изисквам нещо за себе си — това не е съвършена молитва. Съвършената молитва е лишена от лични амбиции и подбуди. Съвършената молитва е ЛЮБОВ, а там, където се появява користта, любовта си оти­ва. Любовта не е сделка, не е търговия, не е „танто за танто". „Любовта не дири своето" — както казва ап. Павел. Тя е бе­зусловна. В нея обичаш просто, защото не можеш да не оби­чаш. Една хубава молитва не съдържа повторени или заучени думи, а порив на обожание и плам, който е толкова силен, че земният живот се отдалечава и изчезва. Молитвата е чист по­рив на вярата и любовта на създанието към своя Създател. Не думите, а поривът на обожание и любов правят една молитва истинска. Ти можеш просто да кажеш: „Господи, Ти си тук и аз Те обичам." Ако цялото ти същество вибрира, когато про­изнасяш това изречение, то ти си изрекъл една прекрасна мо­литва. (из „Мъртвите ни говорят”)

Човек във всеки миг от живота си трябва да се стреми да излъчва с тяло, със сърце, с ум, с душа, с дух любов към Без­граничния, всяка клетка от неговото същество трябва нежно да шепти: „Господи, обичам Те!", всяка клетка от неговото съ­щество трябва да се превърне в любов. И тогава ще преживеем ВЕЛИКАТА, ЖАДУВАНАТА ПРОМЯНА. Тялото и психи­ката ни ще се променят, преобразят и ще почувствуваме един­ството си с всичко съществуващо.

„Ако любовта тече през съзнанието, целият организъм от­говаря — тя стимулира всяка клетка. Тогава тялото е в хармо­ния. Душата става лъчезарна, умът — просветен, мисълта — проницателна, блестяща, жива, определена; словото става по­ложително, истинско, творческо; плътта се подновява, пречис­тва и оживява; делата са в пълен порядък и всички неща при­емат своето истинско състояние."

Тогава няма да има за нас повече противоречия, ограниче­ния, страдания, болести, старост, смърт, защото светът на ЛЮБОВТА е свят на мира, свободата, хармонията, радостта, здравето, младостта, вечния живот — светът на любовта е свят на съвършенство и в него ще намерим всичко, което ни е пот­ребно. Тогава ще разберем простата истина, че ако обичаш Бо­га, още преди да си поискал нещо, вече ще го имаш, защото „само проявената Божия любов носи изобилния и пълен жи­вот."

Помни, че няма друго нещо, което да ни приближава така бързо и сигурно към Бога, както Любовта. Затова се научи да произнасяш с целия плам на душата си, с всяка фибра на тя­лото си, с цялото си същество: „Господи, обичам Те!" и едва тогава в тебе ще лумне пламъкът на Безсмъртната Любов.

Опитай се да почувствуваш, че си потопен в необятния океан на Божествената Любов, отвори се за Нея, изпълни се с Нея, разтвори се в Нея и осъзнай, че всичко е Любов и че ти самият, като частица от всичкото, също си любов — любов, потопена в любовта — безпределна и вечна.
Истина е, че

можем и без Учител,

можем и без система,

можем и без Път,

но само при едно условие —

ако имаш безусловна Любов към Бога,

защото по-добър Учител от ЛЮБОВТА няма,

по-добра система от ЛЮБОВТА няма,

по-добър Път от ЛЮБОВТА няма!

„Разбира се трябва да се медитира, но можете да медити­рате в продължение на години и пак да не усетите нищо. Мис­ля, че трябва преди всичко да се обича, тъй като любовта е Царственият Път, който води към Божественото, трябва да се обича и в тази любов да се забрави всичко друго. Трябва да се изостави всичко друго освен мистичното и непонятно обо­жание, което именно ви позволява да усетите и възприемете Бо­жественото във вас. Трябва да почувствувате вибрациите на та­зи Любов, докато Радостта ви изпълни, да се отъждествите с тази Радост и Любов до такава стенен, че да бъдете само Лю­бов и Радост, а Любовта и Радостта да бъдете вие самите... Това е интуитивен, лишен от намесата на разума порив, в кой­то мозъкът не участвува, тъй като човешкият мозък никога не може да обича онова, което няма форма, нито име и именно за­това по-младите души все още имат нужда от Бог под човеш­ка форма, за да може Той да им стане понятен... Единствено на много напредналите души им е дадено да обичат Безличното и Несътвореното."

„Какво от това, което си направил в живота си, можеш да Ми покажеш?"

Въпросът, както и всичко, което идваше от Него, бе свър­зан с ЛЮБОВТА. Колко силно си обичал през твоя живот? Обичал ли си другите както Аз обичам теб? Изцяло? Безуслов­но? — ето какво ще ни запита Христос, когато, след годините прекарани на Земята, отидем отвъд, и на този Въпрос всеки от нас е длъжен да подготви достоен отговор като помни, че Гос­под е Любов, но за да споделим Живота Му, трябва да се на­учим да обичаме като Него самия. В това е целият смисъл на нашия живот." (из „Мъртвите ни говорят”)

Затова нека да произнесем с целия плам на душата си све­щената молитва на БХАКТА:

Господи,

както ти ме обичаш

и чрез съвършената ЛЮБОВ

да те позная и изявя. Амин!

Господи,

Господи,

а Любовта не може да не обича.

Господи,

обичам Те, защото сме Любов,

а Любовта не може да не обича себе си.

И тъй кръга затворих

и слях се с Вечността.
МОЛИТВЕНА МЕДИТАЦИЯ В РОЗОВО

Три пъти се произнася формулата: „Проявената Божия Лю­бов носи изобилния и пълен живот", като преди това може да се изпее песента „Любовта е извор" или „Духът Божи". След това се слага последователно дясната ръка върху 7-те чакри, като се започва от най-долната и се отива към най-горната. При всяко слагане на ръката върху определена чакра се произ­нася съвършената молитва на БХАКТА: „Господи, искам да те обичам така, както Ти ме обичаш и чрез съвършена любов да те позная и изявя". След това отново по чакрите от първата към последната се произнася: „Аз съм потопен в безгранич­ния океан на Божествената Любов. Аз съм капка от безгранич­ния океан на Божествената Любов и като частица от Него също съм любов. Аз съм любов потопена в любовта. Аз съм Лю­бов!". След това следва същата процедура, само че с пеене на песента „Господи, обичам Те!". Ръцете се отпускат и се произ­нася три пъти формулата: „Бог е любов, която Христос е приел. Христос е любов, която ние сме приели. Ние сме лю­бовта, която сега проявяваме." Молитвената медитация в ро­зово завършва с песента „Бог е любов".

Тази медитация не е секретна. Тя е за всички, за всички те­зи, които желаят да получат във възможно най-кратък срок Бо­жествена Реализация. Ако вие я приемете във вашия живот, за кратко време тя ще го преобрази и съвършената божествена любов ще стане ваше постоянно преживяване (състояние).

Любовта не може да бъде ухо.

Любовта не може да бъде око.

Любовта не може да бъде крак.

Любовта не може да бъде ръка.

Любовта може да бъде само сърце.

Човече божий, ти можеш да живееш

и без ръце, и без крака, и без очи, и без уши,

НО БЕЗ СЬРЦЕ НЕ МОЖЕШ!
СИМФОНИЯ НА ЕСТЕСТВЕНОСТТА

Господи, Дари ме с магическата сила

да превръщам всичко до което се докосна

в божествено!

благодаря ти!

Лекото телце на тази пеперуда е струва ми се най-голямо­то бреме, което тежи на съвестта ми. И ето, днес осъзнах дъл­боко — смъртен грях е да насилваш вечните закони; твой дълг е да следваш с доверие безсмъртния ритъм."

Дзен означава да бъдеш естествен, да действаш естествено. Да виждаш и да приемаш нещата такива, каквито са, да пра­виш това, което идва, да правиш това, което трябва. Да ула­вяш тенденциите на развитието, потока на живота и да му се подчиняваш. Да оставиш всяко нещо да върви по своя път, към своята цел, знаейки, че всички пътища водят до една Цел. Дзен означава да откриеш своята истинска същност, да се слееш с нея, а значи и с всичко, защото тя прониква всичко съ­ществуващо. Дзен означава да се проявяваш такъв, какъвто си по природа, без нищо да добавяш от себе си, т.е. да изразя­ваш СЪЩНОСТТА. Дзен не допуска нищо изкуствено, нищо допълнено — никакъв фалш, лицемерие, двуличие, гордост, щестлавие, амбиция. Всички тези неща са добавъчни, извън твоята истинска същност и проявявайки тях, ти не проявяваш себе си, а да не проявяваш себе си значи да си роб на илюзи­ята. Слънцето го има, но то е скрито зад облаци и ти мислиш, че съществуват само облаци, но не и слънце. Ето всекидневна­та илюзия, с която живеем. Достатъчно е, обаче, вместо да скърбим, че няма слънце, да имаме търпението вятърът да из­духа облаците и тогава то ще проблесне. Слънцето е нашата истинска СЪЩНОСТ, облаците са нашите дребнави мисли и егоистични желания, а вятърът — нашето правилно усилие, ко­ето е в хармония със същността, със силата.

Дзен не означава да създаваш ново качество, а да разкриеш старо, но забравено. Изобщо не е правилно да се смята, че ти можеш да направиш, да създадеш нещо сам — единната същ­ност е тази, която създава всичко. Ти си само неин изразител. Ако осъзнаеш това, ще придобиеш смирение, а придобиеш ли смирение, ще избегнеш конфликта и страданието. Най-важен е душевният мир и вътрешната пустота, която го поражда. Ми­рът изгражда Хармонията, а тя ни нрави щастливи. Ние мо­жем да бъдем щастливи. Ние трябва да бъдем щастливи — ето една огромна илюзия. Помнете: при Дзен няма цел. При Дзен няма стремеж. Там където има цел, има и стремеж, а това оз­начава и конфликт, и болка (защото конфликтът разрушава всичко), и амбиция, а тя е нещо добавъчно, изкривяване, забо­ляване, опит да се създаде ново състояние, а ние казахме, че търсеното вече съществува, затова трябва само да отмахнем от него напластяванията, чуждите примеси, които ни пречат да го видим. Дзен не е откриване на нещо ново, а откриване на нещо старо, нещо изначално, което винаги е съществувало, както в нас, така и във всичко около нас. И това е удивител­ното — как сме могли да си затворим очите така, че да не виж­даме това, което винаги е съществувало около нас и даже в са­мите нас.

Дзен означава просто да си отвориш затворените очи, да направиш най-простото нещо, което е необходимо в даден мо­мент — когато ти се доспи — да легнеш да спиш, когато огладнееш — да седнеш да се нахраниш. Това е Дзен — просто като самото съществуване. Да се подчиняваш на природата на нещата — ни повече, ни по-малко. Та да се върнем на въпро­са — ние не можем и не трябва да бъдем щастливи, защото просто сме щастливи — това изисква да осъзнаем Дзен. Ние притежаваме това, което търсим. Ние самите сме това нещо, затова няма смисъл да го търсим някъде другаде. Даже нещо повече — няма смисъл да го търсим въобще — трябва само да си отворим очите и да го видим. Когато тялото е облече­но, ние правим догадки за него, какво ли представлява то, как ли изглежда, хубаво ли е, грозно ли е, и какви ли не фантасмагории измисляме посредством въображението си. Но Дзен не е да си представяме, а да виждаме нещата такива, каквито са. Значи, за да видим тялото голо, такова, каквото е, просто трябва да го съблечем. Или с други думи казано — да махнем от Истината покривалото, с което сами сме я забулили.

Дзен не се интересува от минало и бъдеще, затова няма и цел, защото наличието на цел предполага бъдеще. За Дзен всичко е сега и ние винаги трябва да съществуваме ТУК и СЕ­ГА. Дзен не се интересува от мечтата. Мечтите са си мечти. Дзен се интересува единствено от реално съществуващото. За­това и Дзен не се нуждае от хора идеалисти, а от хора реалис­ти. А ние бягаме от мига, без да разбираме, че в мига се съ­държа Вечността, в малкото се съдържа голямото, в нищото, което е у нас, се съдържа всичкото. Това Дзен нарича просвет­ление. Денят съществува, защото съществува слънцето. Глу­паво е да мислим, че няма светлина и слънце, защото е нощ. Нощта съществува, защото не виждаме слънцето. Но тя е не-реалност за този, който постоянно вижда слънцето. Дзен ни учи, че мисленето, което ние сме издигнали в култ, когато е дозирано, действително може да служи като лекарство, но на­рушим ли дозата, то се превръща в отрова. И действително — най-голямата заблуда е да мислим, че чрез мислене можем да постигнем Същността. Тази илюзия аз наричам ЛУКИ и съв­ременните хора са в неин плен. Да се върнем към Същността означава да успеем да преустановим умствените вълни. Това е методът, който използва Дзен. Аз бих го нарекъл връщане към Същността. Докато сме фокусирали вниманието си върху следствието или създаденото, ние сме слепи за Причината, за това, което създава. Дзен ни учи, че трябва да погледнем от­въд това, което се променя, отвъд постоянното движение, за да достигнем до първоначалната ПУСТОТА, до ВЕЛИКОТО НИЩО, от което възниква всичко.

* * *

Интуицията, дълбокият вътрешен усет за нещата, живото чувство трябва да ни ръководят в живота, а не мъртвите, предпоставени тези, предразсъдъците, повърхностните логически умозаключения. Животът е една музикална пиеса и ние тряб­ва да я преживеем и изпълним като виртуозни музиканти — без да мислим върху нотите, а просто да ги чувстваме. Най-краткият път съм същността на живота е чувството. Грешат тези, които твърдят, че за да постигнем Бога трябва да станем безчувствени. Не! По-точно обратното. Трябва да отидем от­въд пределите на обикновената човешка чувствителност, тряб­ва да я префиним и да станем сврьхчувствителни, за да можем да виждаме това, което другите не могат, за да можем да чу­ваме това, което другите не могат, за да преживяваме това, ко­ето за другите, за несъбудилите се за живот, ще бъде непонят­но. Да бъдем живи, максимално живи, възприемчиви, съзна­телни — това е всичко. Когато Бог ни е дал сетива, Той не ни ги е дал, за да ги умъртвяваме, а за да ги развиваме, усъвър­шенстваме... Когато умъртвяваме сетивата си — умъртвяваме живота си и правим опит да коригираме Бога, а нима това не е богохулство?

Животът ти е даден не за да страниш, нито за да бягаш от него, а за да го живееш пълноценно, пълнокръвно. Само по този начин, а не потъвайки в някакви умозрителни абстракции, можеш да опиташ неговия вкус и така да достигнеш до същ­ността му. Животът, който е Бог, казва „не" на преждевремен­но умрелите, на отреклите се от живот приживе. Животът, кой­то е Бог, казва „да" на истински живелите, на най-живите от всички живи на земята. Който иска изкуствено да спре изявле­нието си, проявлението си, да унищожи желанията си, живота си е богохулник. Животът, светът, всяко същество е едно уни­кално творение на Твореца, едно чудо, които само тези, кои­то са загубили състоянието на детството, които не вярват в чу­деса, искат да унищожат, да спрат развитието, еволюцията, ес­тествения ход на нещата, който ни води към съвършенство, за­щото Творецът е съвършен, а краят винаги е като началото. Щом началото на всички начала е съвършено, то и всички неща в своя край ще бъдат също съвършени. Ето защо тези, ко­ито се противопоставят на естествения еволюционен процес, са неверници и богохулници. Всеки от нас трябва да изживее, да надживее живота, който му е даден, и съвсем естествено и непринудено да стане съвършен. Затова казвам: не на насили­ето и насилниците в природата. Тези, които не вярват в при­родата, не вярват в Бога, защото Бог е създал природата — не някой друг. Един е Творецът и ние като Негови творения трябва да се стремим съвършено да изразим идеята, която е вложил в нас. Не бива да допускаме двойствеността в съзна­нието си, защото тя е, която отдалечава от Реалността. Дуализмът е илюзия. Аз съм Бог. Ти си Бог. Птицата е Бог. Цве­тето е Бог... Камъкът... Всичко е Бог. И когато всичко стане за тебе Бог, едва тогава ти постигаш своята изначална същност и ставаш просветлен.

„Бях 6-годишен, когато разбрах, че всичко е Бог и косата ми се изправи — каза Теди. Спомням си, че беше неделя. Сес­тра ми — тя тогава беше съвсем мъничка — пиеше млякото си и изведнъж аз разбрах, че тя е Бог и млякото е Бог. И ми ста­на ясно, че тя налива Бог в Бог, ако разбирате какво искам да кажа".

из „Теди" на Селинджър

Ако приемаме живота, света, хората, себе си, изобщо всич­ко такова, каквото е, без да се стремим да реформираме, да поправяме, да променяме, то тогава ще достигнем това, кое­то е — до същината на всичко, която хората наричат Бог. И всичко за нас ще стане Бог, защото Той прониква всички не­ща. И тогава отношението ни към всяко същество ще бъде по­родено, ще бъде израз на една безпричинна и безусловна лю­бов, която ще струи от нас навсякъде и към всичко.

* * *

ВСИЧКО Е ЕДНО — когато тази истина, това чувство ста­не постоянно преживяване, тогава целта на човешкото същес­твуване е постигната.

ОМ ТАТ САТ