Системи за глобално позициониране в същността си gps

СИСТЕМИ ЗА ГЛОБАЛНО ПОЗИЦИОНИРАНЕ
В същността си GPS (Глобална система за позициониране) е спътникова радио-навигационна система за определяне на положението, скоростта и времето с точност до 1 наносекунда във всяка точка на земното кълбо и околоземна орбита в реално време.
Първоначалното име на системата, дадено й от нейните създатели е
„NAVSTAR GPS“ — „Navigation Signal Timing and Ranging Global Positioning
System“, но в последствие е сменено на GPS. Спътниците,от които се състои групировката са минимум 24, разположени върху орбита на около 20 000 километра от земната повърхност.
Контролът им се упражнява от център с наблюдателни станции, разположени в различни точки на Земята.
Фиг. 1. Схема на спътникова система

Глобалната система за позициониране е създадена, проектирана и контролирана от Министерството на отбраната на САЩ. Тя може да бъде използвана безплатно от всеки. Поддръжката на системата струва около 400 млн.
долара (USD) годишно. Тази сума включва и разходите по подмяна на остаря- ващите спътници. Първият от 24-те спътника, които формират сегашната GPS- групировка, е изведен в орбита на 14 февруари 1989 г. Последният изстрелян до момента спътник, който е 52-ри по ред от създаването на системата през 1978 г. е изведен в орбита с помощта на ракетата „Delta II“ на 6 ноември 2004 г.
Със изстрелването на първият изкуствен спътник на СССР в края на 50-те години се ражда идеята за създаване на спътникова радио-навигационна система.
Ричард Кершнер заедно с група американски учени, наблюдавайки излъчените от
Спутник сигнали откриват, че поради Доплеровия ефект, честотата на излъчения

сигнал е по-висока при приближаване на спътника и по-ниска при отдалечаване. Те открили, че ако знаят точната си позиция на Земята, могат да намерят положението на спътника и обратното, ако знаят положението на спътника, могат да открият тяхната собствена позиция.
Идеята за GPS се реализира около 20 години по-късно, от първоначалният замисъл. Първият тестов спътник е изведен в орбита на 14 юли 1974 г., а на 22 февруари 1978 г. е изстрелян и първият операционен спътник от бъдещата система.
Броят на спътниците достига 6 в периода между 1978 и 1980 г., а на
6 януари 1980 - датата, на която се дава началото на използването на GPS.
Последният от 24-те спътника, необходими за пълно покритие на земното кълбо е изведен в орбита в края на 1993 г.(фиг.2) и системата преминава в пълна готовност на 17 януари 1994 г. Първоначално GPS е планиран като военен проект, но през
1983 г., поради направена грешка в навигацията на южнокорейски граждански самолет с 269 души на борда навлиза в съветското въздушно пространство и е свален от руски изтребител.
Това кара президентът на САЩ да вземе решението за разрешаване използването на системата за граждански цели. През 1999 г. вицепрезидентът на
САЩ Ал Гор обявява плановете на Белия дом за увеличаване на точността на GPS за цивилни нужди, чрез премахване на процеса на избирателен достъп и използване на допълнителни честоти. Методът на избирателен достъп е отменен през 2000