Скритият смисъл на думите как да изпитваме наслада от общуването и да побеждаваме
Изтегляне 0.98 Mb. Pdf просмотр
|
| Защо съществува метаезикът? Ако извадим от ежедневния разговор всички форми на метаезика, словесното ни общуване ще се състои единствено от кратки, остри, целенасочени фрази, а всички ние ще звучим и ще се възприемаме едни други като недодялани, сурови и неуки хора. Метаезикът омекотява ударите, които си нанасяме взаимно, позволява ни тайничко да манипулираме останалите хора, да изтъкваме собствените си добродетели и достойнства, с вътрешно облекчение да изливаме море от отрицателни емоции, при това без да изглеждаме откровено груби. Когато се срещат двама непознати, те започват общуването си с незначително бъбрене - ритуал, съставен от разговорни фрази, въпроси, клишета и твърдения, които им осигуряват необходимото време, за да преценят дали познанството им би могло да се развие в евентуално по-близки взаимоотношения. Обикновено се започва с размяна на няколко банални фрази клишета: „Как сте?", което налага отговор: „Благодаря, добре", последван от нещо от рода на „Чудесно!" от страна на задалия въпроса. И този ритуал е толкова често повтарян, толкова трайно жигосан в съзнанието ни, че дори не се замисляме, докато го изпълняваме, така че евентуален отговор: „Току-що почина майка ми", пак би предизвикал стандартното „Чудесно!". Същото важи и за ритуалните фрази клишета, разменяни при раздяла, от които най- разпространеното е: „До скоро". „За мен бе удоволствие да се запозная с Вас" обикновено се използва, когато нямаме никакво намерение занапред да поддържаме и да задълбочаваме познанството си със съответния човек. Метаезикът е навсякъде. Той играе изключително важна роля в установяването и поддържането на междуличностни връзки, защото - също като езика на тялото - е средство, което използваме, за да разкрием скритите мисли, действителните намерения и истинския смисъл на казаното, закодирани в постъпките на даден човек. Например повечето мъже знаят, че когато една дама каже „не", тя има предвид „може би", че когато каже „може би", има предвид „да", но че когато каже „да" - то тя изобщо не е дама. Тази стара шега ясно показва, че това, което се казва, не отразява непременно онова, което се мисли. С всяко ново поколение се появяват нови метадуми, мета-фрази и метаизрази, а редица стари избледняват и постепенно излизат от употреба. От двайсетте до четирийсетте години на нашия век най-популярните метадуми и метафрази са били „определено" и „(или) нещо такова". „Определено" се използвала, за да подчертае правилността на една или друга дума, например: „Вие определено сте прав". Но това свръхподчертаване може да събуди и известна доза подозрение относно намеренията на говорещия - вероятно той изпитва необходимост да преувеличава думите си, защото е неуверен в тяхната достоверност. Метаиз-разът „(или) нещо такова" бил използван като извинение за неправилно употребена дума. В модерния английски език метаизразът „(или) нещо такова" е заменен с подобния по смислово значение метаизраз „ако ви харесва" (с евентуално разширен вариант „ако това повече ви се харесва)", а „определено" е заменен с „всъщност". И така, на изявлението: „Всъщност, не съм съгласен с вас", днес спокойно можете да отговорите: „Всъщност, това изобщо не ми пука." С приближаването към края на двайсети век в деловия свят метаезикът се употребява все повече и повече. Преди стотина години работодателят е можел да уволни своя служител просто като му изкрещи: „Махай се от очите ми, лентяй такъв!" или нещо равнозначно. Постепенно обаче натискът, оказван върху работодателите от страна на профсъюзите и на други правозащитни организации, отхвърли възможността за подобен подход към въпроса и вместо него наложи все по-широката употреба на метаезик. Днешният лентяй вероятно ще получи циркулярно писмо върху фирмена бланка с приблизително следното съдържание: „Съобразно интензивната реорганизация на фирмения отдел за внос-износ възникна неотложната необходимост да бъдат обединени службите за залепяне на марките и за правене на кафе, в полза на всички служители и в името на просперитета на фирмата като цяло. Ръководителят на службата за залепяне на марките Джо Дръвников взе благородното решение да освободи своя пост и да си потърси друга работа на трудовата борса, където неговите всепризнати умения и огромен опит несъмнено ще го наложат бързо." Цялото това послание всъщност означава: „Махай се от очите ми, лентяй такъв!", но метаезикът подслажда горчивия хап за уволнения, гали слуха на другите служители и запушва устата на профсъюзите. Изтегляне 0.98 Mb. Сподели с приятели:
|