Славяни и прабългари ранна история на двата етноса, основни елементи на тяхната материална култура. Преселване на славяните на Балканския полуостров времеви граници, причини и основни последици за етническата
Последици от заселването на славяните на Балканския полуостров
Изтегляне 122.35 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Основни последици за етническата, социална и културна история на Балканския полуостров.
| Последици от заселването на славяните на Балканския полуостров
Съществували някои езикови различия между двете групи славяни, които впоследствие се задълбочили като обхванали морфологията и синтаксиса. Славянските племена били ситуирани в различни части на Балканския полуостров. Северно от Хемус били разположени седемте славянски племена, а източно от тях – племето севери. Племената – сагудати, берзити, драгувити и др. се намирали в Средна и Южна Македония. Смоляните живеели в Западните Родопи, езерците и милингите – в Пелопонес, велегизитите – в Тесалия, ваюнитите – в Епир. Важна последица била появата и утвърждаването на частната собственост. Родовата община, в която собствеността върху земята била обща, започнала да се разпада. Тя постепенно била заместена от т. нар. съседска община, в която членовете били свързани с кръвно родство, а чрез общите граници на поземлените си владения. Последиците от заселването на славяните на Балканския полуостров обхванали най-вече състава на населението, който значително се променил. Демографските промени били свързани също така и със значителното намаляване на местното население. В резултат на нашествието на славяните то постепенно започнало да се претопява. Само една малка част от него, която била разположена предимно в планинските недостъпни райони успяла да се запази. Заселването на славяните на Балканския полуостров предизвикало дълбоки преобразувания в социално-икономическия и политическия живот. Основни последици за етническата, социална и културна история на Балканския полуостров. Векове наред Балканският полуостров е път за варварските племена. След себе си те са оставяли пожарища, разорение и смърт. Това продължава докато на историческата сцена се появяват славяните и прабългарите. Те не само трайно отсядат на тези земи, но и създават една държава, на която е съдено да играе важна роля в съдбините на Югоизточна Европа. Балканският полуостров заема най-югоизточната част на Европа и се намира в непосредствена близост до Азия и Африка. Историческото минало на отношенията между страните на полуострова е изпълнено с разделение, противоречия, претенции и подчиняване на чужди за региона интереси. Проблемите, свързани със съжителството на хора с различни култури и национални характери, са много стари. Те са се появили още в зората на цивилизацията. Това е характерно за Балканите. Историята е отредила на сравнително малка територия да живеят и си взаимодействат различни етноси, с различни религии и култури. Етническият състав на населението в балканските земи се отличавал с голяма пъстрота. В северозападните краища на полуострова преобладавали илирите, в южните краища — гърците, а целият източен дял бил населен с траки. В резултат на продължителния процес на романизация и елинизация, развил се през предходните столетия, част от тракийското население, особено в градските центрове, загубило етническата си самобитност, докато тракийските селяни пазели все още своя език, вяра и обичаи. Относителният дял на това чуждо по етнически състав на местните балкански жители население бил сравнително малък. При тази обстановка започнали нападенията на славяните. С появата на славянските племена и с постепенното им усядане на юг от Дунава настъпил решителен прелом както в етническите взаимоотношения, така и в обществено-икономическото и политическото развитие на населението в балканските земи. На византийската власт бил поставен край и се създали условия за изграждането на нови политически формации, между които първо място заела българската държава. Нашествията на славяните на Балканския полуостров дават свое отражение и в общественото устройство на племената. На първо място властта на княза постепенно се засилва. Освен това нашествията стимулират развитието на междуплеменни съюзи, които първоначално са временни и са свързани с решаването на конкретен военен конфликт. Те обаче маркират един начален етап към държавната организация. Като траен и устойчив се очертава съюзът на седемте славянски племена и северите. Славяните са от индоевропейски произход. Към индоевропейската езикова общност принадлежат народите, говорещи германски, романски, ирански, келтски и някои други езици. В далечната древност прадедите на тези народи живеели на една и съща територия, говорели един и същ език. Разпадането на индоевропейската общност станало към IV хил. пр.н.е. Първи се отделили и се обособили в самостоятелни езиково-етнически групи индуси, иранци, хети и др., които поели на югоизток. След тях се откъснали германските и романските езиково-етнически общности. Славянската общност се обособила по-късно, към края на II хил. пр.н.е., когато от нея се отцепили т. нар. балтославяни — предците на днешните естонци, литовци и латвийци. През втората половина на V в. славяните опрели плътно до дунавската граница на Византийската империя. Южните славяни, разделени от Карпатите на две, са известни в науката като дакийски и панонски славини. Най-голяма активност във войните с Византия проявили дакийските славини.Те нападали почти целия Балкански полуостров, чак до Егейско и Адриатическо море. Панонските славини предприемали своите набези предимно в северозападната част на полуострова. От североизток антите също така нахлували на юг от Дунава — в източната половина на Балканския полуостров. Другият етнически компонент, който ще залегне в основите на българската държава, са прабългарите. Те също имат богата пред-държавна история. Поради оскъдните сведения за тях в българската историческа наука се водят доста спорове относно произхода и прародината на този народ. Една от тезите е, че те са част от тюрко-алтайската езикова и етническа общност, разположена в районите на средна Азия. Вследствие на многобройните варварски нападения и последвалото заселване на славяни и прабългари в района на европейския Югоизток през втората половина на VII век възникват условия за осъществяването на дълбоки промени в политическото, културното и демографското развитие на Балканския полуостров. Двете етнически общности – славяни и българи - са на сходен стадии на общественото си развитие, характеризиращ се с протичането на начални държавнообразувателни процеси. От огромно значение за развоя на последвалите събития е същественият държавнически опит, който прабългарите натрупват в хода на дългата им история. Изтегляне 122.35 Kb. Сподели с приятели:
|