Д-р Н. Когато завършиш работата си като личен водач, очакваш ли да бъдеш включена в съвета на старейши­ните? К

Направих всичко възможно да извлека информация от Кинера, защото знаех, че в живота си едва ли ще имам друг клиент, с когото да стигна толкова далеч. Тази душа, както и други много напреднали твърдят, че съ­ветът съществува в реалност с по-дълбоко значение, непонятно за душите, които все още се прераждат на Земята.

Според много от клиентите ми присъствието не е „някой", а съществуваща сила. За други е уравновесяваща същност, която хармонизира по-висшата съзнателност на старейшините с тази на заставащите пред тях ду­ши. Това влияние изпълва залата на съвета със синхро­низирана енергия. Няколко души от пето ниво, с които съм разговарял, наистина са имали шанса за кратко да бъдат сред членовете на съвета като част от обуче­нието си за водачи. Помолих един от тях да опише какво е почувствал и получих следния отговор:

„Когато седнах на катедрата, сякаш се слях с душата, коя­то стоеше пред мен. Чувството е много по-силно от разбира­не към някого, който току-що се е завърнал след земен живот. Наистина успяваш да се поставиш на негово място. Присъст­вието вдъхва сила и те кара да почувстваш всичко, което ду­шата изпитва в момента. Светлинната призма на присъстви­ето въздейства по този начин на всеки съветник."

Дали едно и също присъствие посещава всички съ­вети, или има повече такива същества? Или „то" е просто Бог, който е навсякъде? Естествено не мога да отговоря на тези въпроси. Въпреки застъпването между духовни групи, колко трябва да са съветите, носещи отговорност само за душите от Земята? Невъзможно е да отгатна и това, но навярно броят им е огромен. Ако е истина, че и други светове в нашата Вселена са обитавани от души, които се нуждаят от съвети, както и че има други вселени, които духовните магистри трябва да ръководят, отговорността им е невъобра­зима.

За разлика от много напредналите души като говоре­щата в случай 44 повечето от клиентите ми не могат да осъзнаят, че самите старейшини не са съвършени. Освен кратките мигове със силното и любящо присъс­твие, старейшините са най-висшите същества, с които душите общуват пряко в духовния свят. Тази представа за космоса не е нова философска система в човешката цивилизация.

В древни текстове от Индия, Египет, Персия и Китай се говори за „служителите на бога", олицетворява­ни като метафизически същества, някои от които са антропоморфни. В ранните гръцко-еврейски религиозни философии също е застъпена концепцията за стъпаловидното издигане на духовните учители. Много култури вярват, че докато Бог е създателят на всичко и е на­пълно съвършен, управлението на нашата Вселена се осъ­ществява от множество по-несъвършени духове, които са посредници на разума и преносители на божествената мъдрост от най-висшето същество към смъртния свят. Те се смятат за вестители на създателя, които не са съвсем съвършени. Може би това обяснява защо нашият свят има недостатъци, щом Бог е първоизточникът.

Според пантеистичните възгледи всички сили, дей­стващи във Вселената, са проявления на Бога. След дъ­лъг период на развитие духовната философия на някои култури е стигнала до концепцията, че божествените сили, които управляват живота ни, са по същността си мъдри слова, въздействащи върху мисловната сила на човешките същества. Християнската църква счита цялата идея за посредници между върховния източник и хората за неприемлива. Аргументът на християнст­вото е, че съвършеното същество не би поверило уп­равлението на Вселената на несъвършени, които допускат грешки.

В стария завет Бог говори чрез пророци. В новия - божието слово стига до хората чрез Исус, който за християните е човешки образ на Бога. Все пак пророци­те на всички главни религии са за последователите си въплъщения на Бога. Мисля, че приемането на пророци в много религии по света се корени в духовната ни памет за свещени посредници като водачите и старейшините между нас и създателя. В дългата история на човечеството е имало много култури с митологични фигури, които изпълняват космическата роля на пос­редници между непознаваемия Бог и враждебния свят: не мисля, че трябва да гледаме на митовете като на средство за обясняване на света, създадено от прими­тивното човешко мислене. Научното познание, което сме натрупали досега, все още не дава по-ясно обясне­ние за мистерията на сътворението от вярванията в миналото.

Що се отнася до първоизточника, открих един при­емлив начин за съчетаване на старите и новите концеп­ции. Душите са способни да създават живи същества чрез енергиен източник, с който разполагат. Следова­телно могат да направят нещо от нещо при различни обстоятелства. В религиозната философия духовното сътворение представлява създаване на нещо от нищо. Някои вярват, че божественият разум не създава физически същности, а само условията, които позволяват на високоразвити същества да осъществяват това.

Дали Земята е лаборатория, създадена от по-висши енергийни форми, в която по-низшите постигат напредък чрез множество етапи на развитие? Ако е така, тези висши същества са нашият източник, но не първоизточникът. В „Пътят на душите" изтъкнах веро­ятността да сме създадени от сила, стремяща се към съвършенство чрез утвърждаване на същността си. А може би от съвършена сила, чувстваща нужда от изява, философията за стъпаловидно духовно израстване потвърждава схващанията на много хора, че Вселената ни нямаше да бъде така хаотична, ако бе сътворена от съвършен създател. Според мен тази идея не отрича съществуването на най-висш източник, който органи­зира нещата така, че постепенно всички души да ста­нат съвършени. Преходът ни от пълно невежество към абсолютно познание е непрекъснат процес на просвет­ление чрез вяра, че можем да бъдем по-добри, отколкото сме.

По време на хипнотичния сеанс идва момент, в който клиентът ми казва, че събеседването е приключило и е готов да напусне залата на съвета и да се върне при духовната си група. Това е миг на дълбок размисъл и заедно преценяваме получената информация. На първо място, заставането пред духовния съвет е свързано с отговорност за отминалия живот и искам да използ­вам част от тази оценка, за да помогна на клиента в сегашния.

Всяка душа чувства нишка на духовно опрощение в оценката на съвета. По време на събеседването старейшините проявяват съчувствие и желание да вдъхнат увереност на душата за бъдещите й стремежи. Една душа, напускаща залата, сподели следното:

„Когато събеседването ми със старейшините приключва, имам чувството, че съм получил повече похвали за постиженията си, отколкото упрек за грешките. Съветът знае, че съм имал критично обсъждане на живота си със своя водач. Не ме покровителстват, но мисля, че част от задачата им е да ме накарат да си поставя по-висша цел. Съветниците казват, че очакват големи постижения от мен. Последните думи на старейшините са да престана да разчитам на другите за себеутвърждаването си. Когато се разделям с тях, се чувствам осво­боден и пречистен от съмненията в способностите си."

Питат ме дали по време на срещите със съвета и след тях душите изпитват угризения, ако през живота са вършили жестокости. Разбира се, че изпитват, но се налага да напомням на онези, които задават въпроса, че отговорността за причиненото страдание често опре­деля избора на тяло за следващо прераждане, за да бъде изплатен кармичният дълг. Душите пряко участват в процеса на избор чрез своите съвети. Въпреки че кармата е свързана със справедливост, целта й не е наказание, а възстановяване на равновесието между постъпките ни във всички минали животи.

Друг въпрос, свързан с края на събеседванията със съвета, е: „А душите, които не са били жестоки в жи­вота си, само блаженство и светлина ли усещат, или някои си тръгват нещастни от общото настроение по време на срещата?" в отговор обяснявам, че съм попадал на клиенти, които напускат залата малко разочаро­вани. Това са души, чувстващи, че биха могли да се пред­ставят малко по-добре пред някого от старейшините. Имал съм и други нетипични случаи, особено с млади, неспокойни души, които, изглежда, се съпротивляват сре­щу това, което наричат „задължително разкаяние", ко­гато застават пред старейшините. Ще цитирам един пример:

„Малко съм разочарован от отношението на всезнаещите. Първо те примамват с похвали, а после искат да даваш обяс­нения за всичко. Не мога да отрека, че допуснах много грешки, но вината е тяхна, защото ми дадоха тяло, което ме въвлече в неприятности. Когато се оплаквам за земния си живот, те не ме разбират напълно. Разполагат с невероятно много ин­формация. Казвам им, че животът ни принуждава да поемаме рискове, а председателят ми говори за сдържаност! Възразя­вам: „Лесно е да го кажете, докато седите тук, на удобното си място, а аз долу се боря да оцелея на бойното поле."

Незрелите, души не разбират, че за да стигне до съ­вета, всеки старейшина е преминал през множество бой­ни полета. За да проличи разликата, следващият цитат е от стара, напреднала душа, наближаваща края на зем­ните си прераждания:

„Когато идва краят на събеседването ми със съвета, ста­рейшините стават и се събират около мен в кръг. После вди­гат ръце като криле на огромна птица и ме обгръщат с тях в знак на единение. Това е тяхната награда за добре свършена работа."

Мисля, че никога не съм имал клиент, който да не описва срещите със своите съветници със страхопочи­тание, търпение и желание да поправи грешките си. Ко­гато душите се върнат при групите си, тези чувства остават. Затова бях изненадан, когато за първи път чух за закона за мълчанието.

Ще цитирам един случай, в който става дума за пра­вото на лични тайни, което засяга не само духовните групи, а и моите разговори с хора в транс за събеседванията им със старейшините. Има аспекти на тези сре­щи, които нямат връзка с настоящата реалност за кли­ентите ми. Поради различни лични й духовни причини хората не помнят всички подробности от събеседванията. Понякога клиентът съзнателно издига такава пре­града. Говорещият в случай 45 очевидно знае нещо, ко­ето отказва да ми каже. Други клиенти не могат да обяснят защо не си спомнят всичко.

• случай четиридесет и пети •

Дълбокият смисъл на това, което разбрах от този случай за правото на душите от една група да имат тайни, бе доизяснен от други клиенти. Струва ми се много странно, че душите не желаят да сравняват впе­чатленията от срещите със съветите си. Може би то­ва е една от причините почти никога души партньори да не се явяват пред един и същ съвет. Ето друг пример за лични тайни:

„Не обсъждам събеседванията си с никого освен с двама от приятелите си. Но дори ние тримата внимаваме доколко можем да се доверим един на друг за посланията, които сме по­лучили. Споделяме общи неща, например: „Зная, че трябва да направя това и това, защото един старейшина каза за мен еди-какво си."

Имайки предвид, че между преражданията си живеем в телепатичен свят, в началото на изследванията си се питах как душите успяват да скрият част от мислите си едни от други. Установих, че младите души срещат големи трудности при запазването на тайни от по-опит­ните, особено от водачите си. До трето ниво телепа­тията се превръща в изкуство и душите добиват спо­собността да издигат прегради за запазване на тайни. Без емоционалните ограничения на човешкото тяло, ка­то срам, вина и завист, няма нищо, което би ни накарало да нарушим нечие право на лична свобода. В телепатичния свят най-важното в общуването между душите е уважението към това право на всеки. Душите живеят в общности и при обучението непрекъснато са в контакт помежду си. Отварят съзнанието си едни за други до такава степен, че изглежда невъзможно да прикрият стремежите си. Това подтиква към пълна откровеност по кармичните въпроси, засягащи онези души, които ще бъдат свързани на Земята.

Щом душите са телепати, как успяват избирателно да прикриват мислите си? Това е процес, за който не зная много, но открих някои подробности. Доколкото разбирам, всяка душа има отличителен вибрационен об­раз, като отпечатък. Той прилича на кошница от енер­гийни нишки, плътно преплетени около ядрото на харак­тера й. Тези нишки наподобяват филми, отразяващи ми­сълта, които душата контролира. Те въплъщават идеи, представи, значения, символи и уникални черти на характера. С добиването на опит душата развива умението си бързо да замаскира всеки кадър. Следователно, въпреки че на пръв поглед нищо не остава скрито, никоя нишка не се разтваря, за да разкрие характера на душата, ако самата душа не го пожелае.

След като изясних всичко това, ми се струва естес­твено водачите и старейшините да се опитват да прекрачат някакъв праг в съзнанието на по-младите души. Това е в тяхна полза. Зная, че звучи страховито. Би било така, ако се случваше на Земята. Учителите ни също избирателно издигат прегради за онези, които се стре­мят да проникнат в мислите им. Така е, защото вода­чите не желаят да обременяват младите души с кон­цепции, за които все още не са готови, особено свърза­ните с бъдещето.

Всеки уважава светостта и мъдростта на съветни­ците си. Получаваните от тях послания се смятат за строго лични. При завръщането си в духовните групи душите не желаят партньорите им да се изкушават да отгатват нещо научено от старейшините. Един кли­ент ми каза: „Да го споделя с приятелите си, би било като да поискам да ми подскажат на устен изпит. Не биха се сдържали да ми помогнат със свои тълкувания на срещата." От другата страна на катедрата ста­рейшините настояват за мълчание, защото правото на лични тайни се цени и това вдъхва увереност на души­те, заставащи пред съвета, благодарение на която по своя воля са по-откровени. Нежелателната намеса на партньорите им, макар и добронамерена, би могла да изопачи смисъла на посланията. Единственото изключение, което забелязвам в закона за мълчанието, е свърза­но с напредналите души, обучаващи се в групи за специ­ализация. На тях, изглежда, им доставя удоволствие да обменят „професионална информация" от срещите със своите съвети.

Благодарение на това, че в духовния свят не същест­вува време, използвам срещите със съвета като терапевтичен трамплин за бърз кармичен преглед на векове прераждания. Задържам всичко в залата на стопкадър и връщам клиента си към ключовите моменти от мина­лите му животи, в които е трябвало да направи съдбо­носен избор. Насочвам го към събития, свързани с тема­та на разговора със старейшините. Много от възгледи­те и бариерите на егото ни идват от минали прераждания и когато клиентът ги види в различен контекст, получава нова перспектива за настоящето. Често усе­щам помощта на своя и неговия водач.

Чрез тази форма на терапевтична интервенция с кли­ентите ми търсим обяснения за сегашното им поведе­ние. Това разкрива път към здравословно преосмисляне. Лечението чрез връщане към минали прераждания води не само до разбиране. Хората изпитват нужда да се уверят, че обратите на съдбата им имат смисъл и цел. Понякога ги отвеждам и в пространството за избор на тяло за следващ живот, за да обсъдим защо старейши­ните са решили да им предложат именно тези тела. Ако душата все още не бива да знае някои аспекти от бъде­щето си в този живот, спомените й за предварително­то разглеждане ще бъдат блокирани. Когато приключим с това, се връщаме в залата на съвета и подробно проследяваме срещата.

Никога не забравям, че съм само временен посредник в динамиката между клиента си, водача му и старейши­ните. Зная, че те ми помагат, защото иначе клиентът в транс не би могъл да визуализира срещата със съвета. Като спиритуален регресионист, използвайки дълбока хипноза, имам предимството да работя едновременно с душевното съзнание и сегашното човешко его, свръхсъзнанието действа във вечността, която подсъзнани­ето свързва с настоящата реалност.

Познанието за нашата истинска същност има огром­но значение за пълноценния ни живот. Не твърдя, че с един тричасов регресионен сеанс предлагам бързо разре­шение на всички проблеми. Все пак възстановените спо­мени за душевната ни същност, миналите ни преражда­ния и вечния живот в духовния свят създават солидна основа за по-конвенционално лечение. Могат да сторят чудеса и с хора, желаещи да надникнат в духовния свят просто от любопитство.
7.

Общностна динамика

Сродни души
Времето между първата и втората среща със съвета е период на обновление за душата. Всъщност развитието ни като ефирни същества е започнало в безплътните селения на духовния свят преди начало­то на преражданията ни. Вътрешната ни същност е уникално индивидуална, но важна част от духовния живот между преражданията е посветена на общува­не с други същества. И така развитието ни като души се превръща в колективен процес. Отчасти чув­ството за общност се утвърждава чрез връзките, които имаме помежду си в материални реалности ка­то земната. По време на физическия живот близост­та, която душите изпитват помежду си, е подложена на сурови изпитания чрез кармичните предизвикателства, които срещаме в човешките си тела. Това прекъсване на блаженото безплътно съществуване е средство, чрез което духовните учители разширяват нашата съзнателност.

Слушал съм много интригуващи любовни истории от минали прераждания на духовни партньори, които прекосяват времето и пространството, за да се срещнат отново в живота. Ето няколко примера: