К. С мен е вторият член на съвета и чувствам присъствието на още някого... Когото не виждам [навярно Координатор на времето – б. а.]. Д-р Н.(След Като накратко разглеждаме другите възможности за избор.) Какво те кара да предпочетеш тялото на Емили?
К. Влизам в един екран, за да почувствам вълните на този мозък... И как ще се съчетаят вибрациите ни. Получава се добра... комбинация. Нейният талант и чувствителност са идеално съвместими с характера ми.
Д-р Н. (За потвърждение.) Значи разбираш, че планиращите експерти мислят кое е в твой най-голям интерес.
К. О, да.
Д-р Н. Кой е според теб най-важният аспект на бъдещия ти живот като Емили?
К.(Дълга пауза.) Трудно ми е да отговоря. Долавям вътрешните й противоречия... Раздвоена е между работата си и желанието за друг вид кариера. Не се виждам като медицинска сестра.
Д-р Н. Щом си добила необходимите умения, възможно ли е да ти показват повече, но в момента духовните ти спомени за тези подробности да не се разкриват, защото планиращите експерти не искат да влияят върху свободната ти воля да вземеш решение на такъв важен кръстопът?
К. Може би, не съм сигурна. (Пауза.) А... не е нужно да ни се показва бъдещата ни професия... Виждаме само... настроения... отношения и чувства в различно време в сферата на живота на определено тяло.
Д-р Н. Добре, искам да проследиш чувствата, които изпитваш към това тяло, и ми кажи как би постигнала успех като личност.
К.(След нова дълга пауза.) Като насърчавам хората.
Д-р Н. И какъв извод правиш?
К. (Замисля се, но не отговаря.) Д-р Н. А в сферата за избор на живот - мислиш ли, че това, което знаещ сега за Емили, е достатъчно, за да приемеш тази личност и да продължиш напред, като направиш живота си пълноценен?
К. Да.
На този етап от сеанса ни Емили разбра, че има елементи на синхронност в проследяването на минали събития в „пръстена" с мен точно в този момент и свободната й воля да промени живота си. При някои пътувания до „пръстена" се научават повече подробности за бъдещето, отколкото при други. Емили разбра, че не случайно е отраснала в строго религиозна среда, което я е отблъснало от старите установени модели на поведение и тласнало към нови мисловни пътища. Видя, че свободата й да прави избор, доверявайки се на интуицията си, й позволява да търси начини за себеутвърждаване.
Несигурността в Живота често се дължи на слабости и привички от минали прераждания. Старият вътрешен страх на Емили, поради който е отказала отговорния пост в църквата, защото не вярвала, че ще се справи, отново се е проявил в сегашния и професионален живот. Пред нея се е разкрил ясен път в медицинската област, но получената възможност я е накарала да се почувства объркана. Защо едновременно й се струваше, че постъпва правилно и че греши? Емили се луташе между плановете си за промяна в средата на живота и несъзнателните съмнения, надигнали се в нея в миналия й живот като сестра Грейс.
Шест месеца след срещата ни получих писмо от Емили, в което сподели, че е постъпила като болногледачка в старчески дом и харесва работата си. Заведението се нуждаело от медицински сестри, които не се смущават да помагат със съвети на пациенти, изпаднали в депресия поради чувство за безпомощност, самота и непълноценност. Емили писа, че се чувства духовно удовлетворена. Нямам голяма заслуга за прозрението й, защото преди сеанса Емили вече бе поела по верния път и само се нуждаеше от насърчение да продължи. Сега, на близо петдесетгодииша възраст, е постигнала своята свобода.
Не представям този случай с цел отрицание на традиционната религия или религиозните ордени, намеквайки, че душата на Емили по някакъв начин е пропиляла пет столетия прераждания, Като е поемала роли на свещеници и монахини. Това са ползотворни години, в Които е работила по духовното си призвание. В днешния й живот същото призвание намира реализация в различна област. Промяната е съществен белег на кармата, който позволява чрез свободната си воля да поправяме грешките си в непознати води. Търсенето на истинската същност представлява свързване с вътрешното „аз" и придаване на цел и смисъл на това, което правим в живота.