Д-р Н. Каза, че първият ти съпруг, Боб, е бил призрак след последното си прераждане. Ако обичаш, опиши обстоятелствата.
К.Боб стана призрак, защото беше убит скоро след сватбата ни в този живот. Толкова бе отчаян и загрижен за мен, че не искаше да замине.
Д-р Н. Разбирам. Би ли могла да ми кажеш приблизително с каква част от енергията си беше той?
К.(кима утвърдително.) Боб носеше едва четвърт от енергията си и това не бе достатъчно за него в тази душевна криза... Не успя да прецени правилно... (замълчава.) Д-р Н. Мислиш ли, че ако Боб имаше повече енергия в резерв, не би се превърнал в призрак?
К. Не мога да отговоря, но мисля, че би го направила по-силен... И по-леко би понесъл тъгата.
Д-р Н. Тогава защо този път е взел на Земята толкова малко енергия?
К. Искаше да запази по-голяма част за работата си тук. (75 процента са останали в духовния свят.) Д-р Н. Озадачен съм от това, че водачът на Боб не го е накарал да вземе повече от енергията си на Земята.
К.(отрицателно поклаща глава.) Не, не! Тук никой не ни принуждава да правим каквото и да било. Свободни сме да избираме. Всъщност Боб не биваше да става призрак. Беше посъветван да вземе повече енергия, но е упорит, а и в същото време мислеше и за друг живот (паралелен). Д-р Н. Нека се уверя, че разбирам правилно. Боб е решил, че не би могъл да функционира нормално в тяло само с двадесет и пет процента от енергийния си капацитет?
К.(тъжно.) Боя се, че да.
Д-р Н. Въпреки че със смъртта се е освободил от тялото?
К. Въпреки това. Последиците все още бяха с него и нямаше достатъчно сили да се пребори с обстоятелствата.
Д-р Н. Колко време прекара Боб като призрак, преди да възстанови енергията си в духовния свят?
К. Не дълго, около тридесет години. Като че ли не можеше да се справи сам... Липсваше му опит... Част от урока... После учителят ни беше повикан... От онези същества, които патрулират около Земята и бдят над блуждаещите души... Да върне останалата му енергия у дома...
