Д-р Н. Защо отказваш да се отделиш от астралния слой на Земята?
К. Няма да тръгна. Все още не мога да отпътувам.
Д-р Н. Защо?
К. Трябва да дочакам Стенли във фермата.
Д-р Н.Но вече си го чакала двадесет и две години, а не се е върнал.
К. Да, зная. Все пак не се решавам да тръгна.
Д-р Н. Какво правиш сега?
К. Витая като дух.
С Елизабет говорим за появите и действията и като призрак във фермата. Не се опитва да долови енергийните вибрации на Стенли, за да открие къде се намира, както би постъпила опитна душа. От следващите отговори става ясно, че Елизабет си е втълпила, че като изплаши всички потенциални купувачи на имението, то ще остане в семейството. И наистина замъкът пустее, защото всички в околността знаят, че е обитаван от призрак. Елизабет ми казва, че лети из сградата и плаче от самота.
Д-р Н. Колко дълго чакаш Стенли в земни години?
К. А, четири години.
Д-р Н. Дълго време ли ти се струва това? Какво правиш?
К. Нищо не е... Няколко седмици. Плача... И тъжно стена, не мога да спра. Зная, че това плаши хората, особено когато събарям предмети.
Д-р Н.Защо искаш да изплашиш хора, които не са ти сторили нищо?
К. За да изразя негодуванието си срещу това, което ми беше сторено.
Д-р Н. Моля те, обясни как свършва всичко.
К. Повикват ме.
Д-р Н. О, помолила си за избавление от тази тъжна ситуация.
К.(дълга пауза.) Всъщност... Не точно... Но той знае, че съм почти готова. Идва при мен и казва: „Не мислиш ли, че е достатъчно?"
Д-р Н. Кой ти казва това и какво става?
К. Лечителят на заблудени души ме вика, отдалечавам се с него от Земята и докато чакаме, разговаряме.
Д-р Н. Почакай, това твоят духовен водач ли е?
К.(за първи път се усмихва.) Не, очакваме водача ми. Този дух е Дони. Помага на души като мен. Това е работата му.
