Д-р Н. Да, но не биха им дали нови тела без някакъв период на приспособяване.
К. (свива рамене.) Вярно е. Д-р Н. Истина е и че други заблудени души не желаят да се завърнат на Земята, но не отиват там, където е мястото им в духовния свят?
К.Точно така, друг тип...
Д-р Н. Но ако тези два типа безплътни не бродят по Земята да плашат хората като призраци, уместно ли е да ги наричаме заблудени, щом искат единствено да бъдат оставени на спокойствие?
К. Те са объркани. Действията им са резултат от нещо недовършено... Мъчително... Обсебващо. Не желаят да отпътуват и това поведение не е обичайно. Отказват да говорят с учителите си, защото са много нещастни.
Д-р Н. Защо те не приложат строгост и не ги поведат навътре в духовния свят въпреки съпротивата им?
К. Ако душите правят това, което е добро за тях, по принуда, вместо да научат нещо, биха изпаднали в паника и избягвали всекиго.
Д-р Н. Добре, но все още се питам защо души, желаещи веднага да се завърнат, без да ходят в духовния свят, не могат просто да получат нови тела?
К. Не разбирате ли, че да се постави негодуваща душа в ново тяло, би било крайно нечестно спрямо бебе, което току-що започва живота си. Тези души имат право да останат в уединение, но накрая ще вземат решение да потърсят помощ. Трябва да стигнат до извода, че не могат да продължат сами. Даването веднага на ново тяло не би им помогнало.
Д-р Н. Къде отиват душите, които не желаят да бродят като призраци, но отказват да се приберат у дома?
К. (с тъга.) В пространство, което сами изграждат за себе си. Проектират своя собствена реалност със спомени от физически живот. Някои обитават красиви като градини места. Други например, които са причинили някому страдание, създават ужасна обстановка за себе си, като затворническа килия без прозорци. Затварят се в тези кутии, където не могат да виждат светлина или да общуват с когото и да било. Това е самоналожено наказание.
