К.(клиентът ми изведнъж подскача и с дълбока въздишка на облекчение се отпуска в треслото си.) О... Този негодник... Трябваше да се досетя... Това е Сканлон. Сваля маската си и закачливо ми се усмихва...
Д-р Н.(вече мога да си отдъхна.) Кой е Сканлон ?
К. Моят водач. Това е поредната му грубовата шега.
Д-р Н. Как изглежда сега?
К. Висок, със скулесто лице, сиви коси... И насмешливо изражение както винаги. (избухва в смях, но все още не е напълно спокоен.) Трябваше да се сетя. Този път успя да ме изненада.
Д-р Н. Често ли измисля такива номера? Защо те плаши, щом тъкмо пристигаш в духовния свят и все още не си се ориентирал?
К.(решително.) Слушайте, той е страхотен учител. Такива са методите му. Иска цялата група да използваме маски, но знае, че не ги харесвам особено.
Д-р Н. Кажи ми защо Сканлон се маскира като дявола, за да те изплаши точно след края на този живот? Поговори с него.
Забележка: Помълчавам известно време, докато клиентът ми се свързва със Сканлон .
К.(след кратко мълчание.) Сега разбирам. Да, зная! През целия си живот говорех назидателно за дявола и плашех добрите хора... Казвах им, че ако не ми обръщат внимание, ще отидат в ада. Сканлон ми даде доза от собственото ми лекарство.
Д-р Н. Сега как намираш методите му?
К.(смирено.) Има право.
Д-р Н. Ще те помоля да бъдеш откровен. Наистина ли вярваше в това, което говореше пред енориашите си, че виждаш демонични сили навсякъде, или имаше други подбуди?
К.(уверено.) Не, не... Наистина вярвах, че злото е навред, във всеки човек. Не бях лицемер.
Д-р Н. Сигурен ли си, че не е било фалшива набожност? Не се ли преструваше?
К. Не! Вярвах. Разобличаването беше моят начин на проповядване и обичах властта над другите, която ми даваше тази способност. Да, признавам, че се провалих... Че причиних страдания на някои от паството си... Вместо да видя доброто у хората. Непрекъснато ги подозирах, защото бях пристрастен към търсене на злото, и това ме поквари.
