Д-р Н.Мислиш ли, че отчасти причината да станеш такъв е била в избраното от теб тяло за този живот?
К.(спокойно.) Да, липсваше ми сдържаност. Избрах тяло с раздразнителен темперамент и се подведох. Бях твърде суров като проповедник. Д-р Н. А знаеш ли защо душевното ти съзнание е избрало да се съчетае с тяло на свещеник, който непрекъснато плаши хората?
К. О, аз... По дяволите... Допуснах да се случи, защото ми харесваше да имам власт... Боях се, че иначе няма да се отнасят към мен с достатъчно уважение.
Д-р Н. Страхуваше се да не загубиш влиянието си?
К.(дълга пауза.) Да, че ще ме сметнат за... Неадекватен.
Д-р Н. Мислиш ли, че Сканлон е използвал дяволската маска, за да те порицае за целите, които си преследвал в църквата?
К. Не, това е стилът на учителя ми. Избрах тяло на свещеник и той ми помогна с подготовката. Поех в погрешна посока... Но пътят ми бе правилен. Вярата ми не беше нещо лошо, но се увлякох и подведох и други хора. Целта на Сканлон бе да разбера какво е да плашиш хората, вместо да проявиш разбиране към тях. Искаше да изпитам същия страх, който съм внушавал на другите.
Забележка: Сега пренасям говорещия, при групата му, за да узная повече за начина, по който Сканлон работи с учениците си, като използва маски.
Д-р Н. Кой идва да те посрещне пръв?
К.(поколебава се заговаря плахо.) Виждам... Ангел... Нежна бяла светлина... Криле... (след това развълнувано.) Добре, познах те. Достатъчно!
Д-р Н. Кой е този ангел?
К. Скъпата ми Даян. Свалила е маската си на ангел, смее се и ме прегръща.
Д-р Н. Малко съм озадачен. Нали душите могат да приемат всякакъв образ и да създават каквито поискат черти. Защо се занимават с маски?
К. Маската е като израз с преносно значение, символ, който може да се държи в ръка, слага и отмества за определен ефект. Даян компенсира суровата шега на Сканлон, като се явява във вид на любящ ангел, а другите ми се смеят заради случката.
