Д-р Н. Докато се придвижваш, озарен от ярка светлина, след като си загинал в кал и дъжд на бойното поле, какво виждаш?.
К. Към мен идва фигура в бяла мантия.
Д-р Н. Кой е?
К. Виждам Кейт. Тя е новата учителка, която наскоро пое групата ни.
Д-р Н. Опиши как изглежда и какво ти казва, когато стига до теб.
К.Има младо, малко невзрачно лице с високо чело. Кейт излъчва спокойствие, усещам го, но и загриженост и... (смее се.) Не идва съвсем близо.
Д-р Н. Защо?
К. Енергията ми е в лошо състояние. Тя ми казва: „Зед, трябва да се лекуваш!"
Д-р Н.Защо не ти помогне, Зед?
К.(отново силно се засмива.) Кейт не желае да се доближи до цялата отрицателна енергия, която съм събрал от войната... И гибелта.
Д-р Н. Никога не съм чувал водач да бяга от отговорност, когато посреща ученик с увредена енергия, Зед. Нима се страхува да не я заразиш?
К.(все още се смее.) Нещо такова. Трябва да разберете, че Кейт е водач съвсем отскоро. Виждам, че не е доволна от себе си.
Д-р Н. Опиши как изглежда енергията ти в момента.
К. Ужасно. С много процепи... Черни петна... Напълно безформена.
Д-р Н. Защото не си се измъкнал достатъчно бързо от тялото си в мига на смъртта?
К. Разбира се! Нападението беше изненадващо. Обикновено напускам (тялото) веднага щом усетя, че смъртта наближава. .
Забележка: От този случай и много други съм научил, че душите се отделят от телата няколко мига преди насилствена смърт.
Д-р Н. Не може ли Кейт да ти помогне да възстановиш енергията си?
К. Опитва се... Плахо... Явно в момента й е много трудно.
Д-р Н. Какво ще правиш тогава?
К. Вслушвам се в съвета й и опитвам да се лекувам сам. Не се справям добре, енергията ми е твърде разпокъсана. После ме залива силна енергийна струя, като вода от пожарникарски маркуч. Помага ми да се преоформя и освободя от негативния боклук от онази битка.
