Следите на душите
Д-р Н. Когато наближаваш духовния си център, Ариани, какво виждаш там? К
Изтегляне 1.91 Mb.
|
Свързани:
Пътят на душите
- Навигация на страницата:
- Д-р Н.
| Д-р Н. Когато наближаваш духовния си център, Ариани, какво виждаш там?
К. Красив гръцки храм с ослепително бели мраморни колони. Д-р Н. Сама ли създаде образа, или някой друг го проектира в съзнанието ти? К. Наистина е тук, пред мен! Точно както си го спомням... Но... може би някой ми помага... Моят водач... Не съм сигурна. Д-р Н. Познаваш ли този храм? К. (усмихва се.) Отлично. Представлява кулминацията на поредица важни животи, за които бях забравила на Земята. Д-р Н. Защо този храм означава толкова много за теб? К. Това е храмът на Атина, богинята на мъдростта. Бях жрица там... Една от четирите. Задължението ни беше да поддържаме пламъка на знанието. Гореше върху гладък плосък камък в средата на храма с изсечен надпис. Д-р Н. Какво означаваше надписът? К. (пауза.) А... главно... да търсим истината навсякъде. А пътят към истината е стремежът към хармония и красота във всичко, което ни заобикаля в живота. Д-р Н. (преструвайки се на наивен.) Само това ли правехте? Грижехте се пламъкът да не загасне? К. (с известно раздразнение.) Не, беше място за учение, в което една жена можеше да участва. Огънят символизираше свещения пламък на истината в сърцата ни. Вярвахме в свещената мощ на един бог и подчинени на него божества, представляващи части от тази централна сила. Д-р Н. Нима искаш да кажеш, че ти и останалите жени сте имали монотеистични вярвания? К. (усмихва се.) Да, и сектата ни се разпространи извън храма. Властите вярваха, че в сърцата си сме чисти, и не ни смятаха за интелектуална каста. Повечето от тях всъщност не разбираха целите ни. Виждаха Атина в една светлина, а ние - в друга: за нас пламъкът означаваше, че разумът и чувствата не са в противоборство. Храмът ни поставяше съзнанието над суеверията. Вярвахме и в равенството между половете. Д-р Н. Предполагам, че с тези радикални разбирания сте си навлекли гнева на застъпниците на патриархалните порядки? К. Да, накрая се случи точно това. Толерантността им изчезна, а и сред собствените ни редици имаше интриги и предателства. Мотивите ни бяха изопачени. Управниците, които губеха властта си, смятаха, че допринасяме за корупцията в държавата, и ни принудиха да прекратим съществуването на учението си. Изтегляне 1.91 Mb. Сподели с приятели:
|