Д-р Н.Къде се намираш сега?
К.(малко смутена.) На място за обучение... Прилича на готическа постройка... С каменни стени... Дълги мраморни маси...
Д-р Н. Защо мислиш, че си попаднала в именно такава сграда?
К.(пауза.) В едно от преражданията си бях монах в Европа (през дванадесети век). Галерията на старата църква беше любимото ми място за тихо учение. Но зная къде съм сега. Това е библиотеката с големите книги... Записите.
Д-р Н. Много хора ги наричат книгите на живота, за тях ли говориш?
К. Да, използваме ги... (пауза, клиентката ми се разсейва за момент.) Към мен се приближава възрастен мъж в бяла мантия, с угрижено изражение... Суети се около мен.
Д-р Н.Какво прави, Ейми?
К. Носи куп свитъци, списъци и схеми. Мърмори и поклаща глава.
Д-р Н. Имаш ли представа защо?
К. Той е библиотекарят. Казва ми: „подранила си."
Д-р Н. За какво мислиш, че намеква?
К.(пауза.) Че... не съм имала уважителни причини да се върна толкова скоро.
Д-р Н. Уважителни причини?...
К.(прекьсва ме.) О... Мъчителни болки... Нефункциониращо тяло.
Д-р Н. Разбирам. Кажи ми какво прави библиотекарят по-нататък. К.Има едно огромно пространство, където виждам много души на дълги бюра, отрупани с книги, но сега няма да отида там. Възрастният мъж ме повежда към един от съседните малки кабинети, където ще разговаряме, без да смущаваме останалите.
Д-р Н.Какво чувстваш, докато очакваш да започнете?
К.(смирено поклаща глава.) Мисля, че се нуждая от специално отношение. Стаята е скромна, вътре има само маса и стол. Старецът донася огромна книга и я поставя пред мен като телевизионен екран.
Д-р Н. Какво трябва да правиш?
К.(отчетливо.) Да наблюдавам внимателно! Първо слага свитъка си пред мен и го разгъва. После посочва към поредица линии, отразяващи живота ми.
