К.Обучаваме се за регенератори. Учим се да преоформяме... Реорганизираме... Увредена енергия в изолираната зона.
Д-р Н. това ли е специалното място за души, чиято енергия е нарушена?
К. Да, за онези, които са в лошо състояние и не могат веднага да се върнат при групите си. Те трябва да останат в изолираната зона.
Д-р Н. При влизането им в духовния свят ли вземате това решение?
К. Не решавам аз. Все още не съм достигнал до това ниво. Решението се взема от водачите им, а те се свързват с магистрите, които ме обучават.
Д-р Н.Кажи ми тогава, Селим, кога започва твоето участие, след като сериозно увредена душа се завърне в духовния свят?
К.Инструкторът ми ме вика, щом прецени, че мога да помогна в енергийното лечение. Тогава отивам в изолираната зона.
Д-р Н. Обясни, ако обичаш, защо използваш термина „изолирана зона" и как изглежда това място.
К. Увредената душа остава в нея, докато завърши възстановяването й и оздравее. Представлява сфера със структура като... пчелна пита... покрита с килийки. Всяка душа има свое място, където пребивава, докато трае лечението.
Д-р Н.Това ми напомня за описанията, които съм чувал, на инкубатора за нови души след създаването им и преди да бъдат включени в групи.
К. Вярно е... Това са места за енергийно захранване.
Д-р Н. Значи тези пчелни килийки се намират на едно и също място и се използват за една и съща цел... И създаване, и възстановяване?
К. Не, не е така. Аз работя на мястото за увредени души. Новосъздадените не са увредени. Не мога да ви кажа нищо за местата за създаване.
Д-р Н. Добре, Селим. Ще се радвам да науча за зоните, които познаваш и в които имаш опит. Защо мислиш, че си избран за този вид работа?
К. (с гордост.) Заради дългата си история от толкова много животи, в които съм работил с ранени хора. Когато попитах дали мога да се специализирам за регенератор, желанието ми беше уважено и бях включен в клас за обучение.
