Кажи го правилно



страница1/13
Дата08.07.2017
Размер2.59 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13
КАЖИ ГО ПРАВИЛНО

Лилиан Глас



Съдържание

Предговор......................................................................................................7

Биографични бележки...............................................................................9

Въведение....................................................................................................11



Глава първа

„Приятно ми е да се запозная с вас".................................................14



Глава втора

Добър събеседник ли сте?......................................................................36



Глава трета

Как да печелим приятели... сега, през 90-те години......................42



Глава четвърта

Тайната на приятния разговор: добрите събеседници

говорят първо на себе си........................................................................57

Глава пета

Смейте се, плачете, ядосвайте се, ако щете, само

не се сдържайте.........................................................................................63

Глава шеста

Хората не виждат как действаш, а как реагираш..........................71



Глава седма

Градивната критичност..........................................................................78



Глава осма

Вашето човешко поведение в света на бизнеса..............................90



Глава девета

Светските ни обноски...........................................................................106



Глава десета

Деликатните теми..................................................................................121



Глава единадесета

Разговори с определена категория хора..........................................132



Глава дванадесета

Подходящите думи в трудни ситуации............................................149



Глава тринадесета

Милите слова в нашия дом...............................................................156



Глава четиринадесета

Вашето мнение / моето мнение......................................................... 171



Глава петнадесета

Умението да слушаме и да изслушваме..........................................184



Предговор

Дa го кажем както трябва - на близките, в семейството, в службата, като граждани, като подчинени и като работодатели... Ето такъв е смисълът и точният надслов на този забележителен труд на „Първата лейди на речта" в САЩ - д-р Лилиан Глас.

Един труд, забележителен по поуките, които предлага, по педа­гогическото майсторство, по човешка психология, а и по удоволст­вието, което вие, читателите, ще изпитвате страница след страница. Такова, уверяваме ви, бе и нашето удоволствие, когато работихме за да ви представим на български новият Дейл Карнеги. Защото д-р Глас стана известна в САЩ и като продължителка и реформаторка на прочутия труд и бестселър в 30-милионен тираж отпреди Втората световна война: „Как да печелим приятели и да влияем на хората" от Дейл Карнеги. Като одарен учен и тя изследва човешките отно­шения в епохата на масовата информираност и новата култура, които вече не могат да отговарят на предписанията на мистър Карнеги. Нужно бе нещо ново и тя ни го дава чрез този свой труд. Тя разкрива огромното значение при човешкия разговор и общува­нето на начина, по който говорим, на тембъра на гласа, на езика на тялото, и излъчваните от собствената ни душевност сигнали, нуж­дата от излъчване и самочувствие. Нейната теза е, че е важно не само какво казваме, но и как го казваме.

Моделите на поведение при общуването ни с другите, които д-р Глас дава и подкрепя със стотици наблюдения на реални жи­тейски ситуации при нейни клиенти и пациенти, веднага ни убеж­дават и насочват мисълта към собствения ни жизнен опит... Не можем да не си признаем пред самите нас, колко много пъти сами­те сме станали причина, несъзнателно или съзнателно, за неуспеш­ното си разбирателство с други хора, за безрезултатна намеса, само защото не сме намерили подходящия за целта начин на изразяване, с подходящите за целта изрази, с онзи „правилен" глас, който ще ни гарантира желания успех.

Ще запознаем читателите с някои съвременни (1991 г.) съвети в това направление на една от най-известните дами на САЩ - мис Лилиан Глас, основателка на прочута школа за комуникативни умения, наричана с право „Първата американска лейди на речта".



Надежда Петрова, Стою Керванбашиев

Биографични бележки

В Америка тя е позната като „Първата лейди на речта" и е призната като един от световните авторитети по общуването меж­ду хората и създаването на имидж. Авторка е на американския бестселър „Говори, за да спечелиш", която книга е претърпяла за кратко време осемнадесет издания. Извън своята частна практика в Бевърли Хилз, Калифорния, където нейни клиенти и пациенти са знаменитости от киното, от спорта, политици и бизнесмени, тя е търсена личност и от масмедиите.

Първата си научна степен защитава в Университета на Южна Калифорния с докторска степен по речта и слуха, а следващата си научна степен по патология на говора - в Мичиганския университет. Получава докторат и от Университета в Минесота по смущения в общуването между хората. Прави професура в Калифорнийския университет, факултета по педиатрия и е член на Научното дружес­тво по медицинска генетика.

Нейните лекции и публикации я изявяват като експерт по проблемите на речта и слуховите проблеми, причинени от генетич­ни и физиологични разстройства.

Независимо от изключителната си заетост като терапевт, в продължение на четири години тя се явява в редица телевизионни програми като специалист по проблемите на връзките и общуване­то между хората. Нейните предавания „Тоталният имидж", „Живи и здрави", „Сан Франциско, следобед" предлагат ценна информация на зрителите как да укрепват своето самочувствие. Незаменима е в своята работа на експерт по произношения, диалекти и звучене на гласа, благодарение на което при нея идват на обучение най-големи артисти, певци и кинозвезди. Именно д-р Лилиан Глас научи Дъстин Хофман как да усъвършенства своя „женски" глас за филма „Тутси", как Мики Рурк да говори като човек с незатворено небце, как Хулио Иглесиас да изпее наградената си песен „Към всички момичета". Най-трогателният миг в кариерата на д-р Глас е когато глухоняма­та Марли Матлин от филма „Деца, забравени от Бога" произнесе реч при получаването на своя „Оскар".

Д-р Глас е имала забележителни успехи и със спортни звезди като олимпийските атлети флорънс Грифит Джойнър, Джаки Карси и Лестър Хейс, който благодарение на нея превъзмогва заек­ването си от рождение.

Нейният опит е неоценим и за босове на корпорации, политици и общественици, с които работи, за да им помогне да подобрят своя имидж, а оттук и своите успехи и резултати.

Д-р Глас е авторка на бестселъра „Говори, за да спечелиш" и на „Сексуалният разговор". Нейни са широко търсените касети „Светът на думите, или как да усъвършенстваме нашия речник", „Говори така, че да постигнеш своето" и др.

Извънредно ценена като специалист, нейните статии се печа­тат в безброй списания. Тя изнася лекции по целия свят, а също така организира частни сесии и семинари в кабинетите си в Бевърли Хилз.

Въведение
Случвало ли ви се е да не знаете какво да кажете в дадена ситуация? Искало ли ви се е да кажете нещо, но сте се притеснили как да го изразите? Имали ли сте случай да сте поканени на официална вечеря или на прием и да сте се питали „Какво ли да говоря? Ами ако прозвучи глупаво? Какво ще стане, ако всички млъкнат..."

Е, добре! Не сте единственият. Като специалист по общуването между хората аз съм виждала да пребледнява дори и най-нахакани-ят бизнесмен при мисълта, че трябва да се яви на някакъв гала-прием или че трябва да говори пред стопанския съвет... Или когато просто трябва да се срещне с непознати хора. Повярвайте ми. Виждала съм хора да се просълзяват само при мисълта за предсто­ящо участие в някакво събиране в обществото.

Специалистите дори смятат, че обществен страх Номер едно в наше време е страхът да излезеш да говориш пред много хора. И в това няма нищо чудно. В училището са ни учили на много неща, ала никой не ни е учил как да общуваме един с друг.

Имах щастието да работя с хиляди хора. Като започнете от хора с най-скромни данни и стигнете до най-ярките звезди на Холивуд: звезди като Дъстин Хофман, на когото помагах да подготви ролята си в „Тутси", звезди като Хулио Иглесиас. Помогнах на шведския актьор Долф Лундгрен и на французина Кристофър Ламбер да про­говорят с американски акцент. Имах възможност да помогна на Бен Вареен да стане толкова известен водещ в телевизията. А моята работа с невероятно талантливата глухоняма Марли Матлин й помогна да подготви своята първа реч пред милиони зрители, когато се раздаваха наградите на Академията.

Всеки има сили, не само звездите, да стане забележителен събеседник и комуникатор. Въпросът е само да се научите да пре­одолявате своите страхове в различни ситуации и да свикнете да се чувствате добре в тях. Общуването с хората не се осъществява само чрез разговорната реч. Истинското общуване бива и визуално, и сетивно, и словесно. А това означава, че не трябва да се притесня­вате, когато се изразявате ентусиазирано и спонтанно. Това озна­чава, да не се боите да изразите самите себе си, така че другите да ви разберат по-добре.

Научих твърде отдавна, че от мен зависи да направя така, че нещата да станат такива, каквито ги искам, вместо да седна и да чакам те да се случат или други да ги направят вместо мен. Винаги когато съм поемала риска да заявя открито и определено своите нужди и желания, са се получавали добри резултати. А говорейки открито, използвайки всичките си чувства, аз имах възможност да усъвършенствам и самото качество на собствения си живот и на живота на хиляди от моите ученици. Аз ги учех на стратегиите на общуването, нещо, което може да бъде наистина полезно. Говорех им за техниките на общуването. Именно тези техники ще се опитам да споделя тук с вас.

Наистина, няма нищо по-потискащо от това да не умееш да общуваш. Разбрах това, когато бях на десет години и гледах едно телевизионно предаване за умствено увредени деца. Повечето от тях тогава бяха на моята възраст, но все още не можеха да говорят, не можеха да кажат какво искат за ядене, не можеха да поздравят... Тогава много плаках за тези деца. Ала когато за първи път видях как един логопед учеше едно десетгодишно, страдащо от пареза момиченце да говори, моите сълзи пресъхнаха. Това бе моментът, когато реших каква ще бъде моята професия когато порасна. Исках да помагам на другите да изпитат радостта, която аз чувствам при разговор с хора.

Образовах се до възможното най-високо ниво. И докато трупах по време на обучението си различни научни степени, най-добрата отплата за мене си останаха оценките на моите възпитаници и пациенти. Имах възможността да въведа нови положения в пато-логията на говора, изследвах въздействието на речта върху различ­ни генетични заболявания, където гласовите й речевите модели могат да бъдат полезни за диагностицирането на самата болест.

Разбрах също така, че независимо от това колко различен от нас е даден човек, той все пак прилича на нас много повече, откол­кото ни се струва на пръв поглед. Всяко човешко същество изпитва същите чувства, същите болки. Ние страдаме от една и съща самота, имаме еднаква нужда да изразим нашите желания и чувства към другите хора. Дълбоко вътре някъде в нас е скрита нуждата от обич и внимание. Всички жадуваме за любов, за собствено достойнство, за разбиране. Всички искаме да бъдем творчески личности и да заемем значимо място в този свят. Сега, когато световните съби­тия бележат успехи - със страни, които се обединяват, и стени, които рухват, преградите между хората също трябва да бъдат разрушени, за да могат да общуват по-активно и пълноценно.

През време на професионалната си кариера аз имах възмож­ност да участвам в редица малки чудеса. Едно нямо момче, което никога не бе промълвило нито дума, стана мой пациент и сега, една година по-късно, хората могат да разберат какво им казва!

Лестър Хейс, петкратният шампион от Лос Анжелис-Рейдърс, страшно заекваше. Когато спечели суперкупата, журналистите го наобиколиха с камери и микрофони. Всички видяха как лицето му се сгърчи, как мигаше безпомощно, как изплези език, но не се чу никаква дума. Милиони зрители по националната телевизия чуха само серия от ръмжения, като мотор, който не може да се запали, и паузи, които щяха сякаш да продължат вечно. Ала този именно кошмар за Лестър стана повод да потърси помощ. Скоро след като започнахме да работим заедно той вече можеше да говори дори на пресконференции, без да заеква. А сега изнася даже лекции по мотивация пред стотици студенти и бизнесмени...

Шон Конъри, един от най-големите актьори на нашето време, бе увредил за дълги години гласните си струни вследствие на неп­равилни говорни навици. Гласът му хриптеше и дори чезнеше в резултат на лошо дишане. Дори можете да чуете този глас в първите му филми от сериите за Джеймс Бонд. Днес гласът му е по-богат, с по-меки и по-звучни тонове. Неотдавна ми позвъни и ми каза, че работата, която сме свършили заедно, буквално е спасила гласа му.

Обичам да работя със звезди — и то не само филмови звезди, но и с хора, които са звезди в своята област. Вие също можете да бъдете „звезда", ако научите как да общувате с успех във всяка една житейска ситуация. С тази книга ще ви науча именно на това.

Глава първа

Приятно ми е да се запозная с вас"

Дженифър хвърлила поглед към другия край на салона и сърцето й буквално подскочило - пред нея стоял мъжът на нейните мечти. Той бил висок, хубав и явно знаел как да се облича. Нетър­пелива да го срещне, тя веднага поискала от приятелката си Беки, домакинята, да я запознае с него.

„Марк - казала Беки ентусиазирано - искам да те запозная с една моя добра приятелка, Дженифър. Дженифър, това е Марк!"

Марк не станал, а само погледнал към двете жени и казал: „О, здравейте!", след което отвърнал очи и забил поглед в пода.

След няколко секунди на неудобство Дженифър се извинила и отишла да търси нещо за пиене. Повече не го погледнала, преста­нала да мисли за него.

Шест месеца по-късно Дженифър се озовала седнала до Марк на някаква вечеря, организирана от общ техен приятел. Разочаро­вана, Дженифър си помислила: „Чака ме една скучна вечер!". За нейна голяма изненада при тази втора среща обаче, Марк се оказал съвсем различен. Изглеждал радостен, че я среща, казал й, че не можал да разбере защо изчезнала така внезапно на приема у Беки. Тогава Дженифър му признала, че помислила, че именно той не иска да има нищо общо с нея, не подал дори ръка, дори не я пог­леднал. А отговорът на Марк пък бил, че той я харесал тогава тол­кова много, че ужасно се смутил, а когато се съвзел и можел да проговори, тя била вече изчезнала...

Дженифър и Марк прекарали цялата вечер в разговор, като открили, че ги свързват много общи неща. Тя установила, че сега, когато бил спокоен, Марк се оказал сърдечен, забавен човек, с личен чар, с чувство за хумор. Тя му казала, че е цяло щастие да се срещнат втори път, а Марк споделил, че е свикнал на такива оценки, тъй като първото впечатление от него бивало често пъти отрицателно: неговата срамежливост и стеснителност много му пречели...

Е, добре. Марк и Дженифър са имали втори случай. Ала много други хора нямат това щастие.

Изследванията показват, че след първите четири минути на една среща вие можете да кажете за някого, дали той ще ви стане приятел, любим или ще остане просто познат. От първата среща на Марк и Дженифър можете да видите колко важни са първите

впечатления и как погрешно подадените „сигнали" могат да ви саботират социално. А същото важи и за света на бизнеса.

Един от моите клиенти, Джак - бизнесмен, който наследи фирмата на баща си след неговото пенсиониране, изпитваше голя­мо смущение при всяка среща с нови клиенти. За разлика от баща си, който бил много отворен и общителен, Джак беше срамежлив и затворен в себе си. И ръкуването му, и гласът му бяха вяли. Всеки път, когато се срещнел с нов клиент, чувствал, че се изпотява, нямал сили да погледне човека в очите. Неговата непохватност карала клиентите да се чувстват неудобно, а това вече се отразявало зле на бизнеса му. Отношенията между Джак и баща му се обтегнаха.

След като Джак усвои при мене някои прости дихателни упраж­нения за отпускане, след като научи как да се усмихва и да гледа хората в очите, когато се среща с тях, как да се ръкува по-уверено и как да престане да мисли за впечатлението, което прави, а да се съсредоточава върху онова, което иска всъщност, хората започнаха да го приемат по-добре. А когато започна да се интересува повече от своите клиенти, а не само да се опитва да бъде толкова забавен и остроумен, колкото е бил баща му и да търси да се сравнява с него, при Джак настъпи пълен персонален и професионален обрат. А и бизнесът му се удвои. Той стана по-уверен. Баща му започна да му засвидетелства по-голямо уважение и респект, както подобава на нов глава на семейния бизнес.

И двата случая - на Дженифър и на Джак - ни показват колко важно може да се окаже първото ръкостискане.



Четири стъпки към успеха „от пръв поглед66

1. Усмивката

Първото нещо, което трябва да направите, когато поздравявате някого, е да забравите собствените си проблеми и размисли и да се усмихнете. Независимо какви усилия ще изисква това от вас -усмихнете се! Изследванията показват, че в усмивката вземат учас­тие по-малко мускули, отколкото в намръщването, така че усмих­вайки се, вие помагате да се уталожи вашето напрежение. Когато поздравявате някого, вашата усмивка е най-директният начин да му покажете, че се интересувате от него и от онова, което има да каже, защото усмивката препредава сърдечност и откритост.

Ако не си харесвате усмивката, погледнете се в огледалото или си направете видеофилм, така че да имате възможност да се усъ­вършенствате начина, по който се усмихвате.

Много често хората не си харесват усмивката, тъй като се срамуват примерно от лошите си зъби. Ако не харесвате зъбите си, когато се усмихвате, просто идете на зъболекар! Изпращала съм безчет хора, които се стесняваха от усмивката си поради състояни­ето на своите зъби. И бях свидетел на чудеса, след като те придобиха повече самоувереност и не се притесняваха вече да покажат зъбите си при усмивка. В някои случаи старите навици трудно се променят. Затова аз обучавам хората да използват лицевите си мускули за усмивка, като ги карам да застанат пред огледалото или да се заснемат с камера. Следователно, не позволявайте на някакви си зъби да угасят вашата усмивка! Запомнете, че е много по-лесно да поправите зъбите и усмивката си, отколкото да поправите всички лоши впечатления, натрупани от това, че не се усмихвате.



2. Лице в лице

Повечето хора нямат представа за вредата, която се нанася на техния „тотален имидж" поради лошия зрителен контакт. Отмест­ването на погледа нагоре, надолу или встрани, когато срещнете някого, създава впечатление, че сте непостоянни и не може да ви се вярва или че не се интересувате от хората и се отегчавате. Това не означава, че трябва да се вторачвате в очите на събеседника си (освен, разбира се, ако не сте влюбен в този човек). Такова нас­тойчиво взиране може да смути и обърка другия, може да го накара да се чувства неудобно или дори застрашен.

Необходимо е да си изработите начин на контактуване „лице в лице", а не само зрителен контакт. Трябва да гледате „цялото лице" на другия. Вгледайте се в неговото чело, коса, брадичка, а също и в очите му. Ще ви дам тук едно просто упражнение, което ще ви помогне да си изработите по-добър контакт „лице в лице" с хората.

Следващия път, когато влезете в разговор с някого, погледнете за пет секунди цялото му лице. След това гледайте всяка част от лицето му в продължение на три секунди, след това отново цялото му лице шест секунди, очите — три секунди и всяка част от лицето за още три секунди. След това насочвайте вниманието си ту върху цялото лице — за три секунди, ту върху всяка отделна част от лицето — пак за три секунди.

Ако практикувате тази техника, когато срещнете някого за първи път, сам ще се изненадате от приятното чувство, което ще споходи и двама ви.

3. Ръкуването

Имах един клиент, който беше почти двуметров, но се ръкуваше много отпуснато. Не беше небрежен човек, но изглежда се стесня­ваше, че плаши хората с необикновения си ръст. Затова се ръкуваше

по толкова явно безличен начин, че чак се губеше самото му присъст­вие. Всеки, който се ръкуваше с него, веднага биваше разочарован, защото първото впечатление за стабилност и сила не съответства­ше на това негово вяло ръкостискане. Когато най-после промени начина, по който се ръкуваше, ми разказа как хората започнали да го възприемат другояче. Почувствал, че сега се отнасят с по-голямо уважение.

Може би няма да се съгласите с мене, но аз съм убедена, че ние сме склонни да съдим за другите по начина, по който се ръкуват. Например, колкото по-отпуснато е ръкостискането, толкова по-малко увереност излъчвате. Твърде силната хватка пък може да бъде възприета като израз на вътрешна агресивност или като жела­ние да се доминира във връзката. Така че, внимавайте и за това! Трябва да се стремите да имате здраво ръкостискане, което да про­дължава около три секунди. Това означава самоувереност и внуша­ва доверие.

Ако пък желаете да вложите сърдечност и да покажете, че наистина харесвате другия, можете при ръкуване да хванете ръката му с двете си ръце. Слепващия път, когато срещнете някого, когото наистина харесвате, опитайте да хванете неговата - или нейната -ръка в двете си ръце. Това често изразява истинска сърдечност и ще придаде много топлота на вашите отношения.

Ако възнамерявате да се срещнете с нови хора, ще бъде необхо­димо да подготвите ръцете си за ръкуването. Ако сте жена, чиито ръце се изпотяват или лепнат, носете в чантата си тубичка с прах против изпотяване; мъжете могат да носят такава тубичка или носна кърпа в джоба си. Подсушаването на ръцете ви със спрей или носна кърпа в джоба преди ръкуването ще промени много впечатлението, което ще остави „ръката" ви.

Топлото искрено ръкуване определено ще ви помогне да уста­новите по-близък контакт.

Една моя клиентка ми каза веднъж следното: „Знаете ли, наис­тина ви харесах веднага, защото почувствах колко сте сърдечна. Вие хванахте ръката ми във вашите две ръце, без да се поколебаете, и така здраво ме стиснахте!..." Веднага искам да кажа, че въпросният случай беше по-особен и това ръкуване имаше още по-голямо зна­чение за нея, защото същата тази жена нямаше нормално оформе­ни ръце - тя имаше генетичен дефект, при който пръстите са свързани един с друг, като ръкавица с един пръст. Тя беше толкова изненадана, когато аз протегнах ръце и се здрависах с нея, също както с всеки друг човек - не беше свикнала хората да се ръкуват нормално с нея.

Така че запомнете: едно здраво ръкостискане може да създаде веднага непосредственост и откритост при общуването.

4. Топлото „Здравейте!"

Когато поздравявате хората, не се страхувайте да покажете въодушевление. „Наистина съм възхитен, че ви срещам!" или „Толкова хубави работи съм чувал за вас!" - такива изрази „отварят вратите".

Не е добре да започнете с обикновеното „Как сте", когато се запознавате с някого. Много често това е само една изпразнена от съдържание и изтъркана от употреба фраза! В повечето случаи човекът, който използва този израз, въобще няма някакво желание да знае какво е действителното състояние на другия. Тази фраза може да прозвучи понякога и много натрапващо се. Повечето хора просто приключват въпроса, лъжейки: „Екстра, как сте?" след като нито се чувстват „екстра", нито пък и те се интересуват как сте в действителност. Ако не се интересувате наистина как е другият - не го питайте! Иначе това може да прозвучи като кухо празнодумство. Никога не се опитвайте да демонстрирате измислени чувства. Това поражда неискреност и по косвен начин съвсем не допринася за вашето самоутвърждаване.

Всички ние имаме нужда да престанем да общуваме с думи, които не означават нищо. Вашите думи са инструменти и като все­ки един инструмент трябва да бъдат използвани с определено пред­назначение. Така че, знайте каква е причината да кажете това, което казвате!

Един поздрав трябва да бъде утвърждаващ. Гледайте другия право в очите, усмихвайте се и кажете: „Приятно ми е да се запоз­наем!" С усмивка и здраво ръкостискане вие се изправяте на добър старт в новото запознанство или в по-близкото опознаване на хората.

Ако пък наистина искате да узнаете как се чувства някой, запи­тайте го искрено. Щом искате да кажете „Как сте?", нека това да прозвучи като „Как се чувствате?" Наблегнете на думата „как" и „вие", като използвате по-силен тон на гласа и възходяща интонация.

Важното е винаги да изразявате истинските си чувства, като използвате адекватни емоционални интонации.

Сърдечна усмивка, гледане лице в лице, здраво ръкостискане и едно приветливо „Здравейте!" са градивните камъни на успешното запознанство.



Да целуваме или да не целуваме?

Случвало ли ви се е да се чудите къде, кога, как и дали е редно да целунете някого при среща? Е, добре. Не само вие си задавате този въпрос.

Целувката може да бъде също израз на определена национална култура. Веднъж участвах в журито за избора на „Мис САЩ". Чи-лийката Сесилия Болоко, бивша Мис Свят, също участваше в жури­то с мен. Тя беше довела и своята десетгодишна сестра Диана. Кога­то това малко момиченце дойде при мен и другите съдии, то раз-целува всички ни по двете бузи. Същото направи и когато си тръг­ваше — просто един латиноамерикански обичай. Нейният жест обаче стопли сърцата ни, всички много я харесахме.

В латиноамериканските страни и в Европа целуването е твърде разпространено: мъже целуват мъже, жени целуват жени, също така жени целуват мъже, мъже целуват жени. В Съединените щати, за съжаление, хората изглежда са малко по-стеснителни в това отно­шение, въпреки че на някои места, като Холивуд и Калифорния, е нещо естествено при среща да целунеш някого по бузата или по устата. Целувката често помага да се строши ледът и по-бързо да се сближиш с другия. Ако чувстваш към някого близост и сърдечност, няма причини да не го целунеш при среща. Напоследък вестник „Ю Ес Ей Тудей" писа, че баскетболната суперзвезда Меджик Джонсън и И. Томас се поздравили на игрището с целувка. Последва статия, която обсъждаше дали е правилно мъже да се целуват при среща. Аз мисля така: разбира се, че един мъж може да целуне друг мъж! Мъжете от цяла Европа и от Латинска Америка са правили това векове наред. При нас в Америка телевизионните водещи Арсенио Хол понякога посреща с целувка поканените в студиото мъже-участ-ници, а покойният Сами Дейвис и неговите приятели като франк Синатра, Дийн Мартин и Джери Луис открай време се целуваха пред публиката. Целувката е един сърдечен, любящ, мил човешки жест. И ние всички трябва да го прилагаме, а не да се срамуваме от него.

Веднъж в ресторанта видях един баща да посреща с целувка по устата своя син, когото явно не беше виждал доста време. Бях трог­ната от тази мила изява на чувствата между баща и син. Мъжете трябва да се чувстват по-свободно, когато се целуват за поздрав. Жените също не бива да се чувстват неудобно. Да целунеш предс­тавител на своя пол не означава непременно извратеност или съмнително поведение.

За съжаление мнозина от нас бяха възпитани според изисква­нията на 40-те и 50-те години - да не галиш децата си и да ги оставиш да реват, докато престанат... Много жалко е, че не осъзнах­ме своевременно колко психологически вредно и опасно е такова едно поведение. Липсата на нежна обич в ранната възраст може да създаде възрастен човек, който да среща по-сетне в живота огромни трудности при общуването с другите хора във всяко едно отношение.

Необходимо е да бъдем по-демонстративни в привързаността си към другите.

Кога и кого ще целувате, зависи само от вас. Подобно на ак­тьорите, които са обучени да преследват определена цел във всяко свое действие, когато играят ролята си, вие също трябва да знаете своите цели и намерения, когато общувате с другите. Необходимо е да се запитате: „Наистина ли изпитвам топлота към този човек?" Целувката може да бъде един от най-изразителните жестове, така че когато целувате някого, погрижете се това да бъде истинска целувка, при която кожата се докосва до кожа - а не до въздух. Виждала съм толкова много светски дами „да целуват въздуха", за да не си развалят грима. „Здравей, мила!" - казват те и след това целуват въздуха, без дори да докоснат страните си. За наблюдава­щия това изглежда фалшиво, а за този, който получава целувката, то изглежда повече от неискрено. Не се страхувайте, че може да разплескате грима си - след това ще го поправите в банята. Или пък - след като толкова много се страхувате - вместо целувка прегърнете сърдечно онзи, когото срещате.



Да прегръщаме или да не прегръщаме

Същите принципи, които важат за целуването, са в сила и за прегръщането. Вие бихте искали да имате свободата да докоснете другия човек, но едновременно с това желаете да покажете респект и да не нарушите физическото пространство на другия.

Хората се различават по своята нужда от физически контакт. При някои хора дори и най-лекият, no-скоро формален контакт, може да ги накара да се почувстват безкрайно неудобно. Преди няколко само години най-различни семинари и наръчници защита­ваха „свободното прегръщане", така че мнозина награбваха на практика всекиго, когото срещнеха. Прегръщането е чудесно, когато се вписва в ситуацията. Но то може да изглежда твърде безцеремон-но или дори агресивно, когато е неподходящо!

Във ваш собствен интерес е да прегръщате другия, само когато това подхожда за създалата се ситуация - когато наистина изпит­вате добри чувства към събеседника си и желаете да го прегърнете. Пак казвам: няма нищо лошо в това, мъж да прегърне мъж или же­на да прегърне жена на публично място. Това само може да сближи хората.



Край на играта ,"Аз мисля, че ти мислиш, че аз мисля" Защо хората толкова се страхуват да се срещат с нови хора? На­истина ли световните събития са ни направили да се страхуваме един от друг и да бъдем враждебни?

Всъщност, голяма част от опасенията ни идват от една малка игра, която играем сами със себе си и която се нарича „Аз помислих, че ти мислиш, че аз мисля". Ние сме толкова погълнати от мисълта за това какво мислят другите за нас, че губим представа за онова, което всъщност искаме да им кажем. Казано накратко, толкова внимаваме в това да направим добро впечатление, че ставаме нервни и объркани. Преставаме да бъдем самите себе си.

Неотдавна срещнах г-н Блекуел, световноизвестния критик в областта на модата. Всяка година г-н Блекуел публикува очаквания с интерес - и със страх - списък на „десетте най-добри и десетте най-лоши" моделиери. Първоначално се чувствах малко нервна от пред­стоящата среща с великия Блекуел. Когато тръгвах за вечерята, ме обхвана направо паника. „Надявам се, че съм достатъчно добре облечена... Надявам се, че ще сметне, че изглеждам както трябва... Питам се, какво ли ще намери на роклята ми..." Облякла най-елегантното си официално снаряжение от Шанел, си казах накрая, че ако започне да ме преценява, той всъщност ще преценява не мене, а моделиера Карл Лагерфелд, така че няма защо да се безпокоя. Най-после бяхме представени един на друг. Чувствах, че нервнича, усещах, че не ми стига въздух. Исках да направя добро впечатление. Не исках да пише лоши неща за облеклото ми в своята неумолима рубрика. И тогава изведнъж си помислих: „Ама това е нелепо! Смени позицията! Престани да бъдеш толкова объркана, защото това ти пречи да бъдеш онова, което си! Дошла си, за да прекараш добре - забавлявай се тогава!" И точно това и направих. Вечерта мина чудесно. Г-н Блекуел и аз разговаряхме през цялата вечер, той се оказа забележителна личност - остроумен, чаровен, естествен. Беше съвършено различен от човека, който си представях, когато четях рубриката му или когато го гледах по телевизията. Бях нап­раво изненадана да открия в процеса на нашия разговор, че и той бил точно толкова притеснен от срещата си с мене, колкото бях и аз. Той бил чувал добри неща за мене от общи приятели, бил чел книгата ми „Говори, за да спечелиш", също бил ме виждал по телевизията. „Исках да вярвам, че няма да намерите нещо непра­вилно в говора ми" - каза той, след което и двамата избухнахме в

смях.


Оказа се, че и двамата бяхме играли играта „аз помислих, че ти мислиш, че аз мисля". Почти всеки от нас играе понякога тази малка игра със самия себе си. Това може да затормози способност­та ви да общувате с хората. Играейки тази игра, вие губите поглед върху онова, което искате да кажете или върху онова, което другият действително може да предложи. Ако г-н Блекуел и аз се бяхме вкопчили в нашите предубеждения и продължавахме игричката „аз помислих, че ти мислиш, че аз мисля" със самите себе си, нямаше да прекараме добре един с друг. И именно защото и двамата съзнателно престанахме да играем тази игра, свалихме гарда и преодоляхме своята несигурност, се почувствахме съвършено спо­койни един с друг и станахме приятели, преди още вечерта да е свършила.

Най-добрият начин да прекъснеш играта „аз помислих, че ти мислиш, че аз мисля", която се върти като магнетофонен запис в главата ти, е да се опиташ да бъдеш повече интересуващ се, откол­кото интересен. Кажи си: „Това „аз мисля, че ти мислиш... не ми доставя удоволствие!" А след това продължи да търсиш контакт с другия, като го разпитваш за самия него или зачекнеш други теми от общ интерес.

Вместо да затъвате в страха си от срещата с нови хора, поглед­нете на тази среща като на възхитително предизвикателство и авантюра. След като престанете да играете играта „аз мисля, че ти мислиш, че аз мисля" и се опитате да станете повече заинтересуван, отколкото интересен, никога вече няма да се почувствате несигурен, когато трябва да се срещнете с непознати хора.

Лекарство против секваме на дъха

Артистът Кристофър Ламбер е красив и страшно „секси". Съм­нение в това няма. Той просто излъчва обаяние и мъжко присъст­вие. Веднъж, излизайки от поредния сеанс в моя кабинет, Кристофър минал край една моя клиентка - Анет, млад юрист, която чакала пред кабинета ми. И когато Анет влезе в кабинета ми за урока, цялата бе пламнала, по врата й бяха избили червени петна. Не можеше да си поеме дъх и изглеждаше като че ще получи удар. „Това Кристофър Ламбер ли беше, дето сега излезе?" - запита тя. Когато й отговорих утвърдително, тя изплака: „Господи, толкова обичам Кристофър Ламбер! Не мога да повярвам, че го видях и ми каза „здравей"! Не мога да повярвам! Никога вече няма да бъда същата!..." Колкото и странно да беше, тази делова млада адвокатка се бе превърнала в прехласната ученичка, припадаща по своя идол от екрана.

Свикнала съм да срещам знаменитости - някои от най-големи­те звезди и политици са идвали в кабинета ми, и все пак сърцето ми започва да бие малко по-силно, когато срещам хора, които съм харесвала. Това се случва на всички ни - сърцето ти започва да бие по-бързо, дишането ти се учестява, дори дъхът ти спира или ти при­лошава, когато срещнеш някой, от когото винаги си се възхищавал. В такива моменти надали можеш да направиш нещо срещу плъп-ването на адреналина в кръвта ти. И все пак, има нещо, което

можете да направите, за да възстановите незабавно своето само­обладание! Поемете дълбоко въздух през устата, задръжте го три секунди и след това бавно го издишайте. Задържането на дъха е важно нещо - за цели три секунди (просто пребройте така: един картоф, два картофа, три картофа) не дишайте, а след това бавно издишайте въздуха през устата. За нула време ще възстановите контрола върху себе си. Ако направите това едва доловимо, никой няма да забележи техниката, която използвате, за да „върнете сърцето си на място". Направете това упражнение два или три пъти, ако е необходимо, докато продължавате да гледате въпросния човек. Просто поемайте въздух, задържайте го и след това бавно го издишайте. Правете това, докато се освежите, възстановите своето равновесие и престанете да се чувствате замаян и смутен.

Следващото нещо, което трябва да сторите, е да си изработите правилна стойка. Ако имате ясно съзнание за своята стойка, това може да увеличи вашата самоувереност при среща с хората. Стегнете коремните мускули и дръжте главата си високо изправена, като че ли е опъната нагоре с въже, захванато за темето ви. Отметнете едното си рамо назад, задръжте така, след това отметнете и другото си рамо. Това ще ви помогне да се чувствате по-уверен, „владеещ положението". Сега вече сте подготвен за срещата със своето божество. Просто се запътете към него и кажете „Здравейте!". Но се усмихвайте!...

Среща със знаменитости

Знаменитости, величия, ала и те са хора като вас! Чувстват като вас, вълнуват се като вас. Повечето изтъкнати обществени личности ясно съзнават, че именно техните привърженици - публи­ката или техните избиратели - са ги издигнали на мястото, което заемат. Така че те сигурно ще откликнат, когато ги заговорите -разбира се, като го сторите мило и с полагащото се уважение. А това ще рече, че не би трябвало да ги безпокоите, когато се хранят, да речем, или когато са потънали в сериозен разговор. Ако искате да заговорите някой човек, от когото винаги сте се възхищавали, независимо дали той е някаква знаменитост или не, всичко, което се иска от вас, е да поукрепите самочувствието си - нали знаете вече техниката на дишането и техниката за коригиране на „незначител­ната" стойка на тялото ви?

Една Коледа бях в Аспен, Колорадо. Оказа се, че и Доналд Тръмп бе там, присъстваше на същия прием. Винаги съм била въз­торжена почитателка на този човек. За мене това е истински делови човек, човек, който активира, движи и завършва успешно всяко дело. Много ми се искаше да се запозная с него. Приятелят, с когото бях, Бил фейрли, шеф на компанията „фейрли", предложи да ме представи на г-н Тръмп. Доста смутена, тръгнах да прекося салона към мястото, където стоеше моят идол. Прибягнах, естествено, до моето чудотворно дихателно упражнение - вече съм ви го описала. Вдишвах, издишвах по предписанията, а в главата ми се стрелкаха какви ли не въпроси. „Какво да му кажа?" „За какво бихме могли да говорим?"... Поех дъх, изпънах гърба си и отметнах назад рамене - наистина имах нужда да почерпя от стойката си малко самочув­ствие и увереност — и... се усмихнах. Това беше.

Ала и Бил фейрли - трябва да призная - е наистина „много печен" в представянето. Веднага ни подаде обща тема: „Доналд -каза той - това е д-р Лилиан Глас, специалист по общуването между хората. И тя като тебе е решила да изследва пътищата към успеха. Тя е автор на бестселъра „Говори така, че да успееш".

И така, запознахме се, поговорихме си, а по-късно си размених­ме и книгите ни, с автограф.

Водете си навсякъде „свой фен"

Срещата ни с г-н Тръмп е чудесна илюстрация за това, колко полезно е да имаш до себе си някой, който да знае как да те пред­стави в най-добра светлина. А това е най-добрият начин да бъдеш представен някому. Ще изглеждаш много по-надежден, а и много по-важен, когато някой изпее някой и друг дитирамб по твой адрес. Особено ако отивате на даден прием именно с намерение да се запознаете с някои люде, ще бъде чудесно да имате до себе си свой фен, някой, който ви подкрепя, уважава и се възхищава от вас (както и вие от него, впрочем!).

Когато заведох Бил фейрли на онзи прием в Аспен, аз имах възможност да го представя на някои известни личности, а и той ме запозна със свои приятели от политическите и деловите среди.

Нека този толкова необходим и полезен ваш фен бъде някой приятел, съпругът ви (съпругата ви) или просто някой познат, който ви уважава и ще знае как да ви представи на другите гости на приема. И, разбира се, умее да стори това така, че наистина да впечатли другите - ние винаги сме много по-речовити и по-смели, когато възхваляваме другиго, а не себе си.

Лайза, моя приятелка, умираше от желание да се запознае с един от гостите на приема, на който бяхме. Беше прочута рокзвезда, но аз не го познавах лично и малко можех да помогна. Но изход и начин винаги може да се намери! Когато прочутият певец остана за малко сам, хванах Лайза за ръка и се запътих към него. „Здра­вейте, аз съм Лилиан Глас. А това е моята приятелка Лайза Джонс, няма ваша плоча, която тя да не притежава!" Младият мъж бе явно

поласкан, разменихме по някоя дума, посмяхме се и ги оставих двамата с Лайза да си говорят за музика. Цялата работа свърши с това, че той й определил среща за другия ден...

Така че следващия път, когато сте сред нови хора, водете си свой привърженик, човек, който като истински ваш „запалянко" ще ви помогне да осъществите ползотворни контакти.

Действайте като катализатор

Когато представяте двама души един на друг, добре ще е да поназнайвате нещичко за своите подопечни. Така ще можете да намерите нещо общо помежду им, така че разговорът да потръгне. Тази обща отправна база може да бъде например страната или градът, от който идват, училището, което са завършили, специал­ността, някакво хоби, общи познати и пр.

Когато представяте някого, бъдете експресивен и открит, не пестете добрите думи, така че да се превърнете в катализатор на разговора. Вместо да кажете, примерно: „Фред, бих искал да те за­позная с моята приятелка Клариса!", дайте на този Фред малко по­вече информация за Клариса. А се постарайте да намерите и някол­ко добри думи за нея.

Защо да не кажете, примерно, нещо такова: „Фред, искам да те запозная с моята много добра приятелка Клариса. Клариса се зани­мава с балет, но е и фантастична готвачка! Представяш ли си, учила се е да готви във франция!" Разширената информация ще позволи на Клариса да се стори по-интересна за разговор. Всъщност точно такава е и целта на едно представяне - да се отворят възможности за дискутиране на различни теми. В случая с нашата Клариса: ба­лет, кулинарно изкуство, франция, следване в чужди страни, откога датира познанството с домакините...

Казано накратко, колкото повече информация предоставите за двамата нови познайници, толкова по-големи са шансовете те да открият общи теми — и общи интереси, за да могат да поведат разговор.

Налага се да се представите сами

Какво ще направите, ако много ви се иска да се запознаете с някого от гостите на приема, но наоколо не се мярка лице, което да ви представи? Има ли начин да кажете на въпросния обект на ва­шето желание, че сте „нещо" - или поне че сте много симпатичен - без да рискувате човекът да ви сметне за прекалено нахакан и... невъзпитан?

Има, разбира се! Има начин да се представите и сам. Първото нещо, което ще трябва да сторите в такъв случай, е да се усмихнете, да подадете ръка с едно простичко „Здравейте", а след това вече да кажете няколко думи за себе си: „Здравейте, аз съм Шийла Дитър, данъчен адвокат от Ориндж Каунти."

Предполагам разбрахте за какво става дума. Става дума за то­ва, че не е достатъчно да кажете само „адвокат". Дайте на другия колкото се може повечко информация, с колкото се може по-малко думи! Колко по-лесно ще е на новия ви събеседник да отговори примерно „О, моят брат е специалист по данъчно облагане" или „Да, зная Ориндж. Бил съм там." И ето ви тема за разговор.

А можете и да споменете нещо общо за двама ви: „Здравейте, аз съм Шийла Дитър. Срещали сме се у семейство Шел миналата година." И ще заговорите за семейство Шел, а може би и за други познати от онова време.

От вас се иска едно: когато ще се представяте, да елиминирате изцяло всякакви колебания, съмнения и въпросителни - как ли ще реагира другия, как ли ще откликне... Отърсете се от всички отри­цателни емоции, а и от някои не много ласкави отзиви за същия този човек, които може да сте дочули евентуално. Ако някой ви е казал, че е арогантен и заядлив, може пък с вас да не се покаже такъв! И още нещо: напълно е възможно изобщо да не е бил такъв, а да са само приказки.

И помнете: само не се впускайте да разправяте надълго и на­широко за себе си. Ще бъдете кратки - само няколко „ключови думи", казани ведро и стегнато и... една отключваща усмивка!


  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница