Следите на душите
Д-р Н. Интересно. Продължи, ако обичаш. К
Изтегляне 1.81 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Д-р Н.
| Д-р Н. Интересно. Продължи, ако обичаш.
К. Хелън се свърза с огъня, а чрез него - с мен. В един миг скръбта не бе така потискаща и аз се придвижих точно до върха на главата й. Тя почувства присъствието ми... Слабо. Не беше достатъчно. Тогава започнах да преобразувам енергията си, както описах, от сгъстено в ефирно разклонено състояние. Д-р Н. Как разклоняваш енергията си? К. Разделям я на две. Докато ефирната флуидна енергия докосва главата на Хелън , за да установя контакт, насочвам плътен лъч към кутийката, в която стои пръстенът ми, в едно от чекмеджетата на масата. Намерението ми е да разкрия ясна пътека от съзнанието й до пръстена. Затова използвам силен насочен лъч, който я направлява към пръстена. Д-р Н. Какво прави Хелън по-нататък? К. С моите напътствия бавно става, без сама да знае защо. Придвижва се като насън към масата и се поколебава. После отваря чекмеджето. Понеже пръстенът ми е в кутийката, продължавам да насочвам енергията си от съзнанието й към капака. Хелън отваря кутийката, взема пръстена и го задържа. В лявата си ръка. (с дълбока въздишка.) Вече зная, че съм успял! Д-р Н. Защото? К. Защото в пръстена все още е съхранена част от моята енергия. Нима не разбирате? Тя чувства енергията ми във върховете на двете разклонения. Това е двупосочен сигнал. Много ефективен. Д-р Н. Да, разбирам. Какво правиш след това с Хелън ? К. Сега изграждам мост между себе си, застанал от дясната й страна, и пръстена отляво. Тя се обръща към мен и се усмихва. После Хелън целува пръстена и казва: „Благодаря ти, скъпи, вече зная, че си с мен. Ще се опитам да бъда по-смела." Бих посъветвал всеки, който изпитва дълбока скръб от загубата на любим човек, да стори това, което правят надарените ясновидци, за да открият изчезнали хора. Вземете някакво бижу, дреха или друга вещ, принадлежала на починалия, подръжте я в позната и за двамата обстановка, спокойно отворете съзнанието си и се освободете от всички странични мисли. Преди да завърша този раздел, искам да разкажа любимата си история за енергиен контакт с безплътно същество чрез предмети. Съпругата ми Пеги е медицинска сестра в онкология с квалификация на консултант и много често общува със скърбящи болни от рак и роднините им. Докато ръководи химиотерапията в болницата, често е във връзка с отговарящите за настаняването на семействата. Няколко от тези жени са нейни близки приятелки, с които се срещат често като група за взаимно подпомагане. Една от посещаващите тези сбирки отскоро е вдовица, чийто съпруг Клей почина от рак. Клей обичаше шумните увеселения с музика на живо и танци и с жена му често пътуваха до местата, където свирят най-добрите състави. Една нощ след смъртта на Клей вдовицата му, съпругата ми и останалите от групата седели в кръг в хола на тази жена и разговаряли за моите теории за завръщането на душите да утешат хората, които обичат. Вдовицата отчаяно въздъхнала: „Защо Клей не ми показва присъствието си по такъв начин, за да ме утеши?" последвал миг мълчание и внезапно музикалната кутия на етажерката с книги засвирила мелодията на „В настроение" на Глен Милър. Всички били поразени и смутено се засмели. Домакинята могла да каже само: „Тази музикална кутия не е докосвана от две години!" Все едно, мисля, че е разбрала посланието на Клей. Ефирната енергия притежава някои свойства на електромагнитните сили и благодарение на тях може да въздейства по мистериозен начин върху предметите, Джоан и Джим са двама бивши клиенти, чийто брак е много щастлив. След сеансите им поговорихме за използването на енергийни лъчи от живите. Стори ми се наивно, когато казаха, че съчетавали енергията си по калифорнийските магистрали, за да накарат колите пред тях да им сторят път, ако бързат. Попитах ги дали се шегуват, но отговорът им бе: „Не, наистина насочваме общ лъч към главата на шофьора, а после го отклоняваме вдясно (към средното платно) и обратно." Твърдят, че петдесет процента от опитите им са успешни. Полу на сериозно им казах, че това е злоупотреба със силата и е по-добре да престанат. Мисля, че и двамата осъзнават, че ако използват дарбата си по-конструктивно, ще бъдат по-високо оценени горе, макар и да е трудно да се откажат от навика си. Изтегляне 1.81 Mb. Сподели с приятели:
|