Следите на душите
Д-р Н. Ако обичаш, опиши ми, доколкото можеш, каква беше реакцията на Кийт, Когато проследи предложената съдба. К
Изтегляне 1.81 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Д-р Н.
- Случай шестдесет и пети •
| Д-р Н. Ако обичаш, опиши ми, доколкото можеш, каква беше реакцията на Кийт, Когато проследи предложената съдба.
К. (Сериозно.) Видя най-страшното - тялото преди и след развитието на болестта. Как ще загуби свободата си и ще стане изцяло зависим от нас. Не скриха нищо от него. Кийт разбра, че в началото на боледуването си ще изпитва самосъжаление и угризения, после - силен гняв, но ако се пребори с тези чувства, ще усвои урока. Д-р Н. (Пренасям Сенди ту в настоящето, ту в духовния свят.) Справили се? К. О, да. Към края Кийт стана по-спокоен, примири се и започна да цени това, което правехме за него. Д-р Н. Има ли нещо, което би искала да споделиш за подготовката на Кийт за този живот с теб? К. (След дълга пауза изражението на клиентката издава съгласие.) Ще ви кажа. Чувствам нужда да поговорим за това... Не съм го споделяла с никого. (Заплаква и й помагам да се съсредоточи.) Д-р Н. Не си длъжна, ако е твърде болезнено. К. Не, искам да поговорим. (Дълбоко си поема дъх.) Докато се подготвяхме за този живот, стана ясно, че аз ще бъда първородното дете в семейството. Малко преди да пристигна, имахме дълъг разговор. Кийт каза, че е готов да понесе страданието, но ме помоли, когато стане напълно безпомощен и няма смисъл да търпи повече... Да изключа животоподдържащата му система и да го освободя. Д-р Н. Трябвало е да го направиш в болницата? К. Такъв бе планът, който съставихме в духовния свят, но слаба богу беше изпратен у дома за последните седем седмици и това ни улесни. Д-р Н. Заради болката ли беше всичко? Сигурно Кийт е поемал обезболяващи? К. Морфинът помагаше. Но онези последни седмици бяха ужасни, дори с респиратор и обезболяващи. Дробовете му бяха толкова увредени, че към края бе напълно обездвижен и не можеше да говори. Д-р Н. Разбирам. Кажи ми как съставихте плана си с Кийт в духовния свят, преди да започне животът ти. К. (Въздъхва.) Упражнявахме се, като пресъздадохме леглото и животоподдържащата система, които Кийт видя в зрителната зала. Всички подробности бяха в съзнанието му. Порепетирахме, защото мислех, че ще се наложи да издебна лекарите и сестрите. Внимателно опознах машината и предупредителните симптоми на болестта му. После се уговорихме за сигнала, Който Кийт трябваше да ми даде, за да разбера, че е готов да бъде освободен от страданието си. Накрая ме накара да обещая, че ще бъда силна и нищо няма да ме разколебае в последния момент. Уверих го, че ще изпълня обещанието. След като Сенди отново бе в пълно съзнание, обсъдихме нейната роля при смъртта на брат й. Каза, че когато се появила особена миризма, която нарече „мирис на смъртта", от областта на гърлото на Кийт, разбрала, че е време да се подготви. Трябва да добавя, че появата на този мирис не означавала непременно, че Кийт ще умре веднага. Почти без да мисли, Сенди пришепнала в ухото му: „Кийт, готов ли си за отпътуване?" След миг брат й премигнал три пъти, което било знакът за „да". Спокойно изключила системата му. По-късно, когато лекарят пристигнал в дома им, апаратът, отново бил включен и Кийт бил обявен за мъртъв. През останалата част от деня тя не изпитвала чувство за вина. Но вечерта, когато си легнала, в съзнанието й се прокраднали съмнения за машиналната й реакция. Известно време неспокойно се мятала в леглото и накрая заспала. След малко Кийт се явил в съня й и с усмивка на благодарност й казал, че се е справила блестящо и че я обича, няколко седмици по-късно Сенди медитирала и във видение зърнала брат си. Седял на скамейка и разговарял с „двама монаси в тоги". Обърнал се към нея, засмял се и казал: „Дръж се, сестричке!" Всеки дълбоко религиозен човек би решил, че животът на този млад мъж не е принадлежал на него, а на Бог. Вярно е, че получаваме телата си от висша духовна сила, но животът ни принадлежи изцяло на самите нас. Правото да се избере смъртта в подобен случай е широко дискутирана тема в юридическите среди напоследък, особено когато става дума за лекар, помогнал на неизлечимо болен пациент да прекрати живота си. Изтъква се аргументът, че щом смъртта е заключителното действие от драмата на живота и желаем това действие да отразява собствените ни убеждения, трябва да имаме такова право, независимо от религиозните и моралните възгледи на мнозинството. Противоположното мнение е, че животът е дар, който трябва да пазим, и имаме известен морален дълг въпреки собствените си чувства. След всичко, което съм научил за избора на душите на следващ живот и свободната им воля да правят промени в него, вярвам, че имаме право да изберем смъртта, когато е напълно невъзможно да се възстановим и животът ни отново, да стане пълноценен. Не е необходимо да се протака деградацията на човешката същност. Следващият случай предлага по-конвенционално представяне на свободната воля и се отнася за смисъла на живота. • Случай шестдесет и пети • Емили беше близо петдесетгодишна жена, която пожела да се срещне с мен, защото се тревожеше за целта на живота си. В годините, докато възпитавала децата си, била секретарка на половин работен ден. Неудовлетворена от тази роля, продължила образованието си и получила квалификация на медицинска сестра с интерес към гериатрията. По време на обучението си установила, че предпочита да обслужва възрастни хора, защото обичали да й разказват съдбите си. През целия си живот Емили се е интересувала от духовността. Сподели, че възпитанието й от строг, деспотичен и твърде религиозен баща я подтикнало да търси по-нетрадиционни пътища към духовно познание. Въпреки че две години преди срещата ни Емили бе станала правоспособна медицинска сестра, не бе практикувала новата си професия поради съмнения в своята компетентност. Понеже имала щастлив брак и съпругът й се грижел за издръжката на семейството, било лесно от време на време да започва работа, без да се тревожи за заплащането и без напрежение или отговорност. Когато направихме бърз преглед на последния минал живот на Емили, в началните етапи от сеанса открихме, че се е казвала сестра Грейс и е била монахиня от ордена „Сестри на милосърдието" в Нова Англия. Била предложена за игуменка, но отказала, защото се бояла да поеме пост на ръководител и чувствала, че няма да се справи. По-нататък проследихме от духовния свят другите предишни прераждания на Емили и се оказа, че е имала поредица животи на свещеници и монахини в затворени общности. Както сподели: „Умеех да служа на Бога, без твърде много да се занимавам с грешките на външния свят." Често ми задават въпроса, дали планиращите експерти настояват да приемем определен живот поради някаква причина. Този случай е подходящ пример колко благосклонни са водачите, докато най-сетне се почувстваме готови за по-големи предизвикателства. Всеки живот на Емили през последните петстотин години е преминал в религиозен орден под една или друга форма. Това поведение в миналото е главната причина за неувереността й в днешния живот. Диалогът в този случай започва от втората среща на Емили със съвета след смъртта на сестра Грейс, Което означава, че е в подготовка за сегашния си живот. Когато разбера, че ще има втора среща на душата със съвета, която обикновено се състои непосредствено преди прегледа в „пръстена", очаквам предстоящият живот да съдържа възможност за значителна промяна. Специалността и броят на старейшините, които участват в тази среща, зависи от типа съдба и тяло, които ще бъдат представени. Изтегляне 1.81 Mb. Сподели с приятели:
|