Линии на времето и възможности за избор на тяло

Въпреки че времето не е от голямо значение извън физическата Вселена, виждаме, че и ние, и всичко около нас старее с всеки ден. Живеем на планета около една звез­да, която също непрекъснато старее в хронологическо време. Цикълът на живота изисква движение във време­то, а времевите линии на реалността на нашето изме­рение, изглежда, се влияят от напреднали същества, ко­ито позволяват на прераждащите се души да изучават миналото и надникват в бъдещето. В библиотеките и духовните учебни центрове можем да проследяваме дру­ги възможни постъпки в минали животи и да преценява­ме различни развои на събитията. Според доктрината за свободната воля случките от миналото не са неизбежни, както и постъпките ни. Съдбата не предопределя по какъв начин трябва да възникне дадена ситуация. Ние не сме кукли на конци. В нашата Вселена, когато миналото е свършено, събитията от него и хората, свър­зани с тях, стават вечни и се запазват завинаги в духов­ните библиотеки. Щом в духовния свят минало, насто­яще и бъдеще в хронологичен ред представлява вечно „сега", как се процедира с бъдещето в „пръстена" за избор на живот?

В пета глава, след Случай 30, се спрях на различните развръзки на едно и също събитие, проследени в паралел­ни вселени. Във физическите Вселени тази хипотеза означава, че планети като Земята могат да бъдат копи­рани в един и същ отрязък от време и да съществуват едновременно като светлинни енергийни вълни от движещи се частици. Възможно е вселените да са паралел­ни, съпоставими реалности, съществуващи едновремен­но в едно и също измерение, или нещо друго толкова немислимо. Независимо от пространственото разполо­жение, от истинската реалност на духовния свят, вре­мето и събитията се проследяват, спират и придвижват напред или назад от изследователите на Земята. Плътните централни линии, които наричам основни, са вероятностите за бъдещи събития в живота на определени хора, представени като възможности за избор пред наблюдателите в „пръстена".

Вълните на миналите събития са незаличими, както в духовните библиотеки, но ако и настоящето, и бъде­щето съществуват „сега", как може бъдещето да се променя, щом миналото не може? Дали това е неразре­шим парадокс? В Квантовата механика светлинните час­тици изчезват в една точка и внезапно се появяват от­ново на друго място. Ако всяка случка във времето съ­ществува заедно с вълнообразните криволици на веро­ятности и възможности, може би миналите събития добиват определени постоянни свойства, докато бъде­щите все още са флуидни и податливи на промени? Искрено вярвам, че е така.

Но след като дълги години слушах обяснения на раз­лични хора за изборите им, не мисля, че алтернативите за бъдещето са неограничен брой. Не е необходимо възможностите ни за избор в живота да са безброй. Само трябва да бъдат достатъчно, за да усвоим уроците си. Например при прегледа на миналия живот на Ейми в Случай 29 алтернативите на самоубийството посте­пенно започнаха да се изчерпват.

Експертите, планиращи живота ни, предвиждат евен­туалните развои. Събитията, които все още не са се състояли във великия замисъл на нещата, са известни на координаторите на времето, както и каква е веро­ятността да се случат. В „пръстена" не проследяваме само алтернативни линии на бъдещи събития. По-скоро изучаваме различните тела, които ще участват в тях. Те ще се родят в един и същ времеви отрязък. Просле­дяването на най-вероятната поредица „събития, свърза­ни с тези тела, е като предпремиерна прожекция на филм. Докато преглеждат някои ключови сцени по настоя­ване на експертите, душите се чувстват като при игра на шах, в която все още не знаят всички възможни хо­дове, водещи до желания край. Обикновено наблюдават откъси от бъдещия си живот върху основна линия, или както я наричат някои клиенти, „главен пръстен". Глав­ният пръстен представлява най-вероятното развитие на живота за всяко наблюдавано тяло. Душата, подготвяща се за прераждане, знае, че един ход, една малка промяна в играта, която гледа, би могла да, промени целия развой. Струва ми се любопитно, че почти никога душите не проследяват задълбочено вероятните развръзки. Знаят, че на шахматната дъска на живота има мно­го други възможни ходове и във всеки момент би могло да настъпи обрат. Истината е, че именно това прави играта интересна за повечето души. Промените в жи­вота зависят от свободната ни воля за определени дей­ствия. Тази причинно-следствена връзка е част от кармичните закони. Кармата дава възможности, но изиск­ва сила и издръжливост, защото освен лични победи та­зи игра носи и разочарования и загуби.

В разказите на хора в транс за това, което става в зрителните зали, има много общи неща. Съвпадения­та са поразителни. Но докато са в „пръстена", душите не могат да надникнат по-далеч в бъдещето от непо­средствено предстоящия си физически живот в наблюдаваните тела. Явно това би повлияло на преценката им за проследяваните съдби. Вземайки пример от тази практика в духовния свят, предпочитам да не работя с прогресия при хипнотичните сеанси освен в духовни­те зрителни зали. Понякога при разговор на друга те­ма, несвързана с „пръстена", клиентите имат проблясъци за участие в събития от бъдещето, например пъ­тувания с космически кораби. Обикновено в такива слу­чаи не настоявам за повече информация. Освен това проблясъците за бъдещето нямат голямо значение, понеже хората виждат само една възможност, която може да бъде променена, когато дойде реалният момент, поради множество нови обстоятелства, от които ще зависят решенията в хода на историята, водещи до тези събития.

Прегледите в зрителните зали помагат на душите да решат дали да приемат определено споразумение за следващ Живот. Проследяването на аспекти от бъдеще­то Вдъхва увереност на мнозина. Все пак някои плахи души казват, че не желаят да влизат в екраните, за да изпробват телата, защото се боят, ,че това ще ги разколебае и няма да приемат договор за труден живот. По-смелите чувстват, че залите за предварителен пре­глед са създадени, за да предизвикат тъкмо обратната реакция, защото им дават възможност да опипат поч­вата, преди да се втурнат в поредния си живот.

Интересен пример за подготовка за изпитания е из­борът на хомосексуално тяло. Тъй като склонността към поведение на гей или лесбийка е изцяло биологическа, а не резултат от социални или околни влияния, такива тела се избират поради две основни причини. Както ве­че обясних, повечето души от първо и второ ниво пред­почитащ единия пол за около 75 процента от преражданията си, защото се чувстват добре в мъжки или в женски тела. Установих, че много от клиентите гейове или лесбийки са започнали процес на приспособяване към дру­гия пол, което е белег за по-напреднала душа. Изборът на хомосексуално тяло е средство за подпомагане на този процес в определен живот. Възможно е душата все още да не познава пола на сегашното си тяло така доб­ре, както противоположния, Което е причината напри­мер мъж гей да се чувства като жена.

Вторият, доста по-важен фактор някои души да са избрали хомосексуална ориентация за сегашния си жи­вот е съзнателното им решение да съществуват в общество, което има предразсъдъци срещу тях. Обикновено хомосексуалните ми клиенти не са млади, неопитни души. Ако тези хора не крият наклонностите си, това означава, че са избрали да плуват срещу течението в културна среда със строго установени стереотипи за ролите на двата пола. Те трябва да се издигнат над обществените скрупули, за да утвърдят своята иден­тичност и добият самоуважение. Това изисква дързост и решителност, в което се убеждавам, когато върна клиентите си в залата за избор на живот, където се вземат тези решения.

Като пример ще посоча случая с един клиент гей, който в миналия си живот е бил китайска императрица. Чакал е дълго и това е първото му ново прераждане след този живот в разкош и власт. Душата, чието ду­ховно име е Джамона, разказа, че като императрица е обитавала тяло на ослепително красива жена, която но­села бижута, струващи цяло състояние, и имала слуги, готови да изпълнят всяко нейно желание, както подоба­вало на положението й. Водела охолен живот, но не се доверявала на никого около себе си, защото се бояла от дворцови интриги, въпреки че била заобиколена от ласкатели. В залата за избор на тяло непосредствено пре­ди настоящия си живот Джамона получила три възможности. Ето как клиентът ми обясни решението си:

„От трите предложени тела двете бяха на жени, а трето­то - на красив млад мъж, който, както ми казаха, щял да бъде „вътрешно женствен". Едната жена беше много слаба и крехка и щеше да има живот на предана съпруга и майка. Другата бе елегантна и суетна дама от висшето общество, емоционално студена. Избрах мъжа, защото щях да се сблъскам с общест­вените предразсъдъци към хомосексуалистите. Знаех, че ако превъзмогна срама, бих компенсирал живота на императрица, обсипваш с ласкателства."

Този избор съответства на обичайната практика. Животът на привлекателна светска дама просто пов­таря съдбата на себелюбива обществена фигура, на ко­ято околните завиждат. Домакинята не би била лош избор. Поемайки по този среден път, душата би се на­учила на скромност и справяне с изпитанията на живот в бедност. Но имало и трета възможност, а и Джамона искала да прекъсне дълъг цикъл прераждания в женски тела.

Изборът на живот на гей, според Джамона, бил най-труден, въпреки че сега е доста по-добре в материално отношение, отколкото щеше да бъде като скромна домакиня. Никой не се стреми да повлияе на решението ни, но старите души често знаят, че има една изкушаваща възможност, при която не биха се справили с много изпитания. Джамона е знаела, че за нея това е животът на дама от висшето общество. Изборът й се дължи не на нечие настояване да поеме роля на гей, а на факта, че тази съдба е най-тежка от трите. Клиентът ми каза:

„В живота си съм попадал на много хора, които са се отнасяли към мен с презрение и дори с омраза. Трябваше да преживея тази дискриминация, както и чувството за несигурност и уязвимост."

Забелязвам, че при избора на тяло по-напредналите души са способни да правят задълбочени съпоставки между предлаганите им съдби в наблюдаваните периоди. Виждам също, че и доста по-малко напреднали приемат тя­лото, за което знаят, че е най-доброто решение за тях. Имат по-голяма вяра в самия процес на избор, отколкото в себе си. Един клиент каза: „За мен получаването на ново тяло е като пробване на костюм, който искам да купя и се надявам да не се нуждае от поправки."