Непознатите като пратеници

•случай девети •

Дерик беше шестдесетгодишен мъж, който дойде при мен от Канада, за да прецени живота си и да опита да преодолее най-голямата си мъка. Когато бил млад, загу­бил красивата си четиригодишна дъщеря Джулия. Смърт­та й била внезапна, неочаквана и със съпругата му били толкова съкрушени, че решили да нямат други деца.

Доведох Дерик до дълбока хипноза и го върнах към една сцена след края на миналия му живот, когато трябваше да застане пред съвета си. Тогава открихме, че един от важните уроци в сегашния му живот е да се научи да превъзмогва трагедиите. При последните си две прераждания не се бе справил с това и предавайки се на отчаяние, бе утежнил живота на хората от семейс­твото, разчитащи на него. В сегашния си живот има значителен напредък. Най-интересното в този случай според мен е едно преживяване на Дерик двадесет годи­ни след смъртта на Джулия.

Наскоро съпругата на Дерик починала от рак и той все още бил в траур. Един ден, когато се почувствал много тъжен, се разходил до близкия увеселителен парк. След малко седнал на пейка срещу въртележката. Слу­шал музиката и наблюдавал веселите деца, яхнали раз­ноцветни дървени животни. Отдалеч забелязал моми­ченце, което приличало на Джулия, и очите му се насъл­зили. Точно тогава се появила млада жена на около два­десет години и попитала дали може да поседи до него. Денят бил топъл. Тя била облечена в бял муселин и държала в ръка чаша със студено питие. Дерик кимнал, но не казал нищо, докато жената с наслада отпивала разхладителното и разказвала за детството си в Англия и решението да дойде в Канада, защото била силно прив­лечена от Ванкувър. Представила се с името Хедър и Дерик забелязал около нея сияние като ангелски ореол.

Сякаш времето спряло за Дерик, когато заговорили за семейството на Хедър и плановете й за новия живот в Канада Дерик осъзнал, че разговаря с нея като баща, и все повече му се струвало, че я познава. Накрая Хедър станала и нежно сложила ръка на рамото му. Усмихнала му се и казала: „Зная, че се тревожиш за мен. Няма смисъл. Добре съм и ще имам чудесен живот: зная, че някой ден отново ще се срещнем."

Дерик сподели, че докато Хедър се отдалечавала и му махала с ръка, видял дъщеря си и се почувствал спокоен. По време на нашия сеанс Дерик разбра, че преродилата се душа на Джулия е дошла при него, и се увери, че наис­тина не я е загубил. Когато страдаме от раздялата с хора, които обичаме, те могат да дойдат при нас по загадъчен начин, често когато сме в унес, близък до алфа-състояние. Приемете тези мигове като послания от отвъдния свят, които ще ви вдъхнат увереност.