Д-р Н. Не мисля, че разбирам накъде биеш, Нанси. Нямало е бели рози. Чарлз е купил червени и тръгнал за дома. Не ти ли беше достатъчно?
К.(смее ми се.) Мъже! Бялата роза съм аз. На следващата сутрин Сабине лично дойде в къщата ми и докара голяма саксия с бели рози. Каза на съпруга ми; че ги е взела от друга оранжерия и че аз бих искала такива. Чарлз беше смутен и постоя няколко мига на пътеката. Отнесе ги до ямата, която бе изкопал на мястото на изсъхналия ми храст, и спря. Розите бяха пред лицето му. Вдъхна от аромата им... Но най-важно беше съчетанието на белия цвят и това ухание. (очите на клиентката ми се насълзяват, докато пресъздава този миг.)
Д-р Н.(тихо.) Описваш всичко съвсем ясно. Продължи, ако обичаш.
К. Чарлз... Най-сетне усети присъствието ми... Симетрично обгърнах с енергията си тялото му и розовия храст. Исках да помирише белите рози и заедно с аромата да вдъхне от обгръщащата го енергия.