Емоционално възстановяване на душите и живите

Последните реплики от случай 11 - за съпругата Бети, и онези от случай 3 - за съпруга Кевин, засягат темата за бъдещи връзки на живия партньор. Новата любов след смъртта на съпруг понякога причинява чувство за вина или дори предателство. И в двата случая видяхме, че отпътуващите съпрузи искат техните живи партньори да бъдат щастливи и обичани. Но само желанието на духовете не е достатъчно, за да бъдем спокойни, когато започваме нова интимна връзка.

Хора, които са преживели дълъг и щастлив първи брак и са загубили партньора си, имат чудесни шансове за сполучлива втора женитба. Това прави чест на първата връзка. Следващите нито омаловажават, нито помра­чават първата любов, а само доказват, че е достигнат етап на приемане. Зная, че е много по-лесно да се говори за отърсване от чувството за вина, отколкото наисти­на да се преодолее. Получавал съм писма от вдовици и вдовци, които питат дали е възможно починалите им брачни партньори да ги наблюдават, докато са в спал­нята с други.

Във втората глава на краткото си описание на ду­ховния свят споменах как душите загубват по-голямата част от отрицателния си емоционален багаж, когато напуснат телата. Макар и да е вярно, че можем да пре­несем белег от емоционална травма в следващия си жи­вот, тя не се проявява до прераждането ни в ново тяло. Освен това голяма част от отрицателната енергия се разсейва в ранните етапи след завръщането ни в духовния свят, особено след депрограмиране в периода на ори­ентация.

Щом душата се завърне в чисто енергийно състояние в духовния свят, тя вече не изпитва омраза, гняв, завист, ревност и други подобни чувства. Дошла е на Земята, за да преживее тези емоции и да се поучи от тях. Но нима след отпътуването си душите не тъгуват за това, което оставят след себе си? Разбира се, че носят известна носталгия по хубавите мигове през отминалия си физически живот, но това е компенсирано от състоянието на блажено всезнание и толкова извисяващо усе­щане за щастие, че те се чувстват по живи, отколкото на Земята.

Все пак открил съм два вида негативни емоции, кои­то съществуват в душите. И двата представляват фор­ми на тъга: бих нарекъл единия кармична кина, заради направени лоши избори, особено когато това е причини­ло страдание на други. Ще обясня тези аспекти в глава­та за кармата. Другата форма на тъга не е меланхолия, отрицание или печал заради начина, по който продължава животът след отпътуването ни. Тъгата на душите идва от копнеж за единение с източника на сътворени­ето. Вярвам, че всички души, независимо от нивото си на развитие, се стремят към съвършенство поради една и съща причина. Мотивиращият фактор за тези, които се завръщат на Земята, е израстване. Затова смятам, че тъгата, която долавям в душите, е породена от от­съствието на елементи в тяхната безсмъртна същност, които трябва да открият, за да постигнат енергийна цялост. И така съдбата на всяка душа е да търси исти­на в преживяванията си, за да натрупа мъдрост. За жи­вия е важно да знае, че този стремеж не накърнява съ­чувствието и състраданието на душите към онези, ко­ито скърбят за тях.

Когато безсмъртният характер на душата вече не е обременен от индивидуалния темперамент и химията на последното си тяло, тя е в мир. Душите имат много по-важни занимания, отколкото да се месят в земния живот на хората. В редки случаи някои се чувстват толкова засегнати от проявена несправедливост спря­мо тях, че отказват да напуснат астралния земен слой след смъртта, докато не постигнат някакво разреше­ние. Ще се спра на това явление в раздела за призраците. Спиритуалният конфликт на тези души не е тъга, защото сте намерили щастие с друг човек, освен, разби­ра се, ако сте убили онзи, който ви е обичал, за да живеете с другиго. Единственото голямо предимство, ко­ето отпътуващата душа има пред живия, е знанието, че все още е жива и може отново да види всеки, който е означавал нещо за нея. Част от целостта на душите е искреното желание хората, които обичат, да изживеят останалата част от живота си според своята соб­ствена воля. Ако пожелаете някоя душа да дойде при вас, може би ще се случи, но иначе личната ви свобода ще бъде уважена. Освен това онази част от енергията ви, която е останала в духовния свят, винаги ще бъде с тях.

Щом душите губят толкова много отрицателни емо­ции, когато отново влязат в духовния свят, несъмнено и положителните им чувства претърпяват промени. Например душите изпитват огромна любов, но тя не по­ставя никакви условия на другите за взаимност, защото е отдадена безрезервно. Между душите съществува абсолютна универсална връзка, непонятна за земните. То­ва е една от причините душите да ни се струват абстрактни и същевременно да са съпричастни с нас.

Чувал съм за културни традиции, които съветват живите да оставят починалия да отпътува, без да го възпират с опити да общуват с него, защото душите имат по-важни занимания. Истината е, че душите не искат да ставаме зависими от общуването си с тях, вместо сами да вземаме решения. Все пак много живи искат не само утеха, а и одобрение за новата си връзка. Надявам се следващият случай да разсее заблудата, че починалите не се интересуват от вашето бъдеще. Ду­шите на любимите ви уважават правото ви на лична свобода, когато сте щастливи. Но ако се колебаете как да постъпите, особено в отношенията си с някого дру­гиго, и се чувствате объркани, е възможно да се опитат да ви разкрият мнението си. Благодарение на двойстве­ната си същност душите са напълно способни да изпъл­няват по много задачи едновременно. Дори когато са в спокойно уединение, могат да съсредоточават енергия­та си върху хората, които са оставили след себе си. Правят това, за да ни донесат още утеха, дори без да сме се обръщали към тях за помощ.

• случай дванадесети •