К. Умолявам Стенли да не ме изоставя, защото много го обичам, и обещавам, че ще се постарая да му даря щастие тук. Ръцете ме болят от усилието да стискам палтото му и да се влача по коридора към предните стъпала.
Д-р Н. Какво казва съпругът ти?
К.(все още плаче.) Стенли казва: „Причината не е в теб. Наистина. Просто ми омръзна това място. Ще се върна."
Д-р Н. Мислиш ли, че е искрен?
К. О... Зная, че част от него ме обича по някакъв начин, но нуждата да избяга от живота, който е познавал още от детството си, го е обсебила. (след тези думи тялото на клиентката ми започва неудържимо да се тресе.)
Д-р Н.(когато успявам малко да я успокоя.) Кажи ми какво става сега, Елизабет?
К. Всичко почти свършва. Не мога повече да го задържа... Ръцете ми не са достатъчно силни... Чувствам болка... (клиентката потрива ръце.) Падам надолу по стълбите пред очите на прислугата, но ми е все едно. Стенли възсяда коня си и тръгва, докато аз гледам безпомощно.
