К.(пауза, малко е смутена.) Не зная. Но някои от нас идват тук заради едно сухоземно животно... което... (замълчава.)
Д-р Н. (внимателно.) Животно, за което си спомняш?
К. (смее се.) Любимото ни... Ардър. Прилича на нещо средно между малко мече и котка. (обвива ръце о!соло тялото си.) Ардърът е прекрасно, пухкаво и гальовно същество, което, доколкото знаем, не е точно животно.
Д-р Н. Какво означава това?
К. Ардърът е много интелигентно и мило създание.
Д-р Н. Колко интелигентно в сравнение с човека?
К. Трудно е да се каже. Не е по-висше или по-низше от човека... Просто е различно.
Д-р Н. Каква е най-съществената разлика?
К. Този вид не изпитва никаква потребност от съперничество и борба. Затова ни водят на това спокойно място. То ни дава надежда за по-добро бъдеще на Земята... Виждаме какъв би бил земният живот, ако всички се обединим.
