А той отговори и каза им: Сеятелят на

Една проста притча, но твърде важна. Нека да навлезем в нея стъпка по стъпка:

Изразът Син человечески има много специален смисъл в еврейската литература. Той се използва само за пророците. Тези, които обикновено наричате човешки същества, все още не са такива. Те имат потенциала да бъдат, но още не са го реализирали. Те са просто като семена. Още не са поникнали, още не са цъфнали. Ароматът им все още е една възможност, той все още не е действителност. Евреите наричат син човешки този човек, който напълно е реализирал своя потенциал: съвър­шеният човек. Той не е вече само потенциал. Той е разцъфтял, развил сее.

Исус все отново и отново нарича себе си син человечески -много по-често, отколкото син Божи. Той рядко използва син Божи - по-често използва израза син человечески - защото за тези, които все още не са станали дори човешки същества, Божият син е мит. Те не могат да го разберат. Ти можеш да разбереш само това, което в известен смисъл се е реализирало в теб; ти можеш да разбереш само това, което е станало част от теб.

Вие сте отчасти човеци. Когато Исус казва син человечески, поне една част от теб може да отговори: да, той е прав. Една част от теб може да има вяра в него. Но когато той каже син Божи, той тръгва в някаква посока, за която ти напълно си забравил. Ти не си я знаел, не си дори чувал за нея. Тя за теб няма смисъл.

Затова той изключително рядко използва израза син Божи, само когато е с много близки ученици, които малко по малко израстват в божествеността; чиито ръце докосват божественото, които търсят да напипат и вече са дошли до вратата; които са получили малък проблясък от върховното. Само тогава той из­ползва син Божи, Иначе той казва син человечески.

Този, който се е осъществил, който е станал наистина чо­век - как ще го познаеш? Тъй като тази кристализация е негов най-вътрешен феномен, ти няма да можеш да я видиш. Няма да можеш да погледнеш вътре в него; няма да можеш да разбе­реш какво се е случило в него. Това ще остане мистерия за теб, ще остане скрито. Но едно нещо можеш да наблюдаваш, едно нещо можеш да видиш и разбереш, и то е: Сеятелят на добро­то семе е Син человечески.

Чрез неговите действия, чрез неговите думи, дори чрез не­говите жестове ще можеш да видиш, че той сее семената на доброто. Всичко, което прави, както и да се движи - дори и като ходи, като седи, като спи - той непрекъснато сее семената на доброто. Целият му живот не е нищо друго, освен пръскане на добри семена навсякъде около него. Където и да отиде, той неп­рекъснато сее добри семена.

Не че той мисли нарочно за това, не че го планира, не че прави някакви усилия, не че е станал много опитен в някаква техника - ни най-малко. Спонтанно... Той не може да не го прави. Той просто е такъв. Този е начинът, по който това му се случва; по този начин сега цялото му същество функционира. Доброта/добри дела/добро е функция на този, който се е осъществил.

Помни, теб са те учили точно обратното. Теб са те учили да бъдеш добър в своите действия, за да можеш да осъществиш себе си. Това е погрешно; това е гледане на нещата от погреш­ната им страна. Истинските учители не са казвали това. Те са казвали точно обратното. Те са казвали: стани осъществен и ще намериш, че твоите действия са станали добри.

Характерът не трябва да се култивира. Колкото и морален да изглежда, култивираният характер е неморален. Култи­вираният характер е обвързване, затвор, а тези, които наричаш хора с характер, са всичките замръзнали: мъртви хора, блокирани. Те трябва да се стопят, за да могат да текат отново.

Те може да са добри, но смърдят. Те може да са добри, но е много трудно да се живее с тях. Те може да са добри, но действието им върху другите е много парализиращо - осакатяващо. Ако живееш с тях, те ще ти бъдат като една голяма тежест върху гърдите. Ще те смажат и ще те унищожат. Те са деструктивни.

Когато си наистина в контакт с един добър човек, такъв, чиято доброта не е насилена и култивирана, но който е осъщест­вил своя потенциал и сега добротата му тече свободно... Тя е точно като аромата на едно цвете, което е разцъфнало. Цветето се отваря и тогава ароматът му се разпръсква, а не обратното. А обратното: можеш просто да вземеш едно пластмасово цвете и да го напръскаш с парфюм. Характер, който трябва да се под­държа, контролира, е като напръскан парфюм. Цветето не е истинско.

Исус казва: Сеятелят на доброто семе е Син человечески. Разпознай го като син человечески. Ще познаеш това по него­вите действия. Той не действа чрез морал, чрез дисциплина. Той действа чрез своето сърце. Не можеш да видиш сърцето му, без да видиш неговите действия. В това е твоята слепота.

Никога не се опитвай да следваш' действията на добрите хора. Това е начинът, по който целият свят е станал почти мъртъв - едно голямо гробище. Само преди няколко дни прочетох, че Павел, Свети Павел, казал на своите хора: „Аз под­ражавам на Христа. Вие подражавайте на мен. Това е пътят."

Това е опасно учение. Този Павел е разбрал напълно погрешно. Той казва: “Аз подражавам на Христа, Вие подража­вайте на мен." И още: „Правете каквото аз правя. Това е пътят." Тези са хората, които напълно са унищожили послани­ето на Христос.

Ако подражаваш, ще си останеш фалшив. Можеш да запри­личаш на Христа, но няма да станеш Христос. Можеш да зап­риличаш на Буда, но няма да станеш Буда. Ще бъдеш просто някакъв псевдо-Буда, нещо фалшиво, неистинско. Това няма да те направи блажен и няма да породи в битието чувство за дълг.

Как да преведем лукаваго - дяволът, Велзевул, Сатана -на езика на днешния двадесети век? Ето как го наричам аз: ум.

Буда е по-модерен, по-съвременен от Исус. Буда никога няма да каже това. Той ще каже, че умът корумпира, не дяволът. Дявол е един символичен начин да се каже същото нещо.

Но това е опасен начин. Защото в християнството дяволът е станал много, много важен; в християнския ум дяволът се е превърнал в реалност. Бог също се е превърнал в персонифи­цирана реалност. Те не са личности; те двете са интерпретации на известен вътрешен феномен.

Вътрешният феномен се изразява в това, че твоето същес­тво може да функционира по два начина: или чрез ума, или чрез не-ума. Ако работиш чрез ума, това е, което Исус нарича лукаваго. Ако работиш чрез не-ума, тогава ти действаш чрез своето естество. Това е, което Буда нарича нирвана: не-себе, анатта, просветление. .

Ти си отделен от ума. Веднъж щом разбереш как да дейст­ваш без ума, как да го заобиколиш, как да го оставиш настрана, можеш да действаш в своята цялост, със своята цялост. Тогава ти си в хармония с нея. Тогава вече не си като остров. Ти си се отдал и си станал част от голямата земя, от континента. Тогава вече не си отделен от битието. Не че ти съществуваш: тогава Бог съществува в теб. Тогава егото е из­чезнало като росна капка на слънце.

Дяволът не е извън теб. Много е примамливо да си мислиш, че е отвън, защото тогава можеш да хвърлиш цялата отговорност върху него и напълно да се освободиш от отговорност. Хората винаги са използвали козли отпущения, за да си прехвърлят отговорностите върху тях.

За всичко в теб, което не е наред, винаги ще намериш някаква причина в някой друг. Някой ти каже нещо и ти се ядосаш. Сега си мислиш, че той те е обидил. Всъщност ти си се ядосал - не че той те е обидил. Ако беше малко по-осъзнат, нямаше да има гняв, нямаше да има и обида.

Вие прехвърляте отговорността. Достатъчно е да прехвърлите отговорността на нечии други рамене, за да се почувствате добре. Това е един от най-старите начини, по който умът винаги се е защитавал. Ако можеш да твърдиш и да спориш, че отго­ворността е на някой друг, можеш да се отпуснеш и да си бъдеш такъв, какъвто си. Тогава няма нужда да се трансформираш.

Но ако видиш, че дяволът е в теб и няма смисъл да хвър­ляш отговорността върху някой друг - проблемът си ти - тога­ва става трудно да живееш с проблема. Става почти невъзможно. Ще дойде момент, когато ще трябва да го оставиш; ще ти дойде твърде много. Тъпо и глупаво е да го носиш. Нямаш никаква полза от него; той просто те смазва с теглото си.

Никога не хвърляй отговорността върху някакъв външен дявол. Дяволът е вътре - толкова вътре, колкото и Бог. Ако действаш чрез ума, това е дяволът. Ако действаш без ума - ако действаш чрез медитация, чрез не-ум — това е Бог. Бог е функ­ция на самия теб. Дяволът също е функция на самия теб.

Ако действаш неосъзнато, невнимателно, без да си спом­няш себе си, тогава позволяваш на дявола да влезе в теб. И помни, аз не използвам антропоморфни представи. Няма никой отвън, който да влезе в теб. Това са само начини да се кажат нещата.

Врождебникът който ги посея, дяволът е;

жетвата е скончанието на века; а,

жетварите са ангелите.

И тъй, както събират плевелите и ги

изгарят в огъня, така ще бъде в

скончанието на този век.

Ще проводи Син человечески ангелите си,

и ще съберат от царството негово вейте

съблазни и ония, които правят беззаконие.

И ще ги хвърлят в пещта огнена: там, ще

бъде плач и скърцане със зъби.

Тогаз праведните ще просветнат като

слънцето в царството на Отца си.

Който има уши да слуша, нека слуша.

Исус казва, че доброто оцелява, а лошото умира. Исус казва, че доброто е вечно, а лошото е временно. Исус казва, че доброто остава, а лошото е преходно. Това трябва да се разбере.

Забрави тези думи, те са овехтели. Християните непрекъснато говорят за тях, обясняват ги. Тези думи са мъртви. Това, което той казва, е много важно и винаги ще си остане важно, но езикът трябва да се промени.

Чуй колко различно, ще прозвучи, ако кажа: добро е това, което ще оцелее. То може временно да бъде победено, но в края на краищата някой ден ще спечели. В Индия ние казваме: сатя мева джайате... истината един ден ще победи. Може би в този момент изглежда, че лъжата побеждава, но това не може така да остане. Лъжата си е лъжа и някой ден ще бъде изобличена. Тя не може да трае вечно. Само си помисли: как може една лъжа да бъде вечна? Тя няма корени в битието, тя няма собствено съществуване. Дори и ако в този момент съществува, тя няма собствено съществуване. Дори и в момен­та да съществува, тя трябва да вземе назаем съществуването си от някоя истина.

Ето защо, когато твърдиш някоя лъжа, ти трябва да я защитаваш. Трябва да спориш за нея, трябва да я доказваш и трябва да настояваш, че: „Това е истина". Ти се опитваш да вземеш назаем съществуване и живот от истината... заради та­зи лъжа. Но взетият назаем живот е лъжа. За момент може да те измами, но не може да те мами вечно; не може да те мами завинаги и завинаги. Някой ден ще се изобличи.

Лъжата си е лъжа и не може да стане истина. И истината си е истина и макар че за момент може да бъде скрита, погреш­но разбрана, нечута, погрешно чута, погрешно интерпретирана, все пак истината си е истина. Диамантът си е диамант. Може да бъде загубен в калта, но той не е кал и не може да стане кал. Накрая ще се открие. Истината е вечна. Или по-добре да го кажем обратно: това, което е вечно, е истина.

Не се привързвай към нищо, което не е вечно. Иначе ще живееш с лъжа. А цялото това време, през което си живял с лъжата, е чисто и просто загубено време. Лъжата ще бъде изоб­личена и ти ще се окажеш с празни ръце.

Исус казва, че в края на краищата доброто ще оцелее и всичко, което е лошо, ще умре в огън, ще се унищожи. Затова гледай, наблюдавай живота си. Какво сееш? Светът е нива, животът е една възможност. Какво е това, което сееш?

Любов ли сееш, или само похотливост? Ако сееш само похотливост, накрая ще разбереш. И много ще се разкайваш, защото тази похотливост е била просто една моментна фантазия: без никаква основа, без никакви корени. Тя е била само в ума. Любов ли сееш? Тогава можеш наистина да разчи­таш на нея. Тогава ти строиш къщата си върху скала, а не върху пясък.

Какво събираш в света? Собственост? Вещи? Богатства? Тогава си измамен от дявола: от ума, от амбицията, от желанието.

Или се опитваш да реализираш това, което си? Истинското богатство. Единственото нещо, което може да се притежава, е твоето същество, защото ти вече го притежаваш. Нищо друго не може да се притежава. Ако търсиш това единствено нещо, което можеш да притежаваш и което може да е твое - и то да бъде твое завинаги и завинаги; дори и смъртта да не може да ти го отнеме - тогава ти сееш семената, които Исус нарича синовете на царството.

Ако си малко по-буден... А аз се надявам, че си. Иначе не можеш да си близо до мен, не можеш да си тук. Една част от теб се е събудила. Затова си тук. Една част се е разбудила. Просто наблюдавай от този ъгъл, който вече се е осветил. Просто пог­ледни миналото си. Намираш ли нещо, което може да бъде вечно, което може да съществува завинаги и завинаги? Ако ли не, значи животът ти е пропилян. Не продължавай да го повтаряш. Изскочи от този порочен кръг, спри това колело. Ако отговорът е да, ако има нещо, което може да бъде вечно, тогава го поливай, закриляй го, помагай му да израсте.

Това е начинът, по който човек намира своята религия. Тя не се намира в Библията, не се намира в Бхагавадгита, или в Корана. Тя се намира в собствения опит. Оглеждай, наблюда­вай и продължавай да отделяш добрите семена от лошите. Преди Бог да ги отхвърли, бъди така добър ти да ги отхвърлиш. Не носи със себе си нищо, което може да бъде хвърлено в огъня. Не носи със себе си нищо, което ще умре.

Ще ти бъде трудно, усилно да отделиш себе си от фалшиви­те неща, защото си придавал прекалено много важност на фал­шивите неща. Ти продължаваш да си хабиш живота за неща без никаква стойност - детински работи.

Човек продължава да трупа богатства. Той все си мисли, че някой ден в бъдещето ще живее, но точно сега той се подготвя. Но тази подготовка никога не свършва. Един ден той внезапно ще умре. Натрупаното богатство е там и някой друг ще му стане собственик. А този човек е прахосал целия си живот. Той е можел да живее, той е можел прекрасно да живее - защото всъщност ако искаш да живееш, всичко, от което имаш нужда, вече ти е дадено.

Нека да повторя: ако искаш да живееш, всичко, от което имаш нужда, вече ти е дадено. Няма нужда от подготовка. Цялата подготовка е едно отлагане, цялата подготовка е един трик на дявола - на ума. Умът казва: как можеш сега да живееш? Как можеш да танцуваш? Първо имаш нужда от мра­морен под, тогава можеш да танцуваш.

Затова първо ти трябва мраморен под. Чак след това мо­жеш да танцувал!. Виждаш ли фалша в това? Ако искаш да танцуваш и плажът ти е достатъчен, и голата земя ти е достатъчна. Ако искаш да танцуваш, можеш да танцуваш навсякъде, по всяко време. Всеки един момент е толкова добър, колкото и всички останали. Нищо друго не е необходимо. Има нужда само от живот в теб, а ти си го имаш. Имаш нужда от бликащ живот, нищо повече. Това е всичко, от което имаш нужда, за да танцуваш. Не е нужно дори да се учиш как се танцува. Самият живот е танц. Ти просто трябва да му позво­лиш да се случи.

Искаш да пееш? Тогава защо чакаш? Искаш да любиш? Тогава за какво отлагаш? Това е единственият момент, който съществува и това е единственият живот. Забрави за бъдещето и бъди жив тук и сега. И помни: ако си жив в този момент, в следващия ще установиш, че си още по-жив, защото следващи­ят момент се ражда от този момент.

А ако изпуснеш този момент, ще си навлечеш голямо наказание. Не че там горе на небето, на златен трон, седи някой, който те наказва. Ако изпуснеш този момент и не танцуваш, малко по малко ще загубиш способността си да танцуваш. Това е наказанието. Това е единственото наказание - няма никой, който да те наказва.

Ако се молиш в този момент, ще бъдеш възнаграден, за­щото в следващия момент те очаква още по-голяма молитва. Ако не се молиш в този момент, ще загубиш способността си да се молиш. Малко по малко ще станеш напълно неспособен да се молиш. Тогава ще ходиш да питаш хората как да се молиш, как да медитираш, как да любиш.

Виж само колко са абсурдни тези въпроси: как да обичам? как да се моля? как да медитирам? как да живея? Абсурдни въпроси... но те показват нищетата, вътрешната бедност на човека. Той е отлагал всичко и малко по малко е забравил.

Всяко дете знае как да се моли, как да обича, как да танцува, как да живее. Всяко дете идва завършено, всичко в него е готово. Човек просто трябва да започне да живее.

Забелязвал ли си? Ако плачеш и някое малко дете те наблюдава, то ще се приближи до теб. То няма много да говори, няма да те разубеждава да не плачеш, но ще постави ръката си върху твоята. Усещал ли си този допир? Никой друг няма да те докосне така, както едно дете може да те докосне. То знае как да докосва. По-късно хората стават студени, твърди. Те докосват, но нищо не тече от ръцете им. Когато едно дете те докосне - неговата нежност, мекота, посланието му, - то излива цялото си същество в това докосване.

Всеки се ражда с всичко необходимо за живота. И колкото повече живееш, толкова по-способен за живот ставаш. Това е наградата. Колкото по-малко живееш, толкова по-неспособен ставаш. Това е наказанието.

Религията, която трябва да търсиш, е в теб. Ти трябва във всеки момент да наблюдаваш живота си и да изоставяш всичко, което изглежда моментно. То може да е много вълнуващо, но в крайна смеска да е безполезно. Остави го! Вгледай се дълбоко в тези моменти, които може да не са толкова вълнуващи. Вечното не може да е много вълнуващо, защото това, което трябва да остане за вечни времена, трябва да е много тихо, умиротворено. Блажено, разбира се, но не и вълнуващо. Дълбоко блажено, но без никакъв шум около него. Повече като тишина, отколкото като звук.

Ти трябва да израстеш в своето осъзнаване, за да можеш да го разбереш. Иначе когато дойде краят, ще установиш, че си живял един безсмислен живот. Това Исус нарича плевелите на нивата.

Ще го повторя отново:

Това е, което моят саняс означава.

Търси вечното. Каквато и да е цената, заложи всичко за­ради него и няма да загубиш. Ако се опиташ да запазиш това, което си натрупал, ще загубиш себе си. Исус казва: „Тези, които запазят живота си, ще го загубят; а тези, които са готови да го загубят, ще имат живот - живот преизобилен."
ВЪВ ВСЕКИ МОМЕНТ БОГ ЧУКА НА ВРАТАТА

Хъмпти Дъмпти седеше на ограда

Хъмпти Дъмпти падна и пострада

Всите кралски коне

И вси кралски хора

Така и не можаха

Да го съберат из двора.

ТОВА НЕ Е ЗА ХЪМПТИ ДЪМПТИ. То е за теб. То е за човечеството, за човешкия ум: фрагментирания човешки ум, който не е все едно, но цяла тълпа - тълпа, която се бие със себе си, тълпа, която непрекъснато е във война. Погледни в собствения си ум и ще намериш там Хъмпти Дъмпти.

В твоя ум няма център. Там няма никакъв господар, само слуги. И всеки слуга си е въобразил, че е господар. Всеки слуга преживява няколко мига, когато е на трона. Той става господарят: държи се като господар и дава обещания като господар. В следващия момент царството му свършва. Идва друг слуга. Другият слуга дори не знае кой е бил първият слуга. Той никога не е чувал какво е обещавал първият слуга. Как тогава да изпълнява обещанията му?

Когато обичаш една жена или един мъж, ти обещаваш хиляда и едно неща, които не можеш да изпълниш. Ти казваш: „Аз ще бъда твой за вечни времена". В следващия момент, когато любовта избледнее, ти нямаш дори и спомен за това какво си казал. Ако някой ти припомни, просто ще вдиг­неш рамене. Ще речеш: „Трябва да съм го казал, без да искам. Сигурно не съм бил на себе си. Трябва да съм бил пиян, хипнотизирай." Или пък ще речеш: „Тези думи бяха са­мо поезия. Те не означават нищо."

В този един момент, когато си влюбен, слугата любов, емоцията любов сяда на трона, превръща се в крал. Когато в следващия момент любовта си е отишла и се е възцарила омразата, ти си напълно различен. Това все продължава, ко­лелото непрекъснато се върти. Влез вътре, във всеки момент. И ще намериш на трона нов крал, а старият ще е изхвърлен.

Ти само си мислиш, че си. Докато си в това състояние на ума, докато това Хъмпти Дъмпти състояние продължава, ти не можеш безспорно да кажеш, че си. Ти си множество.

Веднъж един човек дошъл при Исус и поискал да стане негов ученик и да го следва до края на живота си. Исус го попитал: „Първо ще те помоля да ми кажеш как се казваш, кой си ти." В атмосферата на това въздействие, на този шок, на тази светлина, на тази ослепителна светлина на Исус чове­кът осъзнал, че не е. Кой ще е този, който ще следва? Кой ще върви с Исус до самия край на живота си?

Мисълта не е нещо постоянно. Докато я осъзнаеш и тя си е отишла. Избледняла е, загубила се е. Друга мисъл заема мястото й . Това е един непрекъснат процес.

Той осъзнал, че не е. Той осъзнал, че няма само едно име. Той погледнал Исус и под влиянието на това въздействие казал: „Моето име ли? Ти питаш за името ми? Името ми е легион - хиляда и едно са имената ми. И аз всъщност не знам кое от тях е моето."

Наблюдавай живота си в продължение на двадесет и че­тири часа. Ще откриеш в себе си хиляда и една личности. Тогава ще осъзнаеш, че ти все още не си. Ти все още си нероден; все още си в утробата. Тялото е излязло от утробата, но не и душата. Като тяло ти си роден, но като душа все още не си. Засега се колебаеш дали да се родиш; все още те е страх да се родиш. Все още не си решил дали да се родиш.

Всяко раждане се предшества от една смърт. Ти се раж­даш като тяло извън утробата. Вътрешноутробният живот се прекъсва, преди да се родиш за живота отвън. А ти можеш да се родиш като едно само тогава, когато всички Хъмптидъмптита в теб са умрели, когато всички мисли са изчезнали, когато всички настроения са изчезнали. Когато не­бето не е повече заоблачено, когато е празно - когато ти си празен - тогава Хъмпти Дъмпти изчезва.

Когато аз говоря за празнота, не забравяйте, че аз не гово­ря за негативна празнота. Когато казвам празен, аз имам пред­вид да си толкова празен, че да си пълен. Небето е празно и същевременно пълно. Пълно със себе си, празно откъм облаци. Празно откъм чужди елементи, пълно със своето естество.

Когато си изпразнел от всички мисли, тогава ти си. Когато си изпразнен от всички настроения, тогава за първи път ти си роден, възкръснал. Тогава синът човешки, за който Исус говори, се е родил. Тогава ти си станал съвършен.

Точно сега ти си една тълпа, една лудница. О, да, и това е вярно: Хъмпти Дъмпти седеше на ограда. Ти също седиш на една ограда, откъдето във всеки момент можеш да паднеш. Егото непрекъснато намира все по-високо и по-високо място, където да седне; то иска да бъде на върха.

Всеки ден се срещам с хора, които искат от мен да ги събера. Това е невъзможно! Никой не може да те събере, за­щото тази събраност отново ще те постави върху оградата. Тази събраност отново ще е нещо фалшиво. Тази събраност отново ще бъде като един сън, а отдолу отделните фрагменти непрекъснато ще се бият; войната ще продължава.

Да, това може някак си да се уреди. С това се занимават психоаналитиците на Запад. Те отново събират Хъмпти Дъмпти. Когато някой е паднал от оградата... Оградата може да е Вашингтон или Уолстрийт в Ню Йорк; тя може да е Медисън авеню или Делхи, или Москва - оградата може да е какво ли не. Оградата е всичко, което ти дава чувството, че си някой.

Когато някой падне, психоаналитиците се опитват да го съберат. Това те наричат да го направим отново нормален.

Защото той е станал ненормален. Сега той не може да си дър­жи частите заедно: частите се разбягват от него и една от друга. Той е като разпръскващ се облак. А те го натискат отвсякъде; връщат го в предишното състояние. Те го връщат на земята, опитват се някак си да го приспособят.

Тук западната психология и източните прийоми се различават, и то много се различават. На Изток, ако отидеш при един буда, той няма да те събира. Той ще каже: „Блажен си ти, че си паднал. Остави сега тези части, където са си. Няма нужда да ги събираш заедно. Това е добре, това е Божия благодат, че си станал неприспособен" - защото само в състо­яние на дълбока неприспособеност съществува възможност за революция.

Когато си се приспособил, ти дори не осъзнаваш, че пра­хосваш живота си - в клуба, на пазара или дори в храма. Ако си порядъчен гражданин, това значи, че все още седиш на оградата. Още не си преживял голямото падане. Порядъчен гражданин: уважаван от хората, известен със своята почтеност.

А що за почтеност можеш да имаш? Тя не може да е нещо повече от фасада, маскировка. Фалшиво лице. Лицето изглежда, че е едно, но зад фасадата има скрити хиляда и една маски. Все някой ден падането е неминуемо.

Тогава ще се сберат психоаналитиците. Всичките кралски коне и всичките кралски хора ще се опитат да те съберат, да те слепят в едно. Но те не ти помагат. Те всъщност се опитват да те направят нормално ненормален, нормално луд, умерено по­бъркан, за да можеш да си паснеш с другите луди наоколо. Те ще ти дават успокоителни, ще ти правят електрошокове, ще вършат много неща, за да ти помогнат да се върнеш в своето аз. Но ти нямаш никакво аз. Никога не си имал!

Голямото падане е голяма благословия. Не се опитвай да събираш частите. Остави ги и бягай. Ако отидеш при един буда, той ще ти каже: „Остави тези части. Хубаво е, че са се разпръснали. Издигни се над тях." Можеш да се измъкнеш от този хъмптидъмптизъм, без той да те е покварил. И да се пре­върнеш в небе.

Не се притеснявай за облаците. Не се притеснявай за мислите. Стани съзнание. В осъзнаването ти няма защо да бъдеш събиран. Изведнъж разбираш, че винаги си бил едно. Този хъмптидъмптизъм е бил само на периферията. Вътре, в най-дълбоката сърцевина, ядрото на твоето същество винаги е било едно. Никога не е било иначе, но ти не го знаеш.

Когато идваш при мен, аз не съм тук, за да те събирам. Фактически ако идваш при мен с чувството, че ти см събран, аз ще те блъсна: ще те блъсна здраво, до ръба на оградата, така че да паднеш както трябва. Веднъж щом се пръснеш, вече има възможност. Веднъж щом се пръснеш, можеш да отидеш отвъд. Можеш да наблюдаваш какво се е случило.

Истинската, най-вътрешната сърцевина, е една. Това е, което ние наричаме атман, върховната душа. Това е, което ние наричаме Христос. Исус е Хъмпти Дъмпти; Христос е центърът, Гаутама Сидхарта е Хъмпти Дъмпти; Буда - това е най-вътрешният център. Вардхаман е Хъмпти Дъмпти; Махавира е центърът.