Слушай Своето Тяло, които участваха в моите изследвания и ми предоставиха много от елементите в тази книга
Изтегляне 1.14 Mb. Pdf просмотр
|
| но продължават да постъпват по същия начин, защото не разбират, че сами си създават тези принуди. Чувала съм също така много изрази като: „След тридесет години служба дирекцията ме изхвърли като някаква кофа за боклук!!!" Този вид човек, който смята себе си за предан и отдаден, не чувства действително, че са му признателни. Освен това е интересно да отбележим унижението, преживявано в този израз. Човек, който не е мазохист, би казал по-скоро: „След тридесет години служба ме изпъдиха", без да използва израза кофа за боклук. Изпратена на www.spiralata.net от Георги Трифонов 30 Мазохистът не разбира, че като върши всичко вместо другите, ги принизява и ги унижава, като ги кара да чувстват, че без него те не биха могли да се справят сами. На мазохиста дори му се случва да потвърждава за себе си, че семейството и приятелите му са в течение на това, че еди-кой-си нищо не може без него и това пред същия този човек. По този начин въпросният човек ще се почувства двойно по-унижен. За него е от изключителна важност да признае, че не му е нужно да заема толкова място в живота на близките си. Обаче той не забелязва, че заема много място, защото често го прави много деликатно. Ето защо физическото му тяло заема толкова голямо пространство. Той дебелее в зависимост от мястото, което смята, че трябва да заема в живота. Неговото тяло е тук, за да му бъде като отражение на неговото убеждение. Когато мазохистът разбере дълбоко в себе си, че е специален и важен, той повече няма да трябва да го доказва на другите. Признавайки си, тялото му вече няма да има нужда да заема толкова много място. Той изглежда силно контролиращ, но този контрол е мотивиран главно от страха да не се срамува пред близките си или от себе си. Този вид контрол е различен от контрола, за който ще говоря в главата, разглеждаща травмата от предателство. Майката мазохистка, например, ще е склонна да контролира облеклото, външния вид и чистотата на своите деца и на съпруга си. Това е типът майка, която иска децата й да се пазят чисти още от съвсем малки. Ако не успее, тя ще се срамува от себе си като майка. Тъй като мазохистът, мъж или жена, често се чувства като слят с майка си, той ще направи всичко тя да не срамува. Майката има голяма власт над мазохиста, независимо че тази власт може да е несъзнателна или неволна. Той чувства майка си като тежък товар, който трябва да носи, което му дава хубава причина да си създаде здрав и солиден гръб. Тази власт понякога продължава дори след смъртта на майката. Дори и това да го кара да преживява чувство на срам, обикновено мазохистът се чувства облекчен или освободен след смъртта на майка си, тъй като й е позволявал да пречи на свободата му. Едва когато травмата от унижение е на път да бъде излекувана, това влияние започва да намалява. Други, вместо да се почувстват освободени, са до такава степен слети с майка си, че когато тя умре, те развиват криза на агорафобия (за нейното описание, виж с. 71). За жалост такива хора често са лекувани от депресия. Тъй като не са лекувани от правилната болест, кризата им продължава твърде дълго, преди да се съвземат. Обяснявам подробно разликата между депресията и агорафобията в моята книга Твоето тяло казва: „Обичай се“. Мазохистът се затруднява да изрази истинските си нужди и това, което действително чувства, защото още от ранна възраст той не смее да говори от страх да не изпита срам или да накара някой друг да се срамува. Родителите на дете мазохист често му казват, че това, което става в семейството, не засяга другите, и че то не бива да говори за това с никого. Трябва всичко да таи в себе си. Срамните положения или членовете на семейството, от които се срамуват, трябва да останат тайна. Не се говори например за някой чичо, който е в затвора, за член от семейството, въдворен в психиатрична болница, за брат хомосексуалист или пък за самоубиец в семейството и т.н. Един мъж ми разказа колко много се е срамувал, че толкова накарал майка си да страда, когато като дете й откраднал пари от портмонето. За него било недопустимо да направи такова нещо на майка, която и без това се лишавала от много неща за своите деца. Никога не бил казвал за това на никого. Ако си представим стотиците подобни малки тайни, пазени скрити, можем да разберем защо този мъж страдаше от напрежение в гърлото и от проблеми с гласа. Някои хора ми споделяха срама от това, че са искали разни неща, когато са били малки, при положение, че виждали как майка им се лишава от най-необходимото. Не смеели да говорят за тези желания, особено с майка си. Обикновено мазохистът стига в това отношение до момент, когато вече дори не е в контакт със собствените си желания, защото с това би рискувал да огорчи мама. Той толкова много иска да й се хареса, че обръща внимание единствено на желанията, които биха се харесали на мама. Изпратена на www.spiralata.net от Георги Трифонов 31 |