Слушай Своето Тяло, които участваха в моите изследвания и ми предоставиха много от елементите в тази книга
Изтегляне 480.84 Kb.
|
| Глава 3
Изоставянето Физически вид на зависимия (травма от изоставяне) Да изоставиш някого, означава да го напуснеш, да го оставиш, да не искаш да се занимаваш с него. Много хора бъркат отхвърлянето и изоставянето. Да погледнем заедно разликата. Ако в една двойка, например, единият от партньорите реши да отхвърли другия, той го отблъсква, за да не е повече до него. Ако обаче реши да го изостави, той го напуска, отива си, за да се отдалечи временно или завинаги. Травмата, преживявана в случая с изоставянето, е разположена повече на равнището на имането и на правенето, отколкото на равнището на битието, както е в случая с отхвърлянето. Ето няколко примера за ситуации, които могат да пробудят травмата от изоставяне при детето. Малкото дете може да се почувства изоставено... ... ако майка му изведнъж се окаже много заета с ново бебе. Чувството за изоставеност ще бъде още по-силно, ако бебето изисква повече грижи, защото често е болно или пък има някакъв недъг. Детето ще има чувството, че майка му постоянно го изоставя, за да се занимава с бебето. То ще започне да вярва, че това ще продължи така завинаги, че никога повече няма да има своята някогашна майка. .. ако родителите му отиват на работа всеки ден и имат твърде малко време за него. когато е заведено в болница и трябва да бъде оставено там. То не разбира какво му се случва. Ако е осъзнало и най-дребната неприязън през изминалите седмици и ако е почувствало, че на родителите му им е омръзнало от него, чувството за изоставеност ще бъде още по-изявено. В болницата може да реши, че родителите му са го изоставили завинаги. Дори ако родителите му отиват да го видят всеки ден, болката, отбелязана в момента, когато се е почувствало изоставено, взема надмощие. Това страдание го подтиква да започне да си създава маска с убеждението, че тя ще му помогне повече да не преживява тази болка. ... когато родителите му го оставят при бавачка през ваканцията, дори и това да е баба му. ... ако майка му е постоянно болна и баща му е твърде зает да се грижи за нея. Тогава детето е принудено да се оправя съвсем само. Познавах една жена, която беше преживяла ужасен страх, когато умрял баща й, а тя била на 18 години. Тази смърт, която за нея била като изоставяне от негова страна, е била силно белязваща за нея, тъй като в продължение на години майка й не преставала да й повтаря, че ще я изгони в момента, в който навърши 21 години. Тази жена, която се чувствала отхвърлена от майка си, изпитвала страх, защото непрестанно си мислела: „Какво ще стане с мен без татко, който да се грижи за мен, когато ще трябва да напусна съвсем сама семейния дом?" Много хора, страдащи от травмата на изоставяне, свидетелстват за липса на общуване от страна на родителя им от противоположния пол, когато са били малки. Струвало им се, че този родител е прекалено затворен и му се сърдели, че оставя другия да заема цялото място. Мнозина от тези хора са били убедени, че родителят им от противоположния пол не се интересува от тях. Според моите наблюдения, травмата от изоставянето се преживява с родителя от противоположния пол. Обаче съм забелязала, че много често човек, страдащ от изоставяне, преживява също и отхвърляне. Като малък той се е чувствал отхвърлен от родителя си от същия пол и изоставен от родителя си от противоположния пол, който, според него, е трябвало да се занимава повече с него, и най-вече е трябвало да бди да е по-малко отхвърлен от другия родител. Детето може да преживее опитност, в която да се чувства изоставено от родителя си от същия пол, но в действителност с този родител то чувства травмата от отхвърлянето. Защо? Защото родителят му от същия пол, който не се грижи за него, постъпва така, понеже то самото се отхвърля и именно това детето чувства дълбоко в себе си. Когато родителят се отхвърля и има дете от същия пол като своя, е съвършено нормално и човешко да отхвърля това дете, макар и несъзнателно, защото то го връща постоянно към него самия. Примерът с жената, която изгубила баща си на 18 години, илюстрира много добре тази двойна травма на отхвърляне и изоставяне. Задълбочавайки още повече това изследване на характера, ще разбереш, че повечето хора имат по няколко травми. Но всички те не страдат в еднаква степен от една и съща болка. Тези, които страдат от изоставяне, не се чувстват достатъчно подхранени емоционално. Липсата на физическа храна също може да причини травмата от изоставяне, която започва обикновено преди две годишна възраст. Маската, която човек си създава, за да се опита да скрие своята травма, е маската на ЗАВИСИМ. Така че аз ще използвам тази дума, за да опиша човека, който страда от изоставяне. До края на книгата ще го наричам зависимият. Тази маска се характеризира с тяло, на което му липсва тонус. Дълго, слабо и превито тяло е белег за по-дълбока травма от изоставяне. Мускулната система е недостатъчно развита и сякаш не може да държи тялото изправено, все едно има нужда от помощ. Тялото изразява точно това, което става вътре в човека. Изтегляне 480.84 Kb. Сподели с приятели:
|