Слушай Своето Тяло, които участваха в моите изследвания и ми предоставиха много от елементите в тази книга
Изтегляне 480.84 Kb.
|
| Контролиращият обича да пристига по-рано, за да си осигури контрола над всичко. Не обича да закъснява и не може да търпи хората, които закъсняват, макар че това му дава още една възможност да ги контролира, като се опитва да ги промени. Става нетърпелив, ако завърши някаква задача със закъснение или когато някой друг му е обещал да свърши нещо и го предаде със закъснение. Този трудност се преживява най-вече с хората от противоположния пол, от които се дразни по-бързо, отколкото от другите. Тъй като е взискателен, често му се случва да не отдели - на себе си, както и на другите - достатъчно време, за да бъде извършена някаква работа.
Трудно му е да повери някаква задача на някого другиго и да му има доверие. Постоянно ще проверява дали всичко върви според очакванията му. Изпитва трудност и когато трябва да покаже на някого как да направи нещо, а другият схваща бавно. Той няма време за губене. Когато повери някаква работа някому, то това ще са лесни неща или функции, за които няма да съжалява, че не са добре изпълнени. Ето защо контролиращият трябва да е бърз: той прави почти всичко сам; в противен случай е зает да надзирава тези, които му помагат. Сякаш контролиращият има уши и очи по цялата глава, за да проверява какво правят другите и да е сигурен, че те правят това, което се предполага, че трябва. По-взискателен е към другите, отколкото към себе си. Но се доверява по-лесно на хората от същия пол като своя, а проверява и контролира повече тези от противоположния пол. Припомням ти, че травмата от предателство се събужда при контролиращия всеки път, когато се сблъска с човек, изневеряващ на ангажиментите си. Тъй като се смята за твърде работлив и отговорен, контролиращият трудно приема мързела. Според него човек може да мързелува, само след като преди това е изпълнил всички задачи, за които е отговорен. Да види друг човек, че нищо не прави, особено от противоположния пол, го дразни невъобразимо. Отнася се с него като с мързеливец и трудно му се доверява. Освен това прави всичко необходимо, така че всички да узнаят какво е направил, как го е направил и колко е свършил; така другите ще видят до каква степен той е отговорен и че на него може да му се има доверие. Контролиращият мрази да му нямат доверие. Той се смята за толкова отговорен и талантлив, че другите трябва винаги да разчитат на него. Само че не вижда колко му е трудно на него самия да се довери на другите. Контролиращият изпитва вътрешна съпротива да се довери на когото и да било, защото се страхува, че един ден това, че се е доверил на някого, ще се обърне против него. Той трябва действително да има доверие на някого, за да стане този човек негов довереник. За сметка на това той пръв ще повтори на другите това, което му е доверено, но от само себе си се разбира, че има много добро основание да го направи. Обича да има последната дума в това, което другите казват или правят. Например, ако майка се кара на детето си и му прави забележка, контролиращият баща, минавайки покрай тях, добавя: „Разбра ли това, което мама ти каза?" Тази ситуация дори не го засяга, но той все пак се намесва. Ако това се случи на момиченце, има голяма вероятност то да го преживее като предателство, особено ако е момиченцето на татко, а той не поеме защитата му, когато майката го наказва. Обикновено контролиращият обича да има последната дума, ето защо лесно намира какво да добави на всичко... или почти на всичко. Той много се меси в работите на другите. Тъй като бързо вижда какво става около него и се смята за по-силен от останалите, лесно поема цялата отговорност за всичко. Смята, че трябва да помогне на другите да организират живота си. Не проумява, че постъпва по този начин, за да има контрол. Занимавайки се с другите, той може да контролира това, което те ще направят, как и кога ще го направят. Когато контролиращият се занимава с проблемите на другите, той има чувството, че те са по-слаби от него. Това е прикрит начин да покаже собствената си сила. Докато даден човек не повярва наистина в силата си, той ще прави всичко възможно да я показва на другите. Да се занимава с по-слабите е често използвано от него средство с тази цел. Освен това, контролиращият е много чувствителен, но тази чувствителност не проличава много, тъй като той е прекалено зает да показва силата си. Видяхме в предишните глави, че зависимият се грижи за другите, за да си осигури тяхната подкрепа и поддръжка, и че мазохистът постъпва по същия начин, за да бъде добър човек и да не причини срам на никого. От своя страна, контролиращият се занимава с работите на другите, за да не страда от предателство или за да е сигурен, че останалите ще отговорят на неговите очаквания. Ако виждаш, че си от типа човек, който смята, че е отговорен да подрежда живота на тези, които обича, ти препоръчвам добре да разгледаш мотивацията си. Егото на контролиращия лесно взема надмощие, когато някой го порицава за това, което прави, защото не обича да бъде надзираван, особено от друг контролиращ. Изпитва силни затруднения с авторитарните личности, защото смята, че те искат да го контролират. Той намира основание за това и винаги изтъква някаква добра причина, за да направи нещата по свой начин. Доста трудно допуска страховете си и не иска да говори за слабостите си. Впрочем още много млад контролиращият започва да казва: „Аз съм способен, остави ме да го направя сам". Иска да прави нещата по свой начин, но обича другите да го признават, да го поздравяват и най-вече да забелязват това, което прави. Не иска да показва своята уязвимост от страх, че някой може да се възползва от нея и да го контролира. Обича да се показва храбър, смел и силен колкото е възможно по-често. Обикновено обаче прави нещата на своя глава. Казва на другите това, което искат да чуят, но не държи сметка за това и накрая постъпва по своя си начин. Ето един пример за такова поведение. Веднъж двамата със съпруга ми бяхме наели един човек от типа контролиращ за ремонт вкъщи. Обяснявайки на този господин това, което исках да направи, и откъде исках да започне, видях, че не беше съгласен и че не му харесваше аз да му казвам какво трябва да прави, тъй като той беше специалистът по ремонтите. Така че той се опита да ме убеди относно начина, по който той виждаше нещата, без да държи сметка за нашите приоритети. Казах му, че разбирам неговата гледна точка, но че за да отговори на нашите потребности, ние със съпруга ми предпочитаме друго.,, Много добре!", отговори ми той. Въпреки това два дни по-късно открих, че беше постъпил на своя глава така, както той искаше. Когато му казах колко съм недоволна, тъй като това не беше същото, което бях поискала, неговите оправдания вече бяха готови. Направи така, че последната дума да е негова, защото вече беше много късно да се започва отново. По-горе споменах, че контролиращият не обича авторитарните хора, но той дори не си дава сметка в колко много случаи дава заповеди и бързо решава вместо другите. Изпитвам голямо удоволствие да наблюдавам контролиращ, който заема ръководен или надзорен пост в обществено място като ресторант, болница, магазин и т.н. Той иска да знае всичко, което се случва; дава си мнението, без някой да му го е поискал; изглежда така, сякаш не може да се възпре и да не добави собствения си коментар към това, което другите правят или казват. Веднъж наблюдавах в един ресторант един контролиращ сервитьор, който се караше на друг сервитьор, който притежаваше всички характеристики на бягащия. Контролиращият непрекъснато казваше на бягащия кого трябва да обслужи и какво трябва да направи. Бягащият вдигаше очи към небето в знак на отчаяние. Тъкмо бях споделила моите наблюдения със съпруга ми, като му казах, че тези двамата май ще стигнат накрая до хубава разправия, когато младият бягащ, който ни сервираше, се насочи към нашата маса и започна да ни разказва до каква степен това положение е трудно за него и че възнамерява скоро да напусне работата си. Познавайки травмите, не бях изненадана да чуя тези думи, защото бягащият, който се чувства отхвърлен, предпочита да избяга, вместо да се изправи очи в очи с положението. Най-интересното в тази история е, че контролиращият сервитьор дори не беше собственик или началник. Той беше сервитьор също като бягащия и се беше заел да направи от него също толкова добър сервитьор като себе си. Контролиращият очевидно изглеждаше над това положение и добре контролираше клиентелата. Изглеждаше много горд от себе си и нямаше вид, че си дава сметка за контролиращото си поведение. По-скоро беше зает да показва на шефа си, че е добър работник и че той може да му има доверие във всяка една ситуация. Според него другият сервитьор трябваше да му бъде признателен за помощта, която му оказваше. Това, което ние наричаме контрол, контролиращият определя като помощ. Тъй като със съпруга ми често се храним в ресторанти по време на нашите пътувания, смятам, че е много полезно да познавам различните типове травми, защото това ми помага да определя начина, по който да се отнасям със сервитьорите. Например зная, че ако направя неучтива забележка на контролиращ сервитьор или ако му посоча грешка, която е допуснал, той веднага започва да се оправдава и дори може да излъже, за да спаси репутацията си и да не изгуби имиджа си. Ако моят подход към него е контролиращ, не получавам това, което искам. Той трябва да чувства, че всичко идва от него, а не че му е наложено от някого другиго. Преживяла съм няколко опитности, когато сервитьорът нарочно ме караше да чакам, само за да ми покаже, че последната дума ще е негова. Когато някой се опита да убеди контролиращия в някаква нова идея, той лесно става скептичен. Най-трудното нещо за него е да бъде хванат с изненада, да не е имал време да се подготви. Като не е готов, той рискува да изгуби контрола и следователно да бъде контролиран. Тъй като ефектът от изненадата е емоция, която му е трудно да преживее, първата му реакция е да се оттегли и да остане в състояние на тревога. Той трябва да се подготви за всякаква евентуалност и обича предварително да помисли за всички възможности, за да бъде готов. Не разбира колко пъти самият той може да променя идеите си и да поставя близките си в положения на изненада, дължащи се на промяна в последния момент. Когато той решава, тогава си дава правото да променя лесно идеите си. Една жена с травма от предателство ми разказваше, че когато била малка, винаги се опитвала да отгатне реакциите на баща си - реакции, които преживявала много трудно. Когато очаквала баща й да я удари, защото е направила нещо лошо, той не я пипвал. Когато предполагала, че ще получи похвала за добрите си бележки в училище, той я удрял, без тя да можела да разбере откъде идвал гневът му. Този пример добре илюстрира факта, че нейната травма от предателство привличала към нея този вид поведение, както и травмата от предателство на баща й, която го карала да се държи по този начин. Сякаш бащата изпитвал странно удоволствие да я изненадва, да не отговаря на нейните очаквания, които като че ли познавал предварително. Това се обяснява със сливането между баща и дъщеря или между майка и син, които преживяват този вид травма. Всяко непредвидимо поведение от страна на родителя обикновено поражда чувство на предателство у детето от контролиращ тип. Изтегляне 480.84 Kb. Сподели с приятели:
|