Слушай Своето Тяло, които участваха в моите изследвания и ми предоставиха много от елементите в тази книга
Изтегляне 480.84 Kb.
|
| Скованите хора са много взискателни към себе си в повечето области на живота си. Притежават голяма способност да се контролират, да си поставят задачи. В предишната глава видяхме, че контролиращият много обича да контролира това, което се случва около него. Що се отнася до скования, той до такава степен се стреми към съвършенство, че е склонен по-скоро да контролира себе си. Той става успешен човек и изисква толкова много от себе си, че и останалите започват да изискват много от него. Колко пъти съм чувала сковани жени да казват на хората около себе си: „Престанете да ме смятате за жена, която може всичко!" В действителност, тези жени си говорят сами. Другите са около тях, за да им послужат като отражение и да могат да разберат до каква степен са взискателни към себе си.
Веднъж един участник разказа, че баща му непрекъснато му повтарял: „Нямаш никакви права, само задължения". Това изречение останало запечатано в него още от детската му възраст и той предполага, че затова му е много трудно да се отпусне. Не си позволява да спре, да се забавлява, да си почине. Смята, че е длъжен постоянно да действа. По този начин изпълнява задълженията си. Тъй като в ежедневния живот все има нещо да се прави, скованият рядко си позволява да се отпусне, без да се чувства виновен. Когато си почива или се забавлява, той се оправдава, като си казва, че го е заслужил след всичко, което е направил. Освен това, скованият се чувства особено виновен, ако не прави нищо, докато някой друг работи. Намира го за несправедливо. Ето защо тялото му и особено краката и ръцете му са напрегнати дори и когато си почива. Трябва да направи усилие, за да отпусне краката си, да ги остави да си почиват. Що се отнася до мен, едва от няколко години си давам сметка за това. Седнала съм при фризьора или чета нещо и изведнъж чувствам краката си напрегнати. Трябва съзнателно да позволявам на краката, раменете или ръцете ми да се отпускат. Преди дори не осъзнавах тази скованост. Скованият изпитва трудност също така не само да уважава границите си, но най-вече да ги опознае. Тъй като не отделя време да почувства дали това, което прави, отговаря или не на някаква потребност, често прави прекалено много неща и престава, едва когато вече се е преуморил. Впрочем на него му е трудно да поиска помощ. Предпочита да прави всичко сам, за да е съвършено. Именно поради тази причина скованият представлява типа, който е най-склонен да страда от бърнаут или професионално изтощение. Можеш да установиш, че най-голямата несправедливост, която скованият преживява, е към самия себе си. Той лесно се обвинява; например, ако си купи нещо, което преценява, че не му е наистина нужно в този момент, и ако в този момент хората, които обича, се лишават от необходимото, за да успеят да си го позволят, той ще трябва да намери оправдание за тази покупка в собствените си очи, като си каже, че я заслужава. Иначе се обвинява, че е несправедлив. Травмата от несправедливост е друга една от травмите, с които трябва да се занимая в този живот. Много пъти ми се е случвало да изгубя или да счупя нещо ново още когато за пръв път го употребявам, ако смятам, че не се нуждая наистина от него. По този начин разбрах, че се чувствам виновна, защото съзнателно бях убедена, че съм извършила моя процес на приемане и не се чувствам виновна. Разбрах, че това, че си говориш наум и се опитваш да се убедиш, че заслужаваш нещо, не означава, че приемането наистина е постигнато. В подобен случай липсва способността да почувстваш, че го заслужаваш. Можеш да знаеш с ума си, че го заслужаваш, но трябва и да го почувстваш, за да успееш да си дадеш правото и да приемеш покупката си, например, за справедлива. Много хора са ме чували да казвам, че най-добрата награда, която мога да си направя, е да отида по магазините и да си купя нещо хубаво и най-вече нещо, от което нямам нужда. Днес зная, че ако изпитвам тази нужда, то е, за да си помогна да престана да вярвам в заслугата и да си помогна да успея да си позволя това, което ме кара да се чувствам добре без чувство за вина. Често съм установявала, че участниците от типа скован в моите ателиета обичат да са сигурни, че хората около тях знаят, че те посещават такъв курс и че това не е отпуска или почивка, а че те работят върху себе си. Тези, които идват отдалеч и трябва да наемат стая в хотел, се организират така, че това да е възможно най-евтината стая. Някои дори крият от близките си, че ще бъдат на хотел от страх да не ги помислят за несправедливи. Когато се мъчи да скрие това, което прави, или това, което си купува, скованият преживява не само чувство за вина, но и срам. Изтегляне 480.84 Kb. Сподели с приятели:
|