Слушай Своето Тяло, които участваха в моите изследвания и ми предоставиха много от елементите в тази книга
Изтегляне 480.84 Kb.
|
| Контролиращият изпитва също така страх от ангажирането и това се дължи на още по-голям страх: страхът от неспазване на ангажимента. Той смята, че да не удържиш на думата си и да не спазиш ангажимента си, са синоними на предателство. Така че се смята задължен да държи на думата си и ако поеме много ангажименти, ще се чувства като затворник. Вместо да се отказва от ангажиментите си, той предпочита да не се ангажира. Познавам един човек, който винаги иска другите да се ангажират да му телефонират. Освен това иска да знае деня и часа, когато ще се обадят. Ако някой забрави да му се обади, той ще се свърже с човека, който не е спазил ангажимента си, за да му каже какво мисли. Той не осъзнава, че изисква прекалено много от другите и че самият той трудно се ангажира и никога не се впуска по този начин. Като го наблюдавам, осъзнавам голямото количество енергия, необходима, за да се контролира всичко по този начин. Това поведение може само да му помогне да продължи да подхранва своята травма от предателство.
Много хора, които страдат от предателство, са страдали поради факта, че родителят от противоположния пол не е спазил ангажимента си според очакванията, които детето е имало по отношение на един идеален родител. Между другото мисля за един мъж, който днес е на повече от шестдесет години и който като млад живееше с майка си. Тя излизаше с всички мъже, които не се колебаеха да харчат много за нея. Когато той беше на 15 години, майка му замина с един от тях, защото този мъж беше готов да похарчи цяло състояние за нея. Тя остави сина си в пансион, което го накара да започне да страда от изоставяне и най-вече от предателство. Когато на свой ред и той стана възрастен човек, неговият начин да привлича жени беше да харчи много за тях и да не се ангажира истински в нито една връзка. Смяташе, че по този начин си отмъщава на майка си, но в действителност той трябва да лекува същата травма, както мъжете, които осъждаше, че съблазняват майка му с парите си. Много често се случва също така да чуя участнички в моите ателиета да разказват, че когато забременеели от мъж, който не искал да се ангажира, той настоявал много да направят аборт. Този вид инцидент при тези, които страдат от травмата от предателство, прибавя нов слой към тяхната травма. За тях е много трудно да приемат идеята, че другият отказва да поеме отговорността за детето, което иска да се роди. По-горе споменах, че контролиращият не се доверява лесно. Обаче ще се доверява по-лесно, ако няма сексуален интерес. Той е голям съблазнител, но докато травмата е още тежка, той предпочита хората от противоположния пол да са му приятели, а не любовници. Често използва съблазняването, за да манипулира другите, и обикновено успява много добре. Той е специалист в изнамирането на всякакви средства за прелъстяване. Контролиращият ще бъде, например, любимият зет за тъща си, защото ще я съблазни с красивите си думи. Обаче в присъствието на друг прелъстител много внимава. Веднага разбира, когато някой друг се опита да го съблазни, и не се поддава. Когато говоря за съблазняване, това не означава непременно съблазняване на сексуално равнище; той може да го използва във всички области на живота. Най-големият страх на контролиращия е РАЗДЕЛЯНЕТО във всичките му форми. Това е типът личност, който най-тежко преживява раздялата на дадена двойка, както и каквато и да било форма на разделяне. За контролиращия това е сериозно поражение. Ако раздялата идва от него, той се страхува да не предаде другия и да не го обвиняват като предател. Освен това, раздялата му припомня, че не е имал контрол над връзката. Обаче изглежда, че контролиращите са тези, които най-често преживяват раздели, скъсвания. Ако ги е страх да се ангажират, то е също така и защото ги е страх от раздялата. Този страх ги кара да привличат към себе любовни връзки, в които партньорът не е свободен да се обвърже. За тях това е добър начин да не виждат, че всъщност те самите са тези, които не искат да се обвързват. Когато двама контролиращи живеят заедно и връзката им не върви, те непрестанно отлагат момента, в който трябва да си признаят, че за тях ще е по-добре да се разделят. Когато станат двойка, те са или единият или другият. Или се чувстват като слети, сякаш всеки от тях е част от другия, или се чувстват разделени, особено когато партньорът не ги признава според техния вкус. За контролиращия да бъде разделен означава да се чувства разкъсан или отделен от другия. Впрочем думата „разделен" често е използвана в техния език. Той например ще каже: „Чувствам се отделен от тялото си". Веднъж една жена ми разказа, че веднага щом се стигне до някакво неразбирателство със съпруга й, тя се чувства като разрязана на две, отчаяна и се страхува от раздяла. В подобна ситуация напълно губи доверие в себе си. Тази дама страда освен това и от травма от изоставяне, което удвоява страха й от раздяла. Според моите наблюдения травмата от изоставяне се развива преди травмата от предателство при по-голямата част от контролиращите. Тези, които още много млади решават да не виждат своята зависима част (своята травма от изоставяне), развиват необходимата сила да скрият травмата си от изоставяне. Именно в този момент започват да развиват маската си на контролиращ. Ако внимателно наблюдаваме такъв човек, можем да видим маската на зависим в очите му (тъжни очи или сведени очи) или в увисналите краища на устата му или в една или няколко части от тялото му, които са увиснали или им липсва тонус. Лесно можем да си представим малкото дете, което, чувствайки се изоставено или като не получава достатъчно внимание, решава с всички средства да съблазни родителя си от противоположния пол, за да привлече вниманието му и най-вече да се почувства подкрепяно от него. Детето убеждава себе си, че е толкова мило и прекрасно, че родителят му трябва да се занимава с него по специален начин. Колкото повече се опитва да контролира своя родител с това поведение, толкова повече очаквания има. Когато това не стане, когато очакванията му не са задоволени, именно в този момент то преживява предателство. Следователно става все по-контролиращо, слага си черупка от сила, вярвайки, че по този начин няма да страда от възможно предателство или изоставяне. Точно контролиращата част е тази, която насърчава зависимия да иска да стане независим. При някои хора травмата от изоставяне преобладава над тази от предателство, докато при други става обратното: преобладава маската на контролиращия. Мъжът, който развива красиви мускули благодарение на заниманията с фитнес, споменат в главата за травмата от изоставяне, но чието тяло отново се отпуска, когато престане да прави своите упражнения, е добър пример за човек, преживяващ едновременно травмата от предателство и от изоставяне. Ако се разпознаваш в описанието на маската на контролиращия, но не и в това на маската на зависимия, препоръчвам ти все пак да не пренебрегваш тази възможност. Имай едно наум все пак, че може да има в теб и нещо от травмата на изоставянето. Най-доминантната травма в тялото е тази, която най-често използваме в ежедневието. И така, според моите наблюдения от много години установих, че даден човек може да страда от изоставяне, без непременно да страда от предателство, но че този, който страда от предателство, страда също така и от изоставяне. Освен това съм наблюдавала, че много хора, чието тяло показваше предимно травмата от изоставяне, придобита в ранна възраст, с възрастта бяха започнали да развиват характеристиките на травмата от предателство. Но е възможно да се случи и обратното. Тялото се променя непрестанно; то ни показва по всяко време какво става вътре в нас. Ако си забелязал, съществуват много общи точки между хората, които се страхуват да не бъдат изоставени и тези, които изпитват страх да не бъдат предадени. Като допълнение към аспектите, споменати по-горе, и двата типа обичат да привличат вниманието. Зависимият го прави, за да получи внимание и за да се грижат за него, докато контролиращият постъпва така, за да има контрола над дадена ситуация, за да покаже силата на характера си и за да впечатли. Често виждаме типа на зависимия сред актьорите и певците, а откриваме типа на контролиращия сред актьорите, комиците, тези, които обичат да разсмиват другите. И двата типа характери обичат да се правят на звезди, но поради различни причини. Контролиращият често има репутацията на човек, който заема много място. Обикновено на него не му харесва партньорът/партньорката му да заема повече място от него. Една участничка ми разказваше, че докато двамата със съпруга й били съдружници в делата си, всичко между тях вървяло добре. От момента, в който тя решила да действа самостоятелно и започнала да се справя по-добре от него, макар че работела в различна област, връзката се разпаднала. Превърнала се във връзка на съперничество. Мъжът се чувствал предаден, а жената се обвинявала, че го е изоставила. Друга характеристика на контролиращия е подчертаната трудност, която изпитва, да направи избор, когато смята, че този избор рискува да го накара да изгуби нещо, защото няма да може да контролира ситуацията. Това обяснява защо контролиращият понякога се затруднява да се реши или го обвиняват, че твърде много размишлява. Когато е сигурен в себе си, особено когато контролира ситуацията, той решава без всякакъв проблем. Тази трудност да се раздели с нещо или с някого се проявява най-вече в работата. Ако управлява собственото си предприятие, може да стигне дотам, че да се постави в трудно положение, например сериозни дългове, преди да си признае, че не може да продължи. Като служител контролиращият често заема ръководни постове. За него винаги е трудно да напусне компанията, в която работи. Може да успее, но няма да е без трудности. Обратното също е вярно. Когато доверен човек, работещ за него, иска да го напусне, той трудно преживява това положение, често придружено с гняв и агресивност. Тъй като обикновено има душа на началник, контролиращият обича да ръководи другите. Страхува се да спре да контролира, защото смята, че ако го направи, повече няма да е началник. А всъщност е тъкмо обратното. Когато контролиращият престане да контролира и започне само да ръководи, става по-добър началник. Съществува разлика между контролиране и ръководене. Контролирането е водене, администриране или управление под властта на страха. Ръководенето означава същото, но без страх; това е да задаваме начина на ръководството, без изрично да желаем всичко да става както на нас ни харесва. Човек може да бъде шеф и да продължава да научава различни неща от подчинените си. Душата му на началник често го кара да става шеф на предприятие, но очакванията му и контролът, който иска да упражнява, го карат да преживява много стрес. Колкото отпускането е трудно за контролиращия, толкова повече за него е спешно и необходимо да го приложи на практика. Друг голям страх на контролиращия е ОТКАЗЪТ. За него да му бъде отказано, означава да бъде предаден. Но той не осъзнава колко много пъти е отказвал на другите, като ги е отстранявал от живота си. Например не би искал да даде втора възможност на някого, в когото е изгубил доверие. Много често дори няма да иска да говори с него. Когато е ядосан и особено когато нещата не вървят според неговите очаквания, той лесно може да обърне гръб на някого посред разговор или да му затвори телефона под носа, ако става дума за телефонен разговор. Вече споменах, че трудно приема подлостта, лъжата и лицемерието. Отрича всеки човек, който се държи по този начин. Това отричане се проявява често като следствие от раздяла. Колко пъти съм чувала контролиращи да ми казват: „Повече не искам и да знам за...". Те не осъзнават, че с подобно поведение отблъскват другите. Тъй като контролиращият е съблазнител, често сексуалният му живот ще бъде удовлетворителен, само ако е съблазнил партньора си. Това обяснява защо контролиращият толкова обича да се влюбва, сиреч частта страст от една връзка. Когато, от своя страна, страстта започне да угасва, той намира начин, така че идеята за скъсването да дойде от страна на другия. По този начин няма да се обвинява в предателство. Изтегляне 480.84 Kb. Сподели с приятели:
|