Слушай Своето Тяло, които участваха в моите изследвания и ми предоставиха много от елементите в тази книга
Изтегляне 480.84 Kb.
|
| Глава 6
Несправедливостта Физически вид на скования (травма от несправедливост) Несправедливостта е характер на човек или нещо, на които липсва справедливост. Справедливостта се определя като оценяване, признание или уважение на правата и заслугите на всеки един. Като синоними на думата справедливост намираме: правота, справедливост, безпристрастност, неподкупност. Следователно човек, който страда от несправедливост, е този, който не се чувства оценен според истинската си стойност, който не се чувства уважаван или който не смята, че получава това, което заслужава. Човек може да страда от несправедливост и когато получава повече от това, което заслужава. Така че травмата от несправедливост може да бъде причинена, защото мислим, че имаме повече материални неща от другите или, обратното, че не получаваме достатъчно. Тази травма се пробужда в момента, когато се развива индивидуалността на детето, сиреч на възрастта между четири и шест години приблизително, в момента, когато то осъзнае, че е човек, че представлява цялост, която има своите различия. Детето намира за несправедливо това, че не може добре да интегрира своята индивидуалност, че не може да се изразява и да бъде каквото е. То преживява тази травма най-вече с родителя си от същия пол. То страда от студенината на този родител, сиреч от неговата неспособност да чувства и да се изразява. Не казвам, че всички родители на тези, които страдат от несправедливост, са студени, а само че те са възприемани така от детето. То страда също така от авторитарността на родителя си, от честите му критики, от неговата скованост, нетолерантност или от неговия конформизъм. В повечето случаи този родител страда от същата травма. Тя може да не е преживявана по същия начин или при същите обстоятелства, но присъства и детето я чувства. Много сковани хора не веднъж са споделяли с мен, че всичко вървяло добре с родителя им от същия пол по време на юношеството им и че дори били приятели с този родител. Обаче това била повърхностна връзка, в която нито детето, нито родителят говорели за това, което чувствали. Душата, която решава да се върне на Земята, за да излекува травмата си от несправедливост, си избира родители, които ще й помогнат да си върне контакта с тази травма. Един от родителите, често дори и двамата, могат да страдат от същата травма. Реакцията по отношение на несправедливостта се състои в откъсване от това, което се чувства, като се смята, че по този начин ще бъде спестено. Маската, създадена от детето, за да се предпази в този случай, е маска на СКОВАНОСТ. Дори и даден човек да се откъсне от това, което чувства, това не означава, че не чувства нищо. Напротив, скованите хора са много чувствителни, но развиват способността да не чувстват тази чувствителност и да не я показват на другите. Те си внушават, че нищо не ги засяга. Ето защо тези хора изглеждат студени и безчувствени. Сред петте характера скованите са тези, които са най-склонни да скръстват ръце. По този начин те блокират областта на слънчевия сплит, за да не чувстват. Друг начин да не чувстваш, е да се обличаш в черно. По-горе споменах, че бягащият също обича да се облича в черно, но по друга причина - защото иска да изчезне. Хората, страдащи от двете травми - на отхвърляне и на несправедливост, обикновено имат и носят само черни или много тъмни дрехи. Скованият търси справедливостта и точността на всяка цена. Ставайки перфекционист, той ще се опитва винаги да бъде справедлив, убеден е, че ако това което прави или казва, е съвършено, то непременно ще бъде справедливо. Много му е трудно да разбере, че като постъпва съвършено - според собствените си критерии, в същото време може да бъде несправедлив. Този, който страда от несправедливост, е по-склонен да изпитва завист към тези, които имат повече от него и които, според него, не го заслужават. Може също така да бъде убеден, че другите му завиждат, когато той има повече. Ревността, която е различна от завистта, е преживявана повече от зависимия или от контролиращия. Зависимият ревнува, защото се страхува да не бъде изоставен, докато контролиращият ревнува от страх да не бъде предаден. Маската на скования се отличава с изправено тяло, сковано и възможно най-съвършено. Тялото е съвсем пропорционално, с изправени рамене, които имат същата ширина като ханша. Скованият също може да повишава теглото си през своя живот, но тялото му ще продължава да бъде съразмерно. Причината за качването на килограми при него е обяснена в предишната глава. Трябва да призная, че скованият най-много се страхува от напълняването. Той ще направи всичко, за да не надебелее. Именно той е този, който не приема да има коремче. Когато стои изправен, често си „гълта" корема. В интерес на скованата жена е да приеме, че не е нормално жената да няма корем. Женското тяло трябва да бъде закръглено. Иначе не е женствено. Мъжете, също като жените, често имат хубави, кръгли задни части. Жените имат тънка талия. Скованите обичат вталените дрехи или обичат да носят колани, подчертаващи талията. Този вид хора смятат, че като си пристягат талията, която се намира в областта на слънчевия сплит (областта на емоциите), ще чувстват по-малко емоции. Това са изпълнени с живот хора, с динамични движения. Но жестовете им са сковани, не много гъвкави и показват твърдост, както когато даден скован човек се затруднява да отлепи ръцете си от тялото си, например. Кожата им е светла, а погледът блестящ, жив. Челюстите им са по-скоро стиснати, а вратът им е стегнат, прав и изразява гордост; често дори можем да видим нервите на врата, които изпъкват. Ако откриваш у себе си всички физически характеристики, описани по-горе, това е белег, че страдаш от тежка травма от несправедливост. Ако имаш само някои от тези особености, твоята травма от несправедливост не е толкова дълбока. Още съвсем млад скованият забелязва, че го ценят много повече за това, което прави, отколкото за това, което е. Дори и не винаги да е така, той е убеден в това. Ето защо бързо започва да постига успехи и да се оправя съвсем сам с всичко. Прави всичко по силите си, за да няма проблеми - дори и когато е затънал в тях, предпочита да каже, че няма, за да не чувства страданието, свързано с тях. Много е оптимистичен, понякога дори прекалено, убеден е, че като казва често „няма проблем", трудните положения ще се разрешат по-бързо. Впрочем той прави всичко, за да ги разреши сам. Иска помощ единствено когато вече няма накъде. Когато го сполетят разочарования или непредвидени събития, продължавала казва: „Няма проблем!" По този начин успява добре да прикрие от другите това, което чувства, и създава впечатление на невъзмутим. Изтегляне 480.84 Kb. Сподели с приятели:
|