Всеки човек има нужда да знае, че е полезен за някого, че може да го подпомогне, да го подкрепи в живота. Всеки в определен случай (дори често) изпитва необходимост да е полезен за другите. Уви, тази нужда се проявява често по неподходящ начин. Да подпомагаш, не означава да вземаш решения вместо другите, без да си поискал мнението им. Да подпомагаш, означава да дадеш съвет, когато са ти го поискали, но без очаквания. Запомни, че непоискан или наложен принудително съвет не е никак ценен.
Бъркаш ли се в работите на другите? Ако изгаряш от желание да дадеш съвет на твоя събеседник, най-напред го попитай дали иска да го чуе. В случай че не желае, просто приеми неговия избор. Ако пък е очарован от помощта, която му предлагаш, направи го, но без очаквания. Нека това бъде подарък за другия, но той сам да реши дали да го използва или не. Безполезно пилеене на енергия е да даваш непоискан съвет и при това с определени очаквания. Какво очакваш да получиш в замяна? При положение че другият човек не отговори на очакванията ти, ти ще изпиташ фрустрация, разочарование и гняв. Ако пък отговори, това само ще подхрани твоята горделивост, което също не е полезно за теб.
Ти също имаш нужда да получаваш съвети от околните и да чуваш мнението им, но трябва да можеш да го поискаш. Случва ли ти се да поискаш съвет? Помни, че имаш свободата да се вслушаш или не в този съвет. Ако се считаш длъжен да слушаш мнението на твоите близки от страх да не ги разочароваш, можеш да си помогнеш по следния начин: „Благодаря ти много за съветите. Ще си помисля и ако наистина имам нужда от тях, ще ги приложа.“
Незадоволяването на тази нужда неминуемо води до вредни последици. В емоционален план повлиява на чувството ни за принадлежност към семейството или някаква група. Във физически план води до проблеми в храносмилателната система и горната част на гърба.