Слушай своето тяло
Глава 14 Как да изразяваме емоциите си?
Изтегляне 1.15 Mb.
|
| Глава 14
Как да изразяваме емоциите си? Ето една глава, която сигурно очакваш с нетърпение - как да изразяваме емоциите си. Ако си приложил някои принципи от началото на книгата, ще ти бъде по-лесно да изразиш емоция с любов и приемане. Но нека най-напред да обясним какво е емоция? Това е смущение, временно безпокойство, предизвикано от външна причина или плод на нашите убеждения. Повечето емоции произтичат от очакванията ни, които възникват вследствие на нашето незнание да обичаме правилно и истински. Любовта лекува, а омразата разрушава! В този смисъл колкото повече емоцията произтича от омраза, толкова по-силно разрушава тя човека. Разликата между емоция и чувство е, че чувството е способността да усещаш това, което се случва в теб, без да има намеса на ценности. С други думи, ние може да чувстваме нещо хубаво или не, без да можем да го определим като добро или зло. Например може да изпитваме голям страх в дадена ситуация и да го чувстваме, без да съдим. Ако се обвиняваме, че ни е страх и че сме слаби или обвиняваме човека, който ни е уплашил, това става емоция. Накратко, има емоция, когато има обвинение, а при чувството няма обвинение и съдене. Когато ние изпитваме истинско чувство, енергията се движи добре, свободно, а когато изпитваме емоция, енергията се блокира при слънчевия сплит и ние нямаме никаква енергия. Ето защо е много важно и здравословно да управляваме всяка емоция, за да имаме естествена енергия. Най- доброто средство да я управляваме е, като я изразим. Какво означава да изразим емоция? Ето това е въпросът! Много хора са ми задавали следния въпрос: „На терапия съм от години. Казват ми да изразявам емоциите си, без да си обяснявам какво означава това, нито да търся определени средства, за да го направя! Трябва ли да плача, да викам, да чупя? Какво трябва да направя? Как да постъпя?“ Това е причината, поради която измислих точен и много ефикасен метод за изразяване на емоция. Имайте предвид, че една неовладяна емоция се повтаря постоянно в сходни ситуации. Да вземем за пример съпруг, който има навика да унижава жена си пред семейството или приятелите. Ако нещо не му хареса в съвместния им живот, той изчаква момент, в който са с други хора, за да се оплаче или да се опита да изтъкне собствената си гледна точка. Съпругата изпитва емоции, като се чувства унизена и предадена. Тя се ядосва вътрешно и се пита защо той никога не се обръща към нея, когато са само двамата вкъщи. След като се приберат, тя му се ядосва, но това не променя нищо. Съпругът й отново постъпва по същия начин и това продължава да се повтаря. Ето няколко начина, по които хората обичайно изразяват емоциите си. Бъди внимателен и със сигурност ще се разпознаеш. Един често използван начин, за да изразиш емоциите си, е да ядеш или да пиеш прекомерно (в повечето случаи храни и напитки, от които тялото ти няма нужда). Погрешно смятаме, че някоя бърза храна ще ни накара да се чувстваме по-добре. Залъгваме се и с успокоителни, с дрога, с лежане пред телевизора, с гледане на филми, спане, къпане и така нататък. Други предпочиташ да седят и да размишляват, като очакват подходящия момент, за да изяснят някой въпрос с дадения човек. Някои пушат повече или приемат алкохол, или пък предпочитат да игнорират гнева и да го подминават, сякаш нищо не се е случило. Разбира се, има и такива, които се хвърлят да работят с пълна пара, някои плачат, чистят, занимават се с каквото им попадне или просто недоволстват. Други се впускат в спорт, понякога силов. Да не пропускаме и хората, които се смеят, като се преструват, че им няма нищо, или казват: „Ще му простя. Не е виновен, не знае какво прави“, като отказват да поемат своята отговорност. Немалка част от тях решават да не правят нищо, като се убеждават, че с времето всичко ще мине. Един от най-разпространените начини да реагираш на гнева, защото във всяка емоция има изразен или потиснат гняв, е да си го изкараш на трети човек. Някои дори са специалисти в това! Например съпругът се връща от работа в лошо настроение след тежък ден и си го изкарва на жена си. Но да си го изкараш на своя партньор не оправя никога нещата, напротив, създава още проблеми в съвместния живот. Като постъпва по този начин, човек никога не печели. Съпругът, който постъпва така, има очаквания към своята съпруга, че след като си го е изкарал на нея, тя трябва да го утешава и дори да го оправдае за постъпката му, за да задоволи неговото его. В случай че тя отговори на очакванията му, той ще възкликне доволен: „Ах! Толкова добре ми се отрази да поговоря с теб. Винаги знаеш как да ми помогнеш!“ Но всъщност какво в живота му се е променило? Нищо. Той просто си е излял гнева върху своята съпруга и тя го е оставила той да изпие нейната енергия. След няколко месеца или дори години тя ще се почувства „празна“, докато уж е търпяла за доброто на съвместния им живот. Най-накрая тя почти няма да има желание да контактува с него и най-вече да го слуша. Същата ситуация може да се случи и между приятели. Да си изкарваш гнева на хората, създава илюзията, че получаваш енергия, но трябва да знаеш, че това положение е само временно. Най-общо казано, човекът ще си излива гнева върху някого, който изслушва проблемите му. ТОЗИ, който понася или толерира това поведение, без да се опита да промени нещо, също е в лоша позиция, тъй като позволява да му откраднат енергията и така и двамата губят. Веднага след като подобен вид ситуация се случи повторно, човекът, който си го е изкарал върху другия, ще изпита същите емоции и ще си повярва, че е имал право. А така храни само егото си. Не казвам, че не трябва да изслушваме проблемите на хората. При все това, ако го правиш със съчувствие, най-добрата помощ, която можеш да дадеш, е да напомниш за отговорността, а не да вярваш, че ти трябва да решиш чуждите проблеми. Ето едно предложение. Най-напред изслушай учтиво въпросния човек, докато свърши, и му кажи: „Разбирам твоя проблем в тази ситуация. Сега най-много ме интересува какво смяташ да направиш, за да решиш този проблем. Имаш ли решение?“ Ако ти отговори: „Какво искаш да направя? Нямам избор, другият е виновен. A3 нищо не мога да направя“, тогава му кажи деликатно, че вече не ти се слушат неговите приказки, защото той отказва да поеме отговорност и най-вече да признае, че има какво да научи в тази ситуация. В случай че той категорично отказва да направи каквото и да било, това означава, че не му е омръзнало. Не е стигнал до своя предел. Много хора се оплакват от проблемите си, за да получат внимание или защото не се обичат достатъчно, за да приемат, че притежават всичко необходимо, за да подобрят качеството на живота си. Те не разбират, че като продължават да отдават енергията си на даден проблем, те го подхранват и той става все по- голям. Трябва все пак да имаш предвид, че подобен отговор от твоя страна може да породи лошо отношение. Човекът може да реши, че си несправедлив и строг към него. Но пък е възможно да си го разчувствал достатъчно и той да реши, че е време да действа градивно. От друга страна, ако единствената ти роля е била на някой, върху когото той да изсипе гнева си, той ще те остави и ще си намери друг. Така ти ще запазиш енергията си. В това се състои разликата между „споделям“ и „изкарвам си гнева“. Споделям означава да разкажеш неприятна ситуация или случка с цел да намериш решение или да промениш нещо за добро. В този случай човекът няма очаквания. Затова е важно двамата партньори да се научат да споделят радостите и тревогите в живота си като приятели. Кога- то споделяш, ти поемаш твоята отговорност за това, което се случва. Когато изказваш на глас проблемите, ти самият по-лесно можеш да намериш решения. Накратко, трябва ни някой, който да ни изслуша внимателно. Както разбираш, има много начини да изразиш емоция. Най-вредните (наред с тези, за които разказахме по-горе) са тези, при които ти не реагираш и се правиш, че няма проблем. Едно такова поведение означава, че преглъщаш емоциите си. Често чуваме: „Никога няма да се принизя дотолкова, че да му кажа, че ме ядоса.“ Да преглъщаш емоциите си често води до наднормено тегло, което автоматично води до редица здравословни проблеми, свързани най-вече с храносмилателната система. Казват, че в най-силна степен болестта на потиснатите емоции е ракът. Това са дълго задържани емоции, дори отричани, които избухват в тялото и клетките. Да изразяваш емоция, като плачеш, викаш, ходиш или спортуваш, не е толкова вредно, колкото да потискаш и таиш всичко в себе си. Това е просто начин да излееш гнева си. Ето какво те съветвам аз, за да изразиш дадена емоция. След като изпълниш това упражнение със сърцето си, никога повече няма да изпиташ същите емоции по същия начин, когато нещо подобно се случи в живота ти. Ще разбереш, че ситуацията я има, но че, като я преживееш със сърцето си, ти повече няма да я преживяваш както преди. Това е чудесно, нали? Да имаш такова средство, за да подобриш живота си, е просто фантастично. Но помни, че то може да ти помогне само ако го използваш интелигентно и със сърцето си. Впрочем, инструмент, прибран в шкафа, не променя живота на хората... Това средство включва в себе си седем етапа, първите пет от които трябва да бъдат изпълнени от теб в спокойна атмосфера. Препоръчително е да записваш какво преживяваш, докато ги изпълняваш. Когато се научиш да използваш това средство, вече няма да е необходимо да пишеш, защото всичко ще се случва спонтанно. Най-напред много е важно да идентифицираме емоциите, да установим какво се случва в нас. За тази цел е необходимо да уточним за какво съдим човека, с когото изживяваме трудност или конфликт. Трябва да се запитаме за какво точно обвиняваме този човек. След това е по-лесно да разберем какво изпитваме. Болка, гняв, разочарование, фрустрация, страх, тревога, злоба, агресивност...? Каквито и да са емоциите, които са те обзели, важно е да ги идентифицираш. Знай, че когато преживяваш емоция (обвинение), винаги има гняв и болка, които са свързани с нея. Следователно е важно без отлагане да определим точно какво изпитваме при всеки конфликт или емоция. Вторият етап е най-трудният. Това е етапът, в който ти трябва да поемеш отговорност за това, което преживяваш, да приемеш факта, че сам си създал своите емоции, вследствие на възприятието ти на ситуацията и на твоите очаквания, които не са били задоволени. Главната причина за твоите емоции е страхът, който ти изпитваш към себе си в този вид ситуация и който изкривява твоята интерпретация на фактите и намеренията на другия човек. Да разгледаме следния пример. Една от най-добрите ти приятелки идва към теб, облечена с чисто нова рокля. Когато я виждаш, ти установяваш веднага, че цветът никак не й отива. Според теб така изглежда по-възрастна, а тенът й - по-блед. Ти си казваш: „Трябва да й направя услуга и да й призная, че този цвят не й отива. Тя не бива да си купува други дрехи в този цвят. Някой трябва да й го каже, тъй като тя, изглежда, не го осъзнава.“ С други думи, ти решаваш да си добрата душа, която ще й направи услуга. В този случай въпросната приятелка може да реагира по различни начини. Възможно е да ти благодари: „Много мило, че ми го каза. За пръв път си купувам дреха в такъв цвят. Много смело, че ми каза какво мислиш. Благодаря ти.“ И да изглежда очарована от честността ти. Тя може да реагира обаче и по друг начин, като реши да остане неутрална и да каже: „Добре! Това е твое мнение. Ти не обичаш този цвят, но всеки има право на вкус!“ Твърде е вероятно обаче приятелката ти да се ядоса и да си помисли: “Не съм я питала, защо изобщо ми го казва? В удобен случай ще й го върна.“ Този гняв може да бъде потиснат или изразен на висок глас. Колко пъти си изпитвал емоции, когато някой ти е казвал мнението си, без да си го питал? Предвид последния пример, без значение дали гневът е изразен или не, трябва задължително да открием причината за него. Всъщност какво предизвиква тези емоции? Коментарите или начинът, по който интерпретираме думите на другия. В действителност всички наши емоции имаш един-единствен източник: егото, което на всяка цена иска да е право. Но действителността често е друга. Ти трябва да разбереш, че никога вината не е у другите. Никога! Без изключение! Според великия закон за отговорността ние сме единствените, отговорни за нашите емоции. Да се върнем на примера със съпруга, който унижава жена си пред семейството или приятелите. Поведението на съпругата би било различно, ако тя поемаше отговорност за своята емоция. Тя щеше да разбере, че очакванията й идват от факта, че тя би желала мъжът й да говори с нея насаме и тя би успяла да приеме, че за момента той не е способен на това. Най-важното обаче е да определи страха, който изпитва в тази ситуация. Страх, че ще бъде принизена, унизена, отхвърлена от съпруга и другите и следователно, че няма да бъде обичана. Този етап ще я отведе към третия етап, който е сдобряване със съпруга й. Етапът на сдобряване се случва, когато се поставиш на мястото на другия. Най-добрият начин да успееш да го направиш е, като си припомниш, че всичко, което ние преживяваме с някого, се преживява no-същия начин от този човек на нивото на СЪМ. В предишния пример тази дама трябва да усети, че съпругът й изживява същите страхове като нея, дори и да се отнасят за други ситуации, и следователно той също се страхува, че може да бъде унизен, смачкан, отхвърлен и необичан от нея. Тя трябва да се Запита кога съпругът й се чувства по същия начин с нея. Така ще разбере, че заради собствения му страх той е неспособен да говори насаме с жена си. Веднага щом усети, че съпругът й страда колкото нея, ще й бъде по-лесно да прояви съчувствие и веднага ще спре да му се сърди. Тя ще отвори сърцето си, като поеме своята отговорност. След като се постави на мястото на съпруга си, тази жена ще се справи постепенно с емоциите cu u Вече няма ga изпитва същия гняв към него в подобна ситуация. А сега да преминем към четвъртия етап, който е най-труден, но и най-важен. Това е етапът на истинската ПРОШКА, който трябва да се случи в момента, в който ТИ успееш да си простиш. Да си простиш, означава да си дадеш правото да изпитваш страдания, защото ни липсва любов към себе си и постоянно се опитваме да бъдем обичани от другите. В действителност това означава да си позволиш да обвиниш другия и да му се разсърдиш заради твоите страдания. Да си дадеш правото да постъпиш с другия човек, така че да събудиш страховете му. Да осъзнаеш, че не си имал намерение да му навредиш, така както и той не е искал да навреди на теб. Възможно е този етап да отнеме много време, преди да успееш да си простиш, но това няма значение. Дай си необходимото време, преди да преминеш към следващия етап. С това упражнение отварянето на сърцето завършва. Петият етап се състои в това да осъществиш връзка с родител и може да се окаже много важен в процеса на прошката. За тази цел трябва да си припомним примера с дамата, която е унижавана от съпруга си публично. Тя трябва да се върне в своето детство или юношество и да се запита кога е изпитвала същите страдания, обвинения или емоции с баща си. Защо баща й? Защото всичко, което не е било наред в емоционалния ни живот с родител, се повтаря с хора от същия пол като родителя. Ето защо в този пример говорим за бащата. Сега, когато сърцето на тази дама е отворено, тя ще може да почувства, че нейният баща е изпитвал същите страхове с нея и съпругата си, каквито и тя е преживявала със съпруга си и баща си. Тя ще изпита по-голямо съчувствие към малкото момиченце в нея, което е изпитвало страхове още от детството. С всеки следващ етап прошката става все по-дълбока. Третият етап, този на помирението, се състоеше в това да изпиташ съчувствие към другия, за да ни подтикне това да направим същото и със себе си. Истинската прошка е факт, когато простим на себе си. Това е единственият начин да не преживяваме повторно същите емоции в подобни ситуации. Шестият етап се състои в това да провериш как се чувстваш при мисълта за среща с другия, за да му разкажеш какво си осъзнал. Ако имаш желание, това означава, че наистина си поел своята отговорност и чувстваш със сърцето си. Ако пък нямаш желание, като намираш различни оправдания да не срещаш този човек, това означава, че още не си завършил даден етап в сърцето ти. Каквато и да е причината, поради която не можеш да го изразиш, дай си време, докато успееш. Колкото ти е необходимо. Колкото по-продължително е, толкова по-голяма трудност изпитва егото да се отдръпне. Когато се почувстваш готов, премини към седмия етап. Сега ти трябва да отидеш да обясниш на въпросния човек. Много хора смятат, че този етап не е необходим. Те си казват: „Защо да разпалваме стари емоции и да му разказвам това, което съм преживял, тъй като вече не му се сърдя изобщо. Защо просто да не забравим всичко?“ Това е нормална човешка реакция. Но знай, че не е добре да прескачаш този етап, защото той е не по-малко важен. Той ще ти помогне да провериш дали наистина си действал със сърцето или не през последните етапи. Толкова е лесно да си разказваме истории, да обясняваме. Винаги трябва да сме внимателни, за да не ни изиграе шега силата на нашето его. Да се върнем на примера със съпруга, който унижава жена си пред приятели. Ето какво би могла да му обясни тя: „Искам просто да споделя с теб нещо, което изпитах. Когато разказваш на околните разни неща, които съм направила и с които съм те подразнила, без да си ми го казал преди това, аз изпитвам емоции (да се изброят). Наскоро научих, че изпитвам това, защото имам очаквания първо да говориш с мен и след това с другите. Разбрах колко се страхувам, когато постъпваш така (изброяват се страховете). Искам един ден да съм добре, дори и ти да не отговаряш на моите очаквания, но за момента това е отвъд възможностите ми. Дай ми малко време и ще успея. Разбрах също така, че когато преживявам някаква трудна ситуация с някого, той преживява същото нещо с мен, дори усеща същите страхове и емоции. Когато се случи тази ситуация, аз съм толкова ядосана, че те обвинявам, че си (изброява се). Можеш ли да ми разкажеш при кои обстоятелства и ти мислиш, че съм такава? Ти същите емоции ли изпитваш като мен? Какви са страховете ти?“ Дамата му обяснява това, което е преживяла, като в същото време се интересува и какво преживява съпругът й. Няма обвинение, само споделяне на чувства. Разбираш ли разликата? Тя говори за емоциите си едва след като е поела цялата отговорност. Ако не е така, съпругът й ще усети обвинение или ще се почувства виновен. ТОЗИ начин на изразяване на емоции е чудесен да се превърнете в господар на себе си. Подобна форма на споделяне обаче изисква време, тъй като егото ти иска да ръководи всичко и продължава да вярва, че ти преживяваш това заради другия и че най-добрият начин ти да си добре е той да се промени. Сигурно неведнъж ти се е искало да промениш някого от обкръжението си и в крайна сметка си разбрал, че това не се получава. Впрочем това е най-добрият начин да не се промени нищо и ситуацията да остане същата. Да си дадеш свободата да изживееш емоциите, защото си поел отговорността си, е чудесно. Но ако не успееш да обясниш на другия човек, ти ще изгубиш добър повод да посееш любов около теб. По този начин се създава близка връзка, която е много полезна за семейството, между приятели или между родители и деца. Да отидеш при въпросния човек и да му разкажеш какво си преживял е акт на истинска любов и доверие към себе си и към него. Твоя грижа е занапред да спреш да потискаш емоциите, да поемеш отговорността си и да обясняваш всичко на другия. Ти ще претърпиш не само вътрешно, но и физическо преобразяване. Може да усетиш как тялото ти се освобождава от някои неразположения. Освен това често се Забелязва, че след като си изразил емоциите си, обиколката на талията ти намалява. Освобождава се областта на слънчевия сплит. След като постепенно се научиш да изразяваш емоциите си, ще видиш как животът ти непрекъснато ще се подобрява. Бъди сигурен обаче, че правиш това със сърцето, а не с ума си. Точно когато обясняваш какво си преживял на другия, разбираш дали наистина го правиш със сърцето си. Ако все още се надяваш, че той ще се промени след това, което си му споделил, значи все още действаш с главата си, тъй като имаш очаквания и не поемаш цялата отговорност за твоите емоции. Отказването от нашето его и доверяването на сърцето винаги води до огромна промяна. Да вземем един безобиден пример. Да предположим, че вратите на кухненските шкафове са оставени отворени и те дразнят. Става ти неприятно и дори се ядосваш, когато някой член от семейството ти не ги затваря. Даваш си сметка, че това е дребна подробност във всекидневието и че не променя живота и мисленето ти. Можеш да си кажеш: „A3 обичам вратите на шкафовете да са затворени. Тогава аз трябва да ги затворя.“ От този момент нататък ти очевидно спираш да искаш да контролираш всички и да очакваш те да правят това, което на теб ти харесва. Спираш да изпитваш емоции. Отворените врати вече не те дразнят толкова, не обвиняваш околните и просто ги затваряш на минаване. Тъй като всеки акт на приемане носи неочаквана промяна, ти с учудване ще установиш, че хората от семейството постепенно ще започнат да затварят вратите на шкафовете. Те вече не усещат напрежението от факта, че ти се опитваш да ги промениш. Ето друг пример на приемане със сърцето. Ти вече не възприемаш ситуацията по същия начин. Какво облекчение! Като повтаряш упражненията, за които говорихме дотук, ти малко по малко прекъсваш връзките с родителите си, тъй като всеки път когато се помиряваш с някого, ти се помиряваш с родителя, с когото си изпитал същите емоции. Ако този родител е още жив, би било чудесно да му разкажеш какво си преживял с определен човек и че благодарение на този човек си осъзнал, че си му бил обиден. Важно е да му обясниш колко си щастлив, че в сърцето ти отново има мир. Сега, когато вече разполагаш с чудесен способ, който през последните тридесет години е доказал ефективността си при хиляди хора, аз ти предлагам да започнеш да разчистваш вътре в себе си, да се освобождаваш. Спомни си, че го правиш най-напред за себе си. Със сигурност това ще помогне и на другия да се освободи, но не това трябва да е водещата причина за теб. Ако искаш да разкажеш какво си преживял с някого, който не е измежду живите, или с някого, с когото вече не поддържаш връзка, оттегли се на тихо място и релаксирай. Отпусни всички части на тялото си. След това си представи, че си в една стая с този човек лице в лице. Говори му, сякаш наистина сте заедно. Дори и физически този човек да не е при теб, душата му получава твоето послание, без значение дали той е жив или не. Още нещо, преди да завърша тази глава. Имай предвид факта, че няма грешни хора, когато преживяваш нещо трудно с някого. Вие сте просто две страдащи човешки същества, които минават през една и съща ситуация и Затова вашият вътрешен БОГ ви е събрал заедно. Тази ситуация е предизвикана, за да си помогнете, да се осъзнаете и да извършите акт на любов към вас самите. Ето защо този вид упражнение не се прави, за да кажем на другия, че му прощаваме, или за да му искаме прошка. Всъщност, когато постъпваме така, това означава, че някой е виновен. Ако човек иска да говори с теб само за да ти каже, че ти прощава, със сигурност ще чуеш също, че те обвинява, че си постъпил зле в онзи момент. Той не поема изобщо своята отговорност и не се е замислил какво е провокирало реакцията ти. Ако някога отново постъпиш по същия начин с него или пък друг го направи, той отново ще изпита подобни емоции. Помиряваме се с другите, когато вече не сме им обидени, докато прошката е насочена към самия теб. Когато кажеш: „Извинявам се“, това означава: „Приемам се и си давам правото да съм това, което преди съм считал за лошо, дори и да не съм съгласен.“ УПРАЖНЕНИЯ ЗА ОСМИСЛЯНЕ НА ТАЗИ ГЛАВА: Намери някой, с когото си преживял емоции наскоро. Предлагам ти за начало да избереш ситуация, която не те кара особено да страдаш, тоест не е толкова важна за теб. Като записваш всичко, мини сам през първите пет етапа. Това ще ти помогне да си обективен и да изясниш ситуацията. След това се срещни с този човек, за да му обясниш какво си преживял, както ти обясних в тази глава. Запиши как се чувстваш след това. Повтаряй следното утвърждение колкото се може по-често: ПРИЕМАМ ВСИЧКИ МОИ ЕМОЦИИ И ЗНАЯ, ЧЕ ИМАМ СИЛАТА ДА ГИ ОВЛАДЕЯ, КАТО ПОНЕСА СВОЯТА ОТГОВОРНОСТ И КАТО ГИ ОБЯСНЯ СЛЕА ТОВА НА ВЪПРОСНИЯ ЧОВЕК. Изтегляне 1.15 Mb. Сподели с приятели:
|