Слушай своето тяло



страница35/44
Дата03.01.2022
Размер1.15 Mb.
#111926
1   ...   31   32   33   34   35   36   37   38   ...   44
burbo body1
ПРИЕМАМ СЕ ТАКЪВ, КАКЪВТО СЪМ СЕГА. МОЯТА ГОЛЯМА ВЪТРЕШНА СИЛА МИ ПОМАГА ДА ПОДДЪРЖАМ ИДЕАЛНО ТЕГЛО. БЛАГОДАРЯ ТИ, БОЖЕ МОЙ, ЧЕ ПРОДЪЛЖАВАШ ДА МИ ПОМАГАШ.
Глава 18

Сексуалността

Темата сексуалността е деликатна. Колкото и да е странно, много малко хора в наши дни могат да говорят открито по нея или поне без притеснения. От поколения на поколения се предават куп страхове, табута и чувство на вина, свързани със секса.

До неотдавна самото споменаване на думата се е въз­приемало за грях... Дори и след като са се изповядали, хората продължавали да се чувстват виновни, тъй като свещени­кът, който изслушвал изповедта, им внушавал, че това е лошо, дори ужасно, и че не трябва повече да правят секс или да си мислят за него. Вероятно си спомняш главата за ви­ната, в която ясно обясних, че колкото повече човек иска да прекрати определен тип поведение, толкова по-трудно е това. Следователно само пълното приемане със сърцето може да доведе до промяна.

Днес малко хора се изповядват, но въпреки това ви­ната продължава да се предава от поколение на поколение. Aз винаги съм много изненадана, когато чувам на нашите ателиета млади хора да говорят за сексуална вина, като Знаем през последните години колко открито се гово­ри вече за сексуалността. Книги, училище, телевизия или интернет, свобода на нравите - всичко е достъпно. По­знаване и приемане обаче са две много различни понятия. Това, че хората знаят повече, не означава, че го приемат. Далеч не.

Откъде идва това голямо значение на сексуалността в живота на хората по принцип? Със сигурност вече си раз­брал, че всичко, което съществува във видимия свят, съ­ществува и в невидимия. Всичко, което е горе - в астрален план или в отвъдния свят, е като това долу, земния свят, и всичко, което съществува долу, съществува и горе.

При хората сексуалният акт е акт на физическо из­разяване на най-голямото възможно сливане - слива­нето на душата и духа, сливане на вътрешното тяло с висшето тяло. Ето защо е толкова важен и голямата цел на душата е да достигне до това върховно сливане. Всъщ­ност тя вече е достигнала пълното щастие от сливане­то с духа.

Поради тази причина сексуалните очаквания са мно­го и повечето са разочароващи. Още от малки повечето възрастни, включително и нашите родители, са говорили за фрустрация и сексуално разочарование. От неудобство или за да спестят на децата си тази фрустрация, те са се опитали да забавят тяхното естествено сексуално раз­витие. По този начин, когато децата станат възрастни, те ще действат по същия начин със своите деца. Като се лишават от сексуално общуване, хората стават все по- обладани от секса, през повечето време несъзнателно, и се чувстват все по-виновни, когато го правят. Стига се дори до крайности: твърде много сексуални контакти или ни­какви такива.

Сексуалният акт не е начин да се сближиш, нито да се обвържеш с някого. Връзка, основана на сексуалността, няма здрави основи. Колкото по-дълбоко и искрено прия­телство има една двойка преди сексуалния контакт, тол­кова по-здрава е основата на техните отношения.

Проблемите, свързани със секса, са много, както става видно от различните болести, свързани с половите органи на мъжа и жената. Например всяка венерическа болест по­казва срам от секса. Менструалните проблеми - отказ от приемане на женското.

Както споменахме в началото на книгата, човек при­тежава голяма сексуална енергия, която представлява също съзидателна енергия. Въпреки това тя не може да бъде използвана постоянно и само в сексуални преживява­ния, затова тази енергия се издига на нивото на гърлото, за да активира творчески импулси. Затова е изключително важно да творим. По принцип хората от по-старите по­коления не са били много креативни, като повечето от тях са живели в рутината, определена от техните родители, религията и обществото. Те са използвали малко сексуал­на енергия за правене на любов или за съзнателно творене на техния живот. За щастие животът днес предлага все повече възможности за избор. Младите от най-ранна въз­раст започват да развиват креативността си с дейности през свободното време, работата, електрониката, облек­лото, прическите и т.н.

В наши дни все още имаме нужда да се освободим от ня­кои табута и чувство на вина, които са дълбоко кодирани в гените ни. Знаем, че дълго време жената не е имала право да изпитва сексуално удоволствие. Нейните полови органи са били използвани само за създаване на деца. Тези, които са дръзвали да се наслаждават и да обичат да правят любов, са се чувствали постоянно виновни. Мъжете са изпитвали същата вина несъзнателно, защото те са спомагали да се „роди“ тази вина у жените.

И днес има разлика във възпитанието на момчетата и момичетата. Малкото момиченце не може например да се разхожда голо, а момченцето може да го прави. По-толерантни сме към момчетата, които мастурбират, отколкото към момичетата. Именно заради тези забрани и остарели стойностни системи хората са имали (и днес все още имат) толкова много сексуални мисли и желания.

Продължаваш да съществуваш още много табута, свързани със секса на несъзнателно ниво. Трябва обаче да се освободим от тях, защото те ни пречат да достигнем така желания вътрешен мир. От детските и юношеските години възрастният човек е натрупал много убеждения за секса. Например, ако детето завари родителите си по вре­ме на сексуален акт и те го накажат или се скрият, това ще е достатъчно за него да заключи, че те правят нещо „лошо“, „срамно“. След това представата му за „добро и зло“ ще бъде изкривена.

Едиповият комплекс се счита за нормален при децата от две до шест години. На тази възраст сексуалната енер­гия се развива и затова момченцето се влюбва в майка си, а момиченцето в баща си по всякакъв начин, включително и като физическо привличане. Малкото момченце започва да ревнува от татко си. Една част от него се възхищава на баща си и иска да бъде като него, а другата част иска да го измести. Детето е притиснато между двете позиции. Въпреки че този етап от живота е естествен при всяко дете, едиповият комплекс не трябва да се насърчава, като се оставя детето да спи с родител от противоположния пол например, както често искат децата. Трябва да им се обясни внимателно, че те си имат стая, както родители­те имат своя.

Детето е много чувствително към своя родител от противоположния пол. То го целува и прегръща чес­то и може дори да се намеси, ако другият родител му об­ръща много внимание. Не е препоръчително този тип поведение да се насърчава. Без да се отнасяте грубо към детето, обяснете му, че мама и тате са влюбени и че детето никога не може да замести единия партньор. Насърчавам родителите да говорят с децата си като с големи хора и да им обяснят, че те никога не могат да заемат мястото на родителя от същия пол. Впро­чем привличането, което детето изпитва, е съвсем ес­тествено, защото сексуалността му се развива и това явление е временно. Трябва да сме открити с децата, а не мнителни към тези естествени прояви. Децата раз­бират всичко много по-бързо, отколкото очакваме, и между другото много повече уважават истинския, искрен и открит родител.

Когато детето стане на шест години, едиповият комплекс започва да изчезва. При естествено възпитаване на детето то ще уважава повече родителя от противопо­ложния пол, а възхищението към родителя от същия пол ще измести ревността. Детето ще се идентифицира с ро­дителя от същия пол, който по-скоро ще започне да обича и имитира, отколкото да отблъсква.

Ако едиповият комплекс не е преодолян, възникват ня­колко проблема в живота на възрастния. Дори и да не иска да си го признае, младата жена несъзнателно търси баща си, а младият мъж - майка си. Вгледай се в себе си искрено и ако се разпознаваш в тази ситуация, не се притеснявай - това не е лошо, нито пък е някакво отклонение. Такова привличане е съвсем естествено в ранна възраст. По-скоро трябва да вземеш решение да скъсаш тази интимна връз­ка, като приемеш, че си бил привлечен от този родител, но той не може да ти бъде партньор. Бащината или майчина­та любов и интимната любов са съвсем различни.

Това е една от причините, поради които има толко­ва много случаи на кръвосмешение, което продължава и в наши дни. Трябва да ти призная, че по време на ателиета­та или при други случаи все още с почуда установявам, че един от петима признава, че е имал кръвосмешение в дет­ството или юношеството. Без да говорим за онези, които не смеят да го разкрият. Това е травма. За щастие сега хората са много по-открити и се страхуват по-малко от наказание. Това е част от голямата енергия на Земята, която ни подтиква да излекуваме старите травми, които ни засягат от хилядолетия.

Каква е причината за кръвосмешението? Дори и яв­лението кръвосмешение да е задълбочено изследвано от психолози и психиатри, никой досега не е могъл да опреде­ли точно къде се крият причините за него. След като през последните тридесет години съм се срещала с хиляди хора, най-вече с жени, които са преживели кръвосмешение, дос­тигнах до следния извод. За кръвосмешението има някол­ко фактора. Вече споменах едиповия комплекс, който не е преодолян от страна на бащата, което на свой ред означа­ва, че и малкото момиче не може да се справи с него.

Друг фактор е липсата на сексуална зрялост при баща­та. Давам за пример баща с дъщеря, тъй като това е най- честата форма на кръвосмешение. Думата кръвосмешение се използва за сексуална злоупотреба, когато е извършена от някой, който е в тясна роднинска връзка или играе роля­та на родител. Незрелият сексуално баща може да произли­за от семейство, в което сексът е бил пълно табу, липсващ или считан за грях. Или пък от семейство, в които е имало сексуални перверзии.

Такъв баща, който усеща или съзнава, че малката му дъщеря е влюбена в него и приема тази любов с чувства­та си, не успява да се контролира. Детето или юношата предизвиква несъзнателно реакция у бащата. Не оневиня­вам кръвосмешението, а по-скоро казвам, че родителят твърде често е обвиняван, без да се отчита страданието и безсилието, които той изпитва в тази връзка. Имала съм възможността да говоря с няколко бащи, които са извър­шили кръвосмешение, и да почувствам до каква степен са били неспособни да се контролират.

Повечето от тях започват да пият или да се дрогират, за да заглушат страданието и вината. Съзнателно, за да се почувстват по-малко виновни, те се убеждават, че това не е толкова лошо или че ще спрат, че детето ще забрави, или пък че вината е на дъщеря им, която е била много при­вързана. Може да смятат дори, че вината е на съпругата, която не е искала да прави любов с тях. Каквото и извине­ние да си намират, те са не по-малко нещастни, тъй като дълбоко в себе си знаят, че не поемат своята отговорност. Парадоксално мъжът, който извършва кръвосмешение, обръща голямо внимание на семейството. Това е всъщ­ност една от причините, поради които той задоволява сексуалните си желания в семейния дом, а не другаде.

Най-травмиращо за детето, когато стане голяма жена, е противоречието, което следва. Като малка тя е чувствала, че това, което се случва с баща й, противоречи на реда на нещата. Баща й е престанал да бъде неин стълб, човекът, който да й помага да се чувства обичана, спокой­на и защитена. Следователно детето е объркало предста­вите си, тъй като бащата не се е държал като баща, а като влюбено момче, което не може да се контролира.

От друга страна, на една част от младото момиче му е харесвало специалното внимание, което е получавало. За нея това е било единствената форма на обич, която тя е получавала от баща си. Тя е задоволила едиповия си ком­плекс, като е заела мястото на майка си. Малкото момиче обаче се е чувствало виновно заради това, тъй като пред­ставата му за добро и лошо постоянно й напомня, че това е лошо. Младото момиче се чувства виновно, че е заело мястото на майка си. Често съпругите на мъже, извър­шили кръвосмешение, не искат да видят какво се случва от страх да не научат смущаващата истина. Защо? За- щото в повечето случаи те също са били жертва на кръ­восмешение и не могат да приемат или да си признаят, че са се омъжили за мъже със същите проблеми. Често в крайна сметка детето намразва майката за това, че се е държала, сякаш нищо не се случвало, и не му е помогнала.

Тези думи са потвърдени от хиляди жени, когато са споделяли откровено какво са преживели. За да успеят, трябва да преглътнат егото си и следователно убежде­нията, които им внушават, че това е лошо. Доказано е, че по-голямата част от случаите на кръвосмешение се случ­ва без насилие. Сигурно е, че момичетата, които са били принудени да правят това насила, не са могли да обичат. За тях е по-трудно да решат проблема, който ще имат в сек­суалния им живот, докато този въпрос не се реши.

Но как да се реши? Чрез истинската прошка. Ако си пре­живял подобно нещо с твоя баща, майка, по-голям брат или сестра, дядо или чичо, е много важно да се помириш с него или нея и да приемеш, че този човек страда. След това най-важното е да простиш на себе си и да приемеш, че си имал правото да ти харесва тази единствена форма на обич и любов, която си получавал от този човек, дори и да не си бил съгласен с това.

Ако твърдиш, че не ти е харесвало, че това преживя­ване ти е носило само болка и унижение или те е карало да живееш в постоянен страх, със сигурност помирението с въпросния човек ще е много по-трудно, тъй като твоето его ще те кара да си намираш всякакви извинения, за да не се сдобрите. То ще се опита да те убеди, че той е виновният, отговорният и че не ти трябва да правиш първата крачка.

Ако продължаваш да толерираш егото си, преживява­нето може да продължи ненужно дълго. Но ако успееш да го превъзмогнеш, да поговориш на КАНТА за ползите, ако ти успееш да изясниш ситуацията, ще изпиташ огромно об­лекчение и ще направиш гигантска крачка към развитие­то на твоята душа. Изборът е твой. Или да слушаш его­то си и да продължаваш да изпитваш същата болка, която вероятно изпитваш от дълго време (може би дори в про­дължение на няколко живота), без да броим проблемите в сексуалния живот, или да избереш прошката. Прошката не трябва да се дава заради другия, а по-скоро като голямо до­казателство за любов към самия себе си.

По подобен начин този акт на любов ще помогне на ро­дителя да извърши същия процес със своя родител. Дока­зано е психологически, че в половината от случаите всеки, който е злоупотребил, е бил също жертва на злоупотреба. Всеки акт на истинска прошка води до необикновени по­следствия за всеки един от въвлечените, като се повлия­ват положително няколко поколения.

Нека си припомним, че никой няма право да съди. Можем, разбира се, да не сме съгласни, но без да осъждаме. Толкова по-мъдро е да приемем, че в духовен план няма нито жестоки, нито лоши: има само силно стра­дащи.

Сексуалният акт би трябвало да се извършва само от любов. Да обичаш един човек, означава да желаеш да се сле­еш с него, за да го усетиш повече, за да общуваш и да създа­деш връзка с него. Сексуалният акт никога не трябва да се продава. Колко хора, най-вече жени, се подчиняват на всяка форма на секс, като вярват, че после ще получат възна­граждение или че ще могат да си купят спокойствие. И в двата случая очакват нещо в замяна.

От своя страна мъжете се идентифицират твърде често със сексуалните си подвизи. Те смятат, че жените ще са разочаровани, ако не са винаги готови за секс, във вър­ховна форма или нямат желание да правят любов. Мъжете мислят, че жените очакват това от тях. Наистина тази ситуация е доста честа и когато единият партньор каже: „Не, нямам желание да правя любов тази вечер“, другият разбира, че не е желан и обичан. Любов и секс са две напълно различни неща.

Всяка нова връзка е важно да започне добре. Не използ­вай секса като средство да задържиш някого, тъй като никога не се получава за дълго време. Ако имате връзка от няколко години, би било добре да поговорите задълбочено за интересите ви в секса. Това ще ви помогне да споделите какво чувствате и мислите по въпроса за секса и какво сте чувствали, когато сте били по-млади. Важно е да се научи­те да бъдете открити по темата, за да е по-лесен този етап. Говорил ли си вече с партньора си за първия ти сек­суален контакт или за интимни удоволствия? Спомняш ли си мястото, обстоятелствата и човека? Ако не помниш, вероятно имаш блокаж на това ниво.

Важно е също така да приемеш, че любовният акт е едно от най-големите удоволствия на Земята: това е ма­териалният символ на духовното сливане с БОГ. Да правиш любов не е само животински акт за продължаване на рода или за изпитване на физическа наслада. Когато актът се извършва единствено заради обикновено удоволствие, без да има споделени чувства, реагира само вътрешното ти тяло, а когато правиш секс от любов, твоето виеше тяло ти носи голяма вътрешна наслада дори и след сексуалния акт.

Много е важно всъщност да правиш любов, след като внимателно си избрал партньора си. Жената получава много от мъжа по време на сексуалния акт, както и мъ­жът от жената. Не възприемаме само на физическо ниво, а също и на емоционално и ментално. Спомни си - трите тела са неделими. Използването на презервативи не про­меня с нищо енергията, която се е разгърнала по време на сексуалната връзка. Ето защо е важно да познаваш този или тази, с която правиш любов. Ако този човек изпитва злоба, омраза или страх, може да бъдеш повлиян от това. Мъжете и жените получават вибрациите на единия и дру­гия чрез единението на фините невидими тела.

Тъй като хората постоянно търсят компенсация в секса за нещо, което им се изплъзва, лесно можем да кон­статираме колко много сексуална неудовлетвореност има на Земята. Както споменахме вече, сексуалното сливане е подготовка за духовното сливане. Често съм чувала, най- вече от жени, че след като започнат да се занимават по- сериозно с личното си и духовно развитие, те решават да изоставят всичко, свързано със секса, като смятат, че сексуалността не е нещо духовно. Тези хора се лишават от всякакво сексуално изразяване.

В случай че това решение се основава на понятия­та „добро и зло“, то по никакъв начин не може да е добро. Когато такова решение е взето при съзнателен избор и отговаря на нуждите на душата, няма да има вредно по­следствие. Как да познаем какъв е мотивът за едно такова решение? Като се наблюдаваме спрямо другите. Ако съдим някого, който си позволява да прави любов, и се изтъква­ме като много духовни, тогава знаем, че сексуалността е потисната и че един ден в този или в следващ живот ние ще изгубим контрол. Всеки признак за загуба на контрол в някаква област води задължително до загуба на контрол в бъдеще.

Що се отнася до хомосексуалността, това е просто избор на сексуален партньор. Този избор съответства на тяхната нужда да се приемат, както и на нуждата да ра­ботят върху рана от отхвърляне. Те знаят, че са успели, когато обкръжението им ги приеме безусловно в този из­бор. Понятието за добро и зло създава най-много сексуални проблеми при хомосексуалистите. Имала съм щастието да познавам много хомосексуални двойки, които живеят за­едно от години и са прекрасен пример за любов.

Трябва да си спомним, че когато умрем и отидем в от­въдния свят, важна е любовта, която сме дали и получили през живота си. Самата тя има значение в нашите прежи­вявания сега и в бъдещите ни животи, а не видът на сек­суалния партньор. Сексът е само физическо средство да общуваме с нашия партньор, да се слеем с него и да си спомним до каква степен това сливане ни носи радост, щастие и пълнота. Следователно цялото това щастие е само една частица от истинското щастие, което ще бъде изпитано при сливането на душата с духа и достигането на състоя­ние на Христово съзнание.

Ако си сред тези, които съдят сексуалния живот на другите, знай, че всеки от нас учи нещо благодарение на изборите, които прави. Ако съдиш строго някого, поглед­ни какво събужда това у теб? Тогава ще откриеш, че има неща, които не си приел в начина си на живот. Какво се опитваш да запазиш или скриеш? За теб би било по-добре да се изправиш срещу него сега. Това ще ти помогне да не се превърнеш точно в онова, което съдиш.

Познавам човек, който съдеше по-големия си брат за това, че е хомосексуалист. След време научи, че един­ствената му дъщеря е лесбийка. Много дълго време той се опитваше да скрие този факт от семейството, въпреки че всички вече знаеха. Този човек изпита големи емоцио­нални и физически трудности. В случай че той не успее да приеме хомосексуалността в този живот, ще трябва да се върне в друг живот като хомосексуалист, за да се научи да се приема по този начин.
УПРАЖНЕНИЯ ЗА ОСМИСЛЯНЕ НА ТАЗИ ГЛАВА:

  1. Отдели време да преосмислиш сегашния си и възможно най-ранния си сексуален живот.

  2. Следващия път, когато имаш сексуално отно­шение, отбележи по какъв начин си го преживял. По любов ли беше? По задължение? За да си осигуриш спо­койствие от партньора ти? От страх?

  3. Ако не си удовлетворен от това, което изпит­ваш в областта на секса, определи какви са твоите нужди и направи каквото е необходимо за тях.

  4. Ако си станал жертва на сексуално насилие или на кръвосмешение, прочети главата за прошка­та, за да се опиташ да излекуваш тази болка въз­можно най-скоро.

  5. Повтаряй следното твърдение колкото се може по-често:

АЗ СЪМ ПРОЯВЛЕНИЕ НА БОГ НА ЗЕМЯТА, СЛЕДОВАТЕЛНО И МОЯТА СЕКСУАЛНОСТ Е ПРОЯВЛЕНИЕ НА БОГ. АЗ ИЗПОЛЗВАМ МОЯТА СЕКСУАЛНОСТ, ЗА ДА ИЗДИГНА ДУШАТА СИ.


Сподели с приятели:
1   ...   31   32   33   34   35   36   37   38   ...   44




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница