Социалистическата правна система
Изтегляне 376.3 Kb.
|
| НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ
МАГИСТЪРСКИ ФАКУЛТЕТ, ДЕПАРТАМЕНТ “ПРАВО” СПЕЦИАЛНОСТ “ПРАВО” К У Р С О В А Р А Б О Т А
Тема: “СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА ПРАВНА СИСТЕМА” Изготвил: Елена Валериева Панова, Факултетен №: 22949 С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
ІІ. ФОРМИРАНЕ НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА ПРАВНА СИСТЕМА 1.Слабости на юридическите традиции в Русия преди 1917г. 2. Съветското право след 1917 г. 2.1. Болшевишката революция 2.2. От буржоазна държава към социалистическа 2.2.1. Военен комунизъм /1917-1921/ 2.2.2. Нова икономическа политика /НЕП/ 2.2.3. Колективизация на селското стопанство, петилетен план 2.3. По-нататъшно развитие на социалистическата държава при прехода към комунизъм 2.3.1. Укрепване на социалистическата държава 2.3.2. Задачи на съветското право 2.3.3. Развитие и организация на производството 2.3.4. Превъзпитание на човека ІІІ. Принципи на социалистическата законност 1. Значение на принципите 1.1. Наличие на социалистическо право 1.2. Смисъл на думата “социалистическа” и използването й при законността 1.3. Държавен арбитраж и стопанско право 1.4. Разлики със западните страни 2. Гаранции на принципа на законност 2.1. Съветската концепция 2.2. Прокуратура. История и структура 2.3. Общ и съдебен надзор 2.4. Партиен и държавен контрол ІV. ИЗТОЧНИЦИ НА СЪВЕТСКОТО ПРАВО 1. Закон /нормативен акт/ 1.1. Концентрация на държавната власт 1.1.1. Принцип за единство на властите 1.1.2. Прилагане на принципа 1.1.3.Общосъюзни и републикански закони 1.1.4. Основи на законодателството и нови кодекси 1.1.5. Укази на Президиума 1.2. Обобществяване на икономиката 1.2.1. Ролята на управлението в съветската икономика 1.2.2. Норматевни, управленчески и ведомствени актове 1.2.3. Административни актове и договори 1.3. Тълкуване на съветските закони 2.1. Организация на съдилищата 2.1.1. Съдилища и съдии 2.1.2. Система за обжалване 2.2. Несъдебно разбирателство по спорове 2.2.1. Значение 2.2.2. Арбитраж. Видове. 2.3. Роля на съдебната практика 2.3.1. Съветската концепция 2.3.2. Върховенство на закона 2.3.3. Действително значение на съдебната практика 3. Обичаи и правила на социалистическия съвместен живот 3.1. Обичаи 3.2. Правила на социалистическия съвместен живот 4. Правна доктрина V. СТРУКТУРА НА СЪВЕТСКОТО ПРАВО 1. Отрасли на съветското право 2. Правни отрасли 2.2. Гражданско право 2.3. Административно право 2.4. Други отрасли на правото 3. Институти на съветското право 3.1. Собственост 3.1.1. Несоциалистическа и социалистическа концепция за собствеността 3.1.2. Лична собственост 3.1.3. Кооперативна собственост 3.1.4. социалистическа собственост 3.2. Договори 3.2.1. Функция на договорите; стопански договори 3.2.2. Социалистическо планиране 3.2.3. Планируеми и непланируеми договори 3.2.4. Юридически установен договор 3.2.5. Икономически необходим договор 3.2.6. Изпълнение на договора 4. Структурно деление на позитивното право VІ. ЗАКЛЮЧЕНИЕ VІІ. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
І. ВЪВЕДЕНИЕ Социалистическите системи на правото съставляват или по-точно съставляваха една голяма правна система. В специализираната лите-ратура се поставя въпроса за обособяване на подгрупи (подсемейства) в рамките на романо-германското правно семейство, едно от които е социалистическото, а много автори, включително и Рене Давид, са склонни да обявят социалистическото подсемейство за самостоятелно, четвърто правно семейство, стоящо редом с континенталното, на общо-то право и на религиозно-традиционното право. На социалистическите правни системи в Европа, Азия и Латинска Америка, съставляващи “социалистическия лагер”, съществено влияние оказваше първата социалистическа правна система – съветската. Националните правни системи на чуждите социалистически страни се явяваха и се явяват /КНДР, Китай, Виетнам и Куба/, разновидности на съветското право. Следователно, по примера на правото на СССР може да се разгледат основните черти, присъщи на социалистическото право.
Наследяването било отменено, а към юристите се отнасяли с недоверие, старите съдилища и съдебни процедури били ликвидирани. Наново създадените съдилища взимали решения извън формалните процедури, “в съответствие с революционната съвест и правосъзнание, в интерес на властта на работниците и селяните”. 2.2.2. Нова икономическа политика /НЕП/ На възстановяването на страната, разорена от войната, били посветени 7 години /1921-1928/, в течение на които задачата за незабав-но строителство на социализма отишла на втори план. Това били годините на НЕП-а. Този период се характеризира с определени отстъпки от позициите на предишния. Били допуснати концесии, поняко-га значителни и се създало впечатление, че режимът се “либерализира”, признавайки такива традиционни ценности като собствеността и частната инициатива, но тези отстъпки били с ограничено значение. Държавата запазила за себе си командните постове в промишлеността и търговията, само на селското стопанство били направени сериозни отстъпления – допуснато било да съществува класа на заможни селяни, които използват наемен труд – кулаци. Много важни събития били приемането на кодекси: Граждански и Гражданско-процесуален, Наказателен и Наказателно-процесуален, новия Земеделски кодекс, Кодекс на закона за семейството. Едновре-менно била реорганизирана системата на управление на правосъдието, провъзгласен бил новият принцип на социалистическата законност и била създадена особена институция за надзор над всички органи на управление и граждани – прокуратурата. Руската икономика били възстановена благодарение на НЕП-а и на територията на страната се установил ред. Щом това било постигнато, Неп-а, считан за стратегическо отстъпление, бил изоставен. 2.2.3. Колективизация на селското стопанство и петилетни планове Щом започнало осъществяването на първия петилетен план /1928-1932/, Неп-ът бил отменен. Пътят бил пълно обобществяване на про-мишлеността и търговията, унищожаване на концесиите и по-рано предоставените за експоатация на частни лица предприятия. От 1930 г. започнала пълна ликвидация на кулаците, чрез колективизация на селското стопанство, като това било приключено през 1937 г. Утвърдена била “лична собственост”, която можела да служи за удовлетворяване на собствените нужди и не можела да бъде източник на нетрудови доходи. Правото било опорочено. Приетите кодекси останали в сила, но множество постановления от различен характер по малко ги изменяли, допълвали и регулирали съгласно новите аспекти на съветския живот. Правната наука ставала все по-богата и пълна. Двадесетгодишните усилия приключили през 1936 г., когато била приета новата Конституция: експлоатацията на човек от човека била ликвидирана, производител-ните сили – в разпореждане на обществото, многонационалната държа-ва разрешила конфликтите между народите, за първи път в света били създадени социалистическа държава и социалистическа правна сис-тема. 2.3. По-нататъшно развитие на социалистическата държа-ва при прехода към комунизъм. Това е вторият етап от развитието на съветското право. 2.3.1. Укрепване на социалистическата държава. Не било направено никакво отстъпление от социалистическите принципи. Съветското право станало по-обширно и императивно от когато и да било, а Съветският съюз – могъщ и в национален, и в между-народен план. 2.3.2. Задачи на съветското право. * задачи за национална безопасност – да се укрепва мощта на дър-жавата, за да се избегнат покушения над социалистическата държава. * задачи от икономически характер – да се създаде изобилие, което да може да удовлетвори всеки “според потребностите му”. * задачи във възпитателен план – да се разрушат в хората егоистичните антиобществени тенденции, наследени от миналото. 2.3.3. Развитие и организация на производството Икономическите задачи на съветското право са огромни, необходими са много повече усилия, от тези в западните страни, където мислят така: ”Съблюдавайте нормите на правото и морала, и тогава ще цари ред, даже и в икономиката”. Марксистката доктрина защитава обратното положение: “Обезпечи определена организация, предай благата на производството в разпореждане на обществото, и тогава моралът и справедливостта ще се осъществят.” Еволюцията на съветското право в икономически аспект /след 1936г./ може да се раздели на два периода – на извънредна централи-зация и /след смъртта на Сталин/ - отричане култа към личността и в определена степен – децентрализация. 2.3.4. Превъзпитание на човека Икономическата роля на съветското право се допълва от възпи-тателната роля. За да стане възможно построяването на комунизма, трябва да се измени и човекът. В тази дейност юристите са призвани да участват непрекъснато. Важно е да се обясни на хората, че законът е справедлив, доколкото той съчетава обществените и личните интереси. Гражданите трябва да изпълняват законите не под страх от наказание, а защото съзнанието на хората е на такова ниво, че те ги разглеждат като естествени принципи, лежащи в основата на новия строй. Всички граждани взимат участие в приемането на важните закони, чрез внасяне на предложения и допълнения към проектите за закони. Гражданите трябва да имат такова чувство, че това е техният закон и затова трябва да го изпълняват. Съветският съд е замислен като школа. Той прави забележки, одобрява, дава съвети. Счита се за недостатък, ако обвиняемият вътрешно не е осъзнал обвинението, ако страните напуснат съда непримирени, без да осъзнаят справедливия характер на акта на сдобряването. С помощта на такъв метод на убеждаване, всяко принуждение ще стане ненужно и в края на краищата, правото ще се откаже от принудителния си аспект, от санкциите, като ще съхрани само своите организационно-регламентиращи функции. Съгласно формулата на Енгелс, управлението на вещите и процесите ще се замени от управление на хората. Всеки ще съблюдава правилата без външно въздействие, няма да има повече право в този смисъл, в който го разглежда марксизма. По множество въпроси Съветският съюз развива своята принципна позиция за отмиране на правото. ІІІ. Принципи на социалистическата законност 1. Значение на принципите 1.1. Наличие на социалистическо право Утопическите позиции от периода на военния комунизъм, когато се считало, че може да се замени правото с революционно правосъзнание, били забравени. На този етап строгото съблюдаване принципите на социалистическата законност, правото и държавността се оказали абсолютна необходимост. 1.2. Смисъл на думата “социалистическа” и използването й при законността Съветските граждани трябвало да спазват законите, защото те са справедливи, а са справедливи, защото са издадени от социалисти-ческата държава, която изразява интересите на всички, а не на някоя отделна привилегирована класа. И така, “принципът на социалистичес-ката законност” има смисъл само при условията на социалистическата икономика и изразява подчинение на правото на политиката на строителство на комунизма. 1.3.Държавен арбитраж и стопанско право Някои от значителните спорове, засягащи държавни организации, не попадат под общата съдебна юрисдикция, установена със съветската Конституция. Те излизат извън пределите на тази юрисдикция и подве-домствените учреждения, които носят името арбитраж /държавен и ведомствен, създадени през 1931 г./. Органите на арбитража са длъжни да използват именно нормите на правото, като се изключат решения, основани на някакви съображения от неюридически ред. За да се избегнат неяснотите, било решени отношенията между държавни орга-низации да се регулират от Гражданския кодекс. Принципът на социалистическата законност в много отношения се отличава от принципа на господство на правото /Rule of law/ в този вид, в който е признат в западните страни. 1.4.Разлики със западните страни * императивен характер на съветското право – свързан е с новите функции, които трябва да изпълнява правото в социалистическа страна. Съветското право трябва да подпомага организацията на икономичес-ките сили в обществото и да изработи нови форми на поведение за гражданите. Динамизмът също отличава съветското право от западните правни системи. Принципът на законността в Съветския съюз бил по-необходим и се съблюдавал по-строго, отколкото в западните страни, където правото преди всичко установява справедливост в отношенията между частни лица. * отказ от идеите на естественото право. Принципът на законността в някои отношения е по-слабо развит от западните страни. Правото за марксиста не е нищо друго освен оръдие на политиката. Тази концепция лишава правото от неговия ореол и престиж и принципът на законността страда от това, че правото не се разглежда като абсолютна ценност. В СССР разчитали на други гаранции, които можели да предот-вратят злоупотребата с властта: това е преди всичко самата доктрина на марксизма-ленинизма, която показва линията на поведение и целите. В този смисъл самата доктрина играе такава роля, каквато играе на запад моралът и култът към правото. * преходен характер на социалистическата законност. Смятало се, че принципът на законността в Съветския съюз имал преходен характер, тъй като служи на преходния период към комунистическо общество, където няма да съществува нито държавата, нито правото, а следова-телно и принципът на законност. 2. Гаранции на принципа на законност 2.1. Съветската концепция Предполагало се, че в бъдещото общество няма да има принужда-ване, затова основна гаранция на социалистическата законност се състояла в съвпадението на личните и обществените интереси. 2.2. Прокуратура. История и структура Като гаранция на принципа на социалистическата законност, през 1922 г. била създадена прокуратурата. За разлика от западния тип, тази прокуратура е напълно автономно учреждение, построено на йерар-хичен принцип и независимо от всички, даже обратно, тя контролира дейността на другите институции. Подчинена е на един ръководител – Главния прокурор на СССР, който се избира от Върховните съвети на СССР за 7 години. В негово подчинение са назначаемите за срок от 5 години прокурори на републиката, областни, районни и градски. Всеки от тях стои начело на щат от сътрудници. Съществуват и специални видове прокуратура – например военна и др. През 1956 г. в прокура-турата бил създаден специален отдел за надзор над органите за държавна безопасност. 2.3. Общ и съдебен надзор Прокуратурата е орган за надзор, а не за управление. Тя осъщест-вява двойна функция – общ и съдебен надзор. Прокурори присъстват на заседания на комитети на местните Съвети и могат да попречат на решения, противоречащи на закона. Осъществяват систематично про-верки на административни актове, разглеждат жалби и заявления, когато има нарушение на закона. Така осъществява общ контрол над администрацията. И в гражданските, и в наказателните дела прокуратурата играе такава роля, каквато и във Франция. В съответствие с принципите на съветското съдоустройство, не е задължително съдиите да са юристи по образование. В резултат участието на прокурори в съдебния процес е много широко. 2.4. Партиен и държавен контрол В такава голяма страна, контролът на законността се явява сложна задача. Затова, заедно с прокуратурата, специализирана в администра-тивен и юридически план, бил създаден втори орган, чиято сфера на действие обхваща производствената и финансовата дейност. Това бил Комитет за партийно-държавен контрол при Съвета на министрите на СССР. ІV. ИЗТОЧНИЦИ НА СЪВЕТСКОТО ПРАВО Под източници на правото съветските юристи разбират преди всичко икономическия строй на обществото, който, съгласно марк-систката доктрина, обуславя и определя правната система на дадена конкретна страна. В този смисъл, основен източник на съветското право е на първо място установяване в страната на власт на народа, а на второ място източници на правото са тези технически методи, с помощта на които в дадена страна и в даден период се създават, намират или уточняват юридическите норми. Ще разгледаме именно тези технически методи – ролятя на закона, на съдебната практика и др.фактори. 1. Закон /нормативен акт/ Очевидно и неоспоримо е, че законът, в широкия смисъл на тази дума, представлява основен източник на съветското право. Съгласно доктрината на марксизма-ленинизма, правото се разглежда като инстру-мент на държавната политика и трябва да служи за дълбоко преобра-зуване на обществото. Това и определя водещата роля на закона. 1.1. Концентрация на държавната власт 1.1.1. Принцип за единство на властите Марксистко-ленинската доктрина отрича принципа за разделяне на властите. При западните демокрации е характерна независимостта на съдебната власт от законодателната. В Съветския съюз няма подобна практика. Според чл.30 от Консти-туцията от 1936 г., цялата власт в СССР е концентрирана в ръцете на Върховния съвет, аналогично е положението във всяка от съюзните републики. Съдиите също са подчинени на закона. Законодателната власт се осъществява изключително от Върховния съвет на СССР и съответно на съюзните републики. 1.1.2. Прилагане на принципа Когато стане въпрос за прилагане на този принцип, възникват трудности. За да бъдат разрешени, била използвана практиката на постоянно делегирана функция на Върховния Съвет за периода между неговите сесии на неговия орган – Президиума. Така Съветът на министрите приема постановления и решения на основание и за изпълнение на действащите закони, като те в последствие биват утвър-дени. Самите Върховни съвети приемат само закони от първостепенна важност. Проектите, подготвени от правителството, а често и по иници-атива на комунистическата партия, се одобряват от представители на народа. Сред законите, приемани от Върховните съвети, може да се спомене преди всичко Конституцията, а също и кодексите. 1.1.3.Общосъюзни и републикански закони Конституцията от 1936 г. предвиждала издаване на общосъюзни кодекси за ред отрасли на правото: наказателно, гражданско и др. Практически за изпълнение на това предписание бил създаден още един общосъюзен Закон за съдоустройството през 1938 г. Работата по подготовка на общосъюзни кодекси не излязла от стадия на пред-варителни проекти, които не били публикувани. През 1953 г. започнало отдръпване от прекомерната централизация. В 1957 г. в Конституцията били внесени изменения, които предвиждали от общосъюзните кодекси само Кодекс на търговското мореплаване и Въздушен кодекс. В другите области всяка република само издавала свои кодекси в съответствие със Основите на законодателството. 1.1.4. Основи на законодателството и нови кодекси През 1958 г. били приети Основи на законодателството в областта на съдоустройството, наказателния процес и наказателното право, а през 1961 г. – Основи на гражданското законодателство и Основи на гражданското съдопроизводство. В стадий на подготовка били Основи на законодателството на семейството и на труда. На база на тези приети Основи на законодателството, в съюзните републики започнала активно да се провежда кодификация. Нормите, съдържащи се в Основи на законодателството, напълно се възпроизвеждали в кодексите, с незначителни модификации и детай-лизиране. Установила се практика, когато проект за кодекс в една съюзна република бъде подготвен да се съобщава и на останалите републики. 1.1.5. Укази на Президиума Към приемане на закони от Върховните съвети се прибягвало само когато трябва да се придаде особена значимост. Практически, преди всичко се използвала формата указ, издаван от Президиума на Върховния съвет. Върховният съвет се ограничавал с това, на своята поредна сесия, без обсъждане да утвърждава всички укази, приети в интервала между предишната и тази сесия. Законите и указите – това е основата на съветския правов ред. Приемани на основата и в изпълнение на законите на Съветите на министрите, актовете по своята природа и форма са твърде различни. Сред тях има постановления и решения на Съвета на министрите, понякога подписвани даже от Централния комитет на партията; общи условия и правила за превози; примерни устави на тръстове или предприятия; инструкции, адресирани за управление на различни групи предприятия и др. 1.2. Обобществяване на икономиката 1.2.1. Ролята на управлението в съветската икономика Вследствие на обобществяване на средствата за производство и властния държавен режим, управлението в сферата на социалистичес-ките страни трябва да изпълнява такива задачи, които превъзхождат управленските задачи в западните страни. Различията са не само количествени, но и качествени. В демокрациите от либерален тип, може да се види множество от различни регламенти, декрети и постановления, приети от Парламента. Заедно с това има обширен сектор за частно предприемачество. Свободата на управителите на предприятия, принципът на свобода на договорите се явяват правило. Това позволява да се говори за либе-рална демокрация. В Съветския съюз, който се явява социалистическа демокрация, положението е различно. Целта на предприятията е друга – изпълнение на плана за развитие на народното стопанство. Те са длъжни да правят това, което е определено от плана и не могат да излизат от рамките на на този статут. Именно управлението трябва да се заеме с осъщест-вяване на голяма част от икономическите задачи, които на запад се изпълняват с помощта на частната инициатива. Т.е. функциите на тази управленска дейност значително превъзхождат функциите на управле-ние в западните демокрации. 1.2.2. Норматевни, управленчески и ведомствени актове Същественото различие между нормативните актове и различни инструкции се състои в това, че първите съдържат норми, задължителни за всички, а вторите – само указания на управленски органи, те не създават правни норми. Държавните организации постъпват като субекти на правото, притежаващи автономия, но не са независими от министерствата и едва ли правят разлика между нормативни актове и адресирани до тях инструкции. Всички те са задължителни. 1.2.3. Административни актове и договори Основно договорите, сключени между държавни организации, се явяват предписания на народностопанския план. Тяхната роля се свежда до това да конкретизират даден план, към който те се явяват допълнение. Тези договори само външно приличат на договорите, характерни за либералните демокрации, които са сключени на принципа на свободната инициатива /марксистите ги наричат “анархически”/. 1.3. Тълкуване на съветските закони Съветското право се отличава с императивен характер и трябва да се тълкува само в строго съответствие с намеренията на авторите му. От съветските юристи и съдии се очаква тълкуване на правото в такъв смисъл, какъвто е имал предвид законодателя. Тълкуването на законите от съветските съдии, трябва да бъде, следователно, не граматическо, а логическо, отправено към подтекста, с отчитане на всички системи на действащото право и на основните принципи на държавната политика. Едновременно с това, трябва да се отчете и учението на марксизма-ленинизма и всички актове да се тълкуват в тази светлина, защото законите и другите актове се издават от законодатели, които се ръководят от това учение. Автентично тълкуване на закона. Характерна черта на съвет-ското право по отношение на тълкуването на закона е наличието на органи, предназначени за своеобразно, автентично тълкуване на закона и издаващи в тази връзка специални директиви, адресирани до орга-ните, които осъществяват правосъдие. Такива органи са Върховния съд на СССР и висшето звено на държавния арбитраж. Ролята на Върховният съд се състои повече в изработка на такива директиви, отколкото в проверка на решения по конкретни дела. Това се отнася и за висшето звено на държавния арбитраж, който издава директиви, свързани с арбитражната практика. 2. Съдебна практика Всеки съветски юрист би отговорил, че ролята на съдебната практика е значителна, но тя не се явява източник на правото. За да се разбере ролята на съдебната практика е необходимо да се знае организацията на съветските съдилища. 2.1. Организация на съдилищата Система на съдилищата. В СССР има различни съдебни инстанции: Върховен съд на СССР, Върховни съдилища на съюзните републики, местни и областни съдилища, специализирани съдилища и народни съдилища. Ако оставим настрана специализираните съдилища, можем да кажем че системата се състои от четири степени – народните съдилища са в основата, после през областните и Върховните съди-лища на съюзните републики до най-висшия, Върховния съд на СССР. Съдилищата не са профилирани на трудови, търговски, администра-тивни, семейни и пр., а са универсални. Гражданските и наказателните дела в зависимост от характера им са отнесени от закона към компетенцията на първата /народните съдилища/ или втората /областните съдилища/ инстанция. В качеството на първа инстанция, областният съд разглежда дела, при които стойността на иска превишава 100 рубли. Касационното обжалване е възможно само в една инстанция – по-горната за всеки един от съдилищата /напр.решенията на народните съдилища подлежат на касационна проверка от областните и т.н./. След 1954 г. станало въз-можно обжалване в рамките на самата инстанция от Президиума на съответния съд. Съществени различия с романо-германската правна система се проявяват, когато се разглежда първо – как се създава съветският съд и в какъв състав действа, и второ – системата на обжалване на съдебните решения.
* Система на избиране на съдиите. Съдиите на народните съдилища се избират по пъта на всеобщи и преки избори, а на другите съдилища – от съответните Съвети. Всички са избрани за срок от 5 години, но могат да бъдат отзовани. Не е необходимо да се пояснява, че при избора оказва влияние доминиращата роля на комунистическата партия. Никакви условия за образование и стаж не ограничават свободата на избор на избирателите. * Принцип на колегиалност. Това е важен принцип при осъщест-вяване на правосъдието. При разглеждане на делата винаги участват няколко съдии, било то низша или висша инстанция. * Народни заседатели. Това са граждани, които в съответствие с по-рано направен списък, се призовават в съда за разглеждане и решение по делата. Те се избират за срок от две години. Както наказа-телните, така и гражданските дела по първа инстанция винаги се разглеждат от съдия с участието на народни заседатели. В народния съд те са двама, а в останалите – числото е различно, но такова, че те съставляват болшинство. Освен това, те са напълно равноправни със съдията и подпомагат съда със специални технически познания. Институтът на народните заседатели в основата си е свързан с марксисткото положение за отмиране на правото в комунистическото общество. Идеалът, към който се стреми това общество, е да няма нито право, нито съдилища и индивидуалното поведение да се контролира само чрез обществено въздействие. * Специализирани съдилища. През 1957 г. всички специализирани съдилища, с изключение на военните трибунали били закрити. Военните трибунали са специализирани съдилища, които се ръководят от наказа-телния и наказателно-процесуалния кодекс на съответната съюзна република. Компетенцията им е наказателни престъпления на военно-служещи и накои престъпления, засягащи държавната безопасност /шпионаж, измяна/. Както и всички други съдилища, така и военните подлежат на контрол от Върховния съд на СССР, в който съществува и военна колегия. Ако не се счита държавния арбитраж, който играе особена роля, може да се каже, че няма нищо, което да прилича на административните съдилища. В Съветския съюз не съществува съдебен ред за отмяна на незаконните административни актове.
* Касация. Съветското право познава два вида обжалване – касационно и надзорно. Право на касационна жалба имат страните, участващи в процеса. Те могат в установени от закона срокове да обжалват всяко съдебно решение, взето на първа инстанция, но само на първа инстанция. * Надзор. Това е такъв начин на обжалване на съдебно решение, който е предоставен не на самите участници в процеса, а на определени длъжностни лица, упълномощени да осъществяват контрол с такива методи, с каквито се осъществява правосъдието. Прокуратурата, пред-седателите на областните и на върховните съдилища, по собствена инициатива или по молба на заинтересовани лица, осъществяват контрол на решенията, издадени в сферата на тяхната компетенция. Ако преценят, че е нужно, могат да върнат тези решения за преразглеждане в по-висока инстанция. За да се обезпечи най-правилно решение на делата, възможно-стите за преразглеждане в реда на надзора са много широки. Съществуват не само 4 инстанции, а в рамките на тези инстанции е възможно двойно разглеждане на делото, като например разглеждане от Президиума на Върховния съд на някоя република на съдебно решение, внесено от една от колегиите на този съд. * Роля на Върховния съд на СССР. През 1957 г. била ограничена възможността за надзорно разглеждане в частта, касаеща Върховния съд на СССР. Това било свързано с тенденцията за децентрализация, характерна за този период. До реформата този съд се състоял от председател и 78 членове, а след това – от председател, заместниците му и 13 членови, към които се присъединяват представители на Върхов-ните съдилища на съюзните републики, когато се разглеждат техни съдебни решения.
* Първи вид арбитраж. На пръв поглед, системата на арбитража прилича на системата на административната юстиция, съществуваща във Франция паралелно със съдебната система. Но това сравнение е лъжливо, тъй като арбитражът има различни функции и основания за съществуване от административната юстиция. Органите на съветския арбитраж са задължени да използват изключително нормите, съставящи гражданското право и е в тяхна компетенция да внасят само спорове между различни публични, държавни организации, които осъществяват оперативното управление на голяма част от съветската икономика. Към арбитраж може да се обръщат само в случаите, когато не са правени опити за разрешаване на спора чрез преки преговори. Републиканският арбитраж разглежда спорове, цената на които превишава 500 хил.рубли или съответно 5 хиляди рубли. Ведомствен арбитраж. Организацията му е сложна, тя се определя от различни министерства и ведомства и може да се изучи само от тези, които имат достъп до вътрешната документация на тези учреждения. Състав на арбитража. Всяко звено на арбитражната система се състои от определено число арбитри /лица с техническа квалификация или юристи/. Председателят на арбитража определя кой от арбитрите ще разглежда постъпващото дело. Арбитрите не се избират, а на-значават. Обжалване. Решенията, внесени в арбитража, бил той държавен или ведомствен, като правило не подлежат на обжалване. Единствено органите, при които се намира арбитража, могат да анулират реше-нието, а председателят може да преустанови изпълнението на реше-нията и да предаде делото за ново решение. Активността на арбитража е значителна. * Договорен и външнотърговски арбитраж. Договорният арбитраж се явява задължителен, страните в спора са длъжни да го предадат в арбитража по силата на закона, въпреки че на практика разглеждането на делата в арбитража се стреми да завърши със съгласие на страните. Друг вид арбитраж представлява резултат от доброволно съгласие на страните да предадат спора на разглеждане от арбитраж. В Съветския съюз не гледат с добро око на този тип арбитраж, защото обръщането към него може да се изтълкува като изразяване на недоверие към съветската съдебна система. Без да играе значителна роля в отношенията между гражданите, договорният арбитраж е на първо място в сферата на външната търговия. Задграничните бизнесмени не са склонни да се обръщат към съветската система на юрисдикция, както и съветските юристи не са склонни да се подчиняват на разпорежданията на задгранични държавни съдебни системи. По силата на тези причини, в Съветския съюз се създало много благоприятно отношение към арбитража. Той подписал Нюйоркската конвенция /през 1958 г./ и Европейската арбитражна конвенция /през 1961 г./. Естествено, всички държави предпочитат арбитражът да се проведе на негова територия и от негови учреждения. Такова учреждение е Външнотърговската арбитражна комисия при Търговската палата на СССР. Решенията не подлежат на обжалване. * Обръщане към обществените организации. Правосъдието в съдилищата се осъществява в съответствие с правото и от името на Съветската държава. Обаче държавата и правото трябва да “изчезнат” при бъдещия строй-комунизма. Тогава конфликтите няма да изчезнат напълно, но “няма да имат антагонистичен характер”, който прави необходимо използването за тяхното разрешаване на правото и принуждението. В социалистическото общество се правят опити за използване на такива социални форми. Например, в колхозите целият ред от въпроси се разрешава от общото събрание на колхозниците и не стига до съд. В областта на трудовите отношения подобна роля играят профсъюзите. Във всяко предприятие има комисия по разглеждане на трудовите спорове, която се състои от равен брой представители на администра-цията и на профсъюза. Съществува и съд, който няма никакъв паралел в западните демо-крации. Това е другарският съд. Той има задача да разглежда някои незначителни антиобществени нарушения, които не се нуждаят от намеса на съда. Също така и общото събрание на гражданите разглеж-да поведението на тези, които водят “паразитен начин на живот”. За съжаление тези нови институции – другарски съд и общо събрание на гражданите, трудно могат да се съвместят с принципите на законността. 2.3. Роля на съдебната практика. 2.3.1. Съветската концепция Очевидно е, че в условията, където правото е тясно свързано с държавната политика, за съдебната власт е невъзможно да влиза в ролята на създател на норми на правото и тя може да осъществява само тълкуване на правото. Тази позиция се подкрепя и от отсъствие в страната на съдебна каста, която би претендирала за независимост от държавната власт. Такава каста никога не е имало в Русия, където до 1864 г. на съдиите се гледало като на прости чиновници, след това съдийският корпус почувствал необходимост от автономия, но до 1917 г. не била постигната такава. 2.3.2. Върховенство на закона Трудно би било да се намери в СССР нещо подобно на контрол за конституционността на закона. Правото на такъв контрол не е предо-ставено на съда. То не може да се осъществява и от прокуратурата, функцията на която се свежда до надзор само за съблюдаване на закона. Единственото правило за относителен контрол за конституцион-ността на закона е Конституцията. Задачата на съдилищата е използване на законите, указите, постановленията, разпорежданията, инструкциите, издадени в изпълне-ние на действащите закони. Това е тълкуване на законите във връзка с тяхното използване. Съдилищата не са призвани нито да създават право, нито да го развиват, приспособявайки се към обстоятелствата. 2.3.3. Действително значение на съдебната практика В действителност ролята на юриспруденцията е голяма, но за да се разбере творческата и политическата й роля е необходимо да се изходи от условията в Съветския съюз. Изискванията за дисциплина и загриженост за законността, характерни за СССР, не позволяват създаването и развитието на правото да се превръщат в анархистични форми по инициатива на съда. Върховният съд на СССР и главният арбитър не се ограничават с проверки на конкретни дела, решени от по-низшестоящи инстанции. Те създават корективи и инструкции, използвайки съдебната практика, които имат за цел да направляват органите на съда и прокуратурата в тяхната практика по използване на законите. Издавайки на основата на обобщения на решения и присъди, директиви и инструкции по използ-ването на правото, съдебната власт, несъмнено спомага за развитието на съветското право. 3. Обичаи и правила на социалистическия съвместен живот 3.1. Обичаи В съветското право обичаите имат ограничена роля. Пълната промяна на обществото и даже на самите хора е свързана с револю-ционен поврат, несъвместим с обичаите на миналото. Обичаите се съхраняват в СССР само толкова, колкото е необходимо или полезно за тълкуване и приемане на закона /consuetudo secundum legem/. 3.2. Правила на социалистическия съвместен живот Идеалът на марксизма-ленинизма е да се създаде такова общество, където няма да има право и отношенията между хората няма да се определят от норми, тогава обичаите биха се оказали на първи план. Правилата на социалистическия съвместен живот се явяват основа, с помощта на която гражданинът може още днес доброволно да участва в управлението на страната, включвайки се, например, в дейността по охрана на обществения ред или други обществени служби. Тези форми на дейност изпреварват това, което би трябвало да стане пълна реалност в бъдещото комунистическо общество. 4. Правна доктрина Когато се говори за доктрината и нейната роля в съветското право, то се има предвид не само юридически работи, публикувани в страната, а и документи, които авторитетно формулират марксистко-ленинската доктрина. Правото в СССР се разглежда като реализация на тази док-трина: тя служи за основа на държавната политика. Самата юридическа доктрина също притежава специфични черти в Съветския съюз. Има съществени различия между авторите, преподаващи във висшите учебни заведения и тези, които се занимават с изследова-телска работа. Задачите на преподаващите право не са да се явяват негови критици, те трябва само да облекчат неговото разбиране чрез разяснение волята на законодателя. Те трябва, подобно на съдии, да се стремят да помогнат на успешното осъществяване на държавната политика. Работите, подготвени от тези автори, не се отличават с ориги-налност. Друга е задачата на тези, които се занимават с научно-изсле-дователска дейност. Те не преподават във висши учебни заведения, не са професори, а научни сътрудници в общосъюзни или републикански институти. В основата на организацията на работата на тези институти лежи планът, който се съставя в значителна степен по предложения на секторите и техните сътрудници. Работите, подготвени от научните сътрудници, се публикуват, широко се обсъждат в секторите или от по-високи научни инстанции. Институтите разполагат с превъзходни библиотеки и други спомагателни средства за научна работа. V. СТРУКТУРА НА СЪВЕТСКОТО ПРАВО Съветското право е възприело от старото руско право такава концепция за правната норма, която е близка до романо-германската правна система. Що се касае за категориите и правните институти, то тук не признават оригиналността на съветското право. По външен вид в нея са съхранени категориите и правните институти на романо-германската правна система, но по своето същество те са коренно обновени. Т.е. съхранени са старите наименования, но в повечето случаи те имат различна природа. 1. Система на обективното право Формално сходство със западното право Системата на съветското право по външен вид остава такава, каквато е и на романо-германската правна система. Съществуват, наистина, определени разлики: семейното право се е отделило от гражданското, изчезнало е търговското право, появило се е селско-стопанско право. Обаче, различия и варианти има и в правните системи на различни страни, влизащи в романо-германската правна система. Такива различия, сами по себе си не са достатъчно основание за отделянето на този вид право в отделно семейство. В действителност, по силата на различния икономически строй, съвършено различни проблеми встъпват като обекти на гражданското право, конститу-ционното, административното и наказателното право. Правото е разделено на отрасли със същите наименования, но с това аналогията приключва. Във социалистическата държава се гледа на проблемите под нов ъгъл – неиндивидуалистичен. Признава се делението на позитивното право на правни отрасли и правни институти.
В не по-малка степен тук е обновено и наказателното право. Под нов ъгъл на зрение се виждат предмета на конституционното право, трудовото, авторското и патентното право. 3. Институти на съветското право 3.1. Собственост 3.1.1. Несоциалистическа и социалистическа концепция за собствеността Главно понятие в съветското право се явява собствеността, като това понятие има съвършено нов смисъл. Именно по отношение на режима на собственост, марксизмът изисква пълно изменение на представите, революция във всички отрасли на правото и даже на съзнанието на хората. За него институтът собственост е съвкупност от норми, които определят не толкова реда на присвояване на материални блага, а също и реда на управление на имуществото и отнасящите се към него юридически действия. Разделянето на имуществото на движимо и недвижимо е основно за романо-германската правна система, но за съветските юристи, такъв основен характер носи произтичащото от марксистката доктрина деление на оръдия на производство и предмети за потребление. На единството на режима на собственост в страните от романските системи, съветското право противопоставя три различни режима на собственост – лична, кооперативна и социалистическа собственост
Отличителна черта на този вид собственост е свързана със забраната тя да се използва за лесна печалба, явява се ограничаване на броя на имуществата, които могат да се обект на лична собственост. 3.1.3. Кооперативна собственост Пример за кооперативна собственост се явява колхозната собст-веност. Земята, както е известно, в СССР е национализирана, тя не принадлежи на колхозите, които имат над нея само право на безсрочно ползване, което е свързано с редица задължения. Колхозът е задължен да обработва или използва по определен начин предоставената му земя. Може да му бъде възложено да свърши определена държавна доставка. Организацията на колхоза и редът на управлението му трябва да съответстват на нормите на колхозната право. Такава собственост е почти невъзможно да се сравни с кооперативната собственост в западните страни. 3.1.4. Социалистическа собственост Това е още по-своеобразна форма на собственост. Тя обхваща две категории имущества, чиито режим е много различен един от друг. Това са основните средства и оборотните средства или по-конкретно – земята, сградите, съоръженията, машините от една страна и готовата продукция от друга страна. Първите са предназначени за постоянно използване, а вторите са специално предназначени за отчуждаване. Субект на правото на социалистическата собственост се явява държа-вата, а още по-точно народът. Основните средства безвъзмездно се предават от държавата на такива предприятия, намиращи се в своеобразна концесия, чийто срок може винаги едностранно да бъде променен от държавата. Във връзка с това, предприятията нямат никакви права, които да могат да противопоставят на държавата. Оборотните средства, напротив, се явяват продукт на труда на тези, които работят в предприятието. Те са предназначени за отчуждаване и затова за тях е установен съвсем друг режим на работа. Въпреки че терминът “собственост” е съхранен, социалистическата собственост има много малко общо със собствеността във западните страни, даже ако става дума за съществуващата при тях държавна собственост. 3.2. Договори 3.2.1. Функция на договорите; стопански договори Определенията за договор в съветското право е същото, каквото е прието в романо-германската правна система, но функциите, които изпълнява договора, са много по-различни. Особено добре това личи при разглеждане на стопанските договори, които обхващат обобщест-вения сектор на съветската икономика. Държавните предприятия, които произвеждан цялата индустри-ална продукция на СССР, се ръководят на принципа на планирането. Те съществуват само и изключително за това да изпълнят плана за раз-витие на народното стопанство, приет от Върховния съвет на СССР. Те са длъжни да осъществяват всичко, което е необходимо за реализация на плана и обратно, да не правят нищо, което не е в съответствие с плана. 3.2.2. Социалистическо планиране Строгото планиране при социализма няма нищо общо с гъвкавото планиране при несоциалистическите страни, при които за да се постиг-нат целите, които правителството счета за желателни, трябва да се направи изгодно за частните фирми участието в плана. Освен това участието в плана на тези частни фирми, не ги задължава точно как да действат и каква продукция да произведат. В СССР всички средства за производство са общонародна собственост, а промишлените и търгов-ските предприятия са държавни. Издават се актове за управление, които в конкретна форма указват на всяко държавно предприятие какви задачи се възлагат при изпълнението на неговия план. 3.2.3. Планируеми и непланируеми договори Задачите, които трябва да изпълни предприятието още преди сключването на договора, се определят от плановия акт за управление. Този акт се явява някакъв вид основание /cause/ за последващото сключване на договора. Ролята на договора е в тясна връзка с акта за управление и се изменя в зависимост от характера и съдържанието на този акт. Плановите актове за управление определят каква да е продук-цията, на каква цена, в какъв срок и между какви предприятия трябва да се сключи договор. Подписването на договор, предопределен по план означава, че страните потвърждават, че считат обстоятелствата за напълно изпълними и поемат ангажимент за изпълнението на този договор, който възпроизвежда плановия акт за управление. Само в случаите, когато договорът се ограничава “от горе”, се явяват изключения. В тази връзка се различават два вида договори – планируеми и извънпланови.
Договорът в СССР съществува само за да обезпечи изпълнението на плана и се проявява като негов инструмент. Ако предприятия откажат да сключат договор при тези условия, които са им определени от плановия акт, то арбитражът ще ги задължи да го направят. Органите на арбитража се занимават с особено разбирателство по преддоговорни спорове. 3.2.6. Изпълнение на договора Съветското законодателство по въпросите за изпълнението на договори и последствия от неизпълнението им се различава от запад-ното, където при неизпълнение съответната страна е длъжна да изплати щетата. От гледна точка на съветското право, това не може да удовлетвори социалистическото предприятие, защото неговата цел не е да получи доход. Основната цел е изпълнението на плана, което зависи от реалното изпълнение на договора. Затова мерките са необичайно строги. Всяко неизпълнение на плана е съпроводено със сурови санкции, които би трябвало да са упоменати в договора. Страната в договора не може да освободи своя контрагент от изпълнението, защото това би било съглашателство в ущърб на трети лица. В СССР изпълнението на договорите, като съставна част на изпълнението на плана, е област от публичен порядък. Съществени различия отделят договорите в СССР от тези, срещащи се в несоциалистически страни. Това е свързано с колективизацията на средствата за производство, наличието на особености на съветския план, отсъствието на взаимноизключващи се интереси между догова-рящите се страни. Трябва откровено да се признае пълната оригинал-ност на съветското право в разглежданата област. 4. Структурно деление на позитивното право В СССР се признава структурното деление на позитивното право на материално и процесуално и на вътрешно и международно. Оригиналността на съветското право се изразява в това, че съветската доктрина се е отказала от основното деление на правото, прието в романо-германската правна система. Става въпрос за делението на публично и частно право. Още при римското право в качеството на сърцевина на правото винаги се е разглеждало частното право. Марксистката доктрина в това отношение е избрала противо-положна позиция. Те не признават нищо частно, а всичко в областта на стопанството е публично-правно, съответно частното право се намира в строга зависимост от публичното право, което юридически оформя икономическия строй. Освен това, за марксистката теория няма правни норми или правила, отговарящи на нуждите от справедливост или породени от морала, които хората да следват спонтанно в своите взаимоотношения. Правото, това не е нищо повече от аспект на политиката, инструмент в ръцете на господстващата класа, в тази концепция не остава място за частното право, което би претендирало за независимост от политически обстоятелства. VІ. Заключение В настояще време, в резултат на промените в бившия СССР и останалите европейски социалистически страни, социалистическото право практически престана да съществува, с изключение на няколко страни /Китай, КНДР, Виетнам и Куба/. Това в крайна сметка доказа, че когато държавата постави себе си по-високо от правото, когато правото се явява “инструмент в ръцете на господстващата класа или партия”, такава държава обрича себе си на гибел. Сега е време, когато правните системи на страните по света се сближават, придобиват все по-общи черти. Бързо расте ролята на международното икономическо търговско право и естествено, това не може да не повлияе на самите държави. Така в страните, принадлежащи към романо-германската правна система, все повече използват съдеб-ния прецедент, а в страните с англосаксонска правна система се наб-людава тенденция към кодификация и увеличаване ролята на закона. VІІ. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА DAVID Ren?. Les grands syst?mes de droit contemporains. Dalloz, P.1966 ДЕНКОВ Георги. legaltheory.org ГАНЕВ Стоян. Държавно право на социалистическите страни. Част І – Конституции и конституционни активе. СУ “Св. Климент Охридски”, С. 1986г. Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 376.3 Kb. Сподели с приятели:
|