Социализмът като общество на мрежите
ДН: - Еми, те са от другата страна на тезгяха
Изтегляне 38.81 Kb.
|
| ДН: - Еми, те са от другата страна на тезгяха.
НН: - Еми, да. Тва е, тва е, чи съ имаха зъ нещу мноу голяму пък фактически не е така, ама. После га съ наложи, кът иди той на другъди, на другия – нескъ на магазина, утри шъ иди на банкъта. На банкъта е друг – тогава почва да съ моли пъ той. Оня другия пък е нящо пó, по-гори. Всеки си мисли, чи: „Са в момента, давай! Са ми съ е падналу, мачкай!“. Утри него моа мачкат. За информанта първата характеристика на продавача е неговото високо и съдейки по думите ѝ, незаслужено високо самочувствие. Изказът е натоварен с отрицателни смисли. Освен това се говори и за пренебрежението, с което продавачите се отнасят към своите клиенти, които биват поставени от тях в по-ниската позиция в тези йерархични отношения. На практика респондента изказва това си мнение многократно използвайки различни изрази, изразяващи едно и също и внушаващи несъгласие и неодобрение. Позицията зад тезгяха се превръща в символ на социален статус. Но този статус също не е универсален, защото в един момент в хода на социалните взаимоотношения фигурата на магазинера също се оказва от другата страна на разделителната линия въплътена в тезгяха. Това, съдейки от думите на Н.Н. променя ролята му от предлагащ/преразпределящ на търсещ и го поставя в незавидното положение на неговите обичайни клиенти. В този случай социалният статус на продавача не е достатъчно висок, за да го постави в позицията на властимащ. Говорейки за социалните статуси и тяхната размяна на нивото на вторите мрежи, Райчев обособява две подгрупи – потенциални и актуални статуси (Райчев 1985:24). Примерна ситуация за размяна на статус срещу статус е сдобиването с гражданство срещу уреждането на детето на ответната страна в дарообмена в елитно училище. За да е възможен такъв тип обмяна е задължително статусите да са част от социалната организация. Не бива да се пренебрегва факта, че има вещи, носители на статуси (като притежанието на скъпа вносна кола), а някои статуси са закодирани във самите вещи (лични документи, дипломи и т.н). Това насочва вниманието към социалната форма на втората мрежа. Вторите мрежи не се реализират на нивото на официалния дискурс, а на друго скрито ниво, което го дублира. Казаното означава, че участниците във втората мрежа са в двойствени ролеви отношения19 – легитимно и дублиращо го, като двете „лежат в различни сфери на общественото възпроизводство” ( Райчев 1985:26). Такива двойни ролеви отношения са налични в споменатата по-горе ситуация на втори пазар, при който се наблюдават отношения между купувач–продавач на официално ниво, а на дублиращото – между роднини например. Именно заради дублиращата, „паразитираща” същност на вторите мрежи е необходимо статусите да бъдат легитимни в обществеността. Те действат под повърхността на зададената от идеологията борба за „голямата правда”, те са израз на стремежа към „малката правда”. Втората мрежа се простира не само по хоризонталата на гражданското общество, но и по вертикалата обхващайки, както ежедневните общочовешки взаимоотношения, така и висшите властови структури. По този начин се оказва, че цялото социалистическо общество действително сработва на това дублиращо и надграждащо официалните ролеви отношения ниво. „Нито един човек не може да мисли себе си като елемент от обществото и да функционира в това си качество, ако не участва в непрекъснатия обмен на вещи и статуси (Райчев 2003:7). Такъв тип отношения не са само въпрос на кодификация, необходимо е доверие между субектите. Между тях, както и в основното легитимно поле се установява йерархия. Поддържането на актуалните и потенциалните връзки изисква вложението на изключително много време и енергия. За разлика от публичните пазарни отношения на покупко-продажба, които се изчерпват с бързата и еднократна обмяна на стока срещу паричен капитал, отношенията вплетени във вторите мрежи са много по обвързващи и дълготрайни. Райчев не без причина отбелязва, че генезисът на втората мрежа в България (а, и в случая описан от Иво Можни) започва от „семейно-родово-землячески към професионално-образователно-приятелски отношения” (Райчев 2003:8). С течение на времето и системата на вторите мрежи става твърде утежнена и неефективна и започва да се усеща нуждата от промяна (най-вече за една специфична част от обществения елит). Иво Можни обяснява Нежната революция с тази необходима промяна, описвайки я като революция преди революцията. Класата (в едно уж безкласово общество), която инициира тази трансформация Можни нарича „естеблишмент” (а Райчев идентифицира като „номенклатурата и интелигенцията”) . Не малките и бесни семейства, а големите семейни кланове и техните наследници са неудовлетворени от ефективността на вторите мрежи. Това се дължи на факта, че огромният социален капитал, които те са натрупали през годините не може да бъде наследяван. За да бъде използваем този капитал трябва да бъде конвертиран в такъв, който е универсален – т.е. във финансов, но при тогавашното състояние на социалистическата икономика парите са също толкова безполезни. Именно поради това са извършени необходимите реформи, които да върнат капиталовите мотивации на собствениците. Така вторите мрежи също преминават през нов етап, те мутират.20 Този процес започва през периода на Перестройката и продължава в пост-социалистическите общества. Основните облагодетелствани от случилото се са наследниците на „първенците”, новите собственици, които са и новите капиталисти. След разпадането на Социализма вторите мрежи започват да дегенерират. Поради наличието на пазарна икономика, на която парите наистина работят вертикалният аспект на преразпределение бива заличен. Полето за обмяна на вещи се стеснява все повече, остава само възможността за размяна на статус срещу статус. Тъй като вертикалните мрежи вече не са релевантни, обменът се фрагментира т.е. всяка социална група си взаимодейства в рамките на вторите мрежи само с равни на нея по статут. Обмяната на вещи остава на по-ниското ниво, докато тази на статуси – на по-високото. От казаното до тук следва да се заключи, че макар социалистическото общество да не е единственото, в което функционират мрежи, то с пълно право може да се назове общество на мрежите. В условията на една бутафорна държавна структура те са единствената алтернатива, чрез която гражданско общество може да съществува. Това се дължи на възпроизвеждащият се хроничен дефицит в сферата на икономиката и на политическата власт. Този дефицит отключва и поддържа необходимостта от вторите мрежи, които дублират, както функциите на икономическия пазар, така и социалните роли на индивидите. В тези системи се извършва не производство, а преразпределение на капитали. Във връзка с този феномен няколко пъти бе спомената и фигурата на продавача, който заема ръководеща позиция в тези процеси. Въпреки, че за България и останалите бивши социалистически страни това е един сладко-горчив епизод от историята, навяващ носталгия у едни или пък неприязън у други, вторите мрежи съвсем не са престанали да съществуват. Да, наистина съвременното общество не прибягва толкова често към тях в своето ежедневие и не разчита на тях за всекидневното си съществуване, както по времето на Социализма. Според мен тази практика продължава да живее в хабитусите на хората латентна и чакаща подходящите условия, в които да се активизира. Това не е учудващо, защото вглеждайки се с настоящето става видимо, че подходящи условия за осъществяването на такъв тип неформални взаимоотношения все още съществуват и те съвсем не са рядкост. Изтегляне 38.81 Kb. Сподели с приятели:
|