Социализмът като общество на мрежите
Изтегляне 38.81 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ДН: - А противяха ли се или саму… скриту
- ДН: - А, кви ви бяха отнушенията, примерну със продавачите или, който там сте чакали да ви обслужи
| ДН: - А примерну, а има… имаше ли нещу кату отстъпване на хора със някъв по-голям статус? Да видиш шефа ти – шъ му дадеш ли мястоту си [въздишка] или всички бяхте равни?
НН: - А, ми… виж са, те обикновену магазинерити къде са биле продавачите аку видат някуй шеф, койту е на тва: „Отстъпети, този шъ влези, чи зъ тва има нужда, ут унова. Той за малку.“. И за малку, за малку – купи си квоту му тряа и стани и си излези, другити си чакат след негу. ДН: - А противяха ли се или саму… скриту? НН: - Ми, противиш съ. Противиш съ, приказват. Приказват хоратъ ама… къту няма кой да тъ чуе. Той самия човек къту ни т… ни флиза в полужение, чи другити чакат преди негу от кога, той дойди и отива там отпред. Тук отново се появява образа на продавача като ключова фигура при преразпределението. Той разполага с властта да определи кой пръв да получи достъп до дефицитните стоки. От една страна той се вижда като намиращ се по-високо в йерархията между продавач и купувач, но и в подчинена позиция спрямо шефовете (индивиди с по-висок социален статус), стараещ се да обслужи техните интереси. Това, съдейки по думите на респондента, не се гледа с добро от останалите чакащи, които не са позицията на привилегировани. Магазинерът се превръща в основен съучастник на властимащите, възползващи се от социалния си статус, който е толкова виновен за неспазването на реда на опашката, колкото и самият прередил се. Доминиращото използване на сегашно време в разказа отново подсказва, че това не е еднократна случка, а често повтаряща се действителност, рутина въплътила се в хабитусите на актьорите. Повторението на фразите създава и допълнително усилва чувството, че съпротивата е безрезултатна. Гласът на обикновените хора е глас в пустиня. От отговорите на следващите въпроси тази асиметрия става още по-ясна: ДН: - А, кви ви бяха отнушенията, примерну със продавачите или, който там сте чакали да ви обслужи? НН: - Продавачити бяха многу горделиви. И ай, да ни кажа нахални, в смисъл такъв, ама изобщу бяха все едно, чи са нящу на поне 2-3 спъпала по-гори от тея, които чакат. Съ имаха, чи съ нещу специалну тий. Апа другити на опашката съ нящу по-прости от тях. Изтегляне 38.81 Kb. Сподели с приятели:
|