Дефиниране на понятието възраст

Според общоприетите критерии във всички общества и през всички времена възрастта на човека се определя от преживените от него години. Определената по този начин възраст на човека се нар. “хронологична възраст”. Тъй като индивидуалното остаряване показва големи различия за по-правилна оценка на стареенето е приет терминът биологична възраст. При нея се отчита времето, настъпилите старчески промени в тъканите и органите. Според някои автори съществува и т.нар психологично време, което дава представа за промените в психичната сфера с напредване на възрастта.Хронологичната възраст не винаги съвпада с биологичната и когато биологичната възраст изостава в сравнение с хронологичната говорим за забавено стареене. Тя създава необходимите шансове за преживяване на 90 и повече години, т.е. до достигане на истинско дълголетие. Ако биологичната възраст изпреварва хронологичната, настъпва преждевременно остаряване. За правилната преценка на остаряването е необходимо да се вземат под внимание хронологичната, биологичната и психологичната възраст, което означава оценка както на стареенето на отделните органи и системи, така и на психиката. Според определението на възрастовите граници дадено от международния симпозиум по възрастова физиология се различават следните възрастови периоди (етапи) на живота:

Старите хора представляват сериозно предизвикателство и възможност за социална работа. Като клиентска група те са се придвижили от обект на второстепенна грижа до такава, която е с основно значение за професията. Комбинацията от фактори, свързани с демография, социални нагласи и законови промени, е допринесла за това развитие. Застаряването на населението отразява конгергенцията на два основни фактора: първият, тенденцията към спадане на раждаемостта, така че относителният дял на старите хора спрямо този на децата непрекъснато нарства; вторият, повишаването на продължителността на живота. Нарастването и численността на хората на възраст 75 и повече години има важни последствия за практиката на социалната работа. Погледнато от позитивна страна, това е група, в която значителна част от хората са без сериозни здравни и социални проблеми, дори между тези на възраст 85 и повече около една трета от мъжете и жените нямат хронични заболявания или инвалидност. От друга страна, сблъсъкът, с лошото здраве се превръща в значителен проблем за много от старите хора. От гледна точка на социалните отношения загубата на близки приятели и връзки е изключително потресаващо събитие в залеза на живота (особено за жените). За разлика от предишните поколения смъртността все повече се измества към естествения край на жизнения цикъл. Несъмнено, също така, хората стигат до смъртта, когато техните жизнени сили и доходи вече намаляват. Социалната работа със стари хора при тези обстоятелства често е неотделима от помощта при тежка загуба и съдействието на хората в процеса на възстановяване на техния живот и социални връзки. От друга гледна точка особен итерес представлява намалената способност на възрастния човек да се приспособява към новите условия на жизнената среда и социалната обстановка. Адаптацията към средата е свързана с редица социални и психологични фактори: икономически и финансови затруднения, социална изолация, промени в семейната среда и жилищната обстановка, заболявания и др. Особено тежка е дезаптацията при прекъсване на трудовата активност и заетост.