Социални предпоставки за формирането на европейска идентичност
Таблица 7. Отношение към ролята на ЕС по страни
Изтегляне 425.01 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Страна Отношение към ЕС* Общо
- Заплаха за националната идентичност 2 3
- Защита на националната идентичност
Таблица 7. Отношение към ролята на ЕС по страни %
* Данните съдържат 6735 (17.3%) валидни отговора и 32246 (82.7%) липсващи (невалидни, невключени) случаи от общо 38981 респондента в цялата четвърта вълна на изследването „Европейските зенности”. Данните в Таблица 7 показват, че отношението към ЕС е по-скоро позитивно и мнозинството от населението в изследваните страни смята, че Европейският съюз не е заплаха за националната идентичност, а по-скоро я защитава. В частност, единствено с изключение на Литва, крайната позиция спрямо ЕС като средство за размиване и унищожаване на националната идентичност се споделя от по-малко от 10% от интервюираните. Италия, следвана от Чехия, е в най-голяма степен положително настроена към ЕС. Регресионният анализ на влиянието на социално-икономическите фактори върху отношението към ЕС доказва, че образованието, социалният статус и професията са статистически значими за мнението на респондентите. Този факт подкрепя тезата, че по-големите социални ресурси на респондентите съдействуват за формирането на тяхната европейска идентичност и в крайна сметка за развитието на единна Европа. Заключение Личностната идентичност е многопластово явление, при което чувствата за принадлежност към различни социални общности се наслагват и взаимодействат по начини, които е трудно да бъдат измерени в пълнота с помощта на количествени данни от анкетни допитвания. Затова е нужна информация от повече, включително качествени, методи на емпирични изследвания. Това, което изследването „Европейските ценности” ни позволява да направим, е да анализираме влиянието на някои от множеството фактори, които оказват влияние върху формирането на европейска идентичност. В тази глава ние не сме се опитвали да обясним идентифицирането с Европа като детерминирано единствено от социо-структурни фактори. Това, което твърдим на базата на нашия анализ, е че социалната структура (такива важни компоненти на социалния статус като образователно равнище, заетост и професия, доход и възраст, субективна класова принадлежност) играе значима роля в осъзнаването на хората на своята локална, национална, европейска и космополитна идентичност. Културните процеси на формирането на идентичността са вплетени в конкретни социално-икономически практики, които на свой ред се влияят от неравното разпределение на социалните ресурси. Не само мястото на индивидите в социалната стратификация, но и типът социални ценности, които изграждат тяхната ценностна система, въздействуват върху идентичността. Например, данните от изследването „Европейските ценности” показват, че делът на хората, които се идентифицират с Европа като първи избор, е 6 пъти по-голям сред групата на европейците с пост-материалистическа култура, отколкото сред групата с материалистични ценности (Inglehart, 1997). Анализът на данните от изследването „Европейските ценности” свидетелства, че най-висока степен на европейска идентичност е формирана предимно у млади хора, с висше образование, висок социален статус и често висок доход, с открито и толерантно отношение към социалното многообразие и социалните промени по-общо. Ако за ниско статусните групи са характерни не само ограничен достъп до социалните ресурси, но и ниска географска мобилност (Митев, 2001), то средната класа се явява носител именно на знанието, организационните умения и предприемчивостта, които благоприятстват формирането на европейска идентичност (Тилкиджиев, 2002, 2006). Процесът на идентифициране с Европа е напреднал в групата на студентите от университетите с висок културен капитал, активност в гражданското общество и склонност към мобилност (Kovacheva, 1999; Ковачева, 2003). Европейското гражданство, обаче, както и европейските ценности, предполагат участието на всички социални слоеве в процеса на обединението, а не само на високостатусните. За тези с по-малко ресурси са нужни повече и целенасочени социално-политически усилия за пълноценна интеграция. Литература: Ковачева, С. и Х. Чорбаджийска 2003 "Основни аспекти на отношението на българските студенти към присъединяването на България към Европейския съюз”, В: И. Христов (ред.) Дебатът за бъдещето на Европа: културологични и социално-психологически аспекти. София: АБСКЕБ, с. 73-89. Митев, П.-Е. 2001. “Динамика на бедността”. В: И. Селени, (ред.) Бедността при посткомунизма. София: Изток-Запад. Tилкиджиев, Н. 2002. Средна класа и социална стратификация. София: ЛИК. Тилкиджиев, Н. 2006. "Eвропейската социално-структурна идентичност" . В: Мантарова, А. и М. Захариева, ред. Българското общество пред присъединяването към Европейския съюз. София: Изток-Запад, с. 77-97. Bauman, Z. 1991 Modernity and Ambivalence. Cambridge: Polity Press. Beck, U. 2006. Cosmopolitan Vision. Cambridge: Polity Press. Bottero, W. 2004. “Class Identities and the Identity of Class”, Sociology, Vol. 38, No. 5, pp. 985-1004. Brubaker, R. and F. Cooper. 2000. “Beyond ‘Identity’ ”. Theory and Society, Vol. 29, No. 1, pp. 1-47. Bruter, M. 2003 ‘Winning Hearts and Minds for Europe: News, Symbols, and European Identity’, Comparative Political Studies, December, Vol. 36:1148:1179. Delanty, G. 2006 ‘The cosmopolitan iganination: critical cosmopolitanism and social theory’, The British Journal of Sociology, Vol. 51 (1), pp. 25-47. Devine, F., M. Savage, J. Scott and R. Crompton. 2005. Rethinking Class: Culture, Identities & Life Style. Palgrave: Macmillan. European Commission. 2005. Annex 1 of Presidency Conclusions of the European Council, Brussels, 2-23.3.2005 (7619/05). European Commission 2002. Eurbarometer 56. European Commission, Directorate General X, Brussels, April. European Commission. 2001. A New Impetus for European Youth, White Paper, Directorate General for Education and Culture, COM (2001) 681, Brussels. European Commission. 1997. Accomplishing Europe through Education and Training; Report of the Study Group on Education and Training. Luxemburg: Office for Official Publications of the European Communities. Evans, G. and C. Mills. 1999. “Are there classes in post-communist societies? A new approach to identifying class structure.” Sociology, Vol. 1, February : 33, p. 23-46. Follesdal, Andreas. 2000. “The Future Soul of Europe: Nationalism or Just Patriotism? A Crtique of David Miller’s Defence of Nationality”. Journal of Peace Research, Vol. 37, No. 4, pp. 503-518. Giddens, A. 1995 The Nation-State and Violence. Cambridge: Polity Press. Habermas, J. 1997. “The European Nation-State: On the Past and Future of Sovereignity and Citizenship”. In: The Inclusion of the Other: Studies in Political Theory. Cambridge: MA: MIT Press, pp. 105-127. Inglehart, R. 1997 Modernization and Postmodernization. Cultural, Economic and Political Change in 43 Societies. Princeton: Princeton University Press. Kovacheva, S. 1999 The European Identity of the New Generation of Bulgarian Students in a Comparative Perspective, In: P.-E. Mitev 1999 Bulgarian Youth Facing Europe. Sofia: IMIR, pp. 45-62 Kraus, P. 2003. “Cultural Pluralism and European Polity-Building: Neither Westphalia nor Cosmopolis”, Journal of Common Market Studies, Vol. 41, No. 4, pp. 665-86. Oldenziel, R., A. Albert de la Bruheze and O. de Wit. 2005. “Europe’s Mediation Junction: Technology and Consumer Society in the 20th Century”. History and Technology, Vol. 21, No. 1, pp. 107-139. Osler, A. and H. Starkey. 1999. “Rights, Identities and Inclusion: European Action Programmes as Political Education”. Oxford Review of Education, Vol. 25, No. ½, pp. 199-215. Risse, T. 2000. “An Emerging Euorpen Identity? What We know and How to Make Sense of It”, http://www.politikwissen.de/expertenforum/exp_risse304.html, accessed July 15 2005. Smith, A. 1993. “A Europe of Nations. Or the Nation of Europe?” Journal of Peace Research, Vol. 30, No. 2, pp. 129-135. SORA (Institute for Social Research and Analysis) 2005. EUROPART – Youth, Politics and the Future of European Democracy (results of a biennial research project). Wintle, M. et al 1996. Culture and Identity in Europe. London: Avesbury.
Сийка Ковачева (skovacheva@mbox.contact.bg) Станимир Кабаиванов (stanimir.kabaivanov@gmail.com) 1 Интегрираната база данни на изследванията Световните ценности и Европейските ценности (World Value Survey and European Value Survey) е достъпна на адрес http://www.worldvaluessurvey.org/services/index.html. Каталог: ne joomla -> media -> cinefogo cinefogo -> Форми на политическо участие на младите хора в България Изтегляне 425.01 Kb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||