Социални предпоставки за формирането на европейска идентичност



страница3/4
Дата07.08.2017
Размер425.01 Kb.
#27456
1   2   3   4

Метод на редукция: Principal Component Analysis.

Представените резултати в Таблици 3 и 4 са валидни навсякъде, където се използва посоченият набор от независими променливи и на тях се позоваваме и в други части от изследването.


Чувство за принадлежност към различни териториални общности

Изследването „Европейските ценности” има и друг блок въпроси за националната идентичност, сред които два индикатора съдържат информация и за европейската идентичност: чувството за принадлежност към различни географски общности и мнението дали Европейският съюз представлява опасност за националната идентичност или по-скоро я защитава.


Данните сочат, че европейците чувстват най-силна обвързаност към населеното място, където живеят. Почти половината от изследваните се чувстват най-силно свързани със своето село/град, като ги поставят на първо място (49%), докато държавата е втора с едва 28% от изборите. Европа и светът като цяло събират общо 10% от предпочитанията. При условията на избор на следваща алтернатива, делът на изразяващите принадлежност към Европа се удвоява. Най-голямата дистанция - “географската група, към която най-малко принадлежите” - се приписва на света като цяло (52%), докато Европа избират едва 17% от анкетираните. Посочените индикатори показват слабо, но съществено усещане за принадлежност към Европа. Следвайки Брутър (Bruter, 2003) и Рисе (Risse, 2004), можем да интерпретираме тези резултати не като избор: или национална, или Европейска идентичност, а като многопластови идентичности, където най-малката географска общност, локалността, събира повече предпочитания от по-големите. За повечето граждани на европейските страни местната, националната и европейската идентичност се усилват взаимно, а не се изключват.
Съвместимостта на националната и европейската идентичности се потвърждава от данните, събрани по втория показател – мнението за влиянието на ЕС. Гражданите на Европа имат определено позитивно мнение за ролята на ЕС при защита на националната идентичност: 54% от анкетираните дават положителна оценка (в различна степен), докато само 27% смятат, че ЕС застрашава националната идентичност. Отново сме свидетели на факта, че идентификацията с Европа засилва, а не отслабва идентификацията със собствената нация.
По-подробният анализ на разликите по страни показва, че чувството за принадлежност към териториална общност не следва механизма (и клъстерите), обособени при измерването на отношението към чужденци. От групата на страните, където населението е най-толерантно към имигрантите, най-силно се идентифицират с Европа респондентите от Люксембург, Швеция, Холандия, Австрия и Италия, докато Дания и Испания изпадат от тази група, а нови страни влизат в нея като Франция и Словакия.
Таблица 5. Чувство за принадлежност към териториални общности по страни
%

Страна

Най-силна принадлежност към териториалната общност

Общо

Населеното място

Региона

Страната

Континента

Света като цяло




Люксембург

42.6

10.3

24.6

13.5

8.9

100.0




Белгия

32.1

20.5

27.8

9.1

10.6

100.0




Словакия

53.9

10.4

26.8

4.8

4.1

100.0




Холандия

40.9

7.3

39.7

4.5

7.7

100.0




Швеция

58.3

9.2

22.6

4.4

5.4

100.0




Франция

43.8

12.6

29.0

4.1

10.5

100.0




Австрия

35.3

31.0

26.0

4.2

3.6

100.0




Италия

53.4

10.6

23.3

4.2

8.5

100.0




























България

45.0

4.5

42.9

3.8

3.8

100.0




Хърватска

57.7

7.4

23.1

3.5

8.3

100.0




Финландия

48.3

12.2

31.7

3.3

4.5

100.0




Литва

49.1

5.6

37.9

3.3

4.0

100.0




Македония

45.2

6.9

38.9

3.2

5.8

100.0




























Гърция

38.4

10.3

35.3

2.9

13.0

100.0




Чехия

43.4

13.1

35.6

2.6

5.3

100.0




Германия

55.3

28.1

12.1

2.4

2.1

100.0




Ирландия

57.9

15.7

22.6

2.4

1.4

100.0




Словения

52.8

8.7

32.1

2.4

3.9

100.0




Латвия

40.6

13.5

38.8

2.2

4.8

100.0




Великобритания

50.5

13.6

27.2

2.0

6.8

100.0




Полша

63.0

14.6

19.4

2.0

1.0

100.0




























Испания

43.2

18.6

28.1

1.8

8.3

100.0




Унгария

66.4

6.9

20.9

1.8

4.0

100.0




Португалия

37.7

14.7

41.2

1.6

4.7

100.0




Естония

61.0

12.1

21.6

1.5

3.8

100.0




Турция

31.5

14.1

42.7

1.5

10.2

100.0




Дания

55.8

22.2

18.8

1.4

1.8

100.0



Малта

-

-

-

-

-

-

Общо

46.1

14.1

30.0

3.4

6.5

100.0

Таблица 5 показва, че само в една от изследваните страни чувството за принадлежност към континента като първи избор е над 10% - Люксембург (13.5%). Степента на идентификация с Европа не следва разделението: стари-нови-потенциални страни-членки, като населението в България и Хърватска се чувства много по-свързано с Европа, отколкото в Германия и Великобритания. Това, което е общо за новите страни членки от 2004 и 2007 и потенциалните членове от Източна Европа, е много по-слабото чувство за принадлежност към региона в сравнение със Западна Европа (респективно с по-старите страни членки на ЕС). Този факт отразява социалното и икономическото развитие на Източния блок от недалечното минало.


Регресионният модел за установяване на зависимостите между отделните фактори показва, че постигнатото образователно равнище на респондентите има значим принос за формиране на съзнание за принадлежност към определен географски регион. В рамките на нашия модел то се допълва също така от факторите възраст и доход.
Table 6. Регресионен анализ на факторите, влияещи върху зависимата променлива “най-силна принадлежност към териториална общност”



Модел





Нестандартизирани коефициенти

Стандартизирани коефициенти

t

Sig.

B

Std. Error

Beta

1



(Константа)

2.286

.151



15.161

.000

Професия/работа

.001

.001

.015

.899

.369

Най-високо постигнато образователно равнище

.039

.009

.072

4.189

.000

Пол

-.064

.038

-.026

-1.694

.090

Възраст

-.005

.001

-.060

-3.949

.000

Доход

.070

.027

.043

2.553

.001

Социална класа (субективна)

-.011

.020

-.009

-.563

.573

Имиграционна политика

.006

.019

.004

.304

.761

Анализът показва, че различни социо-структурни фактори влияят върху идентификацията с Еропа. Докато полът не оказва статистически значимо въздействие върху чувството за принадлежност към Европа по този индикатор от изследването „Европейските ценности”, то влиянието на променливата възраст е статистически значимо. Този извод се подчертава и от анализа, основан на кростабулация. Колкото по-ниска е възрастта, толкова по-изразена е принадлежността към Европа. Младежта и особено възрастовата група 15-24 години избира Европа като първа териториална общност за идентификация много по-често от останалите групи. Обратното, възрастните и особено тези над 65 години най-често се идентифицират с населеното място, в което живеят и най-рядко с Европа и света като цяло.


Кростабулационният анализ установявя и значима връзка между статуса в заетостта и принадлежността към териториалните общности. Студентите, следвани от самонаетите, най-често се идентифицират с Европа, докато занимаващите се със земеделие обяснимо са най-привързани към малката местна общност. И двата метода - регресия и кростабулация – показват, че завършеното образование е най-силният фактор, стратифициращ респондентите в отношението им към различните териториални общности. С повишаване на образователното равнище склонността на респондентите да се идентифицират с най-малката общност по местоживеене намалява, а расте идентификацията им с Европа и света.
Доходът е друг социално стратифициращ фактор, който оказва значимо влияние върху процесите на идентификация с териториални общности. Моделът на връзката е подобен на този с образованието – колкото по-нисък е доходът, толково по-ниска е идентификацията с Европа и света и по-висока е идентификацията с местната общност. Най-висока степен на принадлежност към Европа изразяват двете най-високи подоходни категории във всяка страна. Това са и групите с най-висока идентификация със света. Кростабулационният анализ между двете променливи – доход и принедлежност към териториални общности – потвърждава връзката между формирането на европейската идентичност и космополитизма. Европейската и космополитичната идентичности се усилват зваимно, а не се подменят една друга. Колкото повече ресурси има индивидът, толкова по-склонен е да се идентифицира с Европа и света.
Ако анализираме само новите страни-членки от Източна Европа, географската принадлежност е повлияна до голяма степен от социалния и професионален статус на респондентите. При тях регресионният анализ показва значими връзки и с работата/професията на респондента, и с неговата субективно определена класова позиция. Данните потвърждават извода на Тилкиджиев (2006), направен въз основа на друго изследване „Демократичните ценности”, за склонността на високо статусните групи да се идентифицират с Европа в по-голяма степен от ниско статусните групи. Това може да се обясни с необходимостта от икономическо развитие, което да позволи да бъдат опознати и използвани новите възможности, предоставени от членството в Европейския Съюз. В този аспект можем да очакваме засилване на чувството за принадлежност към общност, надхвърлящ собствената национална държава, заедно с увеличаване стандарта на живот в новоприетите страни.
Когато анализираме втория избор на редпондентите за териториална общност, с която се чувстват най-силно свързани, Европа получава много по-голям дял от изборите. По този индикатор България е в групата страни, където респондентите давот много висок дял на чувстващите принадлежност към Европа. Направеният регресионен анализ, чиито данни не излагаме тук за краткост, показва, че образованието отново играе важна роля при определяне на географската принадлежност. Това съответства на резултатите от изследването на първия избор, като също така виждаме, че доходът и имиграционната политика оказват своето влияние. Значението на образователното равнище се потвърждава и при използването на регресия за изследване на най-слабата принадлежност към географска група. Следва да отбележим, че когато най-слабо изразената принадлежност е съпоставена със социо-икономическия статус на респондента, значимостта на фактора възраст нараства.

Отношение към ролята на Европейския съюз

Данните, предоставени от изследването „Европейските ценности” не са достатъчни, за да проведем достоверно всички етапи от анализа, който приложихме към предишните индикатори. В четвъртата вълна на допитването само някои страни са включили в анкетната карта въпроса дали респондентите смятат, че Европейският съюз служи за укрепването или за разрушаването на националната идентичност. Въпреки това обаче ние смятаме, че този индикатор е важен за установяването на съвместимостта или противопоставянето между националната и европейската идентичност и че макар и с по-малко случаи, данните могат да бъдат използвани като специфична проверка на представените в това проучване хипотези.




Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница