София-103. 6 Mhz
Изтегляне 141.5 Kb.
|
С  офия-103.6 MHz; Асеновград-98.1 MHz; Балчик- 95.0 MHz; Благоевград-97.6 MHz; Ботевград-107.8 MHz; Бургас-106.5 MHz; Варна-89.50 MHz; Велико Търново-102.4 MHz; Видин-107.70 MHz; Гоце Делчев -88.1 MHz; Девин-88.5 MHz; Девня-94.2 MHz; Добринище-88.0 MHz; Добрич-89.3 MHz; Дулово-101.6 MHz; Дупница-94.7 MHz; Етрополе- 90.4 MHz; Казанлък-101.4 MHz; Кюстендил-96.7 MHz; Пазарджик-95.9 MHz; Перник-90.3 MHz; Петрич-104.5 MHz; Плевен -103.6 MHz; Пловдив -89.9 MHz ; Сандански-99.0 MHz; Свищов-100.0 MHz;Севлиево- 97.7 MHz; Силистра-100.2 MHz; Симитли-107.7 MHz; Сливен-101.7 MHz; Смолян-96.8 MHz; Созопол-99.4 MHz; Стара Загора-102.6 MHz; Търговище-107.4 MHz; Хасково-100.4 MHz; Шумен-89.60 MHz; Белоградчик-89.0 MHz; Исперих-95.0 MHz; Молдова (Тараклия) -97.0 MHz
бТВ, „Тази сутрин“, 19.06.2018 г. Министър Боил Банов: За сградата на НЧ „Светлина – 1861“ в Шипка пряко отговаря общината, проектът за ремонта й ще е минимум 3 млн. лв. Боил Банов – министър на културата Водещ: Читалище „Светлина“ – изключително красива сграда, построена през 1934 г. – салонът, довършено е през 50-те години. Много хора биха си казали – мегаломански проект, сигурно построен по времето на комунизма. Не е така. По царско време хората са събрали пари, теглили са заем, направили са това читалище, купили са си киноапарат и са имали истински духовен живот. Всичко това обаче с времето отмира и 30 години след 1989 г. виждаме само и единствено руйни – истински символ на разрухата, на прехвърлянето на отговорност и на нямането на пари като един основен, може да се каже, аргумент за това, че читалището е в това състояние. То можеше обаче просто да бъде заключено и да не бъде ограбено, разбито и съсипано отвътре, но това също зависи от нас, от това да има охрана, от това да искаме да има охрана и да искаме да бъдем заедно. И е много странно как през 1934 г. хората са се събрали, за да го построят, отделили са от парите си, държавата също е дала – не е било по-лесно тогава. Сега обаче дори не искаме да го запазим и да го съхраним. Дали това читалище може да бъде върнато към нов живот? Самото читалище функционира и е в друга сграда, но тази сграда е особено красива и се превърна в този символ на разрухата, за който ви казвам. Ще се опитаме да разберем заедно с министъра на културата Боил Банов, който е при нас. Здравейте. Боил Банов: Здравейте. Водещ: От събота си говорим за това читалище с вас и се опитваме да разберем дали може да бъде възстановено. Каква ще е съдбата му? Боил Банов: Към момента не може да бъде възстановено. То е частна общинска собственост, изоставено от повече от 20 години. Общината пряко отговоря за тази сграда. Това не е прехвърляне на отговорност, както анонсирахте – това са факти. Водещ: Прехвърлена е обаче собствеността, защото от публична общинска става частна общинска заради едно дружество, което е казало, че ще го възстанови. Сега отново може би трябва да се върне в публична общинска, но тогава общината пряко ще трябва да отговаря за него. От общината в Казанлък, тъй като все пак град Шипка е под шапката на град Казанлък, ни изпратиха отговор, че поддържат много читалища – близо 30 са те. Независимо от продължаващото в годините рушене и лошото стопанисване, през 2009 г. Община Казанлък е направила заснемане на сградата с цел изготвяне и реализиране на инвестиционен проект. Има дарен идеен проект от архитект Гергана Барабонкова на стойност 800 000 лева“, обаче. Ще видим и снимките за този проект. В крайна сметка, хората там казват – „Читалището е под шапката пък на Министерство на културата“. Боил Банов: Ама не е вярно това нещо, това просто не е вярно. Водещ: Просто не е вярно. Боил Банов: В смисъл, много хора продължават да считат, че читалищата са част от патримониума на държавата. Не, те са част от политиките в областта на културата, но много отдавна те са самостоятелни единици, те са като НПО-та, те са с такъв статут и те се гордеят с този си статут. И държавата се гордее, че по някакъв начин е дала свобода. А пък общините по места са длъжни да се грижат за сградния фонд и това е съвсем естествено, такива са практиките /…/ Водещ: Само че общината каза „Нямаме пари“ и оттам нататък всичко остава на разрухата. Боил Банов: Това, че общината няма пари, е тъжно. Това няма какво да го говорим. Ние, ако имахме пари, нямаше да водим тоя разговор в момента и щяхте да снимате едно процъфтяващо читалище. Дали сме държавата, дали сме общината – в крайна сметка, всички сме граждани на тая държава и всички имаме отговорности. Но първо искам да кажа: този проект… аз съм бил в това читалище, защото като директор на театър, познавам почти 100% всички възможни сцени в страната… Водещ: Кога последно сте били там? Боил Банов: Преди 10 години съм бил. Водещ: Как изглеждаше? Боил Банов: По същия начин. Между другото, те, като казват хората, аз ги разбирам и мене ме боли в момента. Как го разграбиха, кой го разграби – не са пряко техните деца вероятно, ама разграбили са го хората от тоя град, нали? Не са дошли от Свищов да го разграбват това читалище – това са нашите деца. Като казваме „те го разграбиха“ – кои са те? Водещ: Ами, някъде се къса тази връзка – на хората, които са съграждали, и хората, които са разграбват това, което е направено. Боил Банов: Къса се връзката, защото живеехме 45 години и повече в една система, която беше проформа система и която поддържаше формално едни неща. Там се къса. Състоянието на това читалище е от много, много години така, то не е от сега. Със сигурност едно мога да кажа: дали е общински обект… Той, и да беше държавен, в момента аз нямаше да ви дам друг отговор. Водещ: Добре, дори да е общинският съвет. Ето, не отговаряте конкретно за общината, но това е една сграда, която е заключена и е била в прилично състояние. Оттам нататък се разграбва. Не зависи ли от общината тя да бъде охранявана или от някой… Боил Банов: Зависи, зависи пряко от общината. Водещ: Тогава трябва ли да има наказан за това, че е проявил безстопанственост? Боил Банов: Вероятно. Аз не съм съд, не съм прокуратура. Вероятно, има си закони. Със сигурност едно мога да кажа: парите за културна инфраструктура, включително по европейските програми, са малко. Това, което реално можем да направим, извън тези разговори, можем… Аз знам много други примери подобни, жестоки, ужасни примери. Водещ: Сигурно. Вчера се свързаха с мен още много други хора, които казаха: „И нашата сграда на читалището се руши“. Боил Банов: Със сигурност. Проблемът е, че те… Водещ: Някой трябва да носи отговорност. Боил Банов: … 1977 г. ги направиха град, те не могат по „Селските райони“ да кандидатстват. По програма „Селски райони“ по селата много читалища се оправиха иса в много добро състояние. Те са град, защото носят история, защото това им беше дадено като награда за това, че Шипка… и така. Като град техният начин да кандидатстват за програми е много малък. Това, което реално можем да направим – в следващия програмен период след 2020 г. да защитим тезата, че културната инфраструктура има нужда от подкрепа и от европейско финансиране много повече от сега. Това, което независимо от това читалище в момента, което давате, ние сме започнали паспортизация на всички сцени и културни обекти в цялата страна и тази паспортизация не я правим формално. Водещ: Добре, но вие сте… Боил Банов: Искаме да докажем пред държавата и пред Европа, че имаме нужда от финансиране сериозно. Водещ: Вие сте министър на културата. Смятате ли, че тази сграда, строена през 1934 г., не е част от българската култура, от нашата памет, която трябва да бъде съхранена, независимо по какъв проект? Боил Банов: Ама аз, за разлика от вас, познавам тази сграда лично и съм ходил, и съм обикалял преди 10 години. Така че не само, че смятам… Водещ: Съжалявам, че не съм бил там преди 10 години. Това не ме прави виновен. Боил Банов: Не само че смятам – считам го за задължително. То е част от българската култура и е важно. Въпросът е, че то е собственост на общината и това е смисълът. Ако върнем всичко да е собственост на държавата и взимаме едни пари, трябва да върнем и Варшавския договор и да почнем по тоя начин да подпомагаме това или онова. Водещ: Само че това е преди Варшавския договор и това е по-интересното – че това не е мегаломански проект. Боил Банов: То е преди, ама то състоянието му е още преди 1989 г. така, между другото. Водещ: Да. Боил Банов: То е много отдавна тръгнало да се… Понеже тя е сложна сграда – за това малко населено място тя е много сложна за поддръжка. Водещ: Факт. Боил Банов: И проектът, който казват в момента, това е минимум, минимум 3 милиона. Въобще не става дума за 800 000. 800 000 е някакъв формален ремонт отвънка да се направи. Водещ: Според вас е минимум 3 милиона, за да бъде върната сградата към живот? Боил Банов: Разбира се, то конструктивно тук се изисква страхотно усилие. Водещ: Може ли това нещо да се превърне… Ясно е, че читалище не може да бъде запълнено. Преди е имало 11 самодейни състава, сега са далеч по-малко. Може ли тази сграда да се превърне в нещо друго, да бъде музей, да бъде събирателен центъра, ако щете, на селата наоколо включително? Това е Долината на тракийските царе, на розите. Да бъде нещо друго и под тази си друга форма вече да бъде възстановено, за да може и да е печеливш проект. Боил Банов: Със сигурност то пак минава през решенията на местната власт. Местната власт може да каже има ли необходимост да развива културни процеси и политики през това прекрасно пространство и има ли програми, по които да го направи това. Това, което аз съм длъжен да осигуря – в новия програмен период да има много повече пари за културна инфраструктура, не само за това читалище, а навсякъде в страната. Това е ключово. Водещ: Добре, чакаме след 2020 г., някога – така ли да разбираме? В този момент нищо не може да бъде направено? Боил Банов: Към този момент аз не виждам програма, по която може… Пак казвам – те са град, не могат по „Селски райони“. Това, което е „Региони в растеж“ – кметовете си приоритизират големи обекти, и там няма чак толкова много пари. Така че то в момента, в който не е приоритизирано от местната власт като голям обект, то не може да се… По наши програми не може, защото не е и паметник на културата. Дори да… Водещ: А може ли да влезе и да стане паметник на културата? Боил Банов: Може да се обследва за паметник на културата, може да стане, да. Аз на първо ниво, познавайки и самото читалище – то носии хипотезата да бъде паметник на културата. Водещ: Но? Боил Банов: Може да го декларираме, да го направим, но това кардинално няма да промени собствеността, това няма да… Водещ: Просто ще бъде паметник на културата и… Боил Банов: Не. Ще има охранителни режими, ще изискваме. Тогава ние можем по наши програми поне да финансираме, частично да започнем да правим нещо, да правим покриви, да правим конструкции и т.н. Водещ: Ще се ангажирате ли с това например да започнете процедура по обявяването на това читалище за паметник на културата, ако смятате, че то е важно? Боил Банов: С това нещо съм се ангажирал вече, да. Водещ: Ангажирали сте се? Боил Банов: Това е един от начините то да се съхрани устойчиво и да не си водим тези репортажи през шест-седем години, както се върнах назад във времето. Между другото, и 2010 г. казват, че има проект – друг от този. Тя е една… перманентно излиза тая тема. Въпросът е, че за да се реши, трябва финансиране. Финансиране… Европейското финансиране все още много слабо засяга културната инфраструктура. Това е, между другото, глобален проблем, не само за България. Водещ: То си зависи от… Добре, но ето – ако това е построено с доброволен труд, може пък да се организират и хора. Сигурен съм, че ще има достатъчно желаещи да помогнат да се разчисти поне теренът и да започне някаква дейност там, и да кипи живот. А не просто декор за филми, защото разбрах от кмета на град Шипка, че там искали да снимат някакви продукции и че е декор за сватбени снимки на булки, нищо повече. Боил Банов: Ами, как да кажа – боли ме от всичкото това нещо. Не знам кметът какво казва и какво коментира. Със сигурност обаче трябва да мисли повече за това как да възстанови това нещо, защото той не е кмет там просто за да минат четири години, а не да прехвърля отговорности тука и там. Водещ: Говорим за кмета на самия град Шипка, макар че и общината там… Боил Банов: Ами да, за него. Водещ: … е във функциите си. Общината каза, че имат още над 20 читалища и те също трябва да бъдат поддържани. Със сигурност и другите сгради в Казанлък трябва да бъдат поддържани. Всичко опира до пари. Боил Банов: Между другото, Община Казанлък поддържа наистина много читалища и ги поддържа сериозно. Въпросът е, че едно е да поддържаш нещо, което не е разрушено във времето и което не е спряло дейност преди 20 години, и да го поддържаш със средства, за да бъде в добър вид, едно е да… Пак казвам – аз даже и 3 милиона не знам дали ще стигнат. Водещ: 3 милиона няма да стигнат, казвате, за ремонта. Боил Банов: Не съм сигурен. Виждам го, че то просто е… Водещ: Зависи каква функция ще изпълнява. Боил Банов: Бил съм вътре, гледал съм го – то цялото е за много сериозен конструктивен ремонт. Водещ: Много зависи каква функция ще изпълнява, но иначе е така. В крайна сметка, разграбването е общ процес, включително е прехвърлянето на отговорността обаче /…/ няма защо да се сърдите, когато /…/ Боил Банов: Със сигурност ще има основание и ще го направим паметник на културата, за да не се загуби. Защото те повдигат въпроса, местната община, ама те може да си го повдигат още така 30 години, докато се срути накрая. Както виждате… Водещ: Двойната къща в София беше ли паметник на културата? Боил Банов: … нито се охранява, нито нищо, така че… Водещ: Двойната къща в София беше ли паметник на културата? Боил Банов: Беше деклариран паметник на културата. Водещ: Така? Сега /…/ в списъка? Боил Банов: След това вече не беше паметник на културата, сега отново е паметник на културата. Водещ: Но самата къща я няма, но тя е паметник на културата? Боил Банов: Има такива прецеденти, да. Ние имаме архивни данни. Архивните данни носят стойността на все едно го има. Е, субстанцията я няма вече и това е проблем, но поне като визуална памет може да бъде съхранена. Водещ: По тази линия много други сгради, разрушени в центъра на София, могат да бъдат обявени за паметници на културата и да почнем да ги възстановяваме. Въпросът е защо се е стигнало до разрушаването. Не можеше ли тя просто да остане и да бъде реновирана, а пък там да се промени проектът, както му е изгодно на собственика? Боил Банов: Не мога да коментирам нещо, което се е случило преди мен. Водещ: Има ли виновни за това, че тя не е била регистрирана и не е била със статут на паметник на културата към момента, в който е разрушена? Някой ще понесе ли отговорност за нейното разрушаване? Боил Банов: Тя е със статут на паметник на културата. След това минава решение, обосновано, че вече не е паметник на културата. Водещ: И сега пак е паметник на културата. Боил Банов: Т.е. законосъобразно е разрушена към онзи момент. Водещ: Нещо е паметник на културата, вадим го от паметниците и го разрушаваме… Боил Банов: И то вече не е паметник, и то минава по ЗУТ. Водещ: И след това пак го правим паметник на културата, но него го няма. Това не граничи ли с абсурда – на мен така ми звучи? Боил Банов: Не граничи с абсурда, защото като е паметник на културата, ще се възстанови, ще се възстановят фасади, ще се възстанови памет. Паметта е най-важното. А какво граничи с абсурда – поколенията ще преценят. Въпросът е – за да може да преценят, трябва да им оставим нещо. Водещ: Защо тогава трябваше да е разрушено? То можеше да си стои там и да бъде възстановено, /…/ Боил Банов: Ами защо 80-те години са го изоставили това читалище? Защо след това са взели решение местната власт да кажат „Ами няма вече в това читалище да бъдем, ето ви друга сграда в друго читалище“. Аз имам трактовка на света, в който живеем, и на годините назад, но… Водещ: Кажете го, защото и това е важно. Общата памет как се е променила, ако щете и общото мислене за това кое е общо, кое е частно, кое трябва да бъде поддържано? Боил Банов: Със сигурност в момента се опитваме да мислим за общата памет и затова по-скоро даваме статути, отколкото да отнемаме. Не по-скоро, а 100%. Занимаваме се с това – да даваме статути на декларирани паметници, да даваме реални статути. Нямате представа колко църкви в момента и в колко малки населени места какви… Там, където са посочени читалища и които имат такава стойност, ние правим всичко възможно – Институтът за паметниците, министерството, да даваме статути на национално значение, за да могат да кандидатстват, за да могат да бъдат финансирани. Водещ: Нека да е така, за да може в един момент да бъдат възстановени. Кажете ни за Двойната къща – тя кога ще бъде възстановена? Боил Банов: Той, собственикът, има проект, който е отпреди. Тя ще бъде със сигурност имплементирана. Той няма да я възстанови цялата къща да си седи. Той има одобрен проект преди няколко години, в който надстроява, но запазва ключовите фасади, запазва цялата визия, и то в консистенцията и във вида, в който е къщата. Сега е поел ангажимента включително материалите, които ползва, да бъдат изцяло автентични, идентични на къщата. Така че със сигурност там ще остане една родова памет за поколенията. Водещ: Фасада с нови елементи. Боил Банов: Да. Водещ: Фасадата на къщата, подновена с нови елементи. Боил Банов: Предполагам, че това ще прави, ще прави проекта, който му е разрешен. Водещ: Една друга – Бронзова къща, трябваше да е готова за началото на европредседателството. Тя и за края виждаме, че няма да е готова. Но от заглавията на вестник „Сега“, вчерашния брой – става въпрос за „Гъста мъгла покри културната програма на европредседателството“. Колко от тези проекти, свързани с европредседателството и културната програма, се реализираха, г-н Банов? Боил Банов: Отчетът предстои. По-голямата част са реализирани. Не мога да кажа дали са 100% или 90%, но огромната част са реализирани. Водещ: Последно с вас си говорихме, че времето не е добро и че те са оставени за по-добрите месеци – май и юни. Боил Банов: Голяма част от тях се реализират – да, точно по това време, май и юни. Водещ: Те случиха ли се сега или? Боил Банов: Информацията, която аз имам и която ми дава и директорът на фонда, е, че голяма част от проектите се случват. В някои има забавяния, но независимо от това, ще се случат в рамките на председателството. И сега, естествено, започва отчитането на проекти. Не им е изплатена цялата сума, за да може там, където някакви дейности не са извършени, както е предполагала проектната документация или идейното намерение, да бъдат санкционирани. Водещ: Колко пари са отделени за тези проекти? Боил Банов: 1,6-1,7 милиона. Водещ: „Пълен хаос и тотална незаинтересованост – така започва статията, - цари относно контрола и изпълнението на одобрените и предплатени с пари на българите и европейските данъкоплатци проекти по културната програма на европредседателството“. Съгласен ли сте с това, че цари хаос? Боил Банов: Не. Водещ: Отчетът тепърва предстои – така да разбираме? Боил Банов: Предстои отчетът. Проектите се случват, те са публични… Водещ: За неизпълнен проект… Боил Банов: Всеки един се вижда. За неизпълнен проект – има си наказания. За неизпълнен добре проект си има наказания. За многото проекти, които са изпълнени нормално, ще си се отчетат, ще си се разплатим нормално. Водещ: За тези, които не са се случили, няма да бъде платено? Боил Банов: Пълен хаос – това е… Аз да кажа „Пълен хаос цари в еди-кой си вестник“ и вероятно ще съм прав, ама може и да не съм прав. Това са… Някой е решил, че ще атакува тези проекти. Има право, демократична страна сме – да ги атакува. Те са видими… Водещ: Не, въпросът е да даваме /…/ Боил Банов: По този начин… Водещ: Ако не се случи проект, ще бъде ли платено или не? Боил Банов: Със сигурност едно мога да ви кажа – по този… Не, не, не. Водещ: Не. Боил Банов: Как ще бъде платено? Не. Даже ако се случи, но не се случи добре, също ще бъде санкционирано. По този начин всъщност се обиждат тези всички творци, организации, които застават зад тези… Аз не знам хората, които така, на ангро говорят и хвърлят такива неща, дават ли си сметка кого обиждат. Те не обиждат мен, не обиждат Министерство на културата, не обиждат комисията, не обиждат Боян Биолчев пряко, който беше председател на комисията, и другите почтени хора вътре. В крайна сметка те обиждат всички тези хора, а те не са малко, които са вложили в тези проекти желание, труд и енергия. Така че на ангро да се хвърля „пълен хаос“ и т.н… Аз мисля, че можем да се гордеем с културната програма и в чужбина, която направихме, и в рамките на тези проекти, и в това, което е невидимо за хората, но те са стотици, стотици събития, която всяка вечер, чрез нашите ученици, млади хора, студенти, ние предлагаме на много сериозно ниво, високо ниво културна програма на делегатите. Водещ: Добре, много благодаря за това участие. Търсим и Община Казанлък, за да разберем пък те дали лично ще се ангажират по някакъв начин, какъвто и да е, дори да не е пари – със събиране на доброволци за възстановяване на читалището. Нека да видим дали и това ще се случи. Ако не – след 2020 г. държавата ще започне процедура. Но пък разбрахме, че… Боил Банов: Не, сега, сега трябва да започне процедура. Повече пари за културна инфраструктура от европарите, повече пари за културни… Водещ: Пари за културна инфраструктура. Боил Банов: Това е много ключово. Това е начинът, по който може да навлезем във всички общини, те да си кандидатстват, ние, където са наши. Но трябва да има много повече пари. За момента – две програмни програми. Културата и в еврофинансирането е на дъното и това е проблем. Водещ: Добре, благодаря ви за това участие. 
Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 141.5 Kb. Сподели с приятели:
|