Описание на защитената зона, местообитанията, видовете и опазването им и тяхното отразяване (отчитане) при изготвянето на план, програма и проект / инвестиционно предложение

Предмет на опазване:

Полска бъбрица Anthus campestris

Червеногърба сврачка Lanius collurio

Черночела сврачка Lanius minor

Градинска овесарка Emberiza hortulana

Mалък корморан Phalacrocorax pygmeus

Късопръст ястреб Accipiter brevipes

Белоопашат мишелов Buteo rufinus

Kръстат (царски) орел Aquila heliaca

Ловен сокол Falco cherrug

Късопръста чучулига Calandrella brachydactyla

Горска чучулига Lullula arborea

Сирийски пъстър кълвач Dendrocopos syriacus

Тръстиков блатар Circus aeruginosus

Черен щъркел Ciconia nigra

Ястребогушо коприварче Sylvia nisoria

Дебелоклюна чучулига Melanocorypha calandra

Орел змияр Circaetus gallicus

Малък креслив орел Aquila pomarina

Скален орел Aquila chrysaetos

Сокол скитник Falco peregrinus

Турилик Burhinus oedicnemus

Земеродно рибарче Alcedo atthis

Малък орел Hieraaetus pennatus

Синявица Coracias garrulus

Бял щъркел Ciconia ciconia

Обикновен мишелов Buteo buteo

Зеленоглава патица Anas platyrhynchos

Речен дъждосвирец Charadrius dubius

Черношипа ветрушка Falco tinnunculus

Голям ястреб Accipiter gentilis

Брегова лястовица Riparia riparia

Обикновен пчелояд Merops apiaster

Орко Falco subbuteo

Малък ястреб Accipiter nisus

Бесапарските ридове са разположени в югоизападната част на Тракийската низина в близост до град Пазарджик в подножието на Родопите. Мястото обхваща ниски варовити безлесни хълмове и съседните открити пространства на запад до пътя за Пещера, на изток до река Въча. Северна граница е река Марица, а южната преминава през землищата на селата Радилово, Бяга и Козарско и достига до град Кричим. На територията на мястото попадат и рибарниците до село Триводици. Бесапарските ридове са с надморска височина между 350 и 536 м. Около 90% от територията им е заета от калцифилни и топлолюбиви тревни съобщества и обработваемите площи. Има отделни петна широколистни и смесени гори. Най разпространените тревни съобщества са доминирани от белизма /Dichantium ischaemum/, поради факта че видът е много издръжлив на паша, утъпкване и особено на ерозия. Малък процент от територията е заета от храсти и ниски дървета. Срещат се и изолирани площи със широколистни и смесени гори. Варовитите хълмове се характеризират със специфична растителност, което определя тяхното значение като убежище на редки, ендемични и реликтни видове. На хълмовете расте един локален ендемичен растителен вид – текирската мишорка /Gypsophila tekirae/. От бозайниците, лалугерът /Spermophilus citellus/ заслужава особено внимание, тъй като представлява основен хранителен ресурс за хранещите се тук дневни грабливи птици, някои от които много редки и застрашени.