5.б. Описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху целостта на защитената зона с оглед
на нейната структура, функции и природозащитни цели
(загуба на местообитания, фрагментация, обезпокояване
на видове, нарушаване на видовия състав, химически, хидроложки и геоложки промени и др.) както по време
на реализацията, така и при експлоатацията
на инвестиционното предложение
По-долу е направено кратко описание на екологичните изисквания на всеки един от видовете птици, предмет на опазване в защитена зона BG 0002057 “Бесапарски ридове” и на база сравнение между тях и наличните на терена условия, включително според начина на ползване на земята, е определено наличието на потенциални местообитания за видовете птици, върху които реализацията на плана би оказал някакво въздействие – положително или отрицателно.
Видовете, предмет на опазване в защитена зона “Бесапарски ридове) Малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), Земеродно рибарче (Alcedo atthis), Тръстиков блатар (Circus aeruginosus), Зеленоглава патица (Anas platyrhynchos), Речен дъждосвирец (Charadrius dubius) са видове птици, много тясно зависими от водна среда – повърхностни водни обекти – сладководни, морски или преходни, каквито няма както на терена, устройван с ПУП, така и в близост. Имотите се намират на повече от 3 км от воден обект и на достатъчно отстояние от стоящи води или блатна растителност, който биха отговаряли на техните екологични изисквания. В близост се намира река Пишманка, нейното корито е бетонов канал които не предоставя необходимите биологични изисквания за обитаване на водолюбивите птици предмет на опазване в зоната.
Останалите видове птици, предмет на опазване са:
Белоопашат мишелов (Buteo rufinus) - Според “Атлас на гнездящите птици в България” (БДЗП, Книга 10), белоопашатият мишелов е в категория “Уязвим” за България и “SPEC 3 Уязвим” за Европа. Видът е защитен от българското законодателство – “Приоритетен за опазване застрашен от изчезване вид” (включен в Приложение 2 на ЗБР), “защитен на територията на цялата страна” (включен в Приложение 3 на ЗБР). Размерът на националната популация е 650-750 двойки, а тенденциите в разпространението и числеността му са нарастващи (БДЗП, Книга 10). Видът е с „петнисто” и разпръснато разпространение в цялата страна, предимно в равнинните и нископланинските части – Източни Родопи, Сакар, по поречието на Тунджа, планини на северозапад от Софийското поле, Врачанска планина и Искърски пролом, поречията на повечето реки в Дунавската равнина и др. (БДЗП, Книга 10). Съществува тенденция към увеличаване числеността на националната му популация, като от около 50 двойки преди 30 години, сега (2005) тя е нараснала до 750 двойки.
Гнезди в проломи, долини, хълмисти терени, предпланински склонове, ниски планини, но и в равнини и низини, с 62 “Скали и скални стени (във вътрешността на страната)”. По-рядко – по 18 “Стръмни скалисти (морски) брегове (по Северното Черноморско крайбрежие)”, на дървета, в окрайнини на 41 “Широколистни листопадни гори (но и в ниско разположени изкуствени борови насаждения”, в 83 “Овощни градини, дървесни и храстови плантации”, в 84 “Ивици дървета, храсти и мозайки от тях”, както и по електрически стълбове, в изоставени кариери и ерозирали земни склонове. На територията на плана липсват условия за гнездене на вида.
Късопръст ястреб (Accipiter brevipes) - Според “Атлас на гнездящите птици в България” видът е в категория “Уязвим” за България и “SPEC 2 Уязвим” в Европа. Включен е в Приложения 2 и 3 на ЗБР. Размерът на националната му популация е 200-340 двойки, с проявени тенденции към нарастване на числеността и разпространението в страната. Разпространението му е тясно свързано с речните долини – по Дунав и притоците й, Марица и притоците й, Тунджа, Арда и Струма, както и по Северното Черноморие. Гнезди и обитава основно местообитания: 84 “Ивици дървета храсти и мозайки от тях”, особено по бреговете на реки със запазена дървесна растителност, в 41 “Широколистни листопадни гори (най-често по склонове на долини)” и 44 “Алувиални и много влажни гори и храсталаци”, рядко в 85 “Градски паркове и градини”. Видът има ясно изразена привързаност към речни долини заети от дървесни видове, близката река не предоставя такъв тип условия, а и в близост до терена няма такива.
Ловен сокол (Falco cherrug) – “Критично застрашен” за България, “SPEC1 Застрашен” в Европа, както и “Застрашен” в световен мащаб. Опазва се от българското законодателство – Приоритетен за опазване застрашен от изчезване (ЗБР, Приложение 2), защитен на територията на цялата страна (ЗБР, Приложение 3). Националната популация се равнява едва на 6 двойки, с изразена тенденция към значително намаляване в числеността и разпространението. С разпръснати изолирани находища (само единични двойки) предимно в скалисти участъци на Стара Планина, Рила и Родопите. Обитава и гнезди предимно по местообитанията: 62 “Скали и скални стени (във вътрешността на страната)”, най-често близо до пасища или други открити терени с колонии от Spermophilus citellus Възможно е размножаване и в местообитание 41 “Широколистни листопадни гори в планински райони”. Обитава равнинни гори в близост до влажни зони, както и скални масиви до алпийските части на планините. Според “Атлас на гнездящите видове в България” гнездовищата му в североизточна част на страната са напълно изчезнали. На терена на ИП няма подходящи места за гнездене на вида.
Малък креслив орел (Aquila pomarina) - Видът е “Уязвим” за България и “SPEC 2 Намаляващ” в Европа (включен в Прил. 2 и 3 на ЗБР). Размерът на националната популация е 350 - 400 двойки, с тенденции към слабо нарастване в численост и ареал. Видът е с неравномерно петнисто разпространение (с ниска численост), като по-голямата част от популацията е концентрирана в Югоизточна и Източна България (Източни Родопи, Сакар, Странджа, Източна Стара планина, по поречието на Суха река, Ломовете и Камчия). Обитава широколистни и смесени гори до открити пространства. При миграции образува разредени ята в смесени групи с мишелови, кани и други видове орли. Гнезди предимно по местообитания: 4 “Гори с поляни, в близост до речни долини, пасища, ливади, блата, групи дървета край потоци и др.”; основно в местообитания: 41 “Широколистни листопадни гори”, но и в 43 “Смесени гори”, 44 “Алувиални и много влажни гори и храсталаци”, рядко в 84 “Ивици дървета, храсти и мозайки от тях”. На терена на ИП няма подходящи за него гнездови обитания.
Малък орел (Hieraaetus pennatus) - Видът е “Уязвим” за България и “SPEC 3 Рядък” в Европа. Включен е в Приложения 2 и 3 на ЗБР. Числеността в страната е 140-200 двойки, с тенденции към нарастване, както и разширяване на ареала. Преобладава в Източна и Югоизточна България, в гористи райони в равнините или ниските и средни части на планините. С най-висока численост в Източни Родопи, Сакар, поречието на Тунджа, Странджа и Източна стара планина. Гнезди основно в местообитания 41 “Широколистни листопадни гори”, по-рядко в 43 “Смесени гори” или 44 “Алувиални и много влажни гори и храсталаци” (главно по Дунавското и Черноморското крайбрежие). Гнезденето му зависи до голяма степен от наличие на стари гори или запазени групи от стари дървета сред по-млади гори, каквито няма в района на ИП.
Орел змияр (Circaetus gallicus) - Видът е в категории съответно “Уязвим” и “SPEC 3 Рядък”, в България и в Европа. Фигурира в Приложения 2 и 3 на ЗБР. Размерът на националната популация е 270 - 320 двойки, с нарастващо разпространение и численост. Наблюдава се разпръснато и групово разпространение из цялата страна (с единични двойки), по-гъсто в Югоизточна България, Източни Родопи, Сакар, Странджа, но и в Източна Стара планина, по поречието на р.Струма и др. Гнезди в хабитати: 41 “Широколистни листопадни гори”, 42 “Иглолистни гори”, 43 „Смесени гори” и 44 “Алувиални и много влажни гори и храсталаци”, рядко в изкуствени иглолистни насаждения, в 83 “Овощни градини, дървесни и храстови плантации” и вероятно в 84 “Ивици дървета, храсти и мозайки от тях”. На територията на ИП липсват условия за гнездене на вида
Скален орел (Aquila chrysaetos) - По данни от “Атлас на гнездящите птици в България” видът е “Уязвим” в страната и “SPEC 3 Рядък” в Европа. Фигурира в Приложение 2 и 3 на ЗБР. Националната популация се равнява на 150 - 170 двойки, със стабилни тенденции в динамиката. Характеризира се с петнисто разпространение, предимно в по-високите части на планините, но се среща и в по-ниски части (основно в Стара планина, Родопите, Западните покрайнини, Странджа, Рила, Пирин и др.). Гнезди преимуществено в 62 “Скали и скални стени (във вътрешността на страната)”, по-рядко по високи стари дървета в 41 “Широколистни листопадни гори”. Почти всички гнездови находища са в проломи, долини или скални комплекси, в близост до открити склонове, по които птиците ловуват. На територията на ИП липсват условия за гнездене на вида.
Сокол скитник (Falco peregrinus) - По данни от “Атлас на гнездящите птици в България” видът е “Застрашен” за територията на страната. Размерът на националната популация е 120 - 180 двойки, с нарастващо разпространение и численост. Основни гнездови находища са планинските части на страната. Гнезди по следните типове хабитати: 62 “Скали и скални стени (във вътрешността на страната)”, най-чест в дълбоки проломи, скални масиви в близост до била на ридове и др. По-рядко гнезди в стари гнезда на други птици в 4 “Гори”, понякога дори по високи сгради в 86 “Градове, села и индустриални зони”. Теренът на ИП е на достатъчно отстояние от подходящи гнездови местообитания и не представлява ловна територия на вида.
Кръстат (царски) орел (Aquila heliaca) - Видът е Критично застрашен в България, SPEC 1 Рядък за Европа и Уязвим в световен мащаб. По данни от “Атлас на гнездящите птици в България”, националната популация се равнява само на 25-30 двойки. Тенденциите в разпространението на вида са стабилни (с намаляване в едни и нарастване в други райони), а числеността е нарастваща. Основната част от популацията на вида е разположена в Югоизточна България – Сакар, Западна Странджа и долните течения на Тунджа и Марица, с ниска плътност (най-висока в Сакар). Видът гнезди в местообитания 41 “Широколистни листопадни гори” и 83 “Овощни градини, дървесни и храстови плантации” (лозя в конкретния случай), 84 “Ивици дървета храсти и мозайки от тях”. Предпочита долове с високи стари дървета (особено тополи) в близост до пасища и други места с изобилие от лалугери (Spermophilus citellus). На терена на ИП и в близост до него няма предпочитаните от вида дълбоки долове с единични високи дървета в близост до колонии на лалугер.
Тръстиков блатар (Circus aeruginosus) - е в категория “Застрашен” в България, приоритетен за опазване, застрашен от изчезване вид (ЗБР, Прил. 2), защитен на територията на цялата страна (ЗБР, Прил. 3). Размерът на националната популация е в рамките на 220-240 двойки, тенденции към нарастване (и разширяване на ареала). Разпространението му е петнисто и разпръснато в ниските части на страната (равномерна ниска численост), по-концентрирано в централната част на Тракийската низина, по поречието на реките Марица и Тунджа, в Бургаската низина, по р.Дунав и вливащите се в нея реки, Добруджа. Гнезди и обитава предимно хабитатите: 5 “Блата” (53 “Растителност по периферията на водоеми” и 5 “Крайречни и приизворни мочурища”). През последните години е наблюдаван и в 8 “Посеви и други (едногодишни) тревни култури”. Гнезди както в приморски, крайречни вътрешни естествени влажни зони, така и в изкуствени водоеми, като рибарници, микроязовири и язовири. Гнездови субстрат обикновено са тръстиковите масиви, каквито липсват на терена, предмет на ИП.
Бял щъркел (Ciconia ciconia) - Видът е категория на застрашеност “Уязвим” за страната и “SPEC 2” за Европа. Попада в Приложения 2 и 3 на ЗБР. Размерът на националната популация е 4956-5672 двойки. Тенденцията в разпространението е стабилна, а числеността е нарастваща. Видът е равномерно разпространен на територията на цялата страна, без планинските участъци с голямо вертикално разчленение на релефа, както и гъсти горски масиви и терени лишени от влажни зони. Обитава покрайнините на населени места, разнообразни влажни зони, ливади, оризища и обработваеми площи. Гнезди почти изцяло в местообитания: 86 “Градове, села и индустриални зони” в близост до мочурливи места или влажни зони от различен тип. Част от гнездата (около 9% от заетите) са разположени най-често по единични или групи дървета или антропогенни съоръжения в 8 “Селскостопански площи и изкуствени ландшафти”. Няма вероятност от намаляване на площта на гнездовите му местообитания с реализацията на ИП.
Черен щъркел (Ciconia nigra) - По данни от “Атлас на гнездящите птици в България” размерът на популацията на вида в страната е 300-350 двойки, с тенденции към нарастване в ареала и числеността. Черният щъркел е “Уязвим” вид в България (включен в Приложения 2 и 3 на ЗБР) и “SPEC 2 Рядък” за Европа. Наблюдаван е из цялата страна с петнисто и разпръснато разпространение с равномерна невисока численост. По-концентриран в Източни Родопи (яз.Студен кладенец, около Ивайловград и др.), Сакар, Странджа, Предбалкана, Източна Стара планина, Ломовете, по поречията на Струма, Места, Ломовете и др. Гнезди основно по 62 “Скали и скални стени (във вътрешността на страната)”, понякога и във входните части на 65 “Пещери”. Около една трета от популацията гнезди в 41 “Широколистни листопадни гори” и по-рядко в 44 “Алувиални и много влажни гори и храсталаци”, а по изключение в 42 “Иглолистни гори”. Обитава равнинни и полупланински широколистни гори, проломи, ждрела, язовири, оризища и рибарници с богата растителност. Храни се в близост до влажни зони. Черният щъркел е по-характерен за гористи и полупланински райони, за разлика от белия, обитаващ равнинни степни и урбанизирани райони. Няма условия за гнездене на територията на ИП.
Градинска овесарка (Emberiza hortulana) - Вид от Приложения 2 и 3 на ЗБР, с категория на застрашеност “SPEC 2 Изтощен” в Европа. Националната популация е в рамките на 25000-75000 двойки, като тенденциите в разпространението и числеността на вида са стабилни. Среща се почти в цялата страна (без средно- и високопланински територии и райони с преобладаващо зеленчукопроизводство), с най-висока плътност в Добруджа, Лудогорието, Сакар, Странджа, Черноморието и Източни Родопи. Обитава и гнезди основно в местообитания: 3 “Храсталаци и тревни съобщества”, особено 32 “Сухолюбиви храсталаци”, в покрайнини на 41 “Широколистни листопадни гори”. Също така и в разредени горски участъци, в 8 “Селскостопански площи и изкуствени ландшафти”, където предпочита мозайки от малки обработваеми площи със синори и храсти между тях, малки 83 “Овощни градини, дървесни и храстови плантации” или 84 “Ивици дървета храсти и мозайки от тях” и др. Не избягва и 82 “Посеви и други (едногодишни) тревни култури”. Видът не е установен на терена на ИП.
Късопръста чучулига (Calandrella brachydactyla) – Видът е оценен като “Уязвим” на национално ниво и “SPEC 3 Намаляващ” за Европа. Според “Атлас на гнездящите птици в България” (БДЗП, Природозащитна поредица/ Книга 10) размерът на популацията на вида в страната е в рамките на 1200-3000 двойки. Тенденциите в разпространението на вида в страната са “стабилни”, а числеността му е оценена като “стабилна, на места намаляваща”. Основните местообитания на вида, съгласно номенклатурата, възприета в Атласа на гнездящите птици, са 34 “Степи и сухолюбиви тревни съобщества по варовити терени” и 35 “Тревни съобщества по сухи силикатни терени” (особено пасища), рядко по морския бряг. Широко разпространен вид, не установен при теренните проучвания, но налице са условия, подходящи за вида.
Дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra) – Според данни от “Атлас на гнездящите птици в България” (БДЗП, Природозащитна поредица/ Книга 10) размерът на популацията на вида в страната е в рамките на 3000-5000 двойки. Влиза в категория “Застрашен” на национално ниво и “SPEC 3 Намаляващ” за Европа. Тенденциите на разпространението на вида са стабилни, а числеността му е оценена като “стабилна, на места нарастваща”. Основните местообитания на вида, съгласно номенклатурата, възприета в Атласа на гнездящите птици, са 34 “Степи и сухолюбиви, тревни съобщества по варовити терени”, 35 “Тревни съобщества по сухи силикатни терени” (най-често пасища) и 87 “Пустеещи земи”, по-рядко 81 “Подобрени тревни площи” (многогодишни тревни култури) (люцернови полета) или в по-малки тревни площи сред ниви. Не е установен при теренните проучвания, но налице са условия, подходящи за вида.
Горска чучулига (Lullula arborea) - Видът е включен в Приложения 2 и 3 на ЗБР, с категория на застрашеност “SPEC 2 Изтощен” в Европа. Размерът на националната популация е 40000-80000 двойки, като разпространението и числеността на вида в страната са стабилни. Среща се почти повсеместно (с неравномерна численост) в хълмисти, нископланински и низинни райони с разредени гори и храсталаци, без обширните масиви от обработваеми ниви, в Дунавската равнина, Тракийската низина. Обитава горски поляни и открити територии в близост до гори. Гнезди в местообитания: 38 “Мезофилни тревни съобщества”, 34 “Степни и сухолюбиви тревни съобщества по варовити терени”, 35 “Тревни съобщества по сухи силикатни терени”, 31 “Храсталаци на места с умерен климат”, 32 “Сухолюбиви храсталаци”, 36 “Алпийски и субалпийски тревни съобщества”, най-често в близост до 41 “Широколистни”, 42 “Иглолистни” и 43 “Смесени гори”, понякога до 84 “Ивици дървета, храсти и мозайки от тях”, 83 “Овощни градини, дървесни и храстови плантации”. Среща се и в по-малки ливади, поляни, пасища и просеки сред обширни горски масиви. Терените на ИП не предоставят подходящи условия за обитаване на вида.
Земеродно рибарче (Alcedo atthis) – Вид от категория “SPEC 3 Изтощен” в Европа, включен в Приложения 2 и 3 на ЗБР. Тенденциите в числеността и разпространението в страната са стабилни, а размера на националната популация е 1000-2000 двойки. Разпространението му е групово и линейно, свързано с речната мрежа и други водоеми в равнинни и хълмисти (до средновисоки планински) райони. Най-добре представен по поречията на р.Дунав (и прилежащите й реки), Марица, Арда и Струма, както и в Източни Родопи. Гнезди и обитава бреговете на реки, канали и други водоеми с характерни местообитания: 24 “Течащи води”, край 22 “Стоящи пресни води”, по-рядко 23 “Стоящи бракични води”. Предвид това, че гнезди в дупки по отвесни земни или пясъчни откоси, вкл. в подходящи участъци от морското крайбрежие, няма подходящи условия за гнездене на територията на ИП.
Полска бъбрица (Anthus campestris) - Според данни от “Атлас на гнездящите птици в България” (БДЗП, Природозащитна поредица/Книга 10) размерът на популацията на вида в страната е рамките на 1200-3500 двойки. Видът е оценен като “SPEC 3 Намаляващ” в Европа. Тенденциите в разпространението и числеността на вида са стабилни. Видът гнезди по сухи припечени песъчливи и каменисти терени и пасища с рядка тревиста растителност.
Характерните му местообитания са: 34 “Степи и сухолюбиви тревни съобщества по варовити терени”, 35 “Тревни съобщества по сухи силикатни терени”, по обрасли с тревна растителност 16” Крайбрежни (морски) плажове и пясъчни дюни”, по-рядко по 15 “Засолени терени с халофитна растителност”. Среща се и около неголеми обработвани по традиционен начин земеделски площи, 81 “Подобрени тревни площи (многогодишни тревни култури)” или 87 “Пустеещи земи”. Широко разпространен вид, не установен при теренните проучвания, не са налице са условия, подходящи за гнездене на вида.
Синявица (Coracias garrulus) - Видът е “SPEC 2 Уязвим” в Европа и “Почти застрашен” в световен мащаб (включен в Приложения 2 и 3 на ЗБР). Размерът на популацията в страната е 2500-5500 двойки, с нарастващи тенденции (и в численост, и в ареал). Характеризира се с почти плътно разпространение в ниските части на планините, покрай Дунав, в Лудогорието и Добруджа, по поречието на Тунджа и Марица и почти в цялата Тракийска низина. Гнезди предимно в хралупи в стари единични или групови дървета сред открити площи (84 “Ивици дървета, храсти и мозайки от тях”), в крайречни ивици дървета, покрайнини на разредени широколистни гори (41 “Широколистни листопадни гори”), изоставени овощни градини (83 “Овощни градини, дървесни и храстови плантации”). Понякога гнезди и в руини, изоставени постройки, кухини на бетонни електрически стълбове, както и скални ниши и дупки в 64 “Скали и скални стени” (във вътрешността на страната). Теренът на ИП не предлага условия за гнездене на вида.
Турилик (Вurhinus oedicnemus) е категория “Уязвим” в България и “SPEC 3 Уязвим” за Европа, приоритетен за опазване, застрашен от изчезване вид (ЗБР, Прил. 2), защитен на територията на цялата страна (ЗБР, Прил. 3). Размерът на популацията в страната е в рамките на 160-360 двойки със стабилни тенденции в разпространението и числеността. Има разкъсано петнисто разпространение (с равномерна ниска численост), предимно в Източна България – Крайморска и Южна Добруджа, Сливенската котловина, Айтоско и Карнобатско поле и хълмистите райони на север от Бургас, Сакар, Източни Родопи и др. Обитава и гнезди основно по открити степни и други каменисти райони, най-вече в хабитатите: 34 “Степни и сухолюбиви тревни съобщества по варовити терени” и 35 “Тревни съобщества по сухи силикатни терени (пасища)”. Размножава се и по 87 “Пустеещи земи”, чакълести острови, заравнени чакълести или пясъчни речни тераси и др. подобни участъци по речните долини в средните и долните течения на реки (24 “Течащи води”). Теренът на ИП не предлага подходящи условия за гнездене и хранене на вида.
Червеногърба сврачка (Lanius collurio) - Видът е категория на застрашеност “SPEC 2 Изтощен” в Европа. Приоритетен за опазване, застрашен от изчезване вид (ЗБР, Прил. 2), защитен на територията на цялата страна (ЗБР, Прил. 3). Размерът на популацията в страната е 300 000-700 000 двойки със стабилни тенденции в разпространението и числеността. Повсеместно разпространен е на територията на цялата страна със сравнително равномерна и висока численост. Гнезди и обитава примесени с открити пространства 31 “Храсталаци на местата с умерен климат”, 32 “Сухолюбиви храсталаци”, 87 “Пустеещи земи”, в окрайнините на разредени 41 “Широколистни листопадни гори”, в 83 “Овощни градини, дървесни и храстови плантации”, 84 “Ивици дървета, храсти и мозайки от тях”, 85 “Градски паркове и градини”, както и в селища с разпръснати дворове (планински махали, вилни зони и др.) в 86 “Градове, села и индустриални зони”. Не е установен при теренните проучвания, но околните терени при наличие на храсти предоставят подходящи условия за обитание на вида.
Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus) - Размерът на популацията на вида в страната е висок 14000-25000 двойки със стабилни тенденции в числеността и разпространението. Видът е включен в Приложения 2 и 3 на ЗБР. Разпространен повсеместно из цялата страна, без най-високите части на планините. Преобладава в районите с по-големи равнинни селища, тъй като гнезди предимно в 86 “Градове, села и индустриални зони” (както в силно урбанизираните им части, така и в 85 “Градски паркове и градини”, 83 “Овощни градини, дървесни и храстови плантации” или по крайпътни и крайречни 84 “Ивици дървета, храсти и мозайки от тях”, отдалечени на километри от градовете. Много рядко гнезди и в 41 “Широколистни листопадни гори”. Няма условия на терена на ИП, които да отговарят на неговите екологични изисквания.
Черночела сврачка (Lanius minor) - Видът е категория на застрашеност “SPEC 2 Намаляващ” в Европа. Приоритетен за опазване, застрашен от изчезване вид (ЗБР, Прил. 2), защитен на територията на цялата страна (ЗБР, Прил. 3). Размерът на популацията в страната е 5000-15000 двойки, със стабилни тенденции в разпространението и числеността (слабо нарастваща). Видът е повсеместно разпространен в по-ниските и безлесни райони на цялата страна, с неравномерна, сравнително ниска численост. Гнезди и обитава открити пространства и пасища (34 “Степни и сухолюбиви тревни съобщества по варовити терени” и 35 “Тревни съобщества по сухи силикатни терени”) с разпръснати редки дървета и храсти (31 “Храсталаци на местата с умерен климат”, 32 “Сухолюбиви храсталаци”) или неголеми изкуствени насаждения сред тях; окрайнини на 41 “Широколистни листопадни гори”, в 83 “Овощни градини, дървесни и храстови плантации” (особено изоставени лозя), ивици дървета край реки и полезащитни пояси 84 “Ивици дървета, храсти и мозайки от тях”. Обитава и 82 “Посеви и други (едногодишни) тревни култури”, 81 “Подобрени тревни площи (многогодишни тревни култури)”, 87 “Пустеещи земи”, около 86 “Градове, села и индустриални зони”. На терена на ИП няма условия за гнездене и хранене, които да отговарят на екологични изисквания на вида.
Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria) - Видът е приоритетен за опазване, застрашен от изчезване (ЗБР, Прил. 2), защитен на територията на цялата страна (ЗБР, Прил. 3). Размерът на популацията в страната е 4000-10000 двойки, със стабилни тенденции в разпространението и числеността (слабо нарастваща). С петнисто разпространение в цялата страна, по-плътно по Черноморското крайбрежие, долината на р.Струма, в Плевенско, около Варна, в Източни Родопи, Странджа и др. Обитава и гнезди основно по по-горещи и сухи терени в местообитания от типа 31 “Храсталаци на местата с умерен климат” (Rosa sp., Paliurus spina-christi Crataegus monogina и др.), в 32 “Сухолюбиви храсталаци” (Juniperus oxycedrus, Carpinus orientalis, Rubus sp. и др.). Намиран и в места с храсти в пределите на 86 “Градове, села и индустриални зони”. Няма условия на терена на ИП, които да отговарят на неговите екологични изисквания.
Описание и анализ на въздействията върху редовно срещащи се мигриращите видове птици, които не са включени в Приложение II на Закона за биологичното разнообразие (Директива 79/409/ЕЕC), предмет на опазване в защитена зона “Бесапарски ридове”:
Голем ястреб (Accipiter gentilis) преминава през ЗЗ “Батова” по време на миграция с численост 384 индивида, както и гнезди в нея с 3 местни двойки. Размерът на популацията в зоната е между 15% и 100% от националната популация на вида. Местообитанията на големия ястреб се опазват отлично в зоната, а популацията му е неизолирана, в широк ареал на разпространение. Цялостната оценка за стойността на ЗЗ “Батова” за опазването на вида е отлична. Според “Атлас на гнездящите птици в България” оценявания вид е “Застрашен” за България, включен в Приложение 3 на ЗБР. Числеността в страната е 800-1200 двойки, с тенденции към нарастване и разширяване на ареала. Широко разпространен е (с умерена до ниска равномерна численост) в гористи планински или равнинни райони. Не се среща в обширни земеделски територии, лишени от дървесна растителност. Гнезди основно в хабитати от типа 41 “Широколистни листопадни гори”, 43 “Смесени гори” и 42 “Иглолистни гори” (по-рядко в 44 “Алувиални и много влажни гори и храсталаци”), най-често с обширни поляни. През последните години гнезди и в 85 “Градски паркове и градини” (особено от лесо-парков тип). Липсват условия за гнездене на вида на територията на ИП.
Черношипа ветрушка (Falco tinnunculus) е представена в ЗЗ “Батова” с местна популация от 12 двойки, както и мигрираща популация, с регистрирана численост 192 индивида. Популацията в зоната представлява между 15 и 100% от размера на националната популация на вида. Степента на опазване на местообитанието е отлично, както и цялостната оценка за стойността на зоната за опазване на вида. Популацията на черношипата ветрушка в ЗЗ “Батова” е неизолирана в широк обхват на разпространение. Видът е в категория на застрашеност “SPEC 3 Намаляващ” за Европа. Черношипата ветрушка е защитен вид на територията на цялата страна (включен в Прил. 3 на ЗБР). По данни от “Атлас на гнездящите птици в България” размерът на националната му популация е около 4000-7500 двойки (с нарастващи тенденции в разпространението и числеността). Видът е повсеместно разпространен (с неравномерна численост) в по-голямата част от страната, както в равнините, така и в планините. Отсъства или е слабо представен в гористите райони, особено високопланинските. Гнезди в разнообразни местообитания по 62 “Скали и скални стени” (във вътрешността на страната), до входове на 65 “Пещери”, по 84 “Ивици дървета, храсти и мозайки от тях”, в 86 “Градове, села и индустриални зони”, по стълбове и др. съоръжения сред 8 “Селскостопански площи и изкуствени ландшафти”, по-рядко в окрайнините на равнинни, 41 “Широколистни листопадни гори” и 18 “Стръмни скалисти (морски) брегове”.
Реализацията на ИП не предполага значително засягане на ключовите местообитания за черношипата ветрушка. Възможно е незначително безпокойство (основно в хранителните му биотопи), но предвид относително слабата й чувствителност към антропогенното присъствие не се очаква ефективно увреждане или отнемане на значителни площи от местообитанието на вида в зоната или прогонване на индивиди.
Обикновен мишелов (Buteo buteo) - е “защитен на територията на цялата страна” (включен в Прил. 3 на ЗБР). Размерът на националната популация е 2500-4000 двойки, а тенденциите в разпространението и числеността му са стабилни. Повсеместно разпространен е в цялата страна, без отделни локални обширни безлесни райони в някои области на Дунавската равнина и Тракийската низина. Гнезди в хабитати 41 “Широколистни листопадни гори”, 42 “Иглолистни”, 43 “Смесени гори” и 44 “Алувиални и много влажни гори и храсталаци”, както и в 84 “Ивици дървета и храсти и мозайки от тях”, в близост до открити площи и рядко в 85 “Градски паркове градини”. Теренът на ИП предлага подходящи хранителни местообитания на вида, който предпочита за целта открити пространства с единични дървета и храсти.
Пчелояд (Merops apiaster) - Според “Атлас на гнездящите птици в България”, видът е “SPEC 3 Изтощен” в Европа, включен в Приложение 3 на ЗБР. Числеността му в страната е висока 25000-50000 двойки, със стабилни тенденции в ареала и нарастваща численост. Характеризира се с разпръснато разпространение (с неравномерна численост) в ниските и равнинни райони на цялата страна. Гнезди по отвесни земни пясъчни или льосови стени в хабитати 62 “Скали и скални стени” (във вътрешността на страната), поради което е свързан с местата, където съществуват такива – брегове на реки и др. водоеми (24 “Течащи води” и 22 “Стоящи пресни води”), долини, крайпътни земни откоси, кариери за добив на инертни материали и др. Теренът не предлага подходящи местообитания за вида.
Орко (Falco subbuteo) - е в категория “Уязвим” на територията на страната, включен в Прил. 3 на ЗБР. Установената численост на вида е 600-1200 двойки с тенденции към нарастване (и разширяване на ареала). Характеризира се с разпръснато разпространение (с ниска равномерна численост) на територията на цялата страна, както в равнини, така и в планински участъци; най-плътно в Северното Черноморско крайбрежие и Приморска Добруджа, Източни Родопи, поречието на р.Тунджа, в близост до поречието на Дунав и прилежащи реки и др. Гнезди основно в местообитания от типа 41 “Широколистни листопадни гори”, 42 “Иглолистни гори”, 44 “Алувиални и много влажни гори и храсталаци”, а също и в 84 “Ивици дървета, храсти и мозайки от тях”, най-често покрай реки (24 “Течащи води”). Храни се предимно с дребни птици. Ловува на обширни територии, като обикновено преследва и улавя жертвите си във въздуха.
Речен дъждосвирец (Charadrius dubius) - Видът е в категория “Уязвим” за България. Защитен на територията на цялата страна (включен в ЗБР, Прил. 3). Според “Атлас на гнездящите птици в България” е с размер на националната популация 1200-1800 двойки и стабилни тенденции на разпространение и като ареал и като численост. Характеризира се с линейно и петнисто разпространение в равнинни и нископланински области по поречията на реки и др. влажни зони, както и Черноморското крайбрежие. Отсъства от безводни и гористи равнинни части. Гнезди по чакълести и пясъчни брегове, откоси и острови в реки - хабитати от типа 24 “Течащи води, по пясъчни типове местообитания”, 16 “Крайбрежни (морски) плажове и пясъчни дюни”, както и по 17 “Чакълести морски брегове”. Понякога и по брегове на микроязовири, блата и други в 22 “Стоящи пресни води”, рядко до 23 “Стоящи бракични води” и 21 “Лагуни”. Заема аналогични биотопи и в пределите на 86 “Градове, села и индустриални зони”, нерядко се размножава и в кариери за чакъл до реки и др. обекти.
Малък ястреб (Accipiter nisus) - е в категория “Застрашен” за България, включен в Приложение 3 на ЗБР. Според “Атлас на гнездящите птици в България” числеността му в страната е 1500-2000 двойки, със стабилни тенденции в динамиката на популацията (и възможно леко нарастване в числеността). Характеризира се с разпръснато и групово разпространение (с ниска равномерна численост) в гористи планински, хълмисти или равнинни райони. Гнезди основно в местообитания от типа: 41 “Широколистни листопадни гори”, 43 “Смесени гори”, 42 “Иглолистни гори”, 44 “Алувиални и много влажни гори и храсталаци”, по-рядко в 84 “Ивици дървета, храсти и мозайки от тях”, 83 “Овощни градини, дървесни и храстови плантации” или 85 “Градски паркове и градини” (особено от лесо-парков тип) и др. гористи части на 86 “Градове, села и индустриални зони”. Липсват условия за гнездене на вида на територията на ИП.
Брегова лястовица (Riparia riparia) - Разпространението е петнисто (особено в Софийското поле, Тракийската низина и около Варна) и разпръснато, пряко свързано с наличието на площи с отвесни пясъчни брегове до реки и водни обекти. С висока численост по поречия на големи реки – Дунав и притоците, Марица, Тунджа, Места. Гнезди в пясъчни и льосови отвесни брегове, най-често край водоеми с хабитати от типа: 24 “Течащи води” или 22 “Стоящи пресни води”. Видът е силно зависим от наличието на отвесни стени, подходящи за издълбаване на гнездови камери, най-често в близост до реки и др. водни обекти, но също така и около кариери за добив на инертни материали, канали и др., а много рядко и по морското крайбрежие. Видът попада в категория “SPEC 3 Изтощен”, включен в Приложение 3 на ЗБР (защитен на територията на цялата страна). Тенденциите в числеността и разпространението в страната са стабилни, а размерът на националната популация е 20000 - 50000 двойки. На терена на ИП няма подходящи условия, както за гнездене, така и за хранене на вида.
Зеленоглава патица (Anas platyrhynchos) - широко разпространен с висока численост вид в страната. Населява всички типове водни басейни, езера, реки, в гористи и равнинни местности. Гнезди и обитава бреговете на реки, канали и други водоеми с характерни местообитания: 24 “Течащи води”, край 22 “Стоящи пресни води”, по-рядко 23 “Стоящи бракични води”. Зеленоглавата патица е най-многобройният вид патица в България. На терена на ИП няма подходящи условия, както за гнездене, така и за хранене на вида.
Структура – поради относително малката площ на терена, 0.0022% от зоната, реализирането на ИП няма да окаже съществено отражение върху структурата на защитената зона както по време на строителство, така и при експлоатация.
Функции и природозащитни цели – не се очаква значително отрицателно въздействие върху функциите и природозащитните цели на защитената зона.
Загуба на местообитания – терените на ИП са част от местообитанията “Екстензивни зърнени култури” и “Друга орна земя” представени с 47% от територията на защитената зона. Ще бъдат загубени 3.305 дка (сградата на МВЕЦ и прилежащата територия) от местообитанията, заемащи съответно 0.004% от площта на посочените местообитания и 0.0022% от общата площ на разглежданата защитена зона.
Фрагментция – Според Ковачев и др. (2008) “...Местообитанието е фрагментирано, ако в рамките на единна свързана територия покрита с местообитанието има линейни инфраструктури (с изключение на пътищата без настилка и с изключение на вече съществуващи пътища, които се оценяват в параметър или огради, или застрояване прекъсващо връзките между различните части на местообитанието). Това важи и за случаите, когато бариерите се намират на границата на два физически кадастрални парцела, които обаче опазват едно и също местообитание, с изключение на съществуващи към датата на научно предлагане на зоната (заварено положение) пътища от републиканската пътна мрежа или друга трайна обществена инфраструктура”.
Поради факта, че ИП се намира в близост до асфалтов път, населени места и силно урбанизирана територия, както и малката му площ, не се очаква фрагментация на местообитания;
Обезпокояване на видовете – по време на строителството може да има известно обезпокояване на някои видове птици в съседните терени. То ще бъде смекчено, ако строителството се извърши извън размножителния период.
Нарушаване на видовия състав – терените на ИП могат да бъдат обитавани от 3 вида птици. Общата им численост в останалата част от защитената зона е сравнително висока, поради което със сигурност може да се твърди, че популациите им в защитената зона няма да бъдат съществено повлияни и няма да има нарушаване на видовия състав, тъй като няма да има загуба на видове.
Химически промени – не се очакват.
Хидроложки промени – не се очакват.
Геоложки промени – не се очакват.
Описаните характеристики на фито- и зооценозите не дават основание да се очакват значими промени по отношение на структурата и динамиката на популациите в района. Те включват широко разпространени в България и Европа видове, които в голямото си болшинство са силно пластични в рамките на ареалите си.
Няма да бъдат отнети местообитания на видове, предмет на опазване в защитена зона “Бесапарски ридове” за птиците, код BG 0002057. С временното и условно отнемане на незначителни площи, няма да се предизвика фрагментация на популациите и влошена структура. Реализацията на проекта няма да предизвика сукцесионни процеси, водещи до промяна на видовия състав или в условията на средата - химически, хидроложки, геоложки промени, климатични или други промени.
Предполагаемият кумулативен ефект по време на строителство е свързан с минимално засилване на антропогенния натиск, но в рамките на емкоста на формираните екосистеми.
Като се има предвид разположението на инвестиционното предложение, а именно в периферията на защитената зона на самата граница, близостта на селата, асфалтовия път, силно урбанизираните околни терени и предвид факта, че ИП няма да окаже значително въздействие на видове предмет на опазване в ЗЗ, не се очаква въздействие върху целостта на защитената зона с оглед на нейната структура, функции и природозащитни цели, както по време на реализацията, така и при експлоатацията на инвестиционното предложение.
Не са необходими специални компенсиращи мерки.
Сподели с приятели: |
