Описание и анализ на степента на въздействие на инвестиционното предложение върху предмета и целите на опазване на защитената зона

5. Описание и анализ на степента на въздействие
на инвестиционното предложение върху предмета
и целите на опазване на защитената зона

Биотопът на мястото, предвид активното му използване като земеделска земя, спрямо традиционно отглежданите култури в района и местоположението, където са намира би могъл да предостави възможност за обитаване и гнездене на част от видове птици, включени в ЗБР. Това са: Жълта стърчиопашка Motacilla flava, Полска чучулига Alauda arvensis, Качулата чучулига Galerida cristata.

5.а. Описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху видовете – предмет на опазване
в защитената зона

В резултат на извършените теренни проучвания е установено, че проучената територия в този си вид би представлявала интерес главно за още 13 вида хранещи се и почиващи птици: Малък ястреб Acepiter nisus, Обикновен мишелов Buteо buteo, Конопарче Carduelis cannabina, Сива овесарка Emberiza calandra, Полско врабче Passer montanus, Домашно врабче Passer domesticus, Гургулица Streptopelia turtur, Качулата чучулига Galerida cristata, Обикновен скорец Sturnus vulgaris, Щиглец Carduelis carduelis, Конопарче Carduelis cannabina, Зеленика Carduelis chloris и Чавка Corvus monedula. Два вида от изброените – Малък ястреб Acepiter nisus и Обикновен мишелов Buteо buteo са включени във видовете – предмет на опазване в зоната, което е около 6% от общия им брой. Останалите видове не са предмет на опазване в зоната.

Местоположението на ИП е в съседство до регулацията на село Главиница. Районът е силно урбанизиран с множество електропроводи, не попада на миграционен път и поради тези фактори теренът не е подходящ за почивка и нощувка на прелетни видове птици.

Обикновен мишелов (B. buteo) – това е най-често срещаната дневна хищна птица в района. За страната тя е постоянен и преминаващ вид. Обитава широколистни и смесени гори, открити пространства. Гнездото се изгражда на височина от 6 до 20 м. Задържа се повече над места с повишена концентрация на гризачи, които са основният компонент в хранителния му спектър. Почиващ и хранещ се вид.

Малък ястреб (Acc. nisus) – за България и района, видът е постоянен, преминаващ и зимуващ. Предпочита стари буково-смърчови и буково-белборови формации с богат подлес. Сравнително дребна хищна птица. Хранещ се вид.

Конопарче (C. cannabina) – среща се в открити пространства обрасли с храсти, паркове и градини. Дребна пойна птица. Хранещ се вид.

Сива овесарка (E. calandra) – обитава открити пространства в равнини и планини. Най-едрият представител на семейство овесаркови. Гнезди по храсти и по-дребни дървесни видове. Хранещ се вид.

Бяла стърчиопашка (M. alba) – гнездящо-прелетен вид. Обитава брегове на водоеми в равнини и предпланини, ливади и посеви. На терена е възможно гнезденето на не повече от две двойки. Поради това се очаква отрицателното въздействие върху вида в защитената зона да е с ниска степен.

Пъдпъдък (C. coturnix) – прелетен вид за страната, срещат се в близост до обработваеми площи и пустеещи земи. По време на миграция образува големи ята пътуващи главно през нощта. Широко разпространен в България вид. Хранещ се вид.

Горска чучулига (Lulula arborea) – постоянен вид, води предимно наземен начин на живот в гори или близо до тях.

Сойка (Garulus glandarius)- постоянен вид, разпространена в цялата страна, обитава широколистни гори паркове и градини при уплаха издава силни звуци.

В заключение, общо в разглежданата площ е възможно да се срещнат около 6% от общия брой на видовете – предмет на опазване. Поради малката площ и близкото разположение на населени места и електропроводи ИП не представлява интерес за нощувка на различните видове птици. Те биха предпочели разположените на юг терени, който са с открити площи далеч от населени места и много по-малко урбанизирани.

Легенда: + - има отрицателно въздействие - - няма отрицателно въздействие

От таблицата е видно, че само два вида въздействие ще бъдат с негативно влияние на видовете обитаващи територията, а именно гнездови субстрати и хранителни биотопи.

При изготвянето на ДОС са използвани данни от “Национална банка за орнитологична информация при БДЗП – среднозимно преброяване на водолюбивите птици“. В предоставените данни от 2006 г. до 2011 г. по време на средно зимното преброяване на водолюбивите птици в горния десен изравнител посока Пазарджик са установени следните видове птици: Малък гмурец Tachybaptus ruficollis, Сива чапла Ardea cinerea, Ням лебед Cygnus olor, Поен лебед Cygnus cygnus, Голяма белочела гъска Anser albifrons, Патица фиш Anas penelope, Зимно бърне Anas crecca, Зеленоглава патица Anas platyrhynchos , Gavia spp., Тръстиков блатар Circus aeruginosus, Белочела водна кокошка Fulica atra, Земеродно рибарче Alcedo atthis, Речна чайка Larus ridibundus, Голям горси водобегач Tringa ochropus.

Приложение: Писмо от БДЗП с данни от среднозимно преброяване 2006÷2011 г.

От установените видове само два са предмет на опазване в зоната, това са Тръстиковия блатар Circus aeruginosus и Земеродното рибарче Alcedo atthis.

• 
  Тръстиков блатар (Circus aeroginosus). Тръстиковият блатар е средно голяма дневна граблива птица от семейство Ястребови (Accipitridae). Среща се в Европа (включително България), Азия и Африка. Обитава блатисти и крайбрежни местности. Прелетен вид, гнездящ в България. Видът е включен в Червения списък на световно застрашените видове (IUCN Red List) - Незастрашен (Least Concern LC) и в Приложение 1 на Директива за птиците на ЕС. На територията на България е защитен от закона вид. В района на изравнителя е установен един път, една птица на 12.01.2008 г., това е птица вероятно скитаща, свързваща водоема с място за намиране на храна. Мястото не предоставя възможност за целогодишно обитание, не е подходящо за гнездене, не предоставя възможност за намиране на храна поради това не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида в зоната;
  
• 
  Земеродно рибарче (Alcedo atthis) – Вид от категория “SPEC 3 Изтощен” в Европа и в Приложения 2 и 3 на Закона за биологичното разнообразие. Тенденциите в числеността и разпространението в страната са стабилни, а размера на националната популация е 1000-2000 двойки. Разпространението му е групово и линейно, свързано с речната мрежа и други водоеми в равнинни и хълмисти (до средновисоки планински) райони. Най-добре представен по поречията на р.Дунав (и прилежащите й реки), Марица, Арда и Струма, както и в Източни Родопи. Гнезди в дупки по отвесни земни или пясъчни откоси. Обитава и подходящи участъци от морското крайбрежие. Теренът на ИП не предоставя благоприятен биотоп за хранене и размножаване на вида. Видът е наблюдаван единствено на 16.01.2010 г. един екземпляр. Предвид липсата на биотоп на вида в района на изравнителя и ИП и единичното наблюдение през годините, не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на земеродното рибарче.
  

Типове въздействие върху видовете, включени в предмета на опазване

Видовете наблюдавани по време на среднозимното преброяване Малък гмурец, Сива чапла, Ням лебед, Поен лебед, Голяма белочела гъска, Патица фиш, Зимно бърне, Зеленоглава патица, Кафявоглава потапница, Gavia spp., Белочела водна кокошка, Речна чайка, Голям горски водобегач, биха предпочели водната площ най-вече като място за почивка и нощувка. Теренът не предоставя възможност за целогодишно обитаване и размножаване. През зимните месеци при ниски температури изравнителят може да замръзне и не е предпочитан от птиците. От посочената таблица е видно, че пребиваването на видовете има случаен характер с ниски числености с изключение на Малкия гмурец Tachybaptus ruficollis, вид с характерни струпвания през зимата.

По време на експлоатация общата площ на сградата на МВЕЦ с ограждението ще е 350 м² и височина на застрояване до 6-7 м, при което не би се очаквало някакво въздействие върху типовите местообитания. В приетата зона “Бесапарски ридове” като клас земно покритие “Екстензивни зърнени култури” (вкл. ротационни култури с периодично оставяне на угар) са 44%, както и “Друга орна земя” са включени 3%, което общо е 47% от териториите или 78254.765 дка. По този начин площта на ИП ще представлява 0.004% от тяхната площ. При това положение прякото отрицателно въздействие ще касае минимална част от този тип местообитание.

Като се има предвид, че този клас земи са с най-голям % от площите на Натура 2000, зоната, както и че техния % в останалите землища е многократно по-голям, то не може да се очаква, че ИП ще окаже негативно въздействие върху популациите или местообитанията на видове, които са предмет на опазване в зоната.

Инвестиционното предложение – с площ 3.305 дка, където е сградата на МВЕЦ, ще засегне около 0,0022% от общата площ 147650.5 дка на ЗЗ “Бесапарски ридове”.

В Таблица 4 са разгледани всички птици предмет на опазване в зоната, който не са установени по време на проучванията проведени на терена на ИП. Посочените типове въздействие са заимствани от Приложение 3, представени в таблична форма от насоките на Методическите указания за практическо прилагане на изискванията на нормативната уредба по околна среда при намерения за водно електрически централи.
Типовете въздействие върху видовете, включени в предмета на опазване
в защитената зона (0002057), но неустановени по време на проучванията
Таблица 4

№	Вид	Въздействие
		пряко	непряко	временно	постоянно	кумула-ция	+	_	оценка
ПТИЦИ
1.	Tутилик Buthinis oedicnemus	няма	няма	няма	няма	няма	няма	липса на местообитание	0
2.	Речен дъждосвирец Charadrius dubius	няма	няма	няма	няма	няма	няма	липса на местообитание	0
3.	Малък корморан Phalacrocorax pygmeus	няма	няма	няма	няма	няма	няма	липса на местообитание	0
4.	Ловен сокол Falco cherrug	няма	няма	няма	няма	няма	няма	липса на местообитание	0
5.	Орел змияр Circaetus gallicus	няма	няма	няма	няма	няма	няма	липса на местообитание	0
6.	Accipiter brevipes Късопръст ястреб	няма	няма	няма	няма	няма	няма	липса на местообитание	0
7.	Accipiter nisus Малък ястреб	няма	няма	няма	няма	няма	няма	липса на местообитание	0
8.	Accipiter gentilis Голям ястреб	няма	няма	няма	няма	няма	няма	липса на местообитание	0
9.	Aquila pomarina Малък креслив орел	няма	няма	няма	няма	няма	няма	липса на местообитание	0
10.	Aquila chrysaetos Скален орел	няма	няма	няма	няма	няма	няма	липса на местообитание	0
11.	Buteo buteo Обикновен мишелов	няма	няма	няма	няма	няма	няма	липса на местообитание	0
12.	Buteo rufinus Белоопашат мишелов	няма	няма	няма	няма	няма	няма	липса на местообитание	0
13.	Кръстат орел Aquila heliaca	няма	няма	няма	няма	няма	няма	липса на местообитание	0
14.	Falco peregrinus Сокол скитник	няма	няма	няма	няма	няма	няма	липса на местообитание	0
15.	Falco tinnunculus Черношипа ветрушка	няма	няма	няма	няма	няма	няма	липса на местообитание	0
16.	Falco subbuteo Орко	няма	няма	няма	няма	няма	няма	липса на местообитание	0
17.	Hieraaetos pennatus Малък орел	няма	няма	няма	няма	няма	няма	липса на местообитание	0
18.	Ciconia ciconia Бял щъркел	няма	няма	няма	няма	няма	няма	липса на местообитание	0
19.	Ciconia nigra Черен щъркел	няма	няма	няма	няма	няма	няма	липса на местообитание	0
20.	Anthus campestris Полска бъбрица	няма	няма	няма	няма	няма	няма	липса на местообитание	0
21.	Lanius collurio Червеногърба сврачка	няма	няма	няма	няма	няма	няма	липса на местообитание	0
22.	Dendrocopos syriacus Сирийски пъстър кълвач	няма	няма	няма	няма	няма	няма	липса на местообитание	0
23.	Lullula arborea Горска чучулига	няма	няма	няма	няма	няма	няма	липса на местообитание	0
24.	Merops apiaster Oбикновен пчелояд	няма	няма	няма	няма	няма	няма	липса на местообитание	0
25.	Черночела сврачка Lanius minor	няма	няма	няма	няма	няма	няма	липса на местообитание	0
26.	Градинска овесарка Emberiza hortulana	няма	няма	няма	няма	няма	няма	липса на местообитание	0
27.	Дебелоклюна чучулига Melanocorypha calandra	няма	няма	няма	няма	няма	няма	липса на местообитание	0
28.	Брегова лястовица Riparia riparia	няма	няма	няма	няма	няма	няма	липса на местообитание	0
29.	Синявица Coracias garrulus	няма	няма	няма	няма	няма	няма	липса на местообитание	0
30.	Късопръста чучулига Calandrella brachydactyla	няма	няма	няма	няма	няма	няма	липса на местообитание	0

При изграждането на напорния тръбопровод ще се засегне сервитута на основния изпускател към изравнителите. Тръбите са от стъклопласт с диаметър 1600 мм, положени в траншея и засипани 0.80 м над ключа на тръбата. Трасето в непосредствена близост до основния изпускател и път ІІ-37 Пазарджик-Пещера е обрасло с храсти, които предоставят временно убежище и хранителна база на дребни видове птици и ловуващите ги хищни видове. При изграждането ще се засегнат временно видовете предпочитащи тези хабитати, като след изграждането и рекултивацията те ще могат да я използват отново. По време на обхождането на трасето не са забелязани гнездящи видове и стари гнезда, което е евентуално свързано с трафика и шума на преминаващите МПС. Предвид характера на терена не е необходимо да се разглежда с предмета и целите на ЗЗ.