Методологични проблеми на използването на софтуерните метрики 91
5
3.3.2. Методи и средства за проектиране Както всяка основна дейност в разработването на софтуер и проектиране-
то може да се реализира по два начина: като ad hoc процес или като стандарти-
зиран процес. В първия случай въз основа на утвърдените изисквания се изгот-
вя неформализирано описание на естествен език, което служи за ръководство
при съставяне на програмите. По-систематичен е подходът с прилагане на т. нар.
структурни методи, които предлагат начини за описване и процедури за създа-
ване на софтуерни проекти.
3.3.3. Emanu на проектиране Разграничават се два основни етапа на функционалното проектиране: пред-
варително (понякога наричано външно) проектиране и детайлно (понякога на-
ричано вътрешно) проектиране. Като резултат от предварителното проектиране
се създава външният (архитектурен) проект. Той представя цялостната структура
на софтуерната система и начините, чрез които тази структура осигурява кон-
цептуалната цялост на системата. Създаденият външен проект обхваща:
логическата организация на данните — трансформация на създадения
при анализа модел на данните в структури от данни, необходими за реализация
на системата;
структурата на системата — основните компоненти, външнопроявими-
те им свойства и отношенията между тях;
интерфейс на системата — между отделните й части, между системата и
други софтуерни системи и между системата и потребителя.
При детайлното проектиране {component-level) софтуерната система се
представя като йерархия от „черни" кутии, които трябва да се реализират като
обособени програмни части, наречени модули. Модулът е функционално обо-
собен и стандартно оформен елемент, който е основна, самостоятелно разра-
ботвана, тествана и документирана единица. При първата стъпка се създава
схема на структурата, описваща основните модули, потока на данните и потока
на управление между тях. При втората стъпка се специфицират модулите. Все-
ки модул има име и четири основни атрибута: