14.7. Професионализъм и етично поведение В специализираната литература са описани случаи, в които софтуерни спе-
циалисти съзнателно са заблудили свои партньори, предоставяйки им неверна
информация за извършена работа, за предполагаема продължителност или тру-
доемкост на предстоящ софтуерен проект, за степента на завършеност или за
качествата на ПП, за приложимостта на даден софтуерен продукт за решаване
на конкретен проблем и др. В резултат са били взети решения, облагодетелства-
щи неправомерно лицата или организацията, която те представят.
Проблемът за професионалната етика е дискутиран със софтуерни специ-
алисти от цял свят [8]. Много от тях не само са потвърдили, че такива случаи са
често явление, но и смятат, че описаното поведение е оправдано в повечето
случаи. Това не са просто примери за лоши управленски подходи, а посочване
на по-сериозен проблем — липса на правила и стандарти за етично пове-
дение. Във всяка организация се натрупват прецеденти и повтарящи се реак-
ции и те се предават от по-опитните на пo~младите софтуерни специалисти чрез
действия и недокументирани практики. Например по-младите програмисти се
запознават със станалото популярно правило за оценяване на обема или на
стойността на извършена работа: прави се оценката, след това се удвоява и
накрая се добавят още 30%. Понякога се прилага и принципът на Мърфи за
определяне на необходимото време за определена работа: прави се оценката,
удвоява се и се сменя мерната единица със следващата (например от час — на
ден, от ден — на седмица и т. н.).
Такова поведение и стил на работа обикновено се улесняват от липсата на
стандартизирано управление на софтуерните проекти, на процедури за оценка
на качеството, оценка на разходите и др., които да са широко разпространени в
180 екипите. По време на реализация на софтуерен проект вместо решения, осно-
ваващи се на това, което би било по-добро за клиента, много софтуерни специ-
алисти избират решения, които биха улеснили самите разработчици или софту-
ерната разработка. Така ситуациите на некоректно отношение се повтарят, без
да предизвикат обсъждане, преразглеждане или загриженост.
Липсата на правилно етично поведение има огромно влияние върху разви-
тието на организацията. Повтарящите се случаи на неволно или умишлено не-
коректно поведение, в резултат на което са се оскъпили или провалили проек-
ти, създават лош имидж на софтуерната фирма и застрашават нормалното й
функциониране и дори съществуване.
Друго следствие от липсата на утвърден етичен правилник е деформиране-
то на компютърния специалист като личност. Сблъсквайки се с конкретна ситу-
ация, той взема решения на основата на собствената си ценностна система и
морал, понеже неговата организация не е осигурила насоки за приемливо етич-
но поведение. След няколко подобни случая той може и да не разглежда поведе-
нието си като неетично или непрофесионално.
Едно възможно решение е в софтуерната организация да се обсъждат пробле-
мите от морално-етично естество и да се приемат правила за етично поведение. Те
не могат да бъдат задължителни, но поне биха определили приемливо поведение.
Отклонението от него би било въпрос на личен избор и отговорност на индивида.
Осъзнавайки значението на нормите за етично поведение, в [8] е предло-
жен следният кодекс на работещите в областта на софтуерните технологии:
Кодекс за етично поведение
Ще се въздържам от нерегламентирано обсъждане на проекти и работа,
свързана с други — моите мениджъри, клиенти, членове на екипа и др.
Няма да поемам задължения към мои клиенти, други професионалисти и
или мениджъри, които не мога да изпълня.
Няма да поемам задължения от името на други професионалисти без
предварителна и пълна консултация с тях.
Няма да се съгласявам с изисквания, крайни срокове и др. без обяснения
за риска, без допълнителна информация и без документиране на всички въпро-
си, засягащи преговарящите страни — клиента, мениджъра и други професио-
налисти.
Уважавам правото на другите да преговарят за промяна на изисквания и
ограничения (цени, условия, срокове и др.).
Моите партньори трябва да признават правото ми да променям цени,
срокове, ресурси и качество, след като те променят изискванията.
Имам професионалното право да казвам "нe", давайки подробни обяс-
нения и без да пораждам взаимни обвинения.
Няма да поставям мои лични или професионални интереси над тези на
мой клиент или организация.
Ще отчитам свършената от мен работа честно и добросъвестно.
Ще се старая да се отнасям с останалите като с професионалисти, дори
и те да не се отнасят така с мен.
Няма да разкривам каквато и да е информация за дейността на мой кли-
ент, която съм получил при работата си с него, без изричното му разрешение.
Ще се старая да бъда пример за навлизащите в професията и да диску-
тирам с тях проблемите за етично поведение.
181 организационна структура), следва ли всеки проект в дадената организация да
си има собствен ръководител и ако това е така — докъде да се простират управ-
ленските му пълномощия, допустимо ли е даден специалист или дадена група от
специалисти да работи едновременно по повече от един проект и т. н.
— Технологически — какъв тип спецификации и техники на програмира-
не са препоръчителни евентуално с оглед типа на разработвания софтуер, как-
ви метрики да се ползват за оценяване качеството на разработвания продукт
докато той се прави и след като бъде завършен, възможно ли е например полз-
ването единствено на обектно ориентиран подход от самото начало на ЖЦ до
завършване на тестването на ПП.