Соматопатология живот, характерни особености
Холелитиазис /жлъчно-каменна болест/
Изтегляне 39.55 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 23. Социални проблеми, обусловени от левкозите.
| 21. Холелитиазис /жлъчно-каменна болест/.
Тя е една от много често срещаните, но същевременно неравномерно разпределени в географски мащаб. Докато в Средна Европа 25-30 % от възрастните хора страдат от нея, то в Америка и Япония заболяването е рядкост, а сред жителите на о. Ява то не се среща. Боледуват хората между 50 и 60 години, но се среща и в най-млада и детска възраст и в старческа възраст. Не са редки случаите на всички болни от една фамилия. Съчетава се със затлъстяване, атеросклероза, диабет. Причините не са установени, но съществено значение се отдава на начина на хранене, животински мазнини, възпаление на жлъчния мехур със застой на жлъчка /при бременни, стягане с пояс или корсет, намалена подвижност на диафрагмата/. Като че ли най-голямо значение се отдава на възпалителните процеси на жлъчния мехур. Клинична картина – не е типична, нерядко то протича безсимптомно и се открива случайно при преглед по друг повод. Нерядко обаче се наблюдават диспептични явления, които настъпват обикновено един час след консумация на месо, яйца, пържени храни, характеризира се с оригване. Оплакванията могат да продължат от няколко минути до няколко часа. Най-неприятно е когато настъпи жлъчна криза – характеризира се с внезапно настъпила силна болка, която се излъчва към дясното подребрие, дясно рамо, плешка и се усилва при натиск. За разлика от язвената криза болката не се облекчава от повръщане. Болните са ужасени, уплашени от болката, налага активно лечение. 23. Социални проблеми, обусловени от левкозите. Това са злокачествени новообразувания, проявяващи се със системна, значителна, прогресивна хиперплазия и метаплазия на миелоидната или лимфоидната тъкан. Причините за възникването им все още не са напълно изяснени. Те се установяват в малки деца, бебета и старци. Фактори, които може би оказват влияние за развитието им са: наследствени, чревни заболявания, хранителни интоксикации, но единствено за доказани се имат получени от лъчелечение. Различаваме: - Остра или бластна левкоза – развива се сравнително бързо. Тя се характеризира с бързо образуване на левкемични инфилтрати във всички вътрешни органи и по кожата. Болните са бледи от настъпилата анемия, имат субфебрилна температура /невисока/ 37,2 – 37,5 градуса и кървене от всички вътрешни органи – уста, нос, матка, стомах, пикочен мехур и т.н. Болните живеят от няколко месеца до 2-3 години независимо от лечението. Когато обаче под влияние на лечебните мероприятия се постигне хронифициране на бластната левкоза, могат да живеят 8-10 и повече години, но с активно поддържащо лечение. - Хронична - миелоидна левкоза – тя се характеризира с разрастване на миелоидната тъкан, неразположение, главоболие, понижен апетит, лесна умора, но когато заболяването прогресира се явява нощно изпотяване, шум в ушите, температура особено във вечерните часове. При провеждане на адекватно лечение болните могат да преживяват 8-10 години. - Хронична – лимфоидна левкоза – тя започва със същата клинична картина като миелоидната, нопатогномоничния признак е увеличени лимфни възли в подмишничните ямки, надключечните ямки, под челюстните и срамните области. Наблюдава се и увеличаване на черния дроб. Адекватното лечение на лимфолевкозата може да достигне до 15-30 и повече години на преживяване, но с активно лечение. Изтегляне 39.55 Kb. Сподели с приятели:
|