Соя – ръководство за отглеждане в дунавският регион

Pc - Разстояние между семената в реда (cm)

Дълбочината на сеитба е важен фактор за осигуряване на редовно поникване и желаната гъстота на посева. Ако семената са засяти дълбоко и почвата е студена, поникването е продължително и се отразява върху жизнеността на младите растения. Обратно, ако семената са засяти плитко при засушаване на повъхностния почвен слой, поникването им се забавя и може да се стигне до изсъхване на поникналите растения. Оптималната дълбочина на сеитба е 4-5 см. На влажни и тежки почви семената трябва да се засяват малко по-плитко. Ако почвата е суха, дълбочина на сеитба трябва да се увеличи и сеитбата да се извърши на еднаква дълбочина.

Ако агротехническите мероприятия са извършени добре и гъстота на сеитба е оптимална, отглеждането се свежда до създаване на благоприятни условия за развитие на соята. Целта на грижите през вегетацията е борбата с плевелите между редовете и подобряване състоянието на културата.

След химичната борба, се провежда механична борба с плевелите между редовете. Това е особено важно при по-широки междуредови разстояния. Междуредовите вегетационни обработки не могат да унищожат растящите плевели в редовете, но са много ефективни срещу плевелите между редовете. Междуредовите вегетационни обработки намаляват загубите на влага и подобряват аерацията на почвата. Обработеният горен почвен слой осигурява намаляване на изпарението на вода от по-дълбоките почвени слоеве и осигурява по-добро задържане на влагата. Обработеният слой аерира почвата, което е полезно за азотфиксиращата дейност и дейността на другите почвени микроорганизми, които разлагат растителните остатъци. Междуредовите обработки се извършват когато растенията формират първи -втори троен лист - първата, а втората преди напълно засенчване /затваряне/ на редовете. Първата обработка се извършва по-близо до редовете, а при втората се препоръчва обработката на по-тесни ивици, като така се предотварява нараняването на корените. Дълбочината на обработките трябва да бъде еднаква, между 3 и 10 см и защитна зона (около 15 см) до соевите растения.

2.10. Повреди по посева – решение за презасяване

По време на вегетационния период може да се получат повреди по посева, дължащи се на различни причини. Сред най – често срещаните са повреди от хербициди, диви животни и градушки. Последните причиняват най – драматичните повреди. Ако градушките се случат рано, в периода на вегетативната растежна фаза и всички растения бъдат повредени над котиледоните, не е възможна регенерация на растенията по никакъв начин.

Котиледонния възел е най – ниската точка върху соевото растение, от която е възможна регенерация на растението. Като последица от растителната регенерация ще се появят странични разклонения, обикновено в най – ниския неповреден възел. На регенериралия посев ще му е необходимо по – дълго време докато узрее в сравнение с неповредения. Обикновено листните повреди по младите растения имат малък ефект върху добива. По-вече или по-малко загуби при добива могат да се получат, ако повредите от градушка се случат късно през вегетативния или през репродуктивния период. Решението за презасяване на посева е деликатно и трябва де се вземе много внимателно, защото много взаимно свързани фактори могат да повлияят върху крайното решение. Най – значимата последица от повредите от градушка е намалението на плътността на посева. Лесно е да се пресметне плътността на посева: пресметнете общия брой растения (живи и загинали) в един ред с дължина 5 m, а след това пресметнете броя регенерирали растения (само живите) в същия ред. Повторете тази процедура на няколко места на полето и пресметнете новата растителна популация и редуцирания посев. Обикновено, ако в растителната популация броя на растенията е под 150-200 000/ha, е целесъобразно посевът да се презасее. Но това трябва да се извърши много внимателно, като се обърне внимание и на други агрономически фактори: предишни внасяния на хербициди, климатични и почвени условия, наличност на съответните семена и тяхната цена, късна сеитба, което обикновено означава по – ниски добиви, време за узряване на новия посев и плевелна популация. Всички необходими разходи трябва да бъдат взети под внимание, когато трябва да се вземе заключителното решение относно презасяването. Ако решението не е в полза на презасяването, е необходимо да се положат усилия за възстановяване на увредените растения колкото е възможно по – бързо. В този случай междуредовите обработки са много необходими. Ако не са били прилагани хербициди, отложете хербицидите колкото е възможно по – късно.

Плевели, които едновременно съжителстват със соята, конкурират същата по отношение на светлината, хранителните вещества и водата, в резултат на което могат значително да намалят добивите. Соята е чувствителна към наличието им, особено в началните стадии от развитието си. По – късно, след затваряне на редовете, тя ги конкурира успешно чрез засенчването им. Що се отнася до справянето с плевелите, първата асоциация която възниква е химичен контрол с хербициди, но трябва да имаме в предвид, че всички известни практики за справяне с плевелите, също могат успешно да повлияят в борбата с тях. Най – ефективният плевелен контрол включва набор от практики в интегрирана система за борба с тях. Сеитбооборотът, различни времеви и подходящи обработки, подготовката на семенното легло, междуредовите обработки, както и оптимална гъстота на посева и междуредово разстояние са важна част от борбата с плевелите при соята. Тези критерии създават оптимални условия за растежа на соята и са предпоставка за успешна борба с плевелите. Хербицидите се използват при всички площи със соя и успешният плевелен контрол зависи от предишните използвани практики, времето и начина за приложение на хербицидите. Ранният плевелен контрол преди плевелите да са достигнали 10 cm височина е ключът към успешната борба и ограничаване на влиянието им върху добива при соята. Успешният плевелен контрол на всяко поле зависи от: вида на наличните плевели, нивото на заплевеляване, почвения тип, наличност на време и работна ръка за да се осъществи контрола по подходящия начин.

Сеитбооборотът е много ефективен дългосрочен метод за борба с плевелите. Например лесно е да се подтиснат едногодишните широколистни плевели при царевицата, докато едногодишните житни плевели са много по – икономически ефективно контролирани при соята. Също така, използването на различни хербициди с различен начин на действие допринася за ефективния плевелен контрол. Оранта и подготовката на семенното легло са ефективни механични методи за плевелен контрол. Чрез тях се унищожават всички поникнали плевели, ако са извършени своевременно и както трябва. Междуредовите обработки са друг доказан икономически метод за борба с превелите. Чрез него е възможно да се коригират някои грешки при предсеитбените обработки.

Всички хербициди са по-вече или по – малко токсични за хората и животните. Много е важно да се защитят работниците при ръчно приготвящите се хербицидни разтвори и опасността от продължителността на експозиция. Най – разпространеният начин при който хербицидите могат да увредят човешкото тяло е чрез кожата, очите и устата. Най – голям риск от излагане на хербицидно въздействие съществува по време на смесване и товарене на неразредени хербицидни продукти. Винаги следвайте законодателството (указанията), свързано с хербицидите. Осигурете си защита при ръчно приготвяне на хербицидни разтвори. Не пръскайте полетата, когато на тях има хора. Избягвайте да пръскате с хербициди във ветровито време. При прилагането на хербицидите от особено значение са правилното регулиране на пръскачката и използването на подходящи дюзи. Проверете пръскачката преди употреба. При неправилно проверена пръскачка могат да се получат повреди по посева и лошо подтискане на плевелната растителност. Когато се пръскат различни култури (соя, царевица) с една и съща пръскачка, е необходимо същата да бъде измита между отделните пръскания. Всички пестицидни опаковки е необходимо да бъдат трикратно измити веднага след употребата им, преди да бъдат изхвърлени.

След поникване и в ранните фази от развитието на растенията, почвената влага трябва да се поддържа на ниво 50% воден дефицит. Това стимулира развитието на кореновата система и предпазва растенията от прекомерен вегетативен растеж.

По време на фазите „цъфтеж” и „формиране на бобовете” почвената влага трябва да се поддържа на ниво 30 - 40% воден дефицит. Това е най – чувствителния период по отношение формиране на добива, така че едно засушаване през този период може да причини значителни загуби по отношение на добива. В края на периода „наливане на зърното” изискванията на соята към водата намаляват и растенията отделят излишната вода при започване на узряването. Обикновено са достатъчни две или три поливки, но в сухи години техният брой се увеличава.

2.13. Соята като втора култура

Ранно узряващите сортове дават възможност за отглеждане на соята и като втора култура. Соята може да бъде отглеждана след зеленчуци, грах и житни. След прибирането на първата култура, сеитбата на соята трябва да стане колкото е възможно по – бързо. Като втора култура винаги използвайте много ранни сортове от 00 и 000 групи на зрялост. Сеитбата през юни и началото на юли позволява узряването на соята. Въпреки че има достатъчна сума на активните температури, водният дефицит може да причини проблеми при производството на соя. Всъщност, производството на соя като втора култура без напояване е много рисково. Схемата за поливане е различна в сравнение с тази при посевите от соя, отглеждана като първа култура, поради по – ниските изисквания за вода (една трета по - малко). Първата поливка се прилага преди или след сеитбата, а следващите се определят, така че да задоволят пълните изисквания на соята, в зависимост от климатичните условия и фазата й на развитие. Обикновено напояване е необходимо на всеки 6-10 дни при поливна норма от 5 mm дневно. Всеки валеж над 5 mm дневно би отложил бъдещи напоителни цикли. Може да се приложи десикация, ако температурата и другите метеорологични условия не позволяват естествено узряване.

Болестите по соята могат да засегнат добивите в значителна степен и да причинят доста повреди. Над 100 различни патогени могат да причинят различни болести по соята.

За щастие в този район, обикновено болестите не причиняват сериозни загуби на добива. Увеличаването на площите със соя може да провокира обаче по – голяма важност на болестите при соята. Въпреки че, не представляват сериозен проблем за соевото производство, вземането на някои превантивни мерки е желателно. Сеитбообращенията са важни в превенцията при болестите, особено след някои по – интензивни болестни атаки в предишни години. Използването на здрави семена за сеитба също е важен момент и е наложително да се въвежда при някои болести при полски условия. Някои прекалено гъсти посеви обикновено са склонни към полягане и създават благоприятен микроклимат за редица болести. Прилагането на някои от фунгицидите за контрол на болестите не е обичайна практика.

Болести по листата.

Бактериалният пригор по листата (Pseudomonas glicinea) и Брашнестата мана (Perenospora manshurica) са най – често срещаните листни болести. Обикновено, те не причиняват сериозни загуби на добива. Бледозелените до светложълти петна върху горната повърхност на младите листа са типичните симптоми на Брашнестата мана. Най – типичните симптоми на Бактериалния пригор по листата са малките, ъгловати воднисти петна, оцветени в жълто до кафяво. При влажно и горещо време листата се оцветяват в светло-пурпурен цвят (листен пригор).

Нападението обикновено започва от ъглите на площта, но ако не се третират посевите, може да обхване цялата площ. Навременното третиране с акарициди или инсекто-акарициди може да предотврати миграцията на акарите навътре в посевите. Ако нападението бъде открито рано, се препоръчва пръскане само в ъглите на площите. Соята може да бъде нападната и от други неприятели, но те се появяват спорадично. Това обикновено са мигриращи неприятели, за които соята не е главен гостоприемник.

Регулирането на прибиращата техника е от основно значение за контрола на жътвените загуби. Соята най-често се жъне със стандартните хедери за прибиране на пшеница. Комбайнът трябва да бъде прецизно регулиран на полето съобразно конкретните условия и състояние на посева, като се обръща внимание на работната скорост, междубарабанното разстояние, подбор на ситата, настройката на въздушната струя. Недобрата регулировка на всяки един от тези елементи увеличава загубите на зърно.

Както беше посочено, оптималната влажност на соевото зърно при жътва е 13-14%. Ако поради някакви причини (късна сеитба или влажни условия по време на жътвата) зърното е прибрано с по-високо съдържание на влага, то тогава се налага допълнителното му сушене. То се осъществява чрез периодично вентилиране с въздух с температура 55-60 ^оС и с време на въздействие до 30 min. Последващото вентилиране е със студен въздух и трябва да осигури добро проветряване около зърното. Необходим е непрекъснат контрол на температурата и влажността на въздуха, който се използва за сушене. Влажност на въздушната струя под 40% може да доведе до напукване обвивката на зърното или до преизсушаването му.

През зимата температурата на съхранение трябва да е 1 до 4^оС, а през лятото – в границите 4-15^оС. Тези температури намаляват активността на плесените и неприятелите, както и движението на влагата в различните слоеве на купа. Препоръчва се непрекъснато следене на влагата и състоянието на зърното по време на съхранението му.

2.17. Соя за преработка за храна. Основното изискване за производството на такава соя е да се сведат до минимум напукването на семенната обвивка и начупването на зърното.

Начупване, което понижава кълняемостта се получава най-често по време на жътва, когато се извършва при влажност под оптималната. Често щетите върху целостта на зърното са кумулативни в процесите на прибиране и съхранение. За да се намалят повредите трябва да се предпочитат лентови транспортьори, като височината на падане на зърното трябва да е възможно най-малка. Важно е да се знае, че студеното зърно е по-податливо на начупване.

За постигане на високи добиви и навременна реакция на различни ситуации, които могат да повлияят на добивите от соя са необходими планирани регулярни обследвания на площите. Най-чести наблюдения са необходими по време на вегетативния растеж и в периода на извършване на междуредовите обработки. Проследяване развитието на културата е нужно също и след „затваряна на редовете”. Така при възникване на специфичен проблем може да се реагира своевременно. Ежеседмично посещение на посевите обикновено е достатъчно за да се забележат потенциалните проблеми и да се реагира адекватно. Обследванията на посевите трябва да бъдат по-чести след бури, проливни дъждове и внезапни метеорологични промени.

Регистрирането на всички мероприятия /операции/ в периода /процеса/ на отглеждане на посевите е дългосрочен ефективен метод за контрол на разходите и прецизни корекции на ефективните и утвърдени практики за отглеждане на соя в отделните райони. Производствените разходи и реализационата цена на соята варират по години, така че оптимизацията на технологиите за отглеждане и разходите може да осигури максимални печалби. Нужно е за всяки отделен посев да се регистрира предшестващата култура, времето на провеждане почвените обработки и тяхната дълбочина, използваните хербициди, дати на жътва, реколтиран добив и др., както и едновременно регистриране на всички производствени разходи.